Решение № 451 от 06.10.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 451 гр. ************ 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ************ ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА при участието на секретаря Е. В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20241630102842 по описа за 2024 година

Предявените искове са с правно основание чл.124 ал.1 ГПК във вр. с чл.26 ЗЗД и чл.55 ЗЗД.

Ищцата В. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.************ ж.к.”*********** твърди, че сключила с ответното дружество договор за предоставяне на потребителски кредит № 1163992/27.05.2022г., по силата на който са й били предоставени в заем сума в размер на 400 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 0,00 % и годишен процент на разходите - 49,85 %. Договорно установеният срок за погасяване на заема е 1 месец. Твърди, че по силата на чл.5 от договора, Заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на кредитодателя, като одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на кредита. Поддържа също, че е сключил с посредничеството на ответника ”**********, договор за гаранция /поръчителство/ с „********. Твърди, че от така сключения договор за гаранция е видно, че кредитополучателят дължи възнаграждение на дружеството – гарант чрез заплащането на месечни вноски в общ размер на 324 лева за срока на действие на кредитния договор.

Уговорено е, че таксата за вънаграждението на дружеството гарант се дължи в срок на 1 месец, които се кумулират към падежните вземания на погасителния план. Ищцата твърди, че извършените от нея плащания по договора, които не съставляват изпълнение на задължението й да възстанови главния дълг, са лишени съгласно чл.23 от ЗПК и чл.26 от ЗЗД от правно основание, тъй като договорът за кредит и договорът за гаранция са нищожни. Твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради нарушаване на изискванията на чл.19, ал.1 и ал.4 ЗПК във вр. с чл.10, ал.4 ЗПК.

Кредиторът се е задоволил единствено с посочването на абсолютни стойности на 1 лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,11 %/. Във величината на ПГР като глобален израз на всичко дължимо но кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В този смисъл е и задължителното тълкуване на СЕС, който с Решение от 20 септември 2018 г. по дело С-448/17 е извел разрешението, че „на непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуация като тази по главното производство, в която договорът съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни. Поддържа, че в конкретния случаи, в процесния договор за кредит, яснота, досежно обстоятелствата по чл.19, ал.1 липсват. Посочен е лихвен процент по заема 23,00 %, /които е фиксиран/, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР но договора. Съгласно чл.10, ал.2 и чл.10 ал.4 ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора на кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане за разходи, свързани с договора, които не са предвидени в него. Освен вънаградителната лихва в съдържанието на договора не са включени други разходи, поради което ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 49,85 %.

Поддържа, че ГПР се определя по точно опредЕ. методика, регламентирана в чл.19, ал.1 и по силата на ал.2 от същия член по алгоритъма, уреден в Приложение №1 към закона и само въз основа на такси и други разходи, изрично уговорени между страните и включени в договорното съдържание /арг. от чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.4 ЗПК/. Твърди, че законодателят задължава кредитодателите да включват в текста на договорите за потребителски кредит размера на ГПР и данни за разходите, които го формират, тъй като от него потребителите могат да получат информация за стойността на всички плащания, които ще направят за срока на действие на договора и така да вземат информирано решение дали кредитът съответства на техните потребности и на финансовите им възможността да го обслужват. Твърди също, че съгласно императивните изисквания на горепосочените норми, кредиторът е следвало да включи в уговорения ГПР таксата за осигуряване на поръчителство. Записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68 д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите.

Поддържа и това, че с уговорената такса „гарант“ - възнаграждение за осигуряване на дружество поръчител е разход по кредита, които следвада бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал.

1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя”, съдържаща се в пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително 2 разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. Твърди, че получаването на кредита е било обусловено от сключването на договор за гаранция от страна на кредотополучателя, за което той дължи такса, а гарантът се е задължил спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на задълженията по договора за кредит - обстоятелство, което е било известно на „******* който с чл.5 от договора е задължил кредитополучателя да учреди поръчителско правоотношение с „Фератум Банк“ ЕАД и е предоставил на потребителя обединен погасителен план, с включено в него възнаграждение на дружеството - гарант. Поддържа, че според императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент, който понастоящем е 0.0 %, плюс 10 %/, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Твърди, че съгласно чл.21 ЗПК, нищожни са клаузи в договор за потребителски кредит, имащи за цел или за резултат заобикаляне на нормативните правила на ЗПК. Кредиторът е нарушил чл.11, ал.1, т.10 във вр. чл.19, ал.1 ЗПК да разпише действителния размер на прилагания в кредитното правоотношение ГПР, тъй като не е включил таксата - възнаграждение на дружеството - гарант в записания в договор размер на ГПР от 49,85 %, което обуславя нищожността на уговорената в процесния договор клауза на чл.4 от същия относно приложимия ГПР.

Поради това, че тази такса не е включена в обявения на потребителя ГПР следва да се приеме, че търговецът е заблудил потребителя относно размера на ГПР, прилаган в отношенията между страните, което е създало неравноправност по смисъла на чл.143 ЗЗП на уговорката на чл.4 от процесния договор. Нищожността на клаузата на чл.4 от процесния договор за кредит има, съгласно чл.22 ЗПК, за правна последица изначална недействителност на цялата кредитна сделка. Твърди също, че макар, че в съдържанието на договора да е включена клауза относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, за срока, в който това право може да бъде упражнено и е предоставена информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал.4, в него не са разписани другите условия по неговото упражняване, по-конкретно не е налице информация за размера на лихвения процент на ден и че при упражняване на правото на отказ, кредиторът няма право да изисква и да събира от потребителя обезщетение, каквото е изискването по чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК. Тази информация е от съществено значение за потребителя, тъй като той следва да има нужните данни каква лихва на ден следва да заплати, за да упражни правото си на отказ. При липса на тази информация, тои е изправен пред опасността да не изпълни точно задълженията си при направен отказ от договора, което да има за него тежки негативни последици - да загуби поради неизпълнение това си право. Поддържа, че 3 кредитният контракт е изначално недействителен и на основание нарушаване на изискването на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, кредиторът да включи в договорното съдържание условията за прилагането на лихвения процент. Действителтно ЗПК не въвежда легална дефиниция какво се разбира под "условията за прилагане" на лихвения процент по кредита. От граматическото и логическо тълкуване на този израз както в контекста на правната разпоредба на чл.11 от ЗПК, така и в контекста на нормите, съдържащи изисквания по чл.10 ал.1, чл.11, ал.1 т.7 -12 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.9, които, ако не са спазени договорът за потребителски кредит е недействителен, се налага изводът, че под "условия за прилагане” трябва да се има предвид предварително разяснени на потребителя и съответно инкорпорирани в договора преддпоставки прилагането на лихвения процент, според които да става ясно как се начислява този, казано с други обяснителни думи – процент за възнаградителна лихва: дали върху цялата сума по кредита, дали върху остатъка от главницата при отчитане на извършените погасявания от длъжника в определен срок или по някакъв друг свободно избран от страните начин, дали годишният лихвен процент от 00.00 % съставлява фиксирана цена на кредита или е референтен процент.

Налице е неяснота върху каква стойност се изчисляват тези 00.00 %, което е необходимо, за да може както потребителят да извърши самостоятелна преценка за правилността на този указан размер. Ищецът поддържа, че тази информация е от съществено значение за защита интересите на потребителя, тъй като от нея зависи каква ще бъде реалната цена, която той ще заплати за предоставения му заем. Чл.5 от ЗПК и ЗЗП, регулиращ потребителската защита издигат като основно право на потребителя правото на информация за характеристиките и цената на услугите /чл.1, ал.2, т.1 и 3 от ЗЗП/, респ. като задължение на добросъвестния търговец да даде на потребителя информацията, позволяваща му да направи своя информиран избор. Твърди, че непредставянето на релевантната за потребителя информация относно основен елемент - стойността на финансовата услуга преди сключване на договора и невключването й в условията на контракта е увреждащо за потребителя, поради което законодателят е предвидил тежката правна последица по чл.22 ЗПК - нищожност на договора за потребителски кредит на основание неизпълнение на изискването по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК.

Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да прогласи спрямо „********* нищожността на договор за предоставяне на потребителски кредит № 1163992/27.05.2022г. като противоречащ на императивните изисквания на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, както и да й бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът по делото „********* - град София е депозирал отговор на искова молба. Поддържа, че твърденията за недействителност на договора са неоснователни, като подробни доводи за това са изложени в отговора на исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли иска като неоснователен и да му присъди сторените по делото разноски.

Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е и е прието заключение на вещо 4 лице.