Определение № 2119 от 13.09.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2119 гр. Пловдив, 13.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно частно гражданско дело № 20235300502429 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и следващите ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК:

130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к.“Младост“4, Бизнес Парк София чрез адвокат З. Й. Ц., срещу Определение № 9201 от 11.08.2023г. постановено по гр. д. № 8288 по описа за 2023 г. на Районен съд Пловдив, с което на основание чл. 130 ГПК е върната подадената от него искова молба против М. С. К., ЕГН **********, производството по делото е прекратено и Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 832 от 06.02.2023г. е обезсилена.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл.

275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна.

От материалите по делото се установява, че Йеттел България“ ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против 1

М. К. за сумата от 752,36 лв. главница, ведно със законната лихва върху тази сума от 01.02.2023г. до изплащане на вземането, произтичащи от следните договори между нея и „Йеттел България“ ЕАД: Договор за мобилни услуги № *** и Приложение към него от 21.08.2020г.; Договор за мобилни услуги № *** и Договор за лизинг от 21.10.2020г. В заявлението се посочва, че неудовлетворените вземания са индивидуализирани по размер основание в издадани фактури, както следва: фактура № 7311375570/25.10.2020г., фактура № 7312668889/25.11.2020г., фактура № 7314000104/25.12.2020г., фактура № 7316697919/25.02.2021г. Сборът от сумите по тези фактури е равен на 752,36 лева. В т. 12 от заявлението допълнително са конкретизирани обстоятелствата, от които произтичат вземанията. В същото заявление се посочва и фактура № 7316697919/25.02.2021г., включваща задължение за заплащане на неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски.

С издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 832 от 06.02.2023г. е разпоредено длъжникът М. С. К. да заплати на кредитора „Йеттел България“ ЕАД сумата от 752,36 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 01.02.2023г., до окончателното плащане, както и разноските по делото в размер на 25лв. държавна такса и 480лв. адвокатско възнаграждение. В указания на заявителя срок, същият е сезирал първоинстанционния съд с искова молба на основание чл.124, ал.1, вр. чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК.

С исковата молба, уточнена с молба от 10.07.2023г. и молба от 28.07.2023г., се моли да бъде признато за установено, че ответницата М. С. К. дължи на ищцовото дружество сума в общ размер, възлизащ на 752,36 лв., от която: 64.22 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси по Договор за мобилни услуги № *** от 21.08.2020г., за периодa 25/09/2020 г. – 24/12/2020 г. 5 ; 1.80 лв. - незаплатени задължения за допълнителни такси по Договор за мобилни услуги № *** от 21.08.2020г., начислени за периодa 25/09/2020 г. – 24/11/2020 г.; 97.76 лв. – неустойка начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на по Договор за мобилни услуги № *** от 21.08.2020г. по вина на потребителя; 89.96 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси по Приложение към Договор за мобилни услуги № *** от 21.08.2020г., начислени за периодa 25/09/2020 г. – 24/12/2020 г.;

26.11 лв. - незаплатени задължения за допълнителни такси по Приложение 2 към Договор за мобилни услуги № *** от 21.08.2020г., начислени за периодa 25/09/2020 г. – 24/11/2020 г.; 260.86 лв. – неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № *** от 21.08.2020г. по вина на потребителя; 59.41 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси по Договор за мобилни услуги № *** от 21.10.2020г., начислени за периодa 25/09/2020 г. – 24/12/2020 г. ; 1.80 лв. незаплатени задължения за допълнителни такси по Договор за мобилни услуги № *** от 21.10.2020г., начислени за периодa 25/09/2020 г. – 24/11/2020 г.;

97.76 лв. – неустойка начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № *** от 21.10.2020г. по вина на потребителя; 52.67 лв. – незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 21.10.2020г., от които: 6.87 лв. с вкл. ДДС - дължими незаплатени лизингови вноски за периода 25/09/2020 г. – 24/12/2020 г. и 45.80 лв. с вкл.

ДДС - предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 25/01/202121/10/2022 г., ведно със законната лихва върху всяко от така горепосочените вземания, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 01.02.2023г., до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 832 от 06.02.2023г.

За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че не е налице идентитет между вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, и вземанията, предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК.

Посочил е, че в исковия процес за първи път се разграничават по отделно основание, размер и периоди търсените вземания, които представляват сбор от множество различни такива по различните правоотношения – месечни абонаментни такси, допълнителни такси, неустойки и лизингови вноски.

Първоинстанционният съд е счел, че това не може да санира нередовностите на заявлението и на издадената въз основа на него заповед. Посочено е, че при хипотезата на иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК , е налице обусловеност между заповедното и исковото производство – изпълнителната сила на заповедта по чл. 410 от ГПК следва да бъде създадена точно и съобразно заповедта, което в процесния случай било невъзможно.

Настоящият състав на съда намира, че принципно съображенията на районния съд са правилни, доколкото действително е необходимо да има пълно съвпадение между предмета на иска за установяване съществуването 3 на вземането по чл. 422 от ГПК и предмета на заповедта за изпълнение, като установителният иск е средство за защита на признато в заповедното производство вземане на кредитора. Предпоставка за допустимостта му, наред с нормативно установените специфични условия, е съответствието между заявеното и признато в заповедното производство вземане и предмета на делото, очертан в обстоятелствената част и петитума на исковата молба.

При предявяването му по реда на чл. 422 от ГПК ищецът следва да се съобрази с посоченото от него основание за издаване на заповед за изпълнение, за да установи съществуването на оспореното вземане такова, каквото е присъдено със заповедта за изпълнение.

С оглед данните в конкретния случай обаче, не може да бъде споделен извода, че е налице пълно разминаване между вземането, за което е издадена заповед за изпълнение и предявения иск, само защото в заповедта вземането не е било конкретизирано по основания и размери, както е било уточнено от заявителя в т. 12 от заявлението му, а е издадена за общия заявен размер като главница по четири броя фактури. В случая не се касае за явна фактическа грешка, а за липса на конкретизация, която не може да бъде преодоляна и по реда на чл. 250 от ГПК, съотв. не може да се вмени на заявителя и да обуслови недопустимост на иска му по чл. 422 от ГПК.

Отделно от това, ищецът не следва да понася неблагоприятни последици от това, че при издаване на заповедта за изпълнение заповедният съд е приел, че заявлението отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК и не е упражнил правомощията си по чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК , като поиска от него да изложи допълнителни фактически обстоятелства по претенциите. Проблемът при съпоставка между сумите от заявлението по чл.410 от ГПК и тези по исковата молба произтича от това, че в заявлението те са индивидуализирани по фактури за вземанията на всички договори и за 1-месечни периоди, а по исковата молба и молбите за уточнението й – по договори и за 3-месечни периоди. Ето защо, обжалваното определение следва да бъде отменено, като делото се върне с указание исковата молба отново да бъде оставена без движение за уточняване какви по вид и размер вземания се включват във фактури:

№

7311375570/25.10.2020г.,№7312668889/25.11.2020г.,

№7314000104/25.12.2020г. и № 7316697919/25.02.2021г., включително като се уточни дали в тях се включват вземанията за неустойки, предвид обстоятелството, че съгласно заявлението, неустойка е начислена с пета 4 фактура, сумата по която не участва в главницата от 752,36 лева.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира частната жалба за основателна, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 9201 от 11.08.2023г. постановено по гр. д.

№ 8288 по описа за 2023 г. на Районен съд Пловдив.

ВРЪЩА делото на Районен съд Пловдив с указание исковата молба отново да бъде оставена без движение за уточняване какви по вид и размер вземания се включват във фактури: № 7311375570/25.10.2020г., №7312668889/25.11.2020г.,№7314000104/25.12.2020г. и

№

7316697919/25.02.2021г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5