Решение № 550 от 28.10.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 550 гр. Велико Търново, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

Любка Милкова при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20244100500633 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивна жалба на М. С. Т., подадена чрез пълномощника му по чл. 32 т. 2 ГПК – неговата дъщеря Й. Т., против решение № 664/15.04.2024г. по гр.д. № 3210/2023г. на ВТРС, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу ответното ЧСИ иск по чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. дело № 189/2010г. на ЧСИ В.

Г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Изтъква се, че през 2023г. ответният съдебен изпълнител е наложил запор върху вземания на жалбоподателя не само за дължимите от него такси по принудителното изпълнение, а и за суми, които вече са платени на взикателя. Посочва се, че действията на ЧСИ са незаконни, тъй като не е уведомил жалбоподателя за съществуване на задължение, както и че същият е начислил такси и лихви в своя ползва върху несъществуващо задължение, предвид плащането му още през 2010г.

1

Акцентира се, че е налице разминаване между размера на задължението посочен в призовката за принудително изпълнение – 411, 30 лв. и в изпратеното запорно съобщение – 338, 83 лв. Оспорва се ответникът да е доказал размера на вземането си за разноски, както и че районният съд е извел неправилни изводи от представените от взикателя искания до ЧСИ от м. юли 2023г. Излагат се доводи срещу извода на първоинстанционния съд, че по делото не е доказано жалбоподателят да е търпял неимуществени вреди, като в тази връзка се изтъква и на база представените медицински документи, че същият след наложения запор получава трайно увреждане на сърцето, което е повишило разходите му за лечение и поддържане на живота. С тези доводи се иска от ВТОС да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск.

В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата, като неоснователна и недоказана. Излагат се доводи, че правилно районният съд е приел, че в случая липсва противоправно поведение на съдебния изпълнител, тъй като вземането му за разноски и такси не е било удовлетворено, реално наложения запор не е изпълняван и изп. дело е прекратено.

Поддържа се и извода на първостепенният съд, че по делото не се доказа наличието на неимуществени вреди за жалбоподателя, които да са пряка и непосредствена последица от твърдяното противоправно действие. Акцентира се, че от представените документи не се установява влошаване състоянието и хроничните заболявания на ищеца, с оглед на което не му е назначена друга терапия. По тези съображения се иска от съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди изцяло обжалваното решение с присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Третото лице – помагач на ответника не е заел становище по въззивната жалба.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

2

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Ищецът е предявил срещу ответния ЧСИ иск с правно основание чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ вр. чл. 45 ЗЗД за осъждането му да заплати сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. дело № 189/2010г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че Община Г. Оряховица с акт за установяване на публично задължение № 146/04.12.2009г. е установила, че й дължи данък недвижим имот в размер на 55, 01 лв. и лихва за просрочие в размер на 13, 25 лв. или общо сумата от 68, 26 лв., както и че за принудителното й събиране същата е образувала при ответния ЧСИ процесното изпълнително дело. Ищецът посочва, че е платил това задължение на 20.04.2010г. и че на 22.11.2016г. взискателят е поискал от ответника да прекрати изпълнителното производство, поради погасяване на задължението. Ищецът изтъква, че ответникът вместо да прекрати принудителното изпълнение, на 05.10.2023г. налага запор върху пенсията му, което представлява противоправно и незаконно изпълнително действие, поради изплащане на задължението. Ищецът уточнява, че в резултат на процесуално незаконосъобразното изпълнение се влошава здравословното му състояние и се нарушава нормалната му сърдечна дейност, което е констатирано при прегледа му на 11.10.2023г. Ищецът признава, че ответникът сам е вдигнал наложения запор на 17.10.2023г., но въпреки това смята, че е претърпял вреди от незаконосъобразното му поведение, поради което отправя искане до съда да го осъди да заплати претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Възразява проведеното от него принудително изпълнение по процесното дело да е незаконосъобразно, като излага доводи, че ищецът е платил публичните си задължения след образуването му и след получаване на ПДИ, поради което е останал задължен за разноските по изпълнението. В тази връзка се изтъква, че взискателят е поискал прекратяване на делото, но след заплащането им, за което на длъжника са изпратени две съобщения през 2016г. и 2017г., но от същия не е постъпило плащане. Ответникът допълва, че на 28.07.2023г. взискателят по делото е подал молби за извършване на нови изпълнителни действия срещу длъжника като наложените запори върху банковите му сметки и получаваната пенсия са предприети единствено и само за събиране на начислените такси по принудителното изпълнение, които по арг. от чл. 81 ЗЧСИ не се дължат авансово. Посочва, че от наложените запори не са постъпили никакви суми и че на 10.10.2023г. е вдигнал същите, като е прекратил изп. дело. Уточнява, че молбите на взискателя от 2023г. са възобновили принудителното изпълнение, поради което не може да откаже да продължи 3 извършването на поисканите изпълнителни действия, макар че непогасените задължение на длъжника – ищеца са били само за разноските на ЧСИ. В тази връзка ответникът оспорва да е имал виновно и противоправно поведение, което да е причинило на ищеца неимуществени вреди. Оспорва ищецът изобщо да е търпял такива, тъй като от една страна не е доказал влошаване на здравето си, а от друга е твърдял, то да е настъпило на 11.10.2023г. т.е. един ден след прекратяване на изп. дело.

С тези доводи моли за отхвърляне на иска.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, настоящият състав на въззивния съд намира за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на акт за установяване на публично задължение за данък недвижими имоти № 146/04.12.2009г. Община Г. Оряховица като взискател е образувала пред ЧСИ В. Г. изп. дело № 189/2010г. срещу ищеца за принудително събиране на дължим данък сгради за периода 2007-2008г. и лихва за просрочие в общ размер на 68, 26 лв. До длъжника е изпратено съобщение за доброволно изпълнение, получено от него на 15.04.2010г. и същият е платил публичните си задължение направо на взискателя с приходни квитанции от 19.04.2010г. и от 20.04.2010г. В тази връзка последният с нарочна молба от 22.11.2016г. е поискал от ответния ЧСИ, след събиране на разноските, да прекрати процесното изпълнително дело, поради плащането дължимите суми. През 2016г. и 2017г. до длъжника са изпратени две съобщения, получени съответно на 15.12.2016г. и на 27.10.2017г., че по делото има неизплатени суми за начислени такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 48, 92 лв. респ. 101, 27 лв., които следва да се преведат от него по сметка на ответника. През 2020г. последният е извършил проверка срещу ищеца има образувани дела за събиране на негови публични задължения, но органите по приходите са му отговорили, че същият няма такива задължения. На 27.07.2023г. и на 28.07.2023г. взискателят по делото е депозирал пред ЧСИ три отделни молби за предприемане на изпълнителни действия срещу ищеца – опис, запор и продан на движими вещи, запор върху банкови сметки и работна заплата. В тях е поискал ЧСИ да извърши необходимите справки, както и да образува нова дело и да продължи изпълнението, ако образуваното е перемирано на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК. Със запорно съобщение от 28.09.2023г., получено от ТП на НОИ – В. Търново на 29.09.2023г., ответникът е наложил запор върху получаваната от ищеца пенсия за задължение в общ размер на 338, 83 лв., от която сума – главница в размер на 55, 01 лв., законна лихва в размер на 77, 69 лв. за периода 28.12.2009г. – 18.09.2023г., неолихвяеми вземания в размер на 13, 64 лв. и такси и разноски по ТТРЗЧСИ в размер на 192, 49 лв. Третото задължено лице по см. на чл.

508 ГПК е отговорило на 05.10.2024г., че е наложило запор върху пенсията на длъжника, считано от 01.11.2023г., при удръжка в размер на 169, 85 лв. Същото е уведомило ищецът за наложения запор с писмо изх. № 3010-04-776≠3/05.10.2023г. На 4

10.10.2023г. пълномощника на ищеца и негова дъщеря е подала молба за достъп до изпълнителното дело и за преписи на част от материалите по него. С постановление от същата дата ответникът на основание чл. 432 ал. 1 т. 2 ГПК е прекратил принудителното изпълнение по делото и е вдигнал допуснатите обезпечения. За последното е уведомил ТП на НОИ на 12.10.2023г. и същото му е върнало отговор, получен на 17.10.2023г., че прекратява удръжките от пенсията на ищеца, считано от 01.11.2023г.

Ищецът е представил амбулаторен лист от 11.10.2023г. от преглед при специалист, в който е отразено, че същият има хронични заболявания – хипертонично сърце, захарен диабет и др., както и че през нощта е получил силно сърцебиене, задух, силна паника, стягане в сърдечната област. След извършените изследвания не е предписаната терапия.

Поради оплаквания от пристъпно предсърдно мъждене/трептене с давност от 48 часа, ищецът е бил приет на болнично лечение в МБАЛ Г. Оряховица за периода 02.11-08.11.2023г., където му е проведено медикаментозно лечение. Поради идентични оплаквания за сърцебиене и стягане в гърдите, ищецът е постъпил в кардиологичното отделение на МОБАЛ гр. В.Търново, където в периода 13.11.2023г. -16.11.2023г. му е проведено лечение.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Според чл. 441 ГПК частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл.

45 ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, а съгласно чл. 74 ЗЧСИ той отговаря за всички вреди, които е причинил неправомерно при изпълнение на дейността си. Следователно фактическият състав на деликтната отговорност на ЧСИ включва кумулативното наличие на следните елементи – противоправно поведение /неправомерни действия на ЧСИ/, вреди /имуществени и неимуществени/, настъпили при упражняване на дейността му, причинна връзка между вредите и поведението на ЧСИ, като вината се предполага до доказване на противното съгласно чл. 45 ал. 2 ЗЗД. Противоправността като елемент от този фактически състав се състои в процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител. Отговорността на последния може да бъде ангажирана като за неправомерни същински изпълнителни действия, така и за действия по чл. 18 ал. 1 ЗЧСИ, възложени от взискателя за проучване на имуществено състояние, изискване на справки и документи и др. подобни. На обезвреда подлежат само онези вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането т.е. тези които увреденият не би претърпял, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на съдебния изпълнител респ. които са типична, нормално настъпваща последица от вредоносния резултат. Принудително изпълнение е процесуално законосъобразно, когато изпълняемото вземане е удостоверено в изпълнителен лист 5 или друг, подлежащ на принудително изпълнение акт и изпълнителни действия за удовлетворяване на изпълняемото право са предприемани в съответствие с изискванията на процесуалния закон.