Решение № 937 от 04.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 937 гр. Пловдив, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330114586 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК: 121130788, гр.

София, бул. „Черни връх“ № 51 Д против Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК 000695089, гр. София, чрез Областно пътно управление – Пловдив, ЕИК 0006950890255, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 22, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 410, ал.1, т.2 и т.3 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено по отношение на ответника, че дължи на на ищеца сумата от 9000 лв. – главница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Каско на МПС” по застрахователна полица № ******, със срок на валидност от *** до *** г. и сумата от 1487,62 лв.- обезщетение за забавено плащане за периода от ****** г. до ******., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 29.03.2023 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16153 по описа за 2023 г. на СРС, 72-ри състав.

Ищецът сочи, че на ****** г. около ****** часа при движение по автомагистрала Т. в района при км. *** настъпило ПТП, при което в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно попада лек автомобил, марка М., модел ***, с рег. №******, собственост и управляван от Ц. Р. Ц.. За настъпилото ПТП е издадено удостоверение от ОД на МВР – Пловдив. Във връзка с причинените от ПТП- то вреди на застрахования по имуществена застраховка "Каско" автомобил, подробно описани в уточнителна молба от 23.10.2023 г. е образувана щета при ищцовото дружество. Извършен е оглед и оценка, като ищцовото дружество е отказало да заплати на застрахования обезщетения, заради липсата на протокол 1 за ПТП или друг заместващ документ. Собственикът на лекия автомобил е предявил претенцията си за застрахователно обезщетение по съдебен ред, като ищецът е осъден да му заплати застрахователно обезщетение в размер от 9000 лв. и мораторно обезщетение в претендирания размер и в претендирания период. Издаден е изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело, по което от ищеца освен главница и лихви са събрани и допълнително суми за разноски. Предмет на делото обаче е само претенция за главница и лихва. Твърди се, че с плащането на застрахователното обезщетение, ищецът е встъпил в правата на застрахованото лице срещу причинителя на вредата – ответната агенция, тъй като тя отговаряла за ремонта и поддържането на републиканските пътища и била длъжна да поддържа последните в изправност и да сигнализира неизправните участъци от тях.

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение за регресната претенция и обезщетение за забава на същата. Против заповедта е постъпило възражение от ответника в срок, което е обусловило правния интерес от предявяване на исковете предмет на настоящото производство. Иска се установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение, като се претендират разноски за настоящото и заповедното производства.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника. Ответникът оспорва претенцията като погасена по давност, като се сочи, че ищецът е изплатил обезщетение за собственика на ****** г., от което следва, че правото да предяви по съдебен ред регресна претенция е погасено на ****** г. Оспорва се наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП-то. Оспорва факта на настъпване на ПТП-то и механизма му. Оспорва ищецът да е бил задължен да плати застрахователно обезщетение, като в тази връзка сочи, че не са представени общи условия към договор за застраховка. Прави възражение за съпричиняване, като сочи, че ПТП-то е било в тъмната част на денонощието. Оспорва да са налице предпоставки за претендиране на мораторна лихва от ответника, доколкото последният не е бил поканен да възстанови платената от ищеца сума и не е настъпила изискуемостта на вземането към началния момент на претенцията. Моли да се отхвърлят исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

От приетата по делото като писмено доказателство застрахователна полица се установява, че към датата на ПТП -****** г. е било налице застрахователно правоотношение по сключена имуществена застраховка КАСКО на МПС с обект на застраховане лек автомобил, марка М., модел ***, с рег. №******, собственост на Ц. Р. Ц.. Полицата е сключена за срок от *** до *** г.

Приети са като писмени доказателства опис – заключения по щета за процесното МПС от 11.03.2016 г., от 14.03.2016 г. и от 18.03.2016 г., в които подробно са описани констатираните щети.

Прието е като писмено доказателство удостоверение от ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, в което е отразено, че на ****** г. около *** часа има регистриран сигнал 2 на тел. 112 за това, че лек автомобил марка М., модел ***, с рег. №****** на АМ Т. – *** км. посока гр. С. попада в дупка с дясна гума вследствие на което са нанесени материални щети по автомобила.

С влязло в сила решение със сила на пресъдено нещо между ищеца и застрахованото лице Ц. Р. Ц. е установено, че вследствие на процесното ПТП – попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно са нанесени имуществени щети на собствения на ищеца лек автомобил марка М., модел ***, с рег. №****** на стойност 9000 лв.- главница, както и че се дължи и обезещетение за забава в размер на 403,31 лв. за периода от 01.04.2016 г. до 08.09.2016 г., както и законна лихва за периода от ****** г. до погасяване на вземането. Въз основа на така постановеното решение в полза на Ц. Ц. е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело № ****** по описа на ЧСИ – ****** с ****** и е изпратена на ищеца покана за доброволно изпълнение за заплащане на обща сума в размер на 15185, 36 лв., включваща главница в размер на 9000 лв., лихва за периода от ****** г. до 05.04.2018 г. в размер на 1432, 50 лв. за периода от ****** г. до 05.04.-2018 г., сумата от 403,31 лв.- неолихвяеми вземания, 2140 лв.- разноски по изпълнителното дело, 1344,55 лв.- такси по Тарифата към ЗЧСИ.

Прието е платежно нареждане, от което е видно, че на ******. ищецът е заплатил в полза на съдебния изпълнител сумата от 15 269, 71 лв. с основание пълно погасяване по изпълнително дело ****** г.

По делото е изслушано заключение на автотехническа експертиза, установяваща стойността на щетите по автомобила, като експертът прави и извод за наличие на причинноследствена връзка от техническа страна между механизма на ПТП и щетите. Вещото лице е отразило, че посочените повреди в опис – заключение по щета съответстват по характер и големина на механизма на произшествието, описан в исковата молба. Установява се стойността на щетите по автомобила, като вещото лице е отразило, че необходимата сума за възстановяване /ремонтирането на процесния автомобил възлиза на 9247,92 лв. с ДДС.

Съдът счита за неоснователно възражението на ответника за погасяване по давност на исковата претенция.

В задължителната за съдилищата практика на ВС и в тази на ВКС по чл. 290 ГПК се приема изрично, че датата на заплащане на застрахователното обезщетение от застрахователя по имуществената застраховка е началният момент, от който започва да тече погасителната давност относно регресното суброгационно право на застрахователя към причинителя на имуществените вреди. /В този смисъл ППВС7/77-т. 14, както и постоянната и безпротиворечива практика на ВКС по чл. 290 ГПК - Решение № 50040 от 17.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 2744/2021 г., I т. о., ТК, Решение № 8 от 22.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 2144/2020 г., I т. о., ТК, Решение № 127 от 18.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 2835/2018 г., I т. о., ТК и др. /

Ето защо, в случая приложимата обща 5-пет годишна давност е започнала да тече от 26.04.2018 г., когато сумата от 15269,71 лв. е била преведена от ищеца на застрахованото 3 лице.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, от който момент се счита, че е предявена исковата молба (съгласно изричната разпоредба на чл. 422 ГПК) е депозирано на 29.03.2023 г. -т. е. преди изтичане на петгодишния давностен срок, поради което и искът не е погасен по давност.

Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата. Според нормата на чл. 8, ал. 2 ЗП, той е изключителна държавна собственост и титуляр на правото на собственост върху републиканските пътища е Държавата. Ремонтът и поддръжката на тези пътища се осъществяват от Агенция "Пътна инфраструктура" в качеството й на държавен орган /чл. 30, ал. 1 ЗП/, като нейните служители, които ги стопанисват, трябва да ги поддържат в изправно състояние, да сигнализират за препятствията по тях и да ги отстраняват във възможно найкратък срок /чл. 167, ал. 1 ЗДвП/. Ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържане на пътя, включително да означи съответната неравност с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението, съобразно чл. 13 ЗДвП. В случая именно бездействието на служителите на ответника във връзка с поддържане на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП.

Безспорно се установява, че в резултат на неизпълнение на задълженията по поддържане на съответния участък от републиканския път водачът на застрахованото ППС е претърпял ПТП, изразяващо се в попадане на управляваното от него ППС в непредвидимо, необезопасено препятствие на пътното платно/ нарушено пътно покритие – дупка, при който е констатирано увреждане на посочените в Опис- заключения по щета детайли, като настъпилите вреди за водача на ППС-то са в рамките на претендираните размери и настъпването им е в причинно – следствена връзка с гореописаното ПТП. Въпреки, че в случая не са събрани гласни доказателства, то от събраните писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност може да се направи обоснован извод за настъпването на ПТП, както и причинените имуществени вреди в причинно – следствена връзка с ПТП-то.

Ответникът не представи доказателства за установяване на твърденията си за наличие на съпричиняване на вредите.

Установено е и плащането на дължимата за отстраняване на вредата сума от застрахователя в полза на застрахованото лице чрез съдебния изпълнител, което е основание за ангажиране на регресната отговорност на ответника – АПИ по отношение на застрахователя – ищец.

Относно размера на регресната претенция, то следва да се посочи, че съгласно чл. 410 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, от което следва, че исковата претенция се явява основателна и доказана до размера от 9000 лв.- главница. Размерът на щетите се установява и от приетото по делото заключение на автотехническата експертиза, като не се претендират обичайни 4 разноски във връзка с определяне на размера на щетите, тъй като същите са определени с влязло в сила съдебно решение, а не вследствие на доброволно уреждане на отношенията между застрахован и застраховател. Следва да се присъди и законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение -29.03.2023 г. до окончателното й изплащане.

Относно претенцията в размер на 1487,62 лв.- обезщетение за забавено плащане за периода от ****** г. до ******., то съдът счита същата за неоснователна. Обезщетението се дължи вследствие на изпадането в забава на застрахователя за изплащане на застрахователното обезщетение, а не с оглед встъпване му в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.1, т.1 КЗ. Забавата се дължи единствено и само поради поведението на застрахователното дружество, поради и което същата не подлежи на възстановяване от застрахованото лице.