Определение № 151 от 14.02.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 151 гр. Ловеч, 14.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500039 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.413, ал.2 от ГПК

Постъпила е частна жалба № 502/14.01.2025 г. от „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:

****, депозирана чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт И.Т., против разпореждане постановено по ч.гр.д. № 2150/2024 година на Районен съд – Ловеч, което атакува в частта,в която е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника М. И. Н., за вземане за неплатено договорно възнаграждение в размер на 13.07 лева, дължимо за периода от 25.03.2020г. до 25.06.2020 г., законна лихва в размер на сумата 127.63 лева, дължима от 25.06.2020 г. датата на изтичане на погасителния план до 27.11.2024 г. Излага становище относно правомощието на заповедния съд по чл. 411ал.2 от ГПК и приложението на чл.

143 от ЗЗП. Разсъждава върху гражданското задължение на всяко лице да прояви грижата на добрия стопанин и прочете съдържанието на договора.

Посочва, че уговорения лихвен процент отговаря на законовите ограничения и непротиворечи на добрите нрави, а страните са имали свобода на договаряне.

Обсъжда преосмислянето на съдебната практика по приложение на чл. 19,ал.4 от ЗПК Изтъква, че кредитора няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на годишния лихвен процент и не може да има недействителност поради противоречие с добрите нрави, тъй като има законодателни промени след 2014 г. ,които трябва да се съобразяват от заповедния съд. Позовава се относно законната лихва на Тълкувателно решение 3/2017 г. , а спрямо лихвата за забава, счита че няма анатоцизъм.

Моли атакуваното съдебно разпореждане да бъде отменено в обжалваната 1 част и бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение.

Съдът приема, че настоящето производство е допустимо, тъй като е жалбата е подадена от заявител, който има правен интерес от обжалване на съдебния акт. Атакуваното разпореждане е връчено на жалбоподателя на 06.01.2025 г. чрез ССЕВ г., а частната жалба е подадена на 13.01.2024 г. чрез куриер. Следователно е спазен едноседмичния срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 във връзка с чл. 413, ал. 2 от ГПК

Ловешки окръжен съд обсъди представеното заявление и процесуалните действия на заповедния съд и на молителя и счита, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Подадено е заявление № 13285/28.11.2024 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Профи кредит България“ ЕООД против М.

И. Н., ЕГН **********, с адрес: ****, за следните вземания по договор за потребителски кредит № ***********/21.02.2020 г., а именно: 200.00 лева – неплатена главница, 13.07 лева – договорно възнаграждение, дължимо за периода от 25.03.2020 г. до 25.06.2020 г., 45.00 лева – възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, дължимо до 25.06.2020 г., 54.00 лева – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, дължимо до 25.06.2020 г., 100.00 лева – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 15.07.2020 г., 127.63 лева – законна лихва, дължима от 25.06.2020 г. /датата на изтичане на погасителния план/ до 27.11.2024 г., ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението до изплащане на вземането. Посочва, че вземането произтича от неизпълнено задължение по договор с потребителски кредит № ***********/21.02.2020 г.,, по който е отпуснат кредит. По приложения договор от 21.02.2020 г. размерът на кредита по договора възлиза на сумата 200 лева за срок от 4 месеца. Изтъква се в заявлението, че месечната вноска по кредита е 87.17 лв. Посочва се, че длъжникът не е изпълнил задължението, което е поел по договора, направил е 0 погасителни вноски и изпаднал в забава. Изтъква се, че падежът на последната погасителна вноска е бил на 25.06.2020 г.

Постановено е разпореждане № 3446/31.12.2024 г. по гр.д. № 2150/2024 г. на ЛРС,с което е постановено да се издаде Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, против длъжник М. И.

Н., за следното вземане по договор за потребителски кредит № ***********/21.02.2020 г., а именно: 200.00 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението /28.11.2024 г./ до изплащане на вземането. С цитираното разпореждане в останалата част заявлението е отхвърлено, а именно за следните суми: 13.07 лева – договорно възнаграждение, дължимо за периода от 25.03.2020 г. до 25.06.2020 г., 45.00 лева – възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, дължимо до 25.06.2020 г., 54.00 лева – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, дължимо до 25.06.2020 г., 100.00 лева – такси по Тарифа за извънсъдебно 2 събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 15.07.2020 г., 127.63 лева – законна лихва, дължима от 25.06.2020 г. до 27.11.2024 г., и за присъждане на разноските по делото.

Настоящето производство се развива само в отхвърлителната част на разпореждането в която е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника М. И. Н., за вземане за неплатено договорно възнаграждение в размер на 13.07 лева, дължимо за периода от 25.03.2020г. до 25.06.2020 г., законна лихва в размер на сумата 127.63 лева, дължима от 25.06.2020 г. датата на изтичане на погасителния план до 27.11.2024 г..

Съдът не възприема като обосновани доводите на жалбоподателя относно дължимостта на сумата за договорно възнаграждение в размер на 13.07 лева, дължимо за периода от 25.03.2020г. до 25.06.2020 г . В чл. VІ на договора за потребителски кредит е определен размера на договорното възнаграждение /годишния лихвен процент/ за целия срок на договора . В Общите условия изрично е вписано, че договорното възнаграждение включва само годишния лихвен процент, който е фиксиран за целия срок на договора,предвид граматическото тълкуване на чл. 4 от Общите условия. В клаузите не е посочено, че в договорното възнаграждение се включва годишния процент разходи. Същевременно изрично е предвидено в чл.. 6 от договора за потребителски кредит ,че възнаграждението за закупеният пакет допълнителни услуги е част от погасителната вноска и в рамките на погасителния план, което определя месечна вноска от 120.03 лева.

Доколкото се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит съдът намира, че са налице условията на чл. 411,ал.2,т.2 от ГПК и искането противоречи на закона-чл.

143,т.5 от ЗЗП.Длъжникът има качеството на „ потребител ” и съдът е следва да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6, параграф 1 от Директива 93 / 13 ЕИО на Съвета ,Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити за отмяна на Директива 87/102/ ЕИО на Съвета и на Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за изчисляването на годишния процент на разходите-/определение № 974 от 7.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 797 / 2010 г., ІІ т.о., ТК. /В настоящето производство съдът приема, че договорянето на фиксиран размер на възнаградителна лихва, върху която не може да влияе длъжника, нито пък той отразява изменение на компонентите, които го формират, навежда на извод за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗПК .

По отношение законна лихва в размер на сумата 127.63 лева, дължима от 25.06.2020 г. датата на изтичане на погасителния план до 27.11.2024 г., 3 съдът намира, че не се дължи присъждането на сумата. Съдът приема, че базата при която е определена законна лихва е неправилно посочена, тъй като разпоредбите на договора, с които са уговорени пакет допълнителни услуги в размер на сумата 33 лева месечно са нищожни на основание чл. 26 ал. 1 пр. 2 от ЗЗД във вр. с 33, ал.1 ЗПК. С тях се цели заобикалянето на правилото на чл.

33, ал.1 ЗПК,поради факта,че не е предвиден начина, по които се определят сумите. Включването им в Общите условия -чл. 15, предполага, че потребителят няма право на избор дали да ги приеме. Въпросните уговорки за нищожни и на основание чл.143, ал.1 ЗЗП и чл. 26 ал. 1 пр. 2 от ЗЗД. С тях се нарушава добросъвестността, тъй като водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните и с включването им задължението към кредитора нараства в значително по размер. По отношение включването на пакета от доп.услуги в ГПР , като тяхното плащане е задължително за плащане за получаване на кредита, видно от погасителния план последицата е освобождване на договора от такси и разноски- решение по преюдициално запитване от 21.03.2024 г. по дело С 714/22 на СЕС по казус с „Профи кредит“ В такъв смисъл претендираните суми по акцесорните вземания са недължими.

Искането на заявителя за присъждане на разноски по заповедното производство е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Потребителят не дължи разноски в заповедното производство при установена нищожност на договорна клауза поради неравноправния и характер, макар и частично за вземането. В посочения смисъл – т.5 от решение от 24.103.2024 г. на СЕС по дело С 714/22.

Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че разпореждане № 3446/31.12.2024 г. по гр.д. № 2150/2024 г. на ЛРС,в частта в която е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника М. И. Н., за вземане за неплатено договорно възнаграждение в размер на 13.07 лева, дължимо за периода от 25.03.2020г. до 25.06.2020 г., законна лихва в размер на сумата 127.63 лева, дължима от 25.06.2020 г. датата на изтичане на погасителния план до 27.11.2024 г.е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно, разпореждане №

3446/31.12.2024 г. по гр.д. № 2150/2024 г. на ЛРС,в частта в която е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника М. И. Н., за вземане за неплатено договорно възнаграждение в размер на 13.07 лева, дължимо за периода от 25.03.2020г. до 25.06.2020 г., законна лихва в размер на сумата 127.63 лева, дължима от 25.06.2020 г. датата на изтичане на погасителния план до 27.11.2024 г.

4

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5