Решение № 1332 от 02.11.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1281/2022
- Вид
- Решение № 1332
- Подписан
- 02.11.2022
- В сила
- 21.02.2023
- Състав
- Цвета Павлова, Пламен Атанасов Атанасов, Деница Добрева
Други актове по делото
- Определение № 2548 от 07.07.2022 · Диана Димитрова Митева, Пламен Атанасов Атанасов, Цвета Павлова
- Протокол № 1443 от 06.10.2022 · Цвета Павлова, Пламен Атанасов Атанасов, Деница Добрева
- Определение № 4118 от 04.11.2022 · Пламен Атанасов Атанасов
- Разпореждане № 5418 от 22.11.2022 · Пламен Атанасов Атанасов
- Определение № 4700 от 20.12.2022 · Цвета Павлова, Пламен Атанасов Атанасов, Деница Добрева
- Определение № 4746 от 23.12.2022 · Цвета Павлова, Пламен Атанасов Атанасов, Деница Добрева
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, ал.1, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.405, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2, пр.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.2, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.3, изр.2 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.493, ал.1, т.5 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1332 гр. Варна, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Цвета Павлова
Членове:
Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20223100501281 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид, следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Х. И. Д., с ЕГН **********, с адрес: *********, със съдебен адрес: **********, чрез адв.З. Й., против Решение №1694 от 16.11.2021г., допълнено с Решение №808 от 25.03.2022г., двете постановени по гр.д.№8145/2021г. на PC Варна, в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателката, против ЗД ”Бул Инс” АД, с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Джеймс Ваучер” №87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., със съдебен адрес: **********, чрез адв.М. Г., иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на въззиваемия да заплати на въззивницата разликата над 6000лв. до претендираните 20000лв., представляващи застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от настъпило на 13.07.2018г. ПТП по вина на водача на л.а.”*********“, с рег.
№********, чиято отговорност е застрахована при ответника по Договор “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от 03.09.2018г.-датата на уведомяване на застрахователя за инцидента, до окончателното и изплащане.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна е необосновано, неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Твърди се, че размерът на присъденото обезщетение не съответства на характера, степента и продължителността на търпените болки и страдания от ищцата, като същото не представлява еквивалент на интензитета и 1 значимостта на претърпяната телесни увреди, респективно нарушава принципа на справедливостта и морала. Изложени са подробни съображения за търпените от ищцата болки и страдания, включително и последвалото усложнение на здравословното й състояние, в резултат от травмите получени при инцидента, както и за отражението на същите върху бита й, в това число и върху нейната самостоятелност. С оглед горното, се моли за отмяна на атакуваната част от решението и присъждане на обезщетение в пълният претендиран размер от 20000лв., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 03.09.2018г. до окончателното й изплащане, както и на деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за двете инстанции, дължимо при условията на чл.38, ал.2 от ЗА.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. В подкрепа на горното са развити подробни съображения за вида, интензитета и продължителността на търпените вреди, съпоставени с възрастта и здравословното състояние на пострадалата, респективно за отражението, което е дал инцидента върху личността на ищцата. Посочена е относима съдебна практика. Поддържа се, че при определяне на дължимото обезщетение, следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспекта на съществуващите обществено-икономически условия към момента на увреждането-13.07.2018г., както и че обезщетението не следва да бъде източник на неоснователно обогатяване, а да репарира действително претърпените от болки и страдания. Моли за потвърждаване на атакуваният съдебен акт, ведно с присъждане на съдебно-деловодни разноски.
От въззивницата е подадена и частна жалба, против постановеното от първоинстанционният съд Определение №4572/26.04.2022г, с което е оставена без уважение молбата на пълномощникът й, с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на решението, в частта за разноските, като е отказано присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА относно акцесорния иск за сумата от 1681.87лв.
Сочи се в жалбата, че с решението си, първоинстанционния съд не се произнесъл по цялото искане на ищцата, като е присъдил мораторна лихва върху главницата от датата на завеждане на иска-08.06.2021г., а не както е заявено в ИМ от датата на уведомяване на застрахователя-03.09.2018г. След като е бил сезиран с искане за допълване на решението, съдът ненужно и незаконосъобразно е дал указания за посочване на конкретен размер на претендираната мораторна лихва за периода преди завеждане на иска. Въпреки незаконосъобразността на указанията, същите били изпълнени с молба от 10.03.2022г. като е посочена мораторната лихва върху главницата от 6000лв. за периода от 03.09.2018г. до 07.06.2021г. в размер на 1681.87лв. С въпросната молба е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА относно претенцията за мораторна лихва. Сочи се, че с Допълнителното решение №808/25.03.2022г., съдът е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, след което по реда на л.248 от ГПК, е оставил без уважение искането за присъждането му. Мотивите за отхвърляне на молбата за присъждане на хонорар са, че обстоятелствата по иска за мораторна лихва, са 2 взети под внимание от съда при определянето на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА в основното решение по делото. Оспорват се посочените мотиви, като се сочи, че с основното решение по делото, е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 639лв. при уважени два главни иска в размер съответно на 6000лв. и на 26.88лв.
Поддържа се, че изчислено по формулата на чл.7, ал.2, т.1 и т.3 от Наредба №1, общото възнаграждение би трябвало да е равно на 630лв. /580лв.+5 % за горницата над 5000лв./ +300лв., или общо 930лв. Ето защо се налага извод, че присъждайки адвокатско възнаграждение в общ размер на 639лв., съдът не само, че не е взел под внимание дължимото възнаграждение по акцесорния иск, предмет на настоящата частна жалба, но дори е присъдил по-малко от минималното възнаграждение. Моли се за отмяна на атакуваното определение, вместо което да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 347.73лв. на основание чл.38, ал.2 от ЗА относно акцесорния иск за сумата от 1681.87лв.
Ответникът по частната жалба, поддържа становище за неоснователността , тъй като възнаграждението следва да се определя само върху главния иск, а не и върху акцесорният иск за лихва. Сочи се, че правилно е прието от съда, че адвокатско възнаграждение е обсъдено и определено, още с основното решение. Поддържат се и доводите за неоснователност на жалбата, които са изложени в молба от 22.04.2022г. Моля се за присъждане на разноски във връзка с частна жалба в размер на 300лв.
В открито съдебно заседание въззивницата поддържа жалбите си и оспорва възраженията на насрещната страна. Претендира разноски.
Въззиваемият, чрез постъпила молба от процесуалният му представител, оспорва въззивната и частната жалби и подържа отговорите си. Моли за присъждане на разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника-въззиваем, чрез пълномощник поддържа становище за неоснователност на въззивните жалби.
За да се произнесе по въззивната жалба, съдът съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ЗД ”Бул Инс” АД, за заплати на Х. И. Д. сумата от 20000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат от настъпило на 13.07.2018г. ПТП по вина на водача на л.а.”*********“, с рег.
№********, чиято отговорност е застрахована при ответника по Договор “Гражданска отговорност“, със срок на действие, покриващ датата на ПТП, и сумата от 26.88лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди ведно със законната лихва върху главниците, считано от 03.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба, се сочи, че на 13.07.2018г. докато се придвижвала пеша, ищцата била блъсната от л.а.”*********“, с рег.№********. Твърди се, че в резултат от произшествието първоначално получила силна уплаха и силни болки в областта на дясна предмишница - от китката до лакътя, както и в областта на дясната гръдна половина. Твърди се, че ищцата била разстроена и изпитвала остри болки и затруднение при предвижване, което я принудило да потърси медицинска помощ. Сочи се, че при извършеният преглед се 3 установили счупване на главичката на дясна лъчева кост, контузия на дясна гривнена става, контузия на дясна гръдна половина, кръвонасядане в областта на първи пръст и дланта на лявата ръка от пръстите до средата на раменната кост. Твърди се, че през нощта състоянието на пострадалата се влошило, което наложило седемдневната й хоспитализация, поради появили се симптоми на пневмония в следствие на отслабеният й имунитет от преживеният стрес. Твърди се още, че след изписването й от болница, ищцата продължила лечението си, чрез прием на медикаменти, както и че изпитвала силни чувства на несигурност и тревожност. Поддържа се, че автомобилът, с който е причинено процесното ПТП, към него момент е бил застрахован при ответника по застраховка “Гражданска отговорност“. Твърди се, че ответника би уведомен от пострадалата по реда на чл.380 от КЗ, но той отказал за изплащане на обезщетение с мотив, че не е на лице влязъл в сила съдебен акт установяващ вината на водача на застрахования автомобил. Претендира се присъждане на обезщетение от 20000лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания причинени от средна телесна повреда-счупване на главичката па дясна лъчева кост, което е обусловила трайно затруднение на движението за повече от един месец, и от множество леки телесни повредиконтузия на дясна гривнена става, контузия па дясна гръдна половина, кръвонасядане в областта на първи пръст и дланта на лявата ръка, както и от психическо разстройство, изразяващо се в първоначален шок, посттравматичен стрес, световъртеж затвореност, чувство на тревожност и напрегнатост и страх, ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на уведомяване на застрахователя-03.09.2018г. до окончателното изплащане
С постъпилият отговор на исковата молба, се поддържа становище за неоснователност на иска, като се признава наличието на валидно застрахователно правоотношение относно л.а.”*********“, с рег.№******** към датата на процесното пътнотранспортно произшествие. Оспорва се механизма на ПТП, като се поддържа, че ангажираните доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на инцидента, доколкото представеният Констативен протокол за ПТП не се ползва материална доказателствена сила в частта “Обстоятелства и причини за ПТП“, защото съставителят му не е възприел лично настъпването на инцидента. Поддържа се, че при неустановен механизма на ПТП, не може да са направи извод, кой от участниците има противоправно поведение, съответно уредената в чл.45, ал.2 от ЗЗД презумпция за вина е неприложима. Наред с това се поддържа, че ищцата в значителна степен е завишила риска за собственото си увреждане като е нарушила нормативно-установените правила за движение на пешеходците, нарушавайки конкретни разпоредби на ЗДв.П, тъй като е пресичала без да се съобрази с преминаващите автомобили и е навлязла внезапно в опасната зона на сочения за виновен автомобил. Твърди се, че предприетото от ищцата пресичане е извършено между паркирали автомобили, поради което соченият за виновен водачът на МПС не е могъл да се съобрази с движението й по пътното платното. Твърди се още, че мястото на ПТП липсват знаци за наличие на пешеходна пътека, като ищцата не е пресичала на обозначено за това място, включително и на продължение на тротоара/бордюра. Поддържа се, че претендираните суми са силно завишени и не отговарят на трайно установената практика на 4 съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и на принципа на справедливостта, заложен в чл.52 от ЗЗД. Оспорва се и иска за имуществени вреди, като се поддържа, че направените разходи не са били необходими за лечението на ищцата.
Третото лице помагач на страната на ответника-Д. Ю. М., чрез подадено от пълномощник становище излага доводи за неоснователност на иска, включително че е не налице виновно поведение на водача на застрахованият автомобил.
Разпечатката съдържа 26 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/27488d20-06ae-44be-9869-2fd72ad43001