Определение № 2168 от 30.07.2020, Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер III-2168 30.07.2020 година град

Бургас

Бургаски Окръжен съд

Трети състав

На тридесети юли година 2020

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов

ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова

2. Йорданка Майска-Иванова

Съдебни заседатели:

Секретар

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова въззивно гражданско дело номер 678 по описа за 2020 година, съобрази следното:

Производството е по чл.248 ГПК.

По делото е постановено решение № ІІІ-139/22.06.2020г. по в.гр.д.№ 678/2020г. по описа на БОС. С него БОС е присъдил в полза на В.Х.В., ЕГН: ********** *** направените във въззивното производство разноски, като е съобразил изхода от спора, размера на иска и въведеното от въззивника - ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, с адрес: гр.София, ул.”Пиротска” № 171 А, представлявана от Директора – Главен Комисар Н.Николов - възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 ГПК и изменението на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, считано от 15.05.2020г.

В срока по чл.248, ал.1 ГПК въззиваемият В.Х.В. е депозирал молба с вх.№ 10089/23.06.2020г. на БОС, за изменение на решението в частта по разноските. Заявява, че въпреки приетото изменение на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г…, считано от 15.05.2020г., договорът за правна защита и съдействие с процесуалния му представител адв.Ст.К. е сключен на 13.03.2020г., т.е. преди изменението на цитираната Наредба и необосновано съдът не е уважил въведеното от неговия процесуален представител искане за присъждане на претендирания адвокатски хонорар изцяло. Моли за определение в горния смисъл.

Съобразно разпоредбата на чл.248, ал.2 ГПК молбата е връчена на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, с адрес: гр.София, ул.”Пиротска” № 171 А, представлявана от Директора – Главен Комисар Н.Николов за отговор в 1-седмичен срок, но не е оспорена и не е представен отговор.

Съдът, след като съобрази фактическата обстановка по делото и закона, приема следното:

Производството по в.гр.д.№ 678/20г. БОС е образувано на 26.02.2020г. по въззивна жалба вх.№ 8390/18.02.2020г. на БРС от ГД „ПБЗН“ при МВР, с адрес: гр.София, ул.”Пиротска” № 171 А, представлявана от Директора – Главен Комисар Н.Николов, чрез ст.ю.к.С., против решение № 448/31.01.2020г. по гр.д. № 7479/2019г. на БРС. Срещу въззивната жалба е подаден отговор вх.№ 9412/24.02.2020г. на БРС от В.В., чрез адв.Ст.К., по реда на чл.263 ГПК с искане за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски за въззивната инстанция, но към отговора не е приложен нито договор за правна помощ и съдействие, нито доказателства за извършени разноски. Делото е насрочено за 28.04.2020г., но при приложение на ЗМДВИП, е пренасрочено за

16.06.2020г.

Преди датата на съдебното заседание, с молба вх.№ 9324/15.06.2020г. на БОС повереникът на въззиваемия е изразил становище по въззивната жалба, приложил е договор за правна помощ и съдействие с договорено възнаграждение от 325лв. без ДДС и 390лв. с ДДС, както и списък на разноските по чл.80 ГПК.

С решение № ІІІ-139/22.06.2020г. по в.гр.д.№ 678/2020г. по описа на БОС е потвърдено решение № 448/31.01.2020г. по гр.д. № 7479/2019г. на БРС. С последното в полза на В.В. е присъдена сума в размер на 1627.28лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за посочения в диспозитива на акта период, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба и съответните съдебно-деловодни разноски.

Със същото решение БОС е присъдил и разноски в полза на въззиваемия в размер на 285лв. с ДДС, като е зачел въведеното от въззивника възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на В. и изменението на Наредба № 1 от 9.07.2004г…, считано от 15.05.2020г. За да приеме горния размер на разноски, съдът е взел предвид, че намаляването на разноските на противната страна за адвокатско възнаграждение, е по възражение, почиващо на процесуално-правна норма, преценявана към определянето на дължимите разноски.

На следващо място, но не по важност, съдът е отчел и факта, че приложеният договор за правна помощ и съдействие съставлява частен документ, който не носи достоверна дата. Съгласно разпоредбата на чл.181, ал.1 ГПК: „Частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа“.

За съда достоверната дата е тази, на която документът е депозиран по делото, т.е. 15.06.2020г.

При изложените факти, настоящият състав приема, че не бе обосновано сключване на договора за правна помощ и съдействие на дата, предхождаща изменението на Наредба № 1 от 09.07.2204г., което в съвкупност с описаните по-горе други мотиви, води до извод за необоснованост на искането за изменение на решението в частта по разноските.

С оглед изложеното молбата по реда на чл.248 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от това БОС

О

П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ молба вх.№ 10089/23.06.2020г. на БОС от В.Х.В., ЕГН: ********** ***, чрез адв.Ст.К., за изменение по реда на чл.248 ГПК на решение № ІІІ-139/22.06.2020г. по в.гр.д.№ 678/2020г. по описа на БОС в частта по разноските.

Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчване на препис от него на страните пред БАС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: