Решение № 157 от 10.05.2021, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Русе , 10.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Дарина И. Илиева като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20214520200287 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „Кристияна 346“ ЕООД, депозирана чрез адв. Д.М. от АК-Русе, против Наказателно постановление /НП/ № 38-0002262 от 11.12.2020 г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 104, ал. 1 от ЗАвПр е наложена административна санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 2-ро от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3821/85 г. и на Регламент (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета.

В жалбата се излагат подробни съображения касателно незаконосъобразността на обжалваното постановление, като в тази насока се моли същото да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява се от адв.

Д.М., който поддържа изложеното в жалбата, като го доразвива в пледоарията си.

1

Административнонаказващият орган, редовно представител и не взема становище по въпроса. призован, не изпраща

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – постановлението е получено от представител на дружеството-жалбоподател на 04.02.2021 г., а жалбата е подадена на 08.02.2021 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

По същество:

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 05.11.2020 г., около 10:00 часа, в гр. Русе, на ул. „Котовск“ № 1, в сградата на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе свидетелят А. К. в присъствието на Д.Д., двамата служители на РД „Автомобилна администрация“-Русе, извършил комплексна проверка на транспортното предприятие „Кристияна 346“ ЕООД, притежаващо лиценз № 10403 за извършване на международен обществен транспорт на товари, валиден до 28.04.2028 г., издаден от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

В хода на извършената проверка свидетелят К. установил, че при управление на товарен автомобил Рено, категория N3, с рег. № СВ7166МА, оборудван с дигитален тахограф, Р.Л. – служител на транспортното предприятие, не е ползвал нормална дневна почивка от най-малко единадесет последователни часа в 24-часов период от предходна дневна или седмична почивка, която е приключила в 02:18 часа на 01.08.2020 г. За периода от 02:18 часа на 01.08.2020 г. до 02:18 часа на 02.08.2020 г.

Р.Л. ползвал нормална дневна почивка от десет часа и 28 минути, като намалението е с 32 минути. Дневната почивка е трябвало да започне не по-късно от 15:18 часа на 01.08.2020 г. и да приключи в 02:18 часа на 02.08.2020 г. За периода от 12:16 часа на 27.07.2020 г. до 02:18 часа на 01.08.2020 г. Р.Л. е ползвал три намалени дневни почивки, което Лисичков не е сторил. Свидетелят К. приел, че така констатираното е 2 следствие от обстоятелството, че транспортното предприятие не е организирало работата на водача Р.Л. по начин, че да е в състояние да спазва въведените с Регламент (ЕО) № 561/2006 г. изисквания относно времето на управление и почивките на работното и извънработното време. В тази насока свидетелят К. съставил на дружеството-жалбоподател АУАН за допуснато нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1, предл.

2-ро на Регламент (ЕО) № 561/2006 г. във вр. с чл. 78а, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, който бил подписан от представител на дружеството без възражения. Такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, като АНО е възприел изцяло фактическото описание и правна квалификация на деянието, посочени в АУАН-а, като на дружеството-жалбоподател за така приетия за осъществен състав на административно нарушение на чл. 10, § 2, изр.

1, предл. 2-ро на Регламент (ЕО) № 561/2006 г. във вр. с чл. 78а, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр на основание чл. 104, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр наложил на дружеството-превозвач административна имуществена санкция в размер на 1000 лева.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства: АУАН Серия А-2020 № 280710/05.11.2020 г., НП № 38-0002262 от 11.12.2020 г., 2 листа електронна контролна лента, 9 броя разпечатки от дигитална карта, както и събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А. К., които съдът кредитира изцяло.

От приложените по делото 5 броя разпечатки от дигитална карта се установява, че от 02:18 часа на 01.08.2020 г. до 02:18 часа на 02.08.2020 г. Р.Л. ползвал нормална дневна почивка от десет часа и 28 минути. Следва да се посочи, че така изложеното не се оспорва от дружеството-жалбоподател.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съдът констатира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са допуснати 3 съществени нарушения на процесуалните правила – чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както и не е спазен материалния закон. Посоченото води до незаконосъобразност на НП № 38-0002262 от 11.12.2020 г.и съответно е основание за отмяната му. До този правен извод Районен съд – Русе стигна по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3821/85 г. и на Регламент (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета (наричан оттук нататък за краткост Регламент (ЕО) № 561/2006 г.), за чието нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, въвежда задължение за транспортните предприятия да организират работата на водачите, които са наети от тях или които са предоставени на тяхно разположение, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват Глава II-ра от Регламент (ЕО) № 561/2006 г., регламентираща правилата за екипажи, време на управление, почивки по време на работа и почивки.

Съгласно приложената от АНО санкционна норма на чл. 104, ал. 1 от ЗАвПр превозвач, който не осигури спазване на разпоредбите за работно време и почивките на водачите при извършване на обществени превози на пътници и товари се наказва с имуществена санкция в размер на 1000 лева.

Така, за да се приеме, че транспортно предприятие е осъществило състава на нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. и съответно да бъде санкционирано на основание чл. 104, ал. 1 от ЗАвПр, актосъставителят и АНО следва да установят следния фактически състав – неизпълнение на разпоредбите за работно време, почивките и времето за управление от страна на водач и че това неизпълнение е в резултат на действие или бездействие на работодателя, тоест то е резултат от създадената от работодателя организация на работа или съответно липсата на такава. Констатирането, на който и да е от тези самостоятелни факти, не може да обоснове ангажирането на административнонаказателната отговорност на транспортно предприятие.

В процесния случай не е налице спор касателно обстоятелството, че в хода на проведената комплексна проверка на „Кристияна 346“ ЕООД е установено, че водачът Р.Л. е работил в нарушение на изискванията за нормална дневна почивка от единадесет часа. Същевременно както в АУАН-а, така и в издаденото въз основа на него НП е посочено единствено, че „транспортното предприятие не е организирало работата на 4 водача…“, като остава напълно неясно от кои конкретни действия или бездействия на превозвача се прави извод, че последният не е организирал работата на водача. Нещо повече от материалите по административнонаказателната преписка и от показанията на свидетеля К. става ясно, че този въпрос въобще не е изследван и не са правени усилия за събиране на доказателства дали транспортното предприятие за процесния период е изпълнило задължението си да изготви предварителен график за управление на превозното средство от съответния водач, за почивките по време на работа и за периодите, когато водачът следва да е на разположение, още по-малко да е установено, че има такъв изготвен график и предвидените почивки не осигуряват спазването на правилата за работно време и почивките на водачите. В тази насока съдът счита, че към момента на съставяне на АУАН-а и изготвяне на НП актосъставителят и АНО не са разполагали с доказателства, обосноваващи възприетата от тях теза за противоправно поведение на превозвача. Следва да се отбележи, че правораздаването, особено в частта му, касаеща налагане на административнонаказателни санкции, не може да почива на предположения и неясни описания, а следва да се ръководи единствено от доказани по безсъмнен начин конкретни и точни факти и обстоятелства.

На следващо място съдът констатира, че в АУАН-а и в НП е посочена само датата касателно действията на Р.Л., като съответно липсва дата за допуснатия от превозвача пропуск в организацията на работата, а това е достатъчно самостоятелно основание за отмяна на наказателно постановление.

В същият смисъл е и константната практика на Административен съд – Русе, намерила израз в Решение от 07.10.2019 г., постановено по КАНД № 213 по описа на съда за 2019, Решение от 30.10.2017 г., постановено по КАНД № 161 по описа на съда за 2017 г., Решение от 20.09.2017 г., постановено по КАНД № 141 по описа на съда за 2017 г., Решение от 09.05.2017 г., постановено по КНАХД № 75 по описа на съда за 2017 г. и Решение от 17.01.2017 г., постановено по КНАХД № 381 по описа на съда за 2016 г.

С оглед на гореизложеното и доколкото както в АУАН-а, така и в НП се установи, че липсва конкретно и недвусмислено описание на извършеното нарушение, съдът счита, че обжалваното НП е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради което същото следва да се отмени като незаконосъобразно.

По разноските:

В хода на производството пред настоящата инстанция „Кристияна 346“ ЕООД е било представлявано от адв. Д.М. от АК-Русе, като в тази връзка е направено и искане на присъждане на разноските за процесуално представителство. Видно от приложения по делото договор за правна помощ /л. 26/ дружеството-жалбоподател е заплатило 5 сумата в размер на 300 лева за процесуално представителство в брой. С оглед на направеното от АНО възражение за прекомерност искането за присъждане на направените от „Кристияна“ ЕООД съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лева, представляващи заплатено възнаграждение за адвокат, следва да се уважи изцяло, доколкото същото е в рамките на предвидения минимум в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.