Решение № 243 от 14.11.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. гр. Добрич, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова при участието на секретаря Криста Ст. Кирова като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20253200500502 по описа за 2025 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Ш. Ш. К. от с.Л.,общ.К.,обл.Добрич срещу решение №379/12.05.2025 г. по гр.д.№2734/2024 г. на Добричкия районен съд,с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ООД /сега ЕАД/,ЕИК 201318404 искове за установяване недължимост на парични задължения,за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело №2780/2015 г. по описа на ДРС,за сумите: 253,54 лв.-дължима сума по договор за кредит CrediGo №**** от 05.06.2008 г.,сключен с „Кредибул“ ЕАД,вземанията по който са прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД на 25.10.2012 г.,със законна лихва от датата на заявлението – 03.08.2015 г. до окончателното плащане;15,06 лв.-договорна лихва за периода 05.06.2008 г.-20.12.2009 г.;157,19 лв.-законна лихва за забава за периода 22.08.2009 г.-03.08.2015 г.;325 лв.-съдебно-деловодни разноски,респ. въззивникът е осъден да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ООД,ЕИК 201318404,гр.София,бул.“Д-р П.Дертлиев“№25,офис сграда Лабиринт №2 сторените разноски по гр.дело 1

№2734/2024 г. по описа на РС-Добрич в размер на 200 лв юрисконсултско възнаграждение.

Въззивникът намира атакуваното решение за неправилно и настоява за отмяната му,респ. за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените от същия разноски.Незаконосъобразни били изводите на първоинстанционния съд,че по процесното изпълнително дело от 23.04.2019 г. нататък ответникът с молби от 27.05.2021 г. и от 18.08.2023 г. бил поискал налагане на запор,т.е. не бил бездействал,както и че с подаване на молбите давността се прекъсвала,въпреки че ЧСИ не предприел действия по налагане на поискания запор.Двете молби съдържали искане за извършване на справки в БНБ за налични банкови сметки и сейфове на името на въззивника,като под условие било поискано налагане на запор,ако такива бъдат открити.В случая обаче сметки и сейфове не били установени и липсата на наложен запор не се дължала на бездействие на ЧСИ.В този смисъл цитираните молби не следвало да се възприемат като прекъсващи давността.Липсвали изпълнителни действия и редовни сезиращи ЧСИ молби на взискателя за извършване на такива действия,прекъсващи давността,по смисъла на ТР №2/2015 г. и ТР №2/2023 г. на ОСГТК на ВКС.Цитираните молби в случая се явявали такива само за имуществено проучване,а имущественото проучване не било действие,което прекъсва давността.

В писмен отговор въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД-гр.София изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.Излага подробни доводи,че искането за прилагане на изпълнителен способ прекъсва давността дори прилагането му да е безуспешно или съдебният изпълнител да е бездействал.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 20.05.2025 г.,а жалбата му срещу решението на ДРС е подадена на 29.05.2025 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 03.06.2025 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице /страна в производството по делото/ с правен 2 интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявените допустими отрицателни установителни искове.По същество е правилно,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№2734/2024 г. на ДРС е образувано по повод искова молба с вх.

№16545/28.08.2024 г.,с която са предявени обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове на основание чл.439 ал.1 от ГПК от Ш. Ш.

К. с ЕГН ********** от с.Л.,общ.К.,обл.Добрич,ул.“11-та“ №6 срещу „Агенция за събиране на вземания“ ООД /понастоящем ЕАД/,ЕИК 201318404,със седалище и адрес на управление гр.София,бул.“Д-р П.Дертлиев“ №25,офис-сграда „Лабиринт“ №2 за установяване,че ищецът не дължи на ответното дружество сумите по изпълнителен лист от 09.10.2015 г.,издаден по ч.гр.д.№2780/2015 г. по описа на ДРС,по повод на който е образувано изп.д.№**** по описа на ЧСИ Л. Т. с район на действие ДОС,както следва:

253,54 лв-дължима сума по договор за кредит CrediGo №**** от 05.06.2008 г.,сключен с „Кредибул“ ЕАД,вземанията по който са прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД на 25.10.2012 г.,ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението-03.08.2015 г. до окончателното плащане;

15,06 лв-договорна лихва за периода 05.06.2008 г.-20.12.2009 г.;

157,19 лв-законна лихва за забава за периода 22.08.2009 г.-03.08.2015 г.;

325 лв-съдебно-деловодни разноски.

Изложено е в исковата молба,че след образуване на изп.д.№**** по описа на ЧСИ Л. Т. с район на действие ДОС с постановление от 29.10.2015 г. бил налице период на бездействие от страна на взискателя,изразяващо се в непоискване извършването на изпълнителни действия,а именно през периода от 23.04.2019 г. до 19.07.2024 г.Поради изтичане на петгодишен срок на погасителна давност по чл.110 от ЗЗД процесните вземания били погасени.Давността се прекъсвала съгласно чл.116 б.“в“ от ЗЗД с 3 предприемането на действия за принудително изпълнение,като прекъсването настъпвало с предприемане на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ независимо дали прилагането му било поискано от взискателя или било предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 ал.1 от ЗЧСИ.При позоваване на ТР №2/26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР №2/2023 г. на ОСГТК на ВКС се обосновава липса на действия,прекъсващи давността.Молбите на взискателя за проучване имуществото на длъжника не прекъсвали давността,а именно такъв характер имали молбите на ответника от 27.05.2021 г.,18.08.2023 г. и 15.07.2024 г. за извършване на справки в БНБ и ТД на НАП.С оглед горното се настоява за уважаване на исковете.

В писмен отговор ответникът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД изразява становище за допустимост,но неоснователност на исковете.Излага доводи за многократно прекъсване на давността в хода на процесното изпълнително производство и настоява за отхвърляне на исковете.

Исковете-предмет на гр.д.№2734/2024 г. на ДРС-са допустими като такива по чл.439 от ГПК,целящи оспорване на изпълнението по цитираното изпълнително дело по описа на ЧСИ Л.Т. при позоваване на правопогасяващи факти,настъпили след приключване на съдебното производство,по което е издадено изпълнителното основание.В случая се твърди погасяване на вземанията по давност при изтекъл срок на погасителна давност след влизане в сила на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 03.08.2015 г. по ч.гр.д.№2780/2015 г. на ДРС,въз основа на която е издаден процесният изпълнителен лист от 09.10.2015 г.Исковете по чл.439 от ГПК са предявени от активно легитимиран правен субект-от длъжника по изпълнението Ш. Ш. К.,респ. са насочени срещу пасивно легитимиран правен субект-взискателя по изпълнението.Безспорно за ищеца като длъжник по висящо изпълнително производство е налице правен интерес от търсената защита чрез установяване със сила на пресъдено нещо недължимост на вземанията на кредитора и като крайна цел установяване несъществуването /погасяването/ на изпълняемото право,подлежащо на принудително изпълнение,респ. като последица-прекратяване на изпълнителния процес на основание чл.433 ал.1 т.7 от ГПК.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

4

Според съдържанието на процесния изпълнителен лист по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ООД е образувано ч.гр.д.№2780/2015 г. по описа на Районен съд-Добрич и е издадена заповед от 03.08.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,с която е разпоредено длъжникът Ш. Ш. К. да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ООД-гр.София следните суми:

253,54 лв-дължима сума по договор за кредит CrediGo №**** от 05.06.2008 г.,сключен с „Кредибул“ ЕАД,вземанията по който са прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД на 25.10.2012 г.,ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението-03.08.2015 г. до окончателното плащане;

15,06 лв-договорна лихва за периода 05.06.2008 г.-20.12.2009 г.;

157,19 лв-законна лихва за забава за периода 22.08.2009 г.-03.08.2015 г.;

325 лв-съдебно-деловодни разноски.

Въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист на 09.10.2015 г. и на 29.10.2015 г. въз основа на изпълнителния лист и по молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е образувано изпълнително дело №**** по описа на ЧСИ Л. Т.,peг. №** на НК,с район на действие ДОС.

По смисъла на чл.117 ал.2 от ЗЗД при осъществено прекъсване на погасителната давност спрямо вземанията по време на съдебния процес по ч.гр.д.№2780/2015 г. на ДРС след установяване на вземанията с влезлия в сила съдебен акт /заповед за изпълнение/ започва да тече нова погасителна давност,която е всякога пет години според цитираната по-горе разпоредба.Към датата на образуване на изп.д.№**** по описа на ЧСИ Л. Т. /29.10.2015 г./ Постановление на Пленума на ВС №3/18.11.1980 г.,указващо,че след образуване на изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата давност изобщо не започва да тече отново и не тече,докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземанията,вече не е действащо.То е обявено за изгубило сила с т.10 на Тълкувателно решение №2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,даващо ново разрешение на въпроса за погасителната давност по време на висящо изпълнително производство,като е прието,че в изпълнителното производство давност тече и последната се прекъсва с всяко действие по принудителното изпълнение.

5

С молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е поискал от ЧСИ извършване на справки за наличие на трудов договор,банкови сметки,движимо и недвижимо имущество на длъжника и налагане на запор върху установено трудово възнаграждение на длъжника.С последваща молба вх.№20692/09.05.2017 г. /на лист 29 от изп.д./ взискателят е поискал извършване на справка в регистъра на БНБ за притежавани от длъжника банкови сметки и сейфове,като при установяване на такива е настоял за налагане на запор върху последните две по време на откриване банкови сметки.След установена налична банкова сметка на длъжника,открита в „Юробанк България“ АД,с разпореждане от 09.05.2017 г. /на лист 31 от изп.д./ ЧСИ е разпоредил налагане на запор върху горната сметка.Изпратено е запорно съобщение изх.№29983/09.05.2017 г. до „Юробанк България“ АД /на лист 25 от изп.д./,получено от третото задължено лице на 11.05.2017 г. /известие за доставяне на лист 27 от изп.д./.С писмо изх.

№1114/15001/15.05.2017 г. /на лист 28 от изп.д./ горната банка е отговорила,че към датата на налагане на запора по откритата банкова сметка на длъжника Ш. Ш.К. липсва авоар,като са наложени и предходни запори.От датата 11.05.2017 г. запорът се счита наложен по смисъла на чл.450 ал.3 от ГПК.Няма последващо изрично вдигане на запора от съдебния изпълнител.Според справка за банкови и платежни сметки и банкови сейфове в регистъра на БНБ вх.№27201/28.06.2021 г. /на лист 42 от изп.д./ банковата сметка на длъжника К. в „Юробанк България“ АД,открита на 22.05.2009 г.,към датата на проверката 28.06.2021 г. не е закрита.Същата е закрита на 29.12.2021 г. според справка вх.№35779/26.08.2023 г. /на лист 44 от изп.д./.При липса на предходно вдигане на запора върху посочената сметка от ЧСИ следва,че наложеният запор е имал времетраене от 11.05.2017 г. до 29.12.2021 г.Действието му е преустановено със закриване на запорираната сметка.Така през визирания период по изпълнителното дело е бил приложен и действащ способ за принудително изпълнение-запор върху банкова сметка на длъжника.Касае се за изпълнителен способ с продължително действие,по който по правило изпълнението може да се осъществява периодично,като способът по естеството си включва множество изпълнителни действия,свързани с многократни плащания от третото задължено лице.Дори и да няма осъществени от третото задължено лице преводи по сметка на ЧСИ,посоченият способ на принудително изпълнение е бил действащ през 6 целия период,през който запорът е бил наложен,като при евентуално постъпление на суми в сметката на длъжника във всеки момент този способ е можело да бъде активиран.При действието на посочения изпълнителен способ непрекъснато през периода от 11.05.2017 г. до 29.12.2021 г. погасителната давност относно процесните вземания е била прекъсната.Очевидно от 29.12.2021 г.,когато отпада действието на запора,до датата на предявяване на настоящите искове 28.08.2024 г. не са изтекли пет години на бездействие на кредитора,водещи до погасяване на вземанията по давност.С предявяване на исковете по чл.439 ал.1 от ГПК от длъжника давността отново е прекъсната съгласно чл.116 б.“б“ от ЗЗД /относно прекъсване на давността с предявяване на отрицателен установителен иск от длъжника срещу кредитора за несъществуване на вземане поради изтекла погасителна давност виж мотивите към решение №257 от 30.04.2020 г. по гр.д.№694/2019 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС/ и не тече през времетраене на исковия процес съгласно чл.115 б.“ж“ от ЗЗД,респ. не е изтекла към настоящия момент.