Решение № 108 от 06.02.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Горна Оряховица, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветелина Св. Цонева при участието на секретаря Венелина М. Трайкова като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело № 20244120101625 по описа за 2024 година

Предявен е иск от К. М. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с. П., ул. ***, срещу М. Н. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с. П., ул. *** да се приеме за установено, че същата не му дължи заплащане на издръжка на детето им М. М.ов М. за месец януари 2024 г. поради извършено плащане.

Ищцовата страна сочи, че с Решение № 1301 от 01.12.2022 г. по гр. д. № 2651/2022 г. по описа на Районен съд - Велико Търново на основание чл. 50 от СК бракът между страните е прекратен с развод по взаимно съгласие, като ответникът по настоящия спор е получил родителските права спрямо ненавършилото им пълнолетие дете М. М.ов М., а ищцата е получила право на лични отношения с детето и се е задължила да плаща издръжка на сина си М. в размер на 200 лв. Ищцата сочи още, че с Протокол № 297 от 20.03.2024 г. по гр. д. № 2517 по описа за 2023 година на Районен съд - Горна Оряховица, съдът одобрява постигнатата спогодба между М. М.ов М., действащ лично и със съгласието на М. Н. М. и К. М. М., като същата, в качеството си на ответник по делото гореспоменатото дело, се задължава да заплаща на непълнолетното си дете ежемесечна издръжка в размер на 300 лв., като сумата от 235 лв., тя следва да превежда по сметката на бащата на детето, а останалата част от 65 лв., трябва да превежда по сметката на детето си .

Ищцовата страна твърди, че сумата от 200 лв., която майката на детето е дължала преди увеличението, е плащана от нея навреме и редовно, както е констатирано и в самата спогодба по делото. Ищцата се твърди да е уравнила сумата, която е плащала към момента, и е доплатила още 35 лв. по сметката на бащата, с основание „доплащане на издръжка за М. м. 01 2024 г", видно от Платежно нареждане от 20.01.2024 г. и сумата в размер на 15 лв. на 09.04.2024 1 г. по сметката на сина си М. М.ов М., видно от Извлечение от банкова сметка на К. М., издадено от банка „УниКредит Булбанк“ АД. Ответникът по настоящото дело, се твърди от ищцата, че се снабдява с Изпълнителен лист от 30.04.2024 г. за сумата от 300 лв., считано от 04.12.2023 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, представляваща издръжка в полза на М. М.ов М., действащ лично и със съгласието на М. Н.

М.. В посочения изпълнителен лист се образува изпълнително дело № 20248960400592/2024 г. при ЧСИ И.Ц., per. 896, с район на действие ОС Велико Търново срещу К. М. М., с което се претендира изплащане на издръжка за целия период от завеждане на исковата молба за увеличение на издръжката – 04.12.2023 г. до образуване на изпълнителното дело - м. юли 2024 г., включително и за м. януари 2024 г. Процесуалният представител на ищцата сочи, че тя разбира за въпросното изпълнително дело, което е образувано срещу нея, едва с получаването на поканата за доброволно изпълнение с изх. № 010495/09.07.2024 г. на 19.07.2024 г., като освен всичко са й наложени запори на банковите й сметки, както и на трудовото й възнаграждение. Заема се становището, че изпълнителното дело срещу ищцата е образувано, въпреки че тя е изрядна в изпълнението на своите задължения по плащането на издръжка на детето си на време, като в началото на всеки месец тя превеждала в срок по банковата сметка на бащата на детето сумата в размер на 235 лв., а по сметката на непълнолетния си син сумата в размер на 65 лв. в съответствие с постигната между тях спогодба, утвърдена от P C - Горна Оряховица. За доказването на това обстоятелство ищцата представя доказателства за преведена издръжка за месец януари 2024 г. за сумата от 200 лв. по сметката на бащата М. Н. М.. Сочи се, че част от тези 135 лв., а именно 15 лв. представляват остатъка до 65 лв. за м. януари 2024 г. и са преведени с цел изравняване на увеличението на издръжката по постигнатата между страните спогодба по гр. д. № 2517 по описа за 2023 година на Районен съд - Горна Оряховица, тъй като съгласно чл. 76 от ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, се погасява най-старото. Заема се становището, че общата сума по всички банкови плащания за изплащане на издръжка за месец януари 2024 г. е в размер на 300 лв., което прави задължението изцяло погасено чрез плащане. С оглед гореизложеното се заема становището, че не е налице неизпълнено задължение за издръжка в полза на М. М.ов М. с представител - баща М. Н. М., упражняващ родителските права, от страна на К. М. М. за месец януари 2024 г. в размер на 300 лв., тъй като задължението е изцяло изпълнено. Моли се за постановяване на решение, с което, след като съдът разгледа спора по същество, да приеме за установено спрямо ответника М. Н. М., в качеството на родител, упражняващ родителските права спрямо М. М.ов М., че ищцата К. М. М. не дължи на ответната страна сумата в размер на 300 лв., представляваща задължение за издръжка в полза на непълнолетния й син, тъй като сумата е изцяло платена от моя страна по банков път. Моли се за присъждане на разноски за платен адвокатски хонорар и държавна такса.

В депозирания писмен отговор на ответника се заема становище за 2 недопустимост на иска поради липса на пасивна легитимация на ответника по делото – М. Н. М.. От обстоятелствената част и петитума на исковата молба става ясно, че претенцията е за недължимост на издръжка за месец януари 2024 г. по изпълнително дело № 592/2024г. на ЧСИ И.Ц., което предвид непълнолетието на детето, е заведено лично от М. М.ов М. и със съгласието на баща му М. Н. М., съгласно чл.28,ал.2 от ГПК. Следва такъв иск за недължимост за плащане на издръжка да е насочен към взискателя по изпълнителното дело, който в случая не е М. Н. М. – ответник в настоящото производство. На следващо място искът се счита за недопустим поради неспазване на основни положения в гражданския процес - да се упражняват процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави ,което представлява злоупотреба с права. Искът по чл.422 от ГПК е недопустим предвид на факта, че по изпълнително дело № 592/2024 г. на ЧСИ И.Ц. са представени от длъжницата платежни нареждания за извършените плащания за месец януари 2024г. и е налице по делото молба от взискателя, с уточнение кои точно суми са платени. Сочи се, че правата на длъжник по изпълнителното дело са реализирани с депозираното по изпълнителното дело възражение за плащане и извършеното обжалване на действията на съдияизпълнител. Предявяването на иск за установяване на плащане само за месец януари 2024 г. и то срещу ненадлежен ответник, се твърди да представлява злоупотреба с права. На следващо място се твърди, че искът е недопустим поради липса на правен интерес от завеждането му. Предвид гореизложеното искът е предявен срещу ненадлежен ответник и при положение, че е направено възражение и обжалване пред ВТОС по изпълнително дело № 592/202 4г. на ЧСИ И.Ц. за плащане, включително за месец януари 2024 г. Прави се искане за прекратяване на производството, поради недопустимост на иска. Оспорва се изцяло по основателност и по размер предявения иск. Съображенията на ответника касаят това, че изпълнително дело № 592/2024 г., на ЧСИ Ивелина,безспорно има налице частично неплащане на издръжка, за периода месец декември 2023г. до юни 2024 г. по сметка на детето М. М.ов М.. За месец януари 2024 г. дори да е платена издръжка, се твърди, че не е платена законната лихва върху плащането. Ответникът сочи като доказателство за твърдението си, а именно –извлечението на банковата сметка на М. М.ов М. - взискател по изпълнителното дело. Плащанията от по 50 лв. за Коледа и Нова година са с друго основание и не представляват издръжка. Твърди се, че през април 2024 г. е извършено доплащане на сумите за издръжка, съгласно съдебната спогодба, сключена между страните, като М. Н. М. не е страна и по това дело, а само дал съгласие. Поради гореизложеното предявеният иск ответникът твърди да се явява неоснователен. Оспорват се обстоятелствата, на които се основава иска по отношение на твърденията за заплащане на издръжка за месец януари 2024 г.,както и по отношение на начина на формулиране на плащанията за издръжка. Твърди се, че не е заплатена във всички случаи законната лихва върху вноската и се отнасят като издръжка, платени суми с друго основание. Възразява срещу предявения иск и обстоятелствата,на които се основава. Възразявам срещу обстоятелството ,че ответникът е пасивно 3 легитимиран в това качество. Възразява срещу фактическата обстановка ,отразена в исковата молба - има суми , платени не като издръжка ,а с друго основание. Ответникът възразява срещу начина на формиране на иска като платена сума за месец януари 2024 г. Счита същото за недоказано с надлежни финансово-счетоводни документи и по отношение на законна лихва и разноски. Обстоятелствата, на които се основават тези възражения са горепосоченитеч.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелстватаБезспорно между страните е, че с Решение № 1301 от 01.12.2022г. по гр. дело № 2651/2022 г. по описа на Районен съд - Велико Търново, на основание чл.50 от СК, бракът между М. Н. М. с ЕГН ********** и К. М. М. с ЕГН ********** е прекратен с развод по взаимно съгласие, като на бащата М.М. е предоставено упражняването на родителските права спрямо ненавършилото пълнолетие дете М. М.ов М. с ЕГН **********, определен е режим на лични отношения на майката с детето, както и майката и се е задължила да плаща издръжка на сина си М. М. в размер на 200 лв.; - фактите, че с протоколно определение № 297 от 20.03.2024г. по гр. дело № 2517/2023г. по описа на ГОРС, съдът е одобрил постигнатата спогодба между непълнолетното дете М. М.ов М. с ЕГН **********, действащо лично и със съгласието на своя баща М. Н. М., от една страна, и К. М. М., от друга страна, по силата на която майката се е задължила да заплаща на непълнолетното си дете М. М. ежемесечна издръжка в размер на 300 лв., като сумата от 235 лева (двеста тридесет и пет лева) да бъде заплащана по банковата сметка на бащата, където към момента майката плаща издръжката, а разликата от 65,00 лева (шестдесет и пет лева) да бъде заплащана по сметката на М. М.ов М. в „Банка ДСК“ ЕАД – IBAN ***, считано от датата на завеждане на исковата молба – 04.12.2023 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване; - фактът, че по гр. дело № 2517/2023г. по описа на ГОРС непълнолетното дете М. М.ов М. с ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своя баща М. Н. М., се е снабдило с изпълнителен лист от 30.04.2024 г. за определената му издръжка с горепосочената съдебна спогодба;

-фактите, че въз основа на издадения изпълнителен лист от 30.04.2024г. е образувано изпълнително дело № 20248960400592/2024г. по описа на ЧСИ И.Ц. с peг. № 896, с район на действие ВТОС, срещу К. М. М., по което се претендира изплащане на определената в полза на непълнолетния ответник издръжка.

По делото е представен препис от изп. д. № 592/2024г. по описа на ЧСИ И.Ц. от което се установява, че същото е било образувано с молба подадена от непълнолетния М. М.ов М., като с молбата на съдебният изпълнител на основание чл. 18,ал.1 ЗЧСИ му е възложено да проучи имуществото на длъжника. Към молбата за образуване е приложен изпълнителен лист от 30.04.2024г. по гр.д. № 2517/2023 г. по описа на ГОРС.

Изпратено е запорно съобщение до длъжника. Съгласно издадено Удостоверение-13.05.2025г. , задълженията на длъжника са изпълнени, 4 надвзетата сума е възстановена, към взискателя е разпределена сумата от 130 лева, за месеците декември 2023г. и януари 2024г. До длъжника е изпратено съобщене, че изпълнителното производство е прекратено.