Решение № 450 от 21.07.2023, Районен съд - Пещера
- Съд
- Районен съд - Пещера
- Дело
- Гражданско дело 476/2023
- Вид
- Решение № 450
- Подписан
- 21.07.2023
- Състав
- РОСИЦА ИЛИЕВА ВАСИЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 450 гр. Пещера, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело № 20235240100476 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх. № 2103/02.05.2023 г. по описа на Районен съд – Пещера, подадена от Н. Й. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Пещера, ул. „Георги Раковски“ № 2, чрез адв. П. Н. от АК – Варна, против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, с която се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищцата Н. Й. Г. не дължи на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като цесионер, сумата в общ размер на 26 161,91 лв. по Договор за кредит за текущо потребление № 31420034 от 02.10.2006 г., сключен с „Банка ДСК“ АД, от която: 18 098,83 лв.
- главница и 8063,08 лв. - мораторна лихва за периода от 02.11.2009 г. до 24.11.2011 г.
Ищцата Н. Г. твърди, че по ч.гр.д. № 1347/2011 г. по описа на Районен съд – Пещера е издадена Заповед № 905/28.11.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която е разпоредено длъжниците Йордан Н. Петков, ЕГН ********** кредитополучател и поръчителите Елизабет Николаева Христова, ЕГН **********, Н. Й. Г., ЕГН ********** и Димитър Иванов Симонов, ЕГН 1
**********, да заплатят солидарно на „Банка ДСК“ АД следните суми:
18 098,83 лв. - главница и 8063,08 лв. - мораторна лихва, за периода от 02.11.2009 г. до 24.11.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата. В заповедта за незабавно изпълнение било посочено, че вземането произтича от Договор за кредит от 02.10.2006 г. и Договор за поръчителство.
Ищцата поддържа, че въз основа на влязлата в сила Заповед № 905/28.11.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, срещу нея е издаден Изпълнителен лист от 28.11.2011 г. по ч.гр.д. № 1347/2011 г. по описа на Районен съд – Пещера, с който е осъдена да заплати на „Банка ДСК“ АД неизплатени суми, предоставени по Договор за кредит за текущо потребление № 31420034/02.10.2006 г., от които: 18 098,83 лв. - главница и 8063,08 лв. мораторна лихва, за периода от 02.11.2009 г. до 24.11.2011 г. Сочи, че с Договор за покупко-продажба на вземания от 25.04.2012 г., сключен между „Банка ДСК“ АД и „ОТП Факторинг България“ ЕАД, тези вземания са продадени на „ОТП Факторинг България“ ЕАД. Впоследствие с Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 21.10.2020 г., сключен между „ЕОС Матрикс“ ЕООД и „ОТП Факторинг България“ ЕАД, вземането, произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление № 31420034/02.10.2006 г., ведно с всички лихви, привилегии и обезпечения, посочени в Договора, били прехвърлени от „ОТП Факторинг България“ ЕАД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Поради това настоящ кредитор по вземането, произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление № 31420034/02.10.2006 г., се явявал ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Ищцата твърди, че след издаване на Изпълнителен лист от 28.11.2011 г. по ч.гр.д. № 1347/2011 г. по описа на Районен съд – Пещера изпълнително дело срещу нея не е образувано и не са предприемани никакви изпълнителни действия по събиране на дълга, но остава възможност за ответника изпълнително производство да бъде образувано за в бъдеще. Излага, че правната сфера на ищцата е накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен лист. Сочи, че първоначално „ОТП Факторинг България“ ЕАД отправяло писмени и устни покани до ищцата Н.
Й. Г. да погаси задължението си, както и да подпише споразумение за признаване и плащане на дълга, но такова споразумение не било сключено.
Новият кредитор - ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД също отправял писмено 2 и устно покани до длъжника Н. Й. Г. да погаси задължението си. Поддържа, че са налице нови факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание - изминали са повече от пет години от издаване на Заповед № 905/28.11.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от 28.11.2011 г. по ч.гр.д. № 1347/2011 г. по описа на Районен съд – Пещера срещу нея, поради което вземането се явява погасено по давност на основание чл. 110 от ЗЗД.
По изложените съображения, ищцата моли исковата претенция да бъде уважена. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в който твърди, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим, поради липса на правен интерес от неговото предявяване и моли производството по делото да бъде прекратено. Заявява, че не оспорва фактите, изложени в исковата молба. Признава, че срещу ищцата е издаден Изпълнителен лист от 28.11.2011 г. по ч.гр.д. № 1347/2011 г. по описа на Районен съд – Пещера.
Излага, че признава иска за недължимост на исковата сума по отношение на ищцата. Едновременно с това изтъква, че е настъпила погасителна давност по отношение на принудителното събиране на вземането, но не и спрямо самото вземане. Вземането продължава да съществува, но е погасена възможността да бъде събрано по съдебен ред. Ответникът твърди, че не е дал повод за завеждане на делото. В подкрепа на това си твърдение с отговора на исковата молба отправя покана до ищцата да получи от ответното дружество оригинала на изпълнителния титул, а именно Изпълнителен лист от 28.11.2011 г. по ч.гр.д. № 1347/2011 г. по описа на Районен съд – Пещера или да посочи адрес, на който да й бъде изпратен чрез куриер.
Ответникът моли съда да прекрати производството по делото, поради недопустимост на предявения иск. В случай че съдът приеме иска за допустим и уважи същия, моли съда да остави разноските в тежест на ищцата, предвид обстоятелството, че ответното дружество признава иска и не е дало повод за завеждане на делото. При условията на евентуалност, в случай че съдът уважи предявения иск и присъди разноски в полза на ищцата, релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, 3 претендирано от ищцовата страна.
В открито съдебно заседание ищцата Н. Г. се представлява от адв. П. Н. от АК – Варна, надлежно упълномощен по делото. Поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД, редовно призован, не изпраща законен или процесуален представител в открито съдебно заседание.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл.
12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към делото ч.гр.д. № 1347/2011 г. по описа на Районен съд - Пещера се установява, че е издадена Заповед № 905/28.11.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК в полза на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД против солидарните длъжници Йордан Н. Петков, ЕГН ********** – кредитополучател и поръчителите Елизабет Николаева Христева,
ЕГН **********, Н. Й. Г., ЕГН
********** и Димитър Иванов Симонов, ЕГН **********, за заплащане на следните суми: 18 098,83 лв. - главница и 8063,08 лв. - мораторна лихва, за периода от 02.11.2009 г. до 24.11.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда – 25.11.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сторените в заповедното производство разноски в общ размер на 1184,86 лв., от които: 523,24 лв. – държавна такса и 661,62 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Видно от съдържанието на заповедта за изпълнение вземането произтича от Договор за кредит от 02.10.2006 г. и Договор за поръчителство.
Не е спорно по делото и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че в полза на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД е издаден Изпълнителен лист от 28.11.2011 г. по ч.гр.д. № 1347/2011 г. по описа на Районен съд – Пещера срещу солидарните длъжници Йордан Н. Петков, Елизабет Николаева Христева, Н. Й. Г. и Димитър Иванов Симонов за вземанията по Заповед № 905/28.11.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, въз основа на който не е било образувано 4 изпълнително дело.
Страните не спорят, че с Договор за покупко-продажба на вземания от 25.04.2012 г., сключен между „Банка ДСК“ АД и „ОТП Факторинг България“ ЕАД, вземанията по процесния изпълнителен лист са продадени на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, както и че ответникът по настоящото дело е придобил тези вземания по силата на сключен на 21.10.2020 г. между него и „ОТП Факторинг България“ ЕАД Договор за покупко-продажба на вземания (цесия).
От приетото като писмено доказателство по делото писмо с изх. № МА00049716/18.11.2020 г. от „ЕОС Матрикс“ ЕООД до Н. Й. Г. се установява, че ответникът е уведомил ищцата, че в качеството си на цесионер и регистратор на лични данни обработва личните й данни, които е предоставила на „Банка ДСК“ АД във връзка със сключения Договор за кредит от 02.10.2006 г., като обработката на данните й се прави за целите на изпълнение на процесния Договор за кредит от 02.10.2006 г. и действия по събиране на вземането по този договор.
В качеството на свидетел по делото е разпитан П. Н. Ганчев, който заявява, че ищцата е търсена многократно от ответника да погаси процесните задължения, както и че преди около 3-4 месеца е присъствал на разговор, при който ответникът предупредил ищцата, че ако не започне да плаща задълженията по Договор за кредит за текущо потребление № 31420034 от 02.10.2006 г., сключен с „Банка ДСК“ АД, за които е издаден изпълнителен лист, ще бъде образувано изпълнително дело срещу нея и ще бъде наложен запор на банковата сметка, по която получава работната си заплата. Уточнява, че знае, че ищцата е поръчител по Договор за кредит за текущо потребление № 31420034 от 02.10.2006 г., по който кредитополучател е Йордан Петков, както и това, че „Банка ДСК“ АД е прехвърлила вземанията си по този договор с договор за цесия на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, а впоследствие „ОТП Факторинг България“ ЕАД е прехвърлило тези вземания на ответното дружество с друг договор за цесия.
Съдът кредитира показанията на свид. П. Ганчев, при условията на чл. 172 от ГПК, тъй като намира същите за обективни, добросъвестно дадени и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
5
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК.
По допустимостта на иска:
Предявеният отрицателен установителен иск е допустим.
Длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено по давност.
Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете (в този смисъл Решение № 60282/19.01.2022 г. по гр.д. № 903/2021 г. на ВКС, III г.о., Определение № 477/07.11.2019 г. по ч.гр.д.№ 3407/2019 г. на ВКС, IV г.о., Определение № 410/20.09.2018 г. по ч.гр.д.№ 3172/2018 г. на ВКС, IV г.о., Определение № 513/24.11.2016 г. по ч.т.д.№ 1660/2016 г. на ВКС, I т.о.).
Ето защо, независимо, че по издадения по ч.гр.д. № 1347/2011 г. по описа на Районен съд – Пещера изпълнителен лист не е било образувано изпълнително дело, съдът намира, че релевираното от ответника възражение за недопустимост на иска е неоснователно.
Разпечатката съдържа 38 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/274f84c1-fe69-404e-ba2b-336180f7de53