Решение № 4914 от 14.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4914 гр. София, 14.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110164383 по описа за 2024 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба подадена от М. А. Т. срещу „Би Енд Джи Кредит“ ООД.

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че между ищеца и ответника „Би Енд Джи кредит“ ООД е сключен договор за паричен заем № 10005049 от 27.09.2016 г. Излагат се съображения, че съгласно сключен между страните по делото договор за паричен заем № 10005049 от 27.09.2016 г., съгласно които кредитодателят „Би Енд Джи кредит“ ООД е предоставил сума в заем на кредитополучателя в размер на 400 лв., при договорена годишна възнаградителна лихва от 32,57%, при ГПР от 41,07%, при което на падежната дата кредитополучателят е дължал сума в размер на 468,05 лв. Твърди, че към договора също така е договорено и предоставяне на допълнителен пакет услуги „Доверие“, предоставящ следните допълнителни услуги: 1. динамично плащане, 2. възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски. 3. без трета вноска в месеца; 4 скорост; 5. безплатни документи; 6. вътрешен рефинанс без собствени средства срещу заплащане на допълнителна такса в размер на 339,90 лв.

Излага подробни съображения, че споразумението за допълнителен пакет ‚Доверие“ е типова клауза, която не е индивидуално договорена с оглед личността на клиента, изготвено е предварително и потребителят не е имал възможност да влияе на съдържанието му. Поддържа, че съдържанието на посоченото споразумение противоречи на добросъвестността и придобива 1 характер на неравноправност, а също така посочената договорна клауза предвижда заплащане на такса за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което противоречи на разпоредбите на чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 ЗПК. Твърди, че с посочената договорна клауза се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Сочи, че изпълнението на задължението на кредитодателя е предоставено на неговата дискреция, поради което реално няма предоставени допълнителни услуги, а таксата по допълнителния пакет всъщност представлява допълнителна печалба към договорната възнаградителна лихва.

Въз основа на посоченото, предявява иск срещу „Би Енд Джи кредит“ ООД, с който моли съдът да обяви за нищожна поради противоречие на добрите нрави, заобикаляне на закона и като неравноправна клауза в потребителски договор договорната клауза на чл. 23 от договор за паричен заем № 10005049 от 27.09.2016 г., сключен между ‚Би Енд Джи Кредит“ ООД и М. А. Т., предвиждаща предоставяне на пакет допълнителни услуги „Доверие“ и даваща право на кредитодателя да получи допълнително възнаграждение в размер на 339,90 лв. Претендира разноски за водене на делото, в това число и адвокатско възнаграждение.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът „Би Енд Джи кредит“ ООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че всички суми по процесния договор за кредит са погасени от ищеца изцяло и предсрочно на 18.10.2016 г. Позовава се, че евентуално предявено вземане за връщане на неоснователно получените суми, в случай на обявяване на клаузата за нищожна, е погасено по давност, поради което и ищецът няма правен интерес от предявяване на иск за обявяване на договорните клаузи за нищожни. Навежда, че единствено процесуалният представител на ищцата има правен интерес от предявяване на иска, тъй като ще получи адвокатско възнаграждение по делото, поради което предявяването на иска представлява злоупотреба с процесуални права от негова страна. Моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител е постъпила молба с която сочи, че поддържа предявения иск.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в проведеното о.с.з.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД, вр. с чл. 22 и чл. 19, ал. 4 и вр. с чл. 10, ал. 2и чл. 10а, ал. 2 ЗПКр и чл. 146, вр. с чл. 143 ЗЗПотр за установяване спрямо ответника „Би Енд Джи кредит“ ООД, че договорната клауза на чл. 23 от договор за паричен 2 заем № 10005049 от 27.09.2016 г., сключен между ‚Би Енд Джи Кредит“ ООД и М. А. Т., предвиждаща предоставяне на пакет допълнителни услуги „Доверие“ и даваща право на кредитодателя да получи допълнително възнаграждение в размер на 339,90 лв., е нищожна поради противоречие на закона или заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави и като неравноправна клауза в потребителски договор.

За основателността на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване сключване на договор за паричен заем № 10005049/27.09.2016 г. с ответника „Би Енд Джи кредит“ ООД, в който е включена клауза, задължаваща потребителя да заплати такса за допълнителен пакет услуги „Доверие“ в размер на 339,90 лв., както и твърдените основания за недействителност на договорните клаузи – противоречие на добрите нрави, противоречие на закона, заобикаляне на закона и неравноправна клауза в потребителски договор (договор, по който едната страна е потребител, другата страна е търговец, действащ в рамките на своята професионална или търговска дейност, значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора в полза на търговеца, клауза, която не е свързана с основния предмет на договора) С изготвения проект за доклад по делото, обективиран в Определение № 9300/24.02.2025 г. – обявен за окончателен, без възражения, съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото, следните обстоятелства: 1/ между ищеца и ответника „Би Енд Джи кредит“ ООД на 27.09.2016 г. е сключен договор за паричен заем № 10005049 от 27.09.2016 г., по който кредитодателят „Би Енд Джи кредит“ ООД е предоставил сума в заем на кредитополучателя в размер на 400 лв., при договорена годишна възнаградителна лихва от 32,57%, при ГПР от 41,07%, като в договора е включена клауза за пакет допълнителни услуги „Доверие“, за който кредитополучателят дължи такса в размер на 339,90 лв. 2/ ищецът е заплатил всички дължими суми по договор за паричен заем № 10005049 от 27.09.2016 г., в това число и таксата за допълнителен пакет услуги „Доверие“.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за липса на правен интерес от предявяване на настоящия иск, доколкото прогласяване на клаузата от ДПК за нищожна, обуславя възможност за предявяване на осъдителен иск за сумата платена по нея. Доколкото институтът на погасителната давност не се прилага служебно, възражение в тази насока, следва да бъде разгледано в случай, че такова бъде въведено в бъдещ съдебен процес. Произнасяне по възражение за погасяване на парично задължение по давност, препятства единствено принудителното изпълнение на вземането, което продължава да съществува като естествено право, доброволното плащане по което е винаги с основание, а притезателното право, такова да се търси е на разположение на ищеца.

Процесният договор, представлява договор за потребителски кредит (ДПК) по смисъла на чл. 9 ЗПК. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК, са нарочно посочени, императивно установени реквизити, които ДПК следва да съдържа, в това число – общият размер на кредита и условията за усвояването 3 му, лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му, годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

Съгласно чл. 5 от ДК, размерът на кредита е 400 лв. при ГПР 41,07% и годишен лихвен процент 32,57%, като задължението за заплащане на главница и възнаградителна лихва в общ размер на 468,05 лв. е разсрочено на 11 бр. равни месечни вноски от по 42,55 лв.

Видно от съдържанието на чл. 19 от договор за паричен заем № 10005049 от 27.09.2016 г., сключен между „Би Енд Джи Кредит“ ООД и М. А.

Т., страните са договорили предоставяне на „доброволен“ допълнителен пакет с „услуги“ – „Доверие“, съобразно който кредитополучателят следва да получи срещу заплащане, "допълнителни действия", касаещи дейността на кредитора, с цел минимизиране на риска от неизпълнение на задълженията и осигуряване на плащанията на кредитополучателя по договора за кредит.

Терминът "допълнителни действия" включва пълно съобразяване с нуждите на кредитополучателя и пълна ангажираност на кредитора, вкл. при евентуално неизпълнение на задълженията по договора. Компонентите на допълнителните „услуги“ са както следва:

(1) "Динамично плащане" – кредиторът изпраща свой представител на домашния адрес на кредитополучателя или на друго предварително уговорено с кредитополучателя място, при условие, че то се намира в квартала по настоящия (домашен адрес) на кредитополучателя, в рамките на работното време на обслужващия го офис, за да извърши кредитополучателят редовно плащане; (2) "отлагане на вноска" – кредиторът отлага еднократно вноска до 14 дни след падежа на вноската, която кредитополучателят иска да отложи при условие, че са настъпили обстоятелства, които затрудняват финансовото му положение; (3) "разходи за събиране при забава – за сметка на кредитора";

(4) "без трета вноска в месеца" – кредиторът осигурява възможност, при настъпване на трета вноска в месеца, да направи промяна на падежна дата по погасителния план; (5) "скорост" – при поискване от страна на кредитополучателя за обработка на документ, свързан с кредита, кредиторът е длъжен да обработи документи незабавно и да не се води от установеният срок за извършване на тези действия, който е 5 работни дни; (6) "безплатни документи"– всички заверени с подпис и печат документи от страна на кредитора са безплатни; (7) "вътрешен рефинанс без собствени средства" – кредиторът предоставя възможност за вътрешно рефинансиране на кредита;

(8) "усвояване на кредита" – кредиторът се задължава да осигури сумата, за която кредитоискателят е бил одобрен, в брой, с воя представителен офис, не по-късно от 2 часа след одобрение.

В текста на чл. 21 от ДПК, е договорено, че възнаграждението за закупения пакет "Доверие", в т.ч. и 30 % от него, дължими към момента на подписването му, ще бъде разсрочено за срока на договора, на равни вноски и добавено към вноските за погасяване на главницата, като видно от чл. 23 от 4

ДПК, договорено е заплащане на 11 бр. равни вноски, всяка от които на стойност от по 30,90 лв., дължими на падежа на погасителните вноски по кредита, като общият размер на вноската (сбор от главница, лихва и пакет „Доверие“) възлиза на сумата от 73,45 лв., а съответно цялата дължима сума – 807,95 лв.

Настоящият съдебен състав намира, че т.нар. „услуги“ включени в допълнителен пакет „Доверие“, представляват действия свързани с усвояването и управлението на кредита, поради което процесната договорка противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК същата е нищожна, само на това основание.

На следващо място, размерът на възнаграждението, дължимо за цитираните допълнителни „услуги“ – 339,90 лв. е сума, която увеличава с повече от 80% размера на дълга по кредита и очевидно цели единствено огромно по размер увеличение на печалбата за предоставения от кредитора заем в размер на 400 лв. Предвид това, настоящият съдебен състав намира, че процесната уговорка, е нищожна и поради противоречие с добрите нрави. В случая е налице недобросъвестно договаряне/поведение от страна на финансовата институция, която демонстрира грубо проявление на неравноправно третиране спрямо икономически по – слабата страна.