Решение № 50 от 06.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Варна, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20253110104931 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от Й. Л. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ... № ...., вх.

..., ет. ...., ап. ...., срещу „***“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. .... № ..., ет. ..., офис ...., иск за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата от Договор за кредит № L309168/04.11.2022 г., сключен между ищцата, в качеството й на клиент, и ответника, в качеството му на кредитор, предвиждаща задължение на клиента за заплащане на такса за разглеждане, обективирана в ред № 5, раздел „Основни условия“ от договора, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК – поради противоречие със закона.

Ищцата твърди, че между страните е сключен Договор за кредит № L309168/04.11.2022 г., по силата на който от ответника й била предоставена сумата от 4000 лева при следните условия: период на кредита - 36 месеца, фиксиран годишен лихвен процент – 24%, такса за разглеждане – 1361,33 лева, ГПР – 50%, общ размер на всички плащания за погасяване на кредита – 7004,75 лева. Сочи, че било уговорено таксата за разглеждане да се изплаща от клиента с месечните вноски, съобразно погасителния план, по 37,82 лева. Счита, че клаузата, уреждаща задължението на клиента за заплащане на такса за разглеждане, е нищожна поради противоречие със закона, а именно с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, доколкото кредитор не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, а разглеждането на заявлението за предоставяне на кредит представлява част от действие по усвояване на кредита.

1

Настоява за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „***“ ЕООД депозира отговор на исковата молба, с който оспорва иска като недопустим, евентуално неоснователен. Не оспорва, че между страните от разстояние е сключен процесният договор за кредит.

Поддържа, че в същия не са нарушени повелителни норми и принципи на правото.

Поддържа, че таксата за разглеждане е за допълнителна задължителна услуга, която не е свързана с усвояване и управление на кредита, а представлява определяне на персонален кредитен лимит – максимален размер на кредита, който клиентът може да получи от кредитора, като същата е включена в ГПР и е изрично посочена в Стандартния европейски формуляр и в погасителния план по договора.

Настоява за прекратяване на производството, евентуално за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

В съдебно заседание ищцата Й. Л. Л. не се явява лично, не се представлява. С молба вх. № 102137/08.12.2025 г. процесуалният й представител поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответникът „***“ ЕООД не се представлява. С молба вх. № 102729/09.12.2024 г. процесуалният представител на дружеството поддържа депозирания писмен отговор.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Сключването на Договор за кредит № L309168/04.11.2022 г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата кредитна сума в размер на 4000 лева, е безспорно между страните. Видно от същия, сумата е предоставена за срок от 36 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент - 24%, и ГПР - 50%. В раздел „Основни условия“ е уговорена такса за разглеждане в размер на 1361,33 лева, като по-надолу (в договора няма номерация на клаузите) е уточнено, че същата се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит и се възстановява от клиента с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план, приложение към индивидуалния договор за кредит.

Посочено е и че индивидуалният договор за кредит и приложенията към него са неразделна част от Рамково споразумение № 880352169.

Доколкото кредитът е предоставен от кредитна институция на физическо лице, действащо извън рамките на търговска или професионална дейност – т. е. имащо качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП, приложими за кредитните правоотношения са разпоредбите на Закона за пoтребителския кредит.

С чл. 10а, ал. 1 от ЗПК законодателят е уредил възможност за кредитора да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Това са такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните - предоставяне на паричната сума и връщането й. Съдът не споделя довода на ответника, че договорената между страните такса за разглеждане представлява допълнителна услуга по смисъла на цитираната разпоредба. Съгласно ал. 4 на чл. 10а от ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая относно таксата за разглеждане това изискване е изпълнено в чл. 8.4 на Рамково споразумение за потребителски кредити № 880352169/13.06.2022 г., сключено между „***“ ЕООД – кредитор, и Й. Л. Л. – клиент, неразделна част от договора за кредит. Видно от посочения член, таксата 2 за разглеждане представлява таксата, заплащана от клиента на кредитора за преглед на искането за кредит, за осигуряване на средства по кредита, сключване на договор за кредит или изменение на споразумението по чл. 6.10 от Процедурата, като настоящият казус не касае изменение на споразумението. От останалите посочени действия не се установява с твърдяната допълнителна услуга на клиента да се предоставя допълнително благо, извън предоставянето на главницата по кредита. Същевременно разглеждането на искането за кредит (за определяне на персонален кредитен лимит, който клиентът може да получи от кредитора, както се твърди в отговора на исковата молба), респективно проверката на кредитоспособността на потребителя – вменена в задължение на кредитора с чл. 16, ал. 1 от ЗПК, е неотменна част от процедурата по усвояване на кредита. С оглед на изложеното, предвидената в договора такса за разглеждане пряко противоречи на императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Съответно договорната клауза, с която тази такса е уговорена, се явява нищожна, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Предявеният иск, като основателен, следва да бъде уважен.

Относно съдебно-деловодните разноски:

При този изход на спора разноски се следват на ищцата. Процесуалният представител на същата със списък по чл. 80 претендира сторени такива в размер на 54,45 лева - внесена държавна такса, както и адвокатско възнаграждение за указана адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв в размер на 523,32 лева с вкл. ДДС.

Възражението на ответната страна, че адвокатското възнаграждение по чл. 38 ЗАдв не следва да се присъжда, тъй като ищцата не е материално затруднено лице, е неоснователно, доколкото, видно от представения Договор за правна защита и съдействие, визираната в него хипотеза не е сочената от ответника.

За неоснователно в конкретния случай съдът намира и възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, доколкото претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение (от 450 лева) е по-високо от претендираното от адв. Г. адвокатско възнаграждение (в размер на 436,10 лева без вкл. ДДС). В този случай приложение следва да намери практиката на ВКС, обективирана в Определение № 3 от 5.01.2015 г. по ч. гр. д. № 7153/2014 г., IV ГО, според което възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна е неоснователно, когато направилата го страна, с оглед дадената от самата нея преценка за фактическата и правна сложност на делото, е поискала по-високо възнаграждение за своя процесуален представител.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата съдебно-деловодни разноски в размер на 54,45 лева (27,84 евро) и в полза на адв. Д. Г. адвокатско възнаграждение в размер на 523,32 лева с вкл. ДДС (267,57 евро).

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Й. Л. Л., ЕГН **********, с 3 адрес: гр. В., ул. ... № ...., вх. ..., ет. ...., ап. ...., срещу „***“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. .... № ..., ет. ..., офис ...., иск, че клаузата от Договор за кредит № L309168/04.11.2022 г., сключен между ищцата, в качеството й на клиент, и ответника, в качеството му на кредитор, предвиждаща задължение на клиента за заплащане на такса за разглеждане, обективирана в ред № 5, раздел „Основни условия“ от договора, е нищожна, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК – поради противоречие със закона.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „***“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. .... № ..., ет. ..., офис ...., да заплати на Й. Л. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ... № ...., вх. ..., ет. ...., ап. ...., сумата от 54,45 лева (Петдесет и четири лева и 45 стотинки)/27,84 евро (Двадесет и седем евро и 84 евроцента), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, включващи държавна такса.

ОСЪЖДА, на основание 38, ал. 2 от ЗАдв, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, „***“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. .... № ..., ет. ..., офис ...., да заплати на адвокат Д. Д. Г., член на Адвокатска колегия – Ловеч, рег. № 1900017355, със служебен адрес: гр. Т., ул. ... № ..., ет. ...., офис ....., сумата от 523,32 лева (Петстотин двадесет и три лева и 32 стотинки)/ 267,57 евро (Двеста шестдесет и седем евро и 57 евроцента), представляваща възнаграждение за оказана адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв на Й. Л. Л., ЕГН **********, ищца по гр. д. № 4931 по описа за 2025 г. на Районен съд – Варна, 52-ри състав.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4