Решение № 4338 от 21.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4338 гр. С., 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря Б. Е. П. като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20211110158849 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу Ц. В. Н., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.

С., ж.к. „Ф. Ж.“ бл. 208, вх. А, ет. 8, ап. 22, с аб. № 192***. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на ответника за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника му дължи следните суми: сумата от 2428,25 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.10.2017 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 26.03.2021 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 229,84 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2018 г. до 15.03.2021 г., сума в размер на 46,14 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.08.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 26.03.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 7,74 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 01.10.2018 г. до 1

15.03.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 02.04.2021 г. по ч.гр.д. № 17183/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 56 състав.

Ответника в срока по чл. 131 ГПК е подала отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Т. С.“ ЕООД не изразява становище.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Основателността на предявените искове за установяване, че ответникът дължи претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период. С оглед възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на обтоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са частично основателни. Съображенията за това са следните:

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

2

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

В случая по делото е представен нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 108, том VIII, дело № 1246/90 от 15.03.1990 г., по силата на който Д. С. Г. е придобила правото на собственост върху апартамент № 22 с адрес гр. С., ж.к. „Ф. Ж.“, ул. „П.“, бл. 208, вх. А, ет. 8.

От приложен по делото нотариален акт за учредяване на право на ползване и покупко-продажба на недвижим имот № 36, том I, рег. № 2480, дело № 35 от 09.05.2017 г., вписан в СВ – гр. С. с вх. рег. № 26575/09.05.2017 г., се установява, че Д.

С. Г. и Г. Петров Г. са учредили в полза на ответницата Ц. В. Н. безсрочно вещно право на ползване върху имот, представляващ апартамент № 22 с адрес гр. С., ж.к. „Ф. Ж.“, ул. „П.“, бл. 208, вх. А, ет. 8 – а именно процесният такъв. Със същия нотариален акт правото на собственост върху процесния имот е прехвърлено в полза на Ванеса Владимирова Андреева.

Приложено е заявление – декларация вх. № Г.11584/25.05.2017 г. при ищцовото дружество, с което Ц. В. Н. е поискала на нейно име да бъде разкрита партида в „Т. С.“ ЕАД по отношение на топлоснабден имот с адрес гр. С., ж.к. „Ф. Ж.“, ул. „П.“, бл. 208, вх. А, ет. 8, ап. 22.

3

Представена е по делото саморъчна декларация /л. 20/, на която е даден вид да изхожда от Ц. Вединова Н., съгласно която деклараторът сочи, че има съграсието на Ванеса Владимирова Андреева партидата да се води на името на Ц. Н.. Доколкото приложеният документ е подписан и не е оспорен, същият се ползва с формална доказателствена сила, а удостовереното в него изявление следва да се цени като неизгодно такова за издателя на документа, който е ответник по делото, което му придава доказателствена стойност за установяване на правнорелевантните факти. Така обективираните изявление за наличие на писмено съгласие на носителя на ограничено вещно право на ползване и декларация до ищцовото дружество за разкриване на партида на името на ответника покриват съдържателните изисквания, изведени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС. Горните съображения обуславят извод, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия, макар да не е собственик или титуляр на ограничено вещно право на ползване върху топлоснабдения имот.

Установено е по делото също така, че по отношение на процесния недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е налице и решение на етажната собственост за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приложения по делото договор от 29.08.2002 г., сключен между етажната собственост с адрес гр. С., ж.к. „Ф. Ж.“, бл. 208, вх. А и Б и „В. Е. С.“ ЕООД, както и от протокол от проведено Общо събрание на собствениците на етажната собственост от 25.05.2015 г., с което етажните собственици са взели решение да се сключи договор с дружеството „Т. С.“ ЕООД, извършващо услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост.

В доклада по делото на основание чл. 155 като служебно известно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови клиенти са влезли в сила.

Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото, като въз основа на доказаното качество на ответника ползвател на топлинна енергия по отношение на процесния недвижим имот.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебнотехническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Вещото лице е установило по данни от дружеството, извършващо дялово разпределение, че през процесния период в имота на ответника е имало монтирани 3 отоплителни тела и съответно 3 топлоразпределители с дистанционен отчет. В процесния апартамент има и водомер за топла вода, по който се отчита разхода на същата. На отчетените документи от 08.05.2019 г. е отбелязано, че водомерът не работи. За периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. разходът за топла вода се изчислява на един брой потребители при норма 140 литра на потребител за денонощие.