Решение № 14433 от 18.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14433 гр. София, 18.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело № 20251110102881 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗК „Л. И.“ АД срещу ЗАД „А.“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че е застраховател по сключен договор за имуществена застраховка „Каско“, за който била съставена застрахователна полица № 93002010070820, с предмет – л.а. „Джип Гранд Чероки“ с рег. № СВ****НХ, с период на валидност от 03.09.2020 г. до 02.09.2021 г.

Излага доводи, че на 16.08.2021 г., около 13:30 часа, на автомагистрала „Тракия“, при посока на движение – гр. Бургас, в комплекс „Макдоналдс“ до гр. Ямбол, настъпило застрахователно събитие – ПТП, представляващо покрит застрахователен иск. Виновен за ПТП бил водачът на л.а. „Волво ХС 60“ с рег. № У****АР – Б. Г. П., който при влизане в паркинга на търговския обект ударил паркирания на паркинга л.а. „Джип Гранд Чероки“, на който били нанесени щети. В тази връзка, пред ищеца била заведена преписка по щета № 1000-1361-21-001081, по която било одобрено за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 1787,64 лв. Към датата на застрахователното събитие отговорността на виновния водач била застрахована при ответното дружеството по сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Ищецът твърди, че с изплащането на застрахователното обезщетение в полза на собственика на увреденото имущество встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя на делинквента за стойността на платеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски от 15,00 лв. В тази връзка, ищецът изпратил до ответното дружество регресна покана с искане за изплащане на процесните вземания, като ответникът му възстановил сумата от 1095,36 лв., както и направените ликвидационни разходи. Сочи, че бил налице непогасен остатък от претенцията в размер на 692,28 лв. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава за плащане на дължимото обезщетение, поради което 1 същият следвало да заплати и мораторно обезщетение, начислено върху непогасената главница за периода от 05.03.2022 г. до 16.01.2025 г., в размер на 692,28 лв. По изложените съображения, ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 692,28 лв., представляваща непогасен остатък от дължимото обезщетение по щета № 1000-1361-21-001081, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното погасяване на дълга, както и сумата от 244,92 лв. – законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 05.03.2022 г. до 16.01.2025 г.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че не са налице основания за ангажиране на отговорността му. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на л.а. „Джип Гранд Чероки“. Оспорва механизма на произшествието, както и наличието на противоправно поведение от страна на водача на л.а. „Волво ХС 60“. Счита, че виновен за ПТП е водачът на л.а.

„Джип Гранд Чероки“, който паркирал автомобила си на забранено място, непосредствено пред входа на паркинга, с което създавал пречки за движението, евентуално твърди съпричиняване. Оспорва причинно-следствената връзка между твърдените от ищеца вреди по застрахованото имущество и поведението на водача на л.а. „Волво ХС 60“. Счита, че изплатеното в полза на ищеца обезщетение в общ размер на 1110,36 лв. репарира в пълен размер щетите по автомобила. Оспорва претендираното мораторно обезщетение. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който, вследствие от виновно и противоправно поведение на водача на л.а. „Волво ХС 60“ с рег. № У****АР , чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, е настъпило събитие при твърдения в исковата молба механизъм, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди по автомобила, които се намират в пряка и причинно-следствена връзка с противоправното поведение на делинквента, както и изпадането на ответника в забава за възстановяване на претендираното регресно вземане.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже по делото пълно и главно, че с поведението си водачът на л.а. „Джип Гранд Чероки“ с рег. № СВ****НХ е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.

С проекта за доклад по делото, обективиран в Определение № 13524 от 21.03.2025 г. и приет за окончателен без възражения от страните в проведеното 2 открито съдебно заседание на 29.08.2025 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на лицето, сочено от ищеца като делинквент, както и изплащането на обезщетение в полза на застрахованото при ищеца лице.

Не е спорно в отношенията между страните и обстоятелството, че ответникът е изплатил на ищеца част от претендираното регресно вземане за сумата в общ размер на 1110,36 лв., с включени ликвидационни разноски на стойност от 15,00 лв.

Спорни в отношенията между страните са обстоятелствата относно наличието на валидно застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“, механизма на ПТП, вредите по автомобила, както и причинно-следствената им връзка с виновното и противоправно поведение на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, респ. наличието на съпричиняване, в това число и размера на действителните вреди по автомобила.

Като писмено доказателство по делото е представена застрахователна полица № 93002010070820 по имуществена застраховка „Каско на МПС“, с предмет – лек автомобил „Джип Гранд Чероки“, с рег. № СВ****НХ, с период на валидност от 03.09.2020 г. до 02.09.2021 г., с уговорена „Клауза 1“. По делото са приложени и общи условия на ЗК „Л. И.“ АД, от съдържанието на които се установява, че покрит риск при „Клауза 1“ е ПТП по време на движение и/или в паркирано положение.

С Решение № 115 от 23.07.2013г. по т.д. № 348/ 2012г., І т.о. на ВКС е даден отговор на въпроса: “Налице ли е валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка "Каско", при неспазване формата на договора и последиците от неспазването?“. Съобразно даденото разрешение, договорът за застраховка е абсолютна търговска сделка и спрямо него е приложима разпоредбата на чл. 293 ТЗ. Неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност и това е едно от различията между търговското и гражданско право, където нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката изисква, по арг. на чл. 293, ал. 3 ТЗ, оспорване на действителността на сделката. Направеният извод е, че страната не може да се позовава на недействителност на договора, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението на другата страна.

По делото е представено уведомление по щета от 23.08.2021 г., което обуславя извод за валидност на застрахователното правоотношение по сключения договор за застраховка „Каско на МПС“ от страна на ищеца и застрахованото лице, доколкото не са налице данни за оспорване действителността на сделката. От приложените общи условия от ищеца се установява безспорно, че твърдяното събитие представлява покрит застрахователен риск.

3

За установяване механизма на ПТП по делото е представен като писмено доказателство Протокол за ПТП от 16.08.2021 г., съгласно който участник А (водачът на л.а. „Волво ХС 60“ с рег. № У****АР) е предприел маневра за влизане в паркинг, при която е предизвикал удар в задната част на друго превозно средство – л.а. „Джип Гранд Чероки“ с рег. № СВ****НХ. Същият признава вината си за настъпилото ПТП.

В графа 11 са отбелязани настъпилите видими щети по л.а. „Волво ХС 60“, които били по предния ляв калник, а тези по л.а. „Джип Гранд Чероки“ били по задна лява броня и калник.

От представеното по делото уведомление за щети, подадено от Е. М., в качеството й на водач на л.а. „Джип Гранд Чероки“, се установява, че на 16.08.2021 г. е настъпило ПТП, при което колата била паркирана на паркинг, а при маневра за влизане на паркинга друго МПС реализирало ПТП.

Съдът е допуснал събиране на гласни доказателства, при условията на делегация, чрез разпит на свидетел на ответника, като е приобщил като писмено доказателство по делото Протокол № 776/08.10.2025 г. по ч.гр.д. № 2710/2025 г. по описа на Районен съд – Ямбол, във връзка с разпита на свидетеля Б. Г. П.. Същият е дал показания, че автомобилът му бил „Волво ХС 60“ с peг. № У****АР, а доколкото си спомнял той се движил напред за излизане от паркинга, а отсрещната кола влизала в паркинга. При излизане движението било натоварено, паркингът бил пълен, а мястото за излизане - тясно. Хората влизали, а той излизал, когато си опряли калниците. Твърди, че другият автомобил не бил спрян или паркиран, а влизал съвсем бавно в паркинга. ПТП – то настъпило при разминаването на двете коли. На другият автомобил били нанесени щети по задния калник и малко на бронята, а на неговия – малко по калника. Сочи като причина за ПТП неправилна преценка на разстоянието, било много тясно и трябвало да се изчакат. Свидетелят сочи, че не можел да отговори чия била вината за ПТП, но понеже тогава бързал отбелязал, че е негова. Уточнява, че излизал от паркинга и тръгнал към посока Бургас, като скоростта, с която се движил била едва с 2-3 км/ч. При ударът извършвал движение напред, а джипът „Гранд Чероки“ влизал в паркинга, но все още не бил паркирал.

Като свидетел на ищеца по делото е разпитана Е. Г. М., която сочи, че е участвала в настъпилото ПТП, управлявайки л.а. „Гранд Чероки“, реализирано на бензиностанция със заведение за бързо хранене. Произшествието настъпило поради немарливост от страна на другия водач. Твърди, че била спряла, а той завивал, видял, че нямало да мине, но дал мръсна газ и я ожулил. Същият бил в успоредно положение спрямо нея. Автомобилът, който я ударил се опитвал да влезе в паркинга и да паркира на много пълен паркинг. Твърди, че намерението й било да напусне паркинга и да влезе в магистралата, но понеже било изключително пренаселено, просто спряла, защото виждала колко много коли идвали наоколо. Свидетелката била спряла в лентата 4 за десен завой, за да излезе и да се качи на магистралата, а другият водач идвал от нейно ляво и завивал в същата тази лента. Излизайки от паркинга тя се наредила, а човекът влязъл без мигач. Застанали един до друг, той виждал, че нямало да се разминат, защото и двамата били с голям габарит коли, погледнал я, ухилил се и дал газ. Потвърждава, че излизала от бензиностанцията и спряла в лентата за десен завой преди да се включи в пътната мрежа. Същевременно, другият участник в ПТП-то, управлявайки неговия автомобил, без да даде сигнал, направил маневрата завой надясно с висока скорост, но спрял преди да настъпи удара. Автомобилът й бил ожулен в задната част, но не бил само на един детайл, а на няколко детайли. Уточнява, че искала да излезе от паркинга, а другият водач да влезе. Мястото за разминаване на двата автомобила било нормално.