Решение № 90 от 15.07.2026, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Оряхово, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б.М.М. при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20261460100406 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба на С. В. И. с ЕГН:**********, с адрес в с. Липница, общ. Оряхово, обл. Враца ул. „Георги Димитров” №18, чрез адв. Л. Б. от САК, с която е предявил против „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.

София р-н Люлин ж.к. „Люлин-10” бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 представлявано от З.С.Б., кумулативно обективно съединени искове, както следва:

Иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено между страните, че сключеният между С. В. И. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ Договор за потребителски паричен кредит PLUS16862009 от 13.03.2019 г. е нищожен;

Иск с правно основание чл. 439, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника законната лихва върху главницата от 3338.28 лв. за периода от 02.07.2021 до окончателното изплащане, договорна лихва в размер на 966.20 лв. за периода от 05.06.2020 до 10.06.2021, обезщетение за забава за периода 06.06.2020 до 02.07.2021 в размер на 263,38 лв., за които е издаден ИЛ рег. №205/26.07.2022 г., въз основа на Заповед № 231 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 606/21 на РС-Оряхово.

Претендират се и направените в настоящия процес разноски.

Ищецът е предявил иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-16862009, сключен на 13.03.2019 г. между него и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България“, поради 1 наличие на неравноправни и нищожни клаузи, както и нарушения на изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Сочи се, че по договора е предоставен кредит в размер на 4200 лв., при фиксиран ГЛП 21.25 % и ГПР 25.90 %, с 48 месечни вноски по 155.84 лв.

Общата дължима сума възлиза на 7480.32 лв., като в договора са включени такса „ангажимент“ в размер на 147 лв. и застрахователна премия в размер на 1128.96 лв., разсрочена към месечните вноски.

Твърди се, че вземането по кредита е прехвърлено на ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор за цесия.

Ищецът излага доводи, че договорът е недействителен по чл. 22 ЗПК, тъй като не съдържа ясна и точна информация, относно начина на формиране на ГПР и общите разходи по кредита. Според изложеното в ГПР не са коректно включени таксата „ангажимент“ и застрахователната премия; липсва методика за изчисляване на ГПР; потребителят не е могъл да установи реалното оскъпяване на кредита и застрахователната премия фактически увеличава кредита, без сумата да е реално получена от заемателя.

Поддържа се, че това представлява нарушение на чл. 10 и чл. 11 ЗПК, както и заблуждаваща търговска практика съгласно практиката на СЕС.

Посочва се още, че клаузите относно лихвата са неясни и противоречиви, тъй като едновременно се сочи фиксирана и променлива лихва.

Ищецът счита, че застраховката е довела до „скрито оскъпяване“ на кредита и следва да бъде включена в ГПР като разход по кредита. Позовава се на Директива 2008/48/ЕО и практика на СЕС, според които при непосочване на реалния ГПР договорът може да се счита за освободен от лихви и разноски, като потребителят дължи само чистата стойност на кредита.

Допълнително се твърди нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като договорът и приложенията били изготвени с шрифт под минимално допустимия размер 12.

По заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист срещу ищеца за сумите: 3338.28 лв. главница; 966.20 лв. договорна лихва; 263.38 лв. обезщетение за забава, както законна лихва и разноски.

Релевира се, че въз основа на издаден изпълнителния лист е образувано изпълнително дело при ЧСИ Г.Б..

Ищецът поддържа, че съдът по заповедното производство не е извършил служебна проверка за неравноправни клаузи, поради което не е налице пречка спорът да бъде разгледан повторно съгласно практиката на СЕС и ВКС.

Моли се, съдът да постанови решение, с което:

- на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД да признае за установено между страните, че сключеният между С. В. И. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ Договор за потребителски паричен кредит PLUS16862009 от 13.03.2019 г. е нищожен;

2

- на основание чл. 439, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника законната лихва върху главницата от 3338.28 лв. за периода от 02.07.2021 до окончателното изплащане, договорна лихва в размер на 966.20 лв. за периода от 05.06.2020 до 10.06.2021, обезщетение за забава за периода 06.06.2020 до 02.07.2021 в размер на 263,38 лв., за които е издаден ИЛ рег. №205/26.07.2022 г., въз основа на Заповед № 231 за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 606/21 на РС-Оряхово.

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът оспорва предявените искове, като недопустими и неоснователни.

На първо място се изразява становище, че не са налице предпоставки за успешно провеждане на медиация по чл. 140а ГПК, тъй като страните не са успели доброволно да уредят спора в продължителен период от време, а спорът вече е преминал в съдебна и изпълнителна фаза.

Ответникът поддържа, че искът е процесуално недопустим по няколко съображения:

На първо място се твърди, че има влязла в сила заповед за изпълнение, като ищецът не е подал възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение в законоустановения срок, поради което вземането е станало безспорно установено по смисъла на чл. 416 ГПК. Сочи се, че след влизане в сила на заповедта длъжникът може да оспорва вземането само в ограничените хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК и само въз основа на новонастъпили факти, както и че твърденията за нищожност на договора са били известни на ищеца още към момента на сключване на договора и не представляват нови факти.

На следващо място се релевира, че съдът по заповедното производство е извършил проверка за неравноправни клаузи. Ответникът се позовава на Тълкувателно решение № 1/2020 г. на ВКС и твърди, че заповедният съд е изпълнил задължението си да следи служебно за неравноправни клаузи, което е отразено в самата заповед за изпълнение чрез преценката за наличие на предпоставките за уважаване на заявлението.

Също така се счита, че липса на надлежен ответник, поради факта, че и скът за прогласяване нищожността на договора е насочен срещу цесионера („Агенция за събиране на вземания“ ЕАД), а не срещу първоначалния кредитор („БНП Париба Пърсънъл Файненс“). Според практиката на ВКС надлежен ответник по иск за нищожност на първоначалния договор е именно цедентът, тъй като той остава страна по договора. Поради това се твърди липса на правен интерес и недопустимост на иска.

Ответникът признава, че е сключен договор за потребителски кредит № PLUS-16862009, по който е предоставен кредит от 4200 лв. при ГПР 25.90 % и лихва 21.25 %. Твърди се, че поради неплащане е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Според ответника обаче ГПР е изчислен законосъобразно и в съответствие с чл. 19 ЗПК, като законът не изисква в договора да се описват отделните компоненти на ГПР. Излагат се доводи, че всички дължими суми са били ясно 3 и конкретно посочени и потребителят е имал ясна представа за общата стойност на кредита и задълженията си.

Оспорва се твърдението, че застрахователната премия следва да бъде включена в ГПР, тъй като тя представлявала допълнителна и незадължителна услуга.

Ответникът поддържа още, че възнаградителната лихва не противоречи на добрите нрави; условията по договора са били ясни и индивидуално уговорени; не е налице заблуждаваща търговска практика, както и че евентуална нищожност на отделни клаузи не води до нищожност на целия договор по силата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД.

Излага се становище, че дори при недействителност на договора потребителят дължи връщане на чистата стойност на кредита по чл. 23 ЗПК и че към момента тази сума не е погасена.

Ответникът подчертава, че срещу ищеца е образувано изпълнително дело, въз основа на изпълнителен лист; към момента на образуване на делото задълженията са били ликвидни и изискуеми, както и че при извършени плащания следва да се приложи чл. 76, ал. 2 ЗЗД – първо се погасяват разноски, после лихви и накрая главница.

Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковата претенция като недопустима и неоснователна.

Претендират се разноски, като се прави възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.

В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените искова молба и отговор на същата.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представен по делото Договор за потребителски паричен кредит PLUS16862009 от 13.03.2019 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България“ с ЕИК:204915054 гр. София – „кредитодател“ и ищеца С. В. И. с ЕГН:**********, в качеството на „кредитополучател“, последният е получил сумата в размер на 4200 лв.

/четири хиляди и двеста лева/, като е поел задължение да я върне на 48 /четиридесет и осем/ броя вноски по 155,84 лева. От договора се установява, че същият е сключен при лихвен процент в размер на 21,25 % и ГПР в размер на 25,90 ℅, като дължимата лихва за целия период е в размер на 2151,38 лв.

/две хиляди сто петдесет един лева и 38 ст./.

Въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение №231 по чл.410 от ГПК е издаден изпълнителен лист №205 от 26.07.2022г. на РС-Оряхово, с който ищецът е осъден да заплати на ответника сума в размер на 3338.28 лева / три хиляди триста тридесет и осем лева и двадесет и осем стотинки / - главница по договор за потребителски кредит 4

№PLUS – 16862009 от 13.03.2019г., сключен между „ БНП Париба Пърсънал Файненс С.А. “, клон България и длъжника, договорна лихва в размер на 966.20 лева / деветстотин шестдесет и шест лева и двадесет стотинки / за периода от 05.06.2020г. / падеж на първа неплатена погасителна вноска / до 10.06.2021г. / датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост /, обезщетение за забава в размер на 263.38 лева / двеста шестдесет и три лева и тридесет и осем стотинки / за периода от 06.06.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда – 02.07.2021г., като за периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИПОРНС, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.07.2021г. до изплащане на вземането, както и сумата от 91.36 лева / деветдесет и един лева и тридесет и шест стотинки / - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева / петдесет лева и нула стотинки /.

По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установи, че по Договор за потребителски паричен кредит PLUS16862009 от 13.03.2019 г. при определяне на Годишния процент на разходите /ГПР/ са взети предвид единствено размерът на главницата – 4200 лева и размерът на лихвата – 2151,38 лева или общо сумата от 6351,38 лева. При това положение ГПР е в размер на 24,36 ℅, без в него да са включени и предвидената в договора застрахователна премия в размер на 1128,96 лева и такса ангажимент в размер на 147 лева. При включването на застрахователната премия и таксата ангажимент, размерът на ГПР по договора ще стане 39,93 ℅.

Според вещото лице, общата сума, която ищецът дължал на ответното дружество по Договор за потребителски паричен кредит PLUS16862009 от 13.03.2019 г., въз основа на издаден изпълнителен лист и образувано ИД №729/2022г. на ЧСИ Г.Б. с район на действие ОС-Враца е както следва: