Решение № 17476 от 26.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17476 гр. С., 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20231110108288 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано e по предявени от Б. И. Г., ЕГН **********, срещу „М.К.“ ЕООД, ЕИК .... обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 12 от договор за паричен заем № .... поради противоречието с добрите нрави и с нормите на чл. 143, ал. 2, т. 5 и чл. 146 ЗЗП, както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 452,68 лева (след допуснато изменение на иска в открито съдебно заседание на 11.10.2023 г.) , представляваща недължимо заплатената неустойка в размер на 452, 68 лв. по недействителна клауза за неустойка по чл. 12 от договор за паричен заем № ...., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.02.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 22.02.2022 г. е сключил договор с ответника за паричен заем № .... в размер на 600 лв., двуседмична вноска, 13 погасителни вноски, без посочен месечен лихвен процент и при ГПР в размер на 48,94 %. Погасителната вноска била определена на 51, 28 лв. Сочи, че в чл. 12 от договора била предвидена неустойка в размер на 452, 68 лв. при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение под формата на поръчителство. Било предвидено неустойката да се плаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска, чийто размер нараснал на 86, 10 лв. Уговорени били допълнителни услуги „Избягване на предсрочна изискуемост“ и „Възможна промяна на погасителен план“.

Посочва, че неустойката веднага била начислена. Сочи, че кредитът е изцяло погасен към датата на предявяване на исковата молба. Претендира нищожност на клаузата за неустойка – заобикаляне на изискването за определяне на ГПР и забраната на ЗПК за максималния размер на ГПР, противоречие с добрите нрави, заобикаляне на чл. 33, ал. 1 ЗПК, неравноправност на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Твърди погрешно посочване на ГПР и съответно недействителност на целия договор, по което моли съдът да се произнесе в мотивите. Претендира връщане на част от платената неустойка. Моли съдът да се произнесе с решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва договора между страните. Оспорва твърденията за нищожност поради непосочване на ГПР, както и че ГПР е посочен по начин, заобикалящ правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК, и че в изчисляването му е следвало да се включи неустойката по чл. 12 от договора. Твърди, че срокът за предоставяне на обезпечението не е кратък и неустойката не 1 представлява допълнителна възнаградителна лихва. Оспорва неустойката да противоречи на добрите нрави и да е прекомерна. Посочва, че неустойката е санкция за неизпълнение на конкретно задължение, като същата е била уговорена по съгласие на двете страни. Сочи, че клаузата не е неравноправна. Твърди, че неустойката е за неизпълнение на задължение по договора и не следва да бъде част от ГПР. Евентуално посочва, че неправилно посоченият ГПР би имал за последица прилагането на чл. 19, ал. 5 ЗПК, а не недействителността на целия договор по чл. 22 ЗПК. Оспорва чл. 33 ЗПК да е бил заобиколен, както и неравноправността на клаузата за неустойка. Моли за отхвърляне на предявените искове и претендира сторените в производството разноски.

Съдът, с л е д като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, а и това се установява от приетите писмени доказателства, че между страните е сключен договор за паричен заем № от 22.02.2022 г.; задълженията на ищеца по договора са изцяло погасени, както следва: 600 лева главница, 66.62 лева лихва и 452,68 неустойка.

Съгласно чл. 12 от договора, заемателят се задължава в тридневен срок от сключването на договора да осигури действието на трето физическо лице (поръчител, солидарен длъжник), изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки, което да отговаря на следните изисквания: дееспособно физическо лице; навършена възраст 25 години; с минимален осигурителен брутен доход през последните шест месеца, предхождащи сключването на договора, от 1500 лв. на месец, получавани по валидно трудово правоотношение от поне шест месеца преди сключването на този договор ; стабилна кредитна история; който не е активен потребител на заемни продукти на дружеството и/или не е поръчител по друг активен паричен заем, предоставен от заемодателя. Съгласно ал. 4 на чл. 12, в случай, че заемателят не представи обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, той дължи на заемодателя неустойка в размер на 231.45 евро (452.68 лв.), а в ал. 6 е предвидено, че ако неустойката бъде начислена, същата се дължи разсрочено съгласно погасителен план, инкорпориран в договора. В чл. 12, ал. 7 от договора е предвидено, че заемополучателят може да изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение по договора по всяко време на неговото действие, като ще дължи заплащането само на тази част от неустойката, разпределена по погасителните вноски преди поемането на солидарното задължение от страна на третото лице - поръчител. В същото време, още при изготвянето на договора, в текста на ал. 6 от чл. 12 е обективиран втори погасителен план, според който погасителните вноски се състоят не само от съответните части на главницата и възнаградителната лихва, но и от процесната неустойка.

Видно от инкорпорирания погасителен план неустойката не е разпределена на равни части към предвидените 13 погасителни двуседмични вноски, а е предвидено към първата вноска да е дължима част от неустойката в размер на сумата 54,24 лв., а към последната 13-а вноска - сума в размер на 7,08 лв.

Не е спорно между страните, както и че е заплатила всички дължими суми по договора за заем на ответника – 600 лева главница, 66.62 лева лихва и 452,68 неустойка по чл. 12.

От изготвеното по делото заключение на ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и всестранно изготвено се устновява, че действителния ГПР по кредита възлиза на 1254,16 процента, както и че сумата в размер от 452,68 лева е отнесена за погасяване на неустойка.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За да бъдат уважени предявените в условията на евентуалност установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, ев. пр. 2, вр. с чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК, ев. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, ев. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 , ал. 2, т. 5 ЗЗП в тежест на ищцата е да докаже, че неустоечната клауза по договора за паричен заем, сключен с ответника, е нищожна на заявените с исковата молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на закона, в т. ч. и че има неравноправен характер, поради заобикаляне на закона и/или поради накърняване на добрите нрави, т. е. че накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и 2 търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на неоснователното обогатяване.

В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК, както и че на потребителя при сключване на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключване на договора.

В тежест на ищеца по иска за неоснователно обогатяване при условията на пълно и главно доказване е да докаже: 1) обедняване на ищеца - заплащането на сумата в размер на 452, 68 лв. по договор за паричен заем № от 22.02.2022 г., представляваща неустойка, начислена въз основа на оспорената клауза; 2) обогатяване на ответника – получаването на сумата в размер на 452, 68 лв.; 3) че чл. 12 от договора за заем е нищожна клауза, тъй като противоречи на добрите нрави, 4) изискуемост на вземането – моментът на даването/получаването на сумата.

В тежест на ответника е да докаже наличие на основание за задържане на сумата.

Когато искът е за прогласяване недействителност на сделка или на клауза от нея, а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече от едно от законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с множество обективно съединени искове - при един петитум ищецът е заявил множество основания за прогласяване недействителността на сделката/клаузата от нея. С оглед основанията на всеки от исковете, същите следва да се разгледат при условията на евентуалност в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание – от най-тежкото към най-лекото (така решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. по описа на ВКС, III г. о.).

С оглед заявените с исковата молба основания за нищожност на неустоечната клауза, съдът приема, че следва първо да разгледа иска на заявеното главно основание – нищожност поради противоречие с императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Преценката относно действителността на процесната клауза на чл. 12 от договора следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на ЗПК, при действието на които е сключен договорът. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, в т. ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК.

Съдът намира, че оспорената клауза противоречи на императивното изискване на чл.

19, ал. 4 ЗПК по следните съображения:

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за паричен заем е посочен ГПР - 41,59 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния 3 п о чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - неустойката в размер на 452,68 лв., която се начислява автоматично от заемодателя. Размерът на неустойката е повече от половината от заетата сума и заедно с нея се формира годишен процент на разходите, който е значително по-висок от нормативно установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгалсно изготвеното и прието по делото заключение на ССчЕ, действителния ГПР по кредита при включване на неустойката възлиза на