Решение № 236 от 30.12.2019, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер година

30.12.2019 град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийският административен съд състав

На

11.12.2019 година

В публично заседание и следния състав:

Председател:

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове:

ВИКТОР АТАНАСОВ

МАРИЯ БОЖКОВА

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

Бонка

В.ева от Окръжна прокуратура -

Кърджали като разгледа докладваното от съдията Виктор Атанасов

Кас. Адм. Нак.

Дело номер

210 по описа за

2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от

„Национална електрическа компания” ЕАД/„НЕК” ЕАД/, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от изпълнителния му директор П. И., подадена чрез процесуален представител – ст.юрк.Е. М., против

Решение №31 от 12.08.2019 год., постановено по АНД

№55/2019 год. по описа на Крумовградския районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление №27 от 12.02.2019 год., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”/БД ИБР/ - град Пловдив.

Касаторът заявява в жалбата, че счита решението за неправилно и необосновано, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилно оценени фактическа и правна обстановка и доказателства по делото, довели до погрешни правни и логични съдебни изводи. На първо място твърди, че решението по АНД №55/2019 год. на РС – Крумовград е порочно, тъй като противоречи на императивната правна норма на чл.34 от ЗАНН, която се прилагала служебно. Твърди, че от момента на откриването на нарушителя - в настоящия казус това било на 08.05.2018 год. (алтернативно на 23.07.2018 год.), започвал да тече 3/три/-месечният срок за съставянето на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и той щял да изключи приложението на годишния срок, ако изтичал преди края на едногодишния срок от извършването на нарушението, като тук ставало въпрос за ясен източник на материалното основание, попадащо в първата хипотеза от чл.34, ал.1 от ЗАНН, а именно - че АУАН е следвало да се издаде до три месеца от откриването на нарушителя. Твърди също, че в настоящия спор, тъй като АУАН №196 от 17.12.2018 год. бил издаден много след датата на откриване на нарушителя, т.е. след изтичане на тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, то актът, респективно издаденото впоследствие НП №27/12.02.2019 год., се явявало незаконосъобразно, поради допуснато съществено процесуално нарушение в производството по ангажиране отговорността на „НЕК” ЕАД и представлявало самостоятелно основание за отмяна на това НП. Твърди, на следващо място, че в Решение №31 от 12.08.2019 год. по АНД №55/2019 год., Районен съд - Крумовград напълно декредитирал както материалноправните норми, приложими в случая, така и приобщените доказателства по делото, потвърждаващи по безспорен начин, че още на 08.05.2018 год. БД ИБР е узнала за нарушението и неговия автор, алтернативно е официализирала знанието си за тях чрез издаването на Констативен протокол (КП) с №***/*** год. (също приобщен като доказателство по делото). Касаторът счита, че игнорирайки голяма част от доказателствения материал, съдът необосновано преценил, че нарушението е установено едва на 28.09.2018 год., визирайки издаването на втория КП №***/*** год. и респективно провъзгласил, че АУАН №196 от 17.12.2018 год. е издаден в тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Според касатора, видно от мотивите на съда, водещото било обследването на датата на узнаване на нарушението, а не на автора му, като счита, че този правен и фактически извод на съда е неправилен и необоснован и че дори да се приеме хипотетично, че първата хипотеза на чл.34, ал.1 от ЗАНН се отнася и за датата на извършване на нарушението, то тогава било налице пълно противоречие с по-голямата част от доказателствения материал по делото. Твърди, че безспорно било доказано и признато от ответната страна, че БД ИБР е знаела и за нарушението, и за автора му, още през месец май 2018 год., като освен от посочения

КП, това било видно и от изпратените от „НЕК” ЕАД до контролиращия орган нормативно изискуеми (съгл. чл.18 от Наредбата за ползването на повърхностните води) 4 броя сведения - справки за състоянието на язовирите, стопанисвани от „НЕК” ЕАД. Сочи, че от тях, първите 3/три/, с дати - 10.04.2018 год., 20.04.2018 год. и 30.04.2018 год., касаели трите десетдневки на месец април 2018 год., а последната се явявала обща за месеца, като справките били изпратени надлежно по електронна поща (видно от приобщените към делото имейли), а получаването им било потвърдено и от експертите на БД ИБР при проведения им разпит в откритото съдебно заседание. Касаторът счита, че като се има предвид, че разпитаните експерти - г-н П. и г-жа К., били автори на КП №***/*** год., на КП №***/*** год. и на порочно издадения на тяхна база АУАН №196/17.12.2018 год., то признанието им, че справките на „НЕК” ЕАД са изпратени надлежно още през месец юли, безспорно посочвало, че датата, на която е започнал да тече давностния срок по смисъла на чл.34, ал.1 от ЗАНН, е 08.05.2018 год.(датата на получаване на месечната справка по чл.18 НППВ). Според касатора, проверката, извършена на 23.07.2018 год. от експертите на БД

ИБР е официализира знанието на същите лица за извършените превишения в обемите за водоползване от „НЕК” ЕАД за месеците април, май, юни и юли на 2018 год. на каскада „***”, включваща язовирите „***”, „***” и „***”, което било видно от съдържанието и данните в Констативен протокол № ***/*** година. Касаторът счита, че издаването на втори такъв протокол, на 28.09.2018 год., било по-скоро с цел да санира настъпилото закъснение в сроковете по чл.19 от НППВ и чл.34, ал.1 от ЗАНН и да легализира издаването на 11 броя АУАН през месец декември 2018 год., както и че обективната логика на безспорно установените факти отвежда до единствено възможния правен и фактически извод, че нарушителят е бил известен преди 23.07.2018 година. На следващо място касаторът твърди, че решението на съда по АНД №55/2019 год. е в противоречие и с цялостната обстановка по казуса, дадена в становището на МОСВ, в качеството му на издател на месечните графици по чл.53 от ЗВ, като в тази връзка е цитирано и част от съдържанието на писмо №***/*** год. на МОСВ (приобщено като доказателство по АНД №55/2019 год.), в което МОСВ тълкувало конкретния казус, като сочи, че това писмо било с копие и до

Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район”. Счита, че от цитиранато било ясно, че МОСВ отказва и ще продължава да отказва да променя своите месечни графици, когато е на лице явлението „Висока вълна” и/или когато периодът, който е предимно сух, изненадва с неочаквано големи валежи, какъвто бил случаят, тъй като счита, че „НЕК” ЕАД е в хипотезата на чл.53, ал.5 от ЗВ, т.е. дори и „НЕК” ЕАД да била поискала промяна на графика, то МОСВ щяло да откаже, тъй като считало, че е налице хипотезата на изключване търсенето на отговорност. В контекста на това, касаторът счита, че изводът е, че не е било необходимо търсене на отговорност, тъй като „НЕК” ЕАД е действал в хипотезата на „крайна сила” и/или „неизбежна отбрана”, което следвало да бъде оценено от съда, но той напълно декредитирал обективността на казуса и приел, че БД ИБР правилно е възбудила административнонаказателна отговорност на „НЕК” ЕАД, независимо, че същото противоречало на закона и на тълкуването на казуса от по-високо поставеният й орган - МОСВ. С оглед това, касаторът счита, че съдът неправилно оценил и целостта на фактическата обстановка по казуса и направил погрешен извод, довел до неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт.

Касаторът моли в жалбата, след като настоящата инстанция прецени в съвкупност всички изложени доводи, възражения и събраните по делото доказателства, да отмени Решение №31 от 12.08.2019 год. на Районен съд - Крумовград по АНД №55/2019 год., като неправилно и необосновано, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и да постанови решение по същество, с което да отмени издаденото от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” НП

№27 от 12.02.2019 год., а алтернативно, ако счете, че съдебното решение не страда от съществени пороци, водещи до неговата цялостна отмяна, да върне делото на първоинстанционен съд за ново разглеждане, съгласно предвидените хипотези на чл.221 от АПК, като бъдат дадени указания, отговарящи на правилното прилагане на закона.

Редовно призован за съдебното заседание, касаторът „Национална електрическа компания” ЕАД/„НЕК” ЕАД/, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, не се представлява. От упълномощения му процесуален представител – ст.юрк. К. К., преди съдебното заседание е представена молба, в която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи и съображения. В молбата излага допълнителни доводи и аргументи в подкрепа на жалбата, като освен аргументите, изложени в същата и за настъплата погаситгелна давност, моли съдът да има предвид, че така вмененото на

„НЕК” ЕАД нарушение не е извършено виновно, а е извършено в контекста и в изпълнение на разпоредбите на Закона за енергетиката и Наредба №РД-16-5757 за управление на електроенергийната система на страната. Отново моли настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение и съответно, да отмени и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по касация – директорът на Басейнова дирекция

„Източнобеломорски район”/БД ИБР/ - град Пловдив, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От същия по делото е постъпил отговор на касационната жалба, в който заявява,че оспорва изцяло същата, като излага подробни съображения в подкрепа на обжалваното решение на Районен съд - Крумовград и моли настоящата инстанция да постанови решение, с което да го остави в сила, като правилно и законосъбразно.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, тъй като всички изложени съображения за отмяна на обжалваното решение не можели да бъдат възприети и споделени и че същите не водели до краен извод, че следва да бъде отменено процесното НП, издадено спрямо дружеството-касатор или алтернативно, както било поискано, не можело да бъде удовлетворено и искането за връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Счита, че фактите по спора са правилно изяснени и категорично сочат, че налице осъществен състав на нарушение по чл.53, ал.1, във вр. с ал.4, т.2 от ЗВ и че следва да бъдат възприети всички изложени мотиви от първоинстанционния съд в тази насока. Намира, че категорично ставало ясно, че не се касае до извършено нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН, каквото основание за отмяна на съдебния акт било въведено в касационната жалба и че не могат да бъдат споделени и останалите доводи за отмяна на съдебното решение или за връщане на делото на първоинстанционния съд. Поради това предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираното от касатора касационно основание е нарушение на закона -касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Решение №31 от 12.08.2019 год., постановено по АНД №55/2019 год., Крумовградският районен съд е потвърдил наказателно постановление №27 от 12.02.2019 год., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”/БД ИБР/ - град Пловдив, с което, на „Национална електрическа компания” ЕАД/„НЕК” ЕАД/, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от изпълнителния му директор П. И., на основание чл.200, ал.1, т.27, предл.ІІ /второ/ от Закона за водите, е наложена имуществена санкция, в размер на 1500.00/хиляда и петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.53, ал.1, във връзка с ал.4, т.2 от Закона за водите.