Решение № 165 от 25.02.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Бургас, 25.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20212100501933 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба, подадена от „Пайонир Девелопмент“ ЕООД гр.Несебър, ЕИК 131233128, против решение № 260169 от 28.07.2021 г. по гр.д.894/2020 г. по описа на Несебърски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от въззивното дружество иск против М. Г. Г., гражданка на ***, родена на ********** г., код по БУЛСТАТ *********, с постоянен адрес ***, за установяване на основание чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.286 ЗЗД, дължимостта на сумата от 1171,06 лв, представляваща такса за поддръжка за 2017 г. по Договор за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс Emerald Resort Ravda” № ММС-S1-PD/333-09.07 от 24.09.2007 г., и с което решение въззивникът е осъден да заплати на въззиваемата Г., сумата от 1 575 лв, представляваща направени съдебни разноски, от които 200 лв. – платено възнаграждение за адвокат по заповедното производство – ч.гр.д.154/2020 г. по описа на Районен съд Несебър, 1000 лв. – платено възнаграждение за адвокат в исковото производство и 375 лв. – платени депозити за експертиза.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно тълкуване и прилагане на процесуалния и материалния закон. Сочи се, че съдът е обсъдил само малка част от заявените от ищеца твърдения и възражения, като и тази малка част е обсъдена и тълкувана превратно. Сочи се, че събраните по делото доказателства не са преценени в 1 тяхната съвкупност, като някои от тях изобщо не са обсъдени, като в същото време съдът се е позовал на несъществуващи твърдения, както и доказателства, каквито не са налични в кориците на делото.

По-конкретно се твърди, че са необосновани изводите на съда, че при липсата на доказана годна облигационна връзка, която да обвързва към 2017 г. ищецът и ответницата, първият елемент от фактическия състав на предявения иск не е доказан и само на това основание искът следва да бъде отхвърлен.

Твърди се, че с оглед разпоредбата на чл.73 ЗЗД, изводът на съда за липса на надлежно изпълнение от ищеца към ответника не кореспондира с приетите от него факти, както и с приложимото право. Оспорват се изводите на съда, че договорът е прекратен по право, или, че е развален по право. Сочи се, че общото и в двата случая е невъзможност за изпълнение и липса на виновно поведение на длъжника. Твърди се, че в случая съдът съвсем произволно е приел, че ищецът се е лишил от възможността да изпълнява договора, след като договорните задължения са били изпълнявани от Емералд Хоспиталити ООД по силата на извършен апорт от въззивното дружество в Емералд Хоспиталити ООД на всички свои собствени недвижими обекти, земя и съоръжения, служещи за поддръжка и управление на собствеността в КАК „Емералд" с. Равда. Сочи се, че в случай на апорт, не е налице невиновна невъзможност за изпълнение на вече сключения договор и същия не се прекратява по право на основание на основание чл.89 ЗЗД. Отделно от това се посочва, че разваляне на договора би могло да бъде извършено само на основание чл.87 ЗЗД, ако е налице неизпълнение на договорни задължения, по предвидения ред, което не е сторено.

Излагат се подробни съображения за валидността на договорните клаузи и за липсата на неравноправност.

На следващо място се твърди, че изпълнението на договорните задължения от страна на ищеца се доказва както от заключението на вещите лица по приетата по делото съдебна експертиза, така и от свидетелските показания на разпитания свидетел.

Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което искът се уважава. Няма искания по доказателствата.

Въззиваемата-ответник М. Г. Г. представя в законовия срок писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като недопустима и неоснователна. Твърди се, че жалбата е недопустима, тъй като е подадена след изтичане на срока по чл.259, ал.1 ГПК, както и поради това, че не отговаря на изискванията на чл.260 ГПК, тъй като в нея не се сочат пороците на обжалваното решение.

По същество се твърди, че жалбата е и неоснователна. Твърди се, че мотивите на съда са обосновани; съдът се е позовал на относимите материално-правни разпоредби, на приложимия закон, и е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства. Излагат се съображения по фактите и по представените доказателства, от които се заявява извод, че по делото е установено, че „Емералд Хоспиталити" ООД, за когото ищецът твърди, че е изпълнявал задълженията му по поддръжка на комплекса, всъщност е правил разходи във 2 връзка с поддържането на собствените му множество обекти в комплекса, а от м.април 2018 г. управляващото дотогава дружество Емералд Хоспиталити ООД, е уведомило собствениците, че преустановява да поддържа и управлява комплекса. Твърди се, че това е принудило собствениците да проведат учредително събрание и през месец май 2018 г. да регистрират Етажна собственост в сградата, която да организира поддръжката и управлението в комплекса.

По отношение на договора за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс Emerald Resort Ravda" № ММС-Sl-PD/333-09.07 от 24.07.2007 г. се твърди, че договорът е срочен, сключен е бил за срок от 5 години, считано от момента на въвеждане във владение на възложителя в закупения от него недвижим имот в к.к. „Емералд Резорт Равда", съответно срокът му е изтекъл на 24.07.2012 г., т.е.ищецът и ответницата Г. са били обвързани от процесния договор за поддръжка и управление до 24.07.2012 г. Ето защо се твърди, че исковата претенция на „Пайонир Девелопмент" ЕООД за вземания против ответницата въз основа на договор за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс Emerald Resort Ravda" № MMC-S1-PD/333-09.07 от 24.07.2007 г. само на това основание се явява изцяло недоказана и неоснователна.

Оспорват се твърденията на въззивника, че е изпълнявал изпълнявал дейности по поддръжка и управление на общите части в сградата лично, или чрез “Емералд Хоспиталити1 ' ООД. Посочва се, че от 2018 г. етажната собственост на сградата се самоуправлява по силата на проведено валидно Общо събрание на собствениците, решенията, на което са влезли в сила, а "Емералд Хоспиталити" ООД е напуснало комплекса е оставило комплекса в неподдържано състояние, което се установява от разпитания свидетел. На следващо място се твърди, че ищецът не е водил аналитична отчетност по отношение на извършените разходи за всеки отделен вход, както и за общите дейности, които се отнасят, както за „Пропърти", така и за собствени на ищеца обекти в комплекса, като ресторант; бар и др.

На следващо място се твърди, че към датата на сключване на пропесния договор 24.07.2007 г. ответницата Г. не е била собственик на апартамент № Е616, поради което договорът няма как да породи правни последици за нея.

По отношение на Договор за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс Emerald Resort Ravda" № MMC-S1-PD/333-09.07 от 24.07.2007 г., сключен между М. Г. Г., от една страна, като Възложител и „Пайонир Девелопмент" ЕООД, от друга страна, като Мениджър, се твърди, че клаузата по т.9 от Раздел IV, Задължения и права на мениджъра, е нищожна на основание чл. 26, an. 1 от ЗЗД, поради противоречие с чл. 21, ал. 1 от ЗЗД и чл.11, ал.1, т.11 от ЗУЕС и чл.17, ал.3 и ал.7 от ЗУЕС и чл.19, ал.8 от ЗУЕС.; както и е неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.2, т.9 от ЗЗП. Излагат се подробни съображения в подкрепа на тези твърдения и се заявява извод, че договорът, на който ищецът основава претенцията си, е прекратен с изтичане на срока му на 24.09.2012 г., поради което не е действал през процесния период.

3

Сочи се, че по делото е доказано, че въззивникът не е изпълнявал в цялост поетите от него по договора задължения за процесния период, от което следва, че итецът е неизправна страна по договора, а това противоречи на основния принцип в правото, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, и на въведения в чл. 63 ЗЗД иринщщ за добросъвестност ори изпълнение на задълженията.

На последно място се поддържа заявеното възражение за погасяване по давност на претендиралата такса по договора в размер на 1 171,06 лв за 2017 г. с падеж на плащане до 15.02.2017 г., поради изтичане на повече от три години до датата на подаване на исковата молба в съда.

Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на съдебни разноски. Също няма искания по доказателствата.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежщ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния НРС е образувано по исковата молба на въззивника „Пайонир Девелопмент" ЕООД за приемане за установено по отношение на ответницата М. Г. Г., че ответницата дължи на ищеца сумата от 1171,06 лв, представляваща такса за поддръжка за 2017 г. по Договор за поддръжка и управление на Курортен апартаментен комплекс „Еmerald Resort Ravda” № ММС-S1-PD/333-09.07 от 24.09.2007 г.

Твърди се, че между страните е бил сключен посоченият договор, по силата на който ищецът се е задължил да извършва целогодишна техническа поддръжка, организационно и административно управление на комплекса, а ответницата се е задължила да заплаща месечна такса в размер на 1 евро без ДДС за кв.м. площ на собствения на ответницата имот в комплекса. Твърди се, че таксата е месечна, но е следвало да се заплаща „погодишно“ до 15.02. на текущата година. Твърди се, че ищецът е изпълнявал задължения си по договора, но ответницата не е заплащала дължимите от нея такси, поради което ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение за исковите суми.

Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.258 ЗЗД и чл.286 ЗЗД.

Ответницата е оспорила иска. В писмения си отговор в срока по чл.131 ГПК се излагат твърдения, че поради това, че към датата на сключване на процесния договор, ответницата не е била собственик на имот в комплекса, „договорът няма как да породи желаните с него правни последици“. Твърди се нищожност на клаузата т.9 от Раздел I V от договора поради противоречие със закона – чл.21, ал.1 ЗЗД, чл.11, ал.1, т.11 ЗУЕС, чл.17, ал.3 и ал.7 ЗУЕС и чл.19, ал.8 ЗУЕС. Сочи се още, че клаузата е и неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.9 З З П . По съображения за нищожност на клаузата за автоматично 4 прекратяване на договора, ответницата твърди, че договорът е преустановил действието си след 24.09.2012 г., поради което никоя страна по него не е дължала изпълнение, никоя страна не е могла да претендира права по него, съответно ответницата не дължи такса за 2017 г. Заявено е и възражение за погасяване по давност на вземането за такса за 12017 г.

Твърди се още, че ищецът е неизправна страна по договора, тъй като не е изпълнявал задълженията си по договора след 2012 г. Освен това се сочи, че през м.април 2018 г. друго дружество - „Емералд Хоспиталити” ООД е уведомило собствениците на самостоятелни обекти в комплекса, че преустановява поддръжката на комплекса, което е принудило собствениците на имоти в комплекса да проведат учредително общо събрание и да регистрират Етажна собственост, която да организира поддръжката и управлението.

С обжалваното решение НРС е отхвърлил предявения иск. Съдът е приел, че поради нищожност на клаузата на т.9 от Раздел IV от договора, срокът на договора не се е подновил автоматично след изтичането му през 24.09.2012 г., съответно страните не са били обвързани от твърдяната облигационна връзка за процесния период - 2017 г. Съдът е приел още, че ищецът не е изпълнявал задълженията си по договора, вкл.и чрез трето лице /“Емералд хоспиталити“ ООД, каквито са били твърденията на ищеца/, тъй като договорът, с който ищецът е прехвърлил всички свои права и задължения по договорите за поддръжка и управление на КАК „Еmerald Resort Ravda”, е сключен преди сключването на процесния договор между ищеца и ответницата, поради което правата и задълженията на ищеца по договора с ответницата не са прехвърлени на “Емералд хоспиталити“ ООД. Посочено е също, че “Емералд хоспиталити“ ООД не е встъпил в договора с ответницата, тъй като липсва подписан такъв анекс към договора. На следващо място съдът е приел, че поради твърдяния от ищеца и описан в тристранното споразумение между ищеца, “Емералд хоспиталити“ ООД и “Емералд хоспиталити 2013“ ЕООД апорт на всички собствени на ищцовото дружество недвижими обекти, земя и съоръжения, служещи за поддръжка и управление на КАК „Еmerald Resort Ravda”, най-късно към 18.12.2012 г. ищецът е изпаднал в невъзможност да изпълнява задълженията си по договора с ответницата, поради което договорът се е развалил по право по смисъла на чл.89 ЗЗД. Съдът е изложил съображения още, че дори да се приеме, че ищецът е прехвърлил на “Емералд хоспиталити“ ООД правата и задълженията си по договора с ответницата, искът отново би бил неоснователен, тъй като ищецът не би бил материално легитимиран да претендира сумите по договора, по който е прехвърлил правата и задълженията си на друг субект. Съдът е изложил съображения и за неравноправност на клаузите по т.9 от Раздел IV и т.2 от Раздел VII от договора.