Определение № 2211 от 27.09.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2211 гр. Пловдив, 27.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно гражданско дело № 20225300502489 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 122 ГПК.

Образувано е за разрешаване на спор за местна подсъдност между РС – Пловдив и РС – Димитровград, повдигнат с Определение № 9998 от 19.09.2022 г., постановено по гр.д. № 11829 по описа на РС – Пловдив за 2022 г.

След преценка на данните по делото съдът намира за установено следното:

Районен съд – Димитровград е сезиран с искова молба с вх. № 1821/16.03.2022 г., подадена от „НЮ ВИЖЪН“ ЕООД, ЕИК: 126615553, против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, ЕИК: 115552190, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 972,72 лв. с ДДС, представляваща корекция на сметка за начислена електрическа енергия за минал период от време. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е направил възражение за местна неподсъдност на делото на РС – Димитровград, тъй като седалището му е в гр. Пловдив. С Определение № 458 от 19.05.2022 г., постановено по гр. д. № 358 по описа на РС – Димитровград за 2022 г., съдът е намерил за основателно направеното от ответника възражение за неподсъдност, прекратил е производството по делото и го е изпратил по подсъдност на РС – Пловдив, като е изложил съображения, че в случая местно компетентният съд се определя по правилото на чл. 105 ГПК, вр. чл.

108 ГПК, а не по чл. 113 ГПК. Така постановеното определение е потвърдено с Определение № 546 от 03.08.2022 г., постановено по в.ч.гр.д. № 418 по описа на ОС – Хасково за 2022 г.

1

С Определение № 9998 от 19.09.2022 г., постановено по гр.д. № 11829 по описа за 2022 г., РС – Пловдив е повдигнал спор за подсъдност, като е приел, че делото не му е подсъдно по съображения, че в случая приложение намира специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК, тъй като ищецът е потребител на доставяните от ответника енергийни услуги съгласно §1, т.

41б, б. „а“ от ДР на ЗЕ.

Съгласно чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния, като образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. Приложното поле на посочената разпоредба е обсъдено в мотивите към Тълкувателно решение № 3/2019 от 23.02.2022 г. по тълкувателно дело № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС. В посочения тълкувателен акт е разяснено, че преценката дали се касае за иск на или срещу потребител следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието „потребител“ в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП или въз основа на легални определения на същото понятие в други приложими по съответния правен спор закони – например дадените в § 1, т.

20 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, в чл. 9, ал. 3 от Закона за потребителския кредит и други, като характеристиките на понятието „потребител“ се свеждат до това, че като страна по договор с търговец потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗП понятие „потребител“ се припокрива с даденото в чл. 2, б. „б“ от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителски договори, според което потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В случая ищецът е търговско дружество, а отношенията между страните произтичат от договор за доставка на електрическа енергия, сключен във връзка с осъществяваната от него търговска дейност. Същият, макар да има качеството „потребител на енергийни услуги“ по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ, не е потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП и не се ползва от специалната закрила, предоставена на потребителите с процесуалната разпоредба на чл. 113 ГПК. В този смисъл е Определение № 340 от 28.07.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 80/2022 г., II т. о .

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че приложима е общата подсъдност по чл. 105 и чл. 108 ГПК, като компетентен да разгледа исковата молба на

„НЮ

ВИЖЪН“

ЕООД против

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД е съдът, в района на който се намира седалището на ответника, а именно РС – Пловдив.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа иска, предявен с искова молба с вх. № 1821/16.03.2022 г. от „НЮ ВИЖЪН“ ЕООД, ЕИК: 126615553, против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, ЕИК: 115552190, е Районен съд – Пловдив.

ИЗПРАЩА делото на Районен съд – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3