Решение № 1468 от 12.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1468 гр. Бургас, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20262120100705 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявен от Х. Х. В. срещу Гаранционен фонд, иск за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата от 3666,29 лева - главница, представляваща регресно вземане за заплатено обезщетение на основание чл. 558, ал. 7 КЗ за възстановена сума от Гаранционен фонд на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ по силата на влязло в сила решение по гр. д. № 12801/18 г. на СГС, с което е потвърдено решение по гр. д. № 63905/2015 г. на СРС, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП с участие на т.а. „ДАФ“ с рег. № *** и ремарке с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД, управляван от Х. Х. В., без валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и л.а. „Опел Калибра“, с рег. № ***, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 12.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издаден изпълнителен лист от 31.05.2024 г. по ч. гр. д. № *** г. на РС - Бургас и е образувано изпълнително дело № *** г. на ЧСИ, рег. № *** на КЧСИ с район на действие - района на Окръжен съд Бургас, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Твърди се, че заповедното производство не прекъсва петгодишния давностен срок, който е изтекъл на 01.08.2024 г., доколкото плащането от ответника е извършено на 01.08.2019 г., а първото действие по изпълнението е извършено на 30.10.2025 г.

Направено е искане за уважаване на предявения иск.

Претендира се присъждането на направените съдебно–деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на иска, като се сочи, че 1 с влизане в сила на заповедта за изпълнение, за вземанията е започнала да тече нова петгодишна давност, която изтича 21.05.2029 г.

Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа иска.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа отговора на исковата молба.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Приобщено в цялост по настоящото производство е копие от изпълнително дело № ***/2025 г. по описа на ЧСИ с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ОС – гр. Бургас, както и ч. гр. д. № *** г. на РС-Бургас. Видно от материалите по изпълнителното дело, същото е образувано на 01.09.2025 г. По силата на изрично искане изпълнителното дело е образувано при условията на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ /л. 41/, по молба на взискателя Гаранционен фонд срещу длъжника Х. Х. В. за събиране на сумите по издаден изпълнителен лист от 31.05.2024 г. по Заповед за изпълнение № *** от 12.03.2024 г. по ч. гр. д. № *** г. на РС-Бургас, влязла в сила на 21.05.2024 г., а именно сумата от 3666,29 лева главница, представляваща регресно вземане за заплатено обезщетение на основание чл. 558, ал. 7 КЗ за възстановена сума от Гаранционен фонд на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ по силата на влязло в сила решение по гр. д. № 12801/18 г. на СГС, с което е потвърдено решение по гр. д. № 63905/2015 г. на СРС, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП с участие на т.а. „ДАФ“ с рег. № *** и ремарке с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД, управляван от Х. Х. В., без валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и л.а. „Опел Калибра“, с рег. № ***, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 12.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Не е спорно, а и от представеното изпълнително дело се установява, че на 30.10.2025 г. са получени, по ел. път, от „***“ АД, „***“ ЕАД и „***“ АД съобщения, с които е наложен запор върху банковите сметки на ищеца, находящи се в тези банки /л. 51 – л. 55/.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Искът по чл. 439 ГПК е способ за защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на изпълнението, той е отрицателен установителен и има за предмет предприето от длъжника оспорване на изпълнението по образувано срещу него конкретно изпълнително дело. Надлежни страни по него са длъжникът и взискателят в изпълнителното производство. На основание ал. 2 от посочената разпоредба, искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда /така в Определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № ***/2010 г., I т. о. на ВКС/.

За успешното провеждане на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже твърденията си за недължимост на сумите по изпълнителното дело, като установи факти, които изключват или погасяват спорното право, в случая поддържаното в исковата молба, че правото на принудително изпълнение е погасено поради изтичане на петгодишна погасителна давност. В тежест на ответника е да докаже дължимостта на процесната сума, включително че е прекъсвана давността по отношение на процесното вземане.

Няма спор и се установява от приобщените изпълнителни дела, че е налице 2 образувано изпълнително производство с предмет оспореното вземане. Ищецът има качеството на длъжник в изпълнителното производство, а ответникът има качеството на взискател, конституиран като такъв по изпълнителното дело към момента на завеждане на иска по чл. 439 ГПК.

По делото се установи, че относно процесните вземания е издадена Заповед за изпълнение № *** от 12.03.2024 г. по ч. гр. д. № *** г. на РС-Бургас. От приложеното по делото заповедно производство се установява, че издадената заповед за изпълнение е влязла в сила на 21.05.2024 г.

Спорен между страните е въпросът дали по отношение на влязлата в сила заповед за изпълнение се прилага давността по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По поставения въпрос, настоящият състав приема следното:

Липсва изрична законова разпоредба, установяваща, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че, ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл.

414 ГПК преклузивен срок, заповедта влиза в сила, като поражда ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането е искът по чл. 424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства, така в Определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № ***/2013 г., IV г. о. на ВКС.

Разясненията, дадени с цитираното определение, отнесени към настоящия казус, означават, че установеното с влязла в сила Заповед за изпълнение № *** от 12.03.2024 г. по ч. гр. д. № *** г. на РС-Бургас вземане се счита за установено със сила на пресъдено нещо, каквато би била породена, ако бе установено с влязло в сила решение, доколкото заповедта за изпълнение поражда правен ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо.

Следователно за това вземане започва да тече нова петгодишна давност, считано от влизане в сила на заповедта за изпълнение – на 21.05.2024 г., съобразно чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение давността е прекъсната за първи път, с извършване на първото действие по принудително изпълнение – налагане на запор на 30.10.2025 г. на банковите сметки на ищеца в „***“ АД, „***“ ЕАД и „***“ АД /л. 51 – л. 55/.

С оглед гореизложеното, наведените в исковата молба твърдения, че процесните вземания са били погасени с изтичане на петгодишна давност към момента на образуване на изпълнителното дело напълно се опровергават, доколкото в периода от влизане в сила на заповедта за изпълнение – на 21.05.2024 г. до налагане на запора от 30.10.2025 г., е изтекла едва една година и пет месеца.

Твърдението на ищеца, че регресното вземане е погасено с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от извършеното от ответника плащане, породило това регресно вземане – на 01.08.2019 г., не подлежи на разглеждане в настоящото производство, доколкото в него подлежат на изследване само факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, след което за вземането е започнала да тече нова петгодишна давност. Дори да бе противопоставено своевременно, в заповедното производство, това възражение би било неоснователно, доколкото с подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – на 11.03.2024 г., тоест преди изтичане на петгодишната давност, последната е спряна и прекъсната, съобразно чл. 115, б. „ж“ и чл. 116, б. „б“ ЗЗД. В тази връзка неоснователно е изтъкнатото в исковата молба твърдение, че съобразно т. 14 от Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. заявлението за издаване на заповед за изпълнение /съдържащо и молба за издаване на изпълнителен лист/ не прекъсва давността. Така е, защото подаването на заявление, макар да не представлява предприемане на действие по принудително изпълнение, поражда последиците на предявяването на иск /който извод следва формирания по-горе извод, че уважаването на заявлението, респ. издаването на заповед за изпълнение поражда сила на пресъдено нещо/, което съобразно чл. 116, б. „б“ ЗЗД прекъсва давността.

Така мотивиран, съдът приема, че по делото не се установиха факти, годни да погасят и изключат правото на взискателя да реализира изпълнение на вземането по изпълнителното 3 дело. Това налага извод за неоснователност на предявения иск за недължимост на вземането, за което е образувано изпълнителното дело, поради което същият следва да бъде отхвърлен.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед изхода на спора в полза на ответника се полагат съдебно–деловодни разноски. По делото не са ангажирани доказателства за направени такива, поради което разноски не следва да се присъждат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. Х. В., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Гаранционен фонд, булстат ***, със седалище и адрес на управление ***, иск за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата от 3666,29 лева - главница, представляваща регресно вземане за заплатено обезщетение на основание чл. 558, ал. 7 КЗ за възстановена сума от Гаранционен фонд на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ по силата на влязло в сила решение по гр. д. № 12801/18 г. на СГС, с което е потвърдено решение по гр. д. № 63905/2015 г. на СРС, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП с участие на т.а. „ДАФ“ с рег. № *** и ремарке с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД, управляван от Х. Х. В., без валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и л.а. „Опел Калибра“, с рег. № ***, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 12.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издаден изпълнителен лист от 31.05.2024 г. по ч. гр. д. № *** г. на РС - Бургас и е образувано изпълнително дело № *** г. на ЧСИ, рег. № *** на КЧСИ с район на действие - района на Окръжен съд Бургас, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Решението може да се обжалва пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Бургас: ______(П)______

4