Определение № 2786 от 28.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2786 гр. София, 28.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20258002102653 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. М. Н., ЕГН [ЕГН] против въззивно решение № 1269 от 05.03.2025 г. по гр.д.№ 286/2023 г. на СГС, с което е потвърдено Решение № 20048593/18.07.2022г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 20104169/29.09.2023г. по гр.д. 16993 / 2021г. на Софийски районен съд в обжалваната част. С поправеното потвърдено решение е намалена на основание на чл. 30, ал.1 от ЗН, по иска на Г. М. Н., ЕГН [ЕГН] срещу касатора С. М. Н., завещателно разпореждане извършено от наследодателя им З. Ц. Н., ЕГН [ЕГН] починала на 07.07.2020г. чрез саморъчно завещание от 26.02.2017г. в полза на С. М. Н. със сумата от 55792,33лв. , както следва: с 53005,62лв от нива в [населено място], ПИ с идентификатор [№] с площ от 37531 кв.м. на стойност от 65697лв; с 2786,71лв. от нива в [населено място], ПИ с идентификатор [№]. с площ от 1973 кв.м. със стойност от 3453лв., като е възстановена, на основание на чл. 30, ал.1 от ЗН запазена част на Г. М. Н., в размер на 1/3 ид.ч. на стойност от 58877,33лв. от наследството на З. Ц. Н., ЕГН [ЕГН] починала на 07.07.2020г.

Касаторът навежда оплаквания за неправилност поради нарушение на процесуалните правила, защото въззивният съд, без оплаквания за неправилност поради непълнота на доказателствата, е назначил СТЕ за пазарната стойност на имоти от масата по чл. 31 ЗН към настоящия момент. Счита, че неправилно не е изчакано влизане в сила на определението по чл. 214 ГПК за увеличение на иска, което е оспорил с частна жалба. Касаторът оспорва правният извод, че не следва да се третира като дарение в полза на ищцата – негова сестра Г.

1

М. Н. отказа му от наследството на баща им М. Н., тъй като в резултат на този отказ се е увеличил дела на сестра му и на майка му, включително и от имота, който е бил отчужден и е послужил за обезщетение и като частично заплащане на придобития по-късно от Г. апартамент на обща стойност от 26231лв., т.е. било облагодетелстване на ищцата, а това мотивирало наследодателката да извърши процесните дарение и завещание в негова полза.

Оспорва мотивите на възивния съд, че когато са налице предпоставките за задържане на имота от този, на когото е завещан или дарен и той се осъжда да плати сумата, с която се извършва намалението, за да се възстанови запазената част, съдебното решение в частта за присъдените суми на предявилия иск по чл. 30, ал.1 ЗН има осъдителен характер и е основание, на което се дължи сумата. Счита, че и в тази част решението е конститутивно.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Противоречие с т.3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС се твърди по въпрос 1: Може ли въззивния съд да назначи СТЕ за нова оценка на недвижим имот по дело за възстановяване на запазената част от дарствени и завещателни разпореждания без д е било въведено оплакване от страните по делото за допуснато процесуално нарушение от първата инстанция, от което да може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение? Основанието по чл. 280, ал.1, т.1 или т.3 ГПК се твърди по втори въпрос: Възможно ли е приравняване по прави последици на отказ от наследство с дарение, когато отказът от наследство не е направен поради наличие на задължения на наследодателя и има като обективен резултат увеличаване на имуществото на ползващите се от отказа наследници? Твърди се противоречие с Решение 314/2011 г. на ВКС, ІV гр.о. и Решение № 192/2017 г. на ВКС, ІІ гр.о., които обаче не се представят, не са открити от жалбоподателя, поради което ако не бъдат открити и от съда, се иска допускане до касация по същия въпрос на основание чл. 280, ал.1 кт.3 ГПК. На основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК се иска допускане до касация по въпроса: Необходимо ли е изричен осъдителен диспозитив за заплащане от наследник на сумата, която дължи за запазената част или и без изричен диспозитив решенето служи за издаване на изпълнителен титул?

Ответницата по касация оспорва касационната жалба и допускането до касационно обжалване, защото по първи въпрос, съдът е действал съобразно т.1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като е приложил императивната норма на чл. 31 ЗН, а и назначаването на СТЕ и отговора на поставения въпрос няма да се отразят на резултата от решението, с което е потвърдено решението на РС. По втори въпрос се оспорва допускането до касация защото цитираните решения не са приложени и не е доказано противоречието със съдебната практика. Не са доказани предпоставките за допускане до касация и по този и по трети въпрос на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима.

По делото е установено следното:

Предявен е от Г. М. Н. срещу брат й С. М. Н. иск по чл. 30, ал.1 ЗН, с който иска да се 2 възстанови запазената й част от наследството, останало от майка й З. Ц. Н., починала на 07.07.2020г., като се намали с 1/3 саморъчно завещание от 26.10.2020г., с което са завещани на ответника ниви в [населено място] с идентификатори [№] и [№], и дарение, извършено с нот. акт № 90, т. 1 от 24.08.2004г. на нотариус П. П. на апартамент № 40 в ж.к Б., [жилищен адрес] в [населено място]. Посочила е размер на иска – 56800 лв. и с молба от 14.04.2022г. счита, че това е 1/3 от пазарната стойност на имотите.

Ответникът С. Н. оспорва иска с твърдения, че в резултат на дарение от наследодателката З.

Ц. Н. в полза на ищцата, тя е придобила апартамент № 24, [жилищен адрес] в [населено място] и стойността на което дарение следвало да бъде прихванато при допълването на запазената й част. Уточнява, че Апартамент № 24 и апартамент № 40 са получени като обезщетение за отчуждения имот, който бил собствен на наследотелката З. Н. и двете й деца при квоти от 1/2 за З. Н. и по 1/4 за всяко от децата. Ищцата придобила безвъзмездно следващото се обезщетение на З. Н. и това, което се следвало на С. Н. след заявения от него отказ от наследството, останало от бащата на страните М. Н.. Така ищцата ползвала 3/4 от обезщетението за придобиването на апартамент № 24, а за 1/4 от обезщетението за майката З. Н. бил придобит апартамент № 40. Поради отказа от наследство, направен от ответника, ищцата придобила и 1/4 ид.ч. от дворното място в [населено място] и построената в него сграда за сезонно ползване. Счита, че така уголемения й дял от наследствокто следва да бъде съобразен като дарение в нейна полза и при съобразяване на това не би била накърнена запазената част на ищцата.

З. Ц. Н. е починала на 07.07.2020г. и е оставила наследници по закон децата си Г. М. Н. и С.

М. Н.. Тя е оставила саморъчно завещание с дата 26.02.2017г., обявено с протокол от 26.10.2020г. на нотариус В. Г., с което е завещала на сина си С. М. Н. притежаваните от нея две ниви с обща площ 39,497 дка в землище на [населено място], [община], като е посочила и мотивите за изразената в завещанието воля, че през 50-те години на миналия век тя и М. Г.

Н. закупили общинско жилище на изплащане за 20 години, което изплатили, живели в него 37 години, общината през 80-те години решила да събори къщата, жилището било оценено за 16000лв, с която сума трябвало да се включат в двата блока, които щели да се построят близо до къщата. По предложение на свекъра на дъщеря й – адв. Д. Б., синът й С. Н. направил отказ от наследството на баща си, защото живеел в държавно жилище под наем и нямал право се включи в новите блокове. Така оценката от 16000лв. останала за З. Н. и за дъщеря й Г. Н., от която З. трябвало да получи 8000лв., а останалите 8 000лв. трябвало да поделят по равно тя и Г. – по 4000лв. всяка, но в крайна сметка и частта на З. от 4000лв. отишла при Г., за да може тя да има по-добър избор за жилище – тези, които имали поголеми суми първи избирали етажи, разположение и други предимства. Така Г. получила всичко от наследството на М. Н., а майка й и брат й не получили нищо. Тъй като това било неприятно на З. Н., тя оставяла притежаваната от нея земя на С. Н., за да компенсира донякъде тази неправда. Завещателката е притежавала към момента на смъртта си завещаните имоти, придобити с Решение № 1/01.11.2000г. на ПК [община], с което й е дадена като обезщетение по ЗСПЗЗ нива от 1,972 дка, съставляваща имот с идентификатор [№], а с Решение № 1/01.10.1998г. на ПК- [община] й е възстановена нива с площ от 37,525 3 дка в м. Старото пасище”, [населено място], съставляваща имот с идентификатор [№].

З. Ц. Н. е дарила на сина си С. М. Н. с нот. акт № 90, т. 1 от 24.08.2004г. на нотариус П. П., изграден на груб строеж апартамент № 40 в [населено място], ж.к. Б.”, [жилищен адрес] със застроена площ от 44,39 кв.м. състоящ се от стая и кухня, заедно с мазе № 17, с площ от 3,46кв.м. и таван № 17 с площ от 7,93кв.м., заедно с 0,984% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като си е запазила вещното право на ползване върху имота пожизнено. Придобила е този имот като обезщетение за отчужден имот, както следва: Със Заповед № РД-40-1075/25.09.1985г., Заповед № РД-41 2211/23.10.1986г., Заповед № РД-41-72/23.06.2005г., Заповед 0 РД-41 8 2205/23.10.1986г., допълнителна заповед № РД-41-39/10.03.2003г., , молба от 12.11.1984г., декларация от 08.11.1984г, оценка, удостоверение № 878/18.07.1986г., на основание чл. 98 ЗТСУ отм./ на 25.09.1985г. е отчужден имот пл. № 9, кв. 20 – стар 85, местност Б., ул. С. В.” № 129 - цялото дворно място и жилищна сграда от Г. М. Б., З. Ц. Н. и трети за спора лица. От Г. М. се отчуждава 1/2 от етаж 2, от З. Ц. – 1/2 от етаж 2. На Г. Б. е определено за обезщетение тристайно жилище - ап. 24 в [жилищен адрес] а на З. Н. едностайно жилище апартамент № 40 в [жилищен адрес]. Ответникът С. М. Н. се е отказал от наследството, останало от покойния му баща и наследодател М. Г. Н., починал на 14.06.1982г. и този отказ е вписан в специалната книга на съда под № 874/1984г. Това е увеличило дела на сестра му Г. Б. и това е съобразено при отчуждаването. На З. Ц. Н. и Г. М. Б. е определена полагаща им се оценка на дела им по 8000 лв. и обезщетяване за всяка – отделно жилище.

С н.а. № 55, т. 4/1994г. на нотариус А., наследниците на М. Г. Н. – З. Ц. Н. и Г. М. Б. са признати за собственици на основание на § 4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на земеделска земя дворно място от 600кв.м., реална част от парцел 7, целият с площ от 1000 кв.м., кв.12 по парцеларния план на м. „Гладно поле” в землището на [населено място], [община] заедно с построената в него сграда за сезонно ползване с РЗП от 22 кв.м.

С нот. акт № 116, т. 1 от 02.04.2019г. на помощник нотариус С. по заместване при нотариус М. Ш., ищцата Г. М. Н. е дарила на синовете си Л. Л. Б. и Ф. Л. Б. полученият в обезщетение апартамент № 24, ет. 4, вх. Б, бл. 70А в ж.к. Б.”, [населено място] с площ от 94,83 кв.м., заедно с прилежащите му мазе № 12 с площ от 14,20кв.м. и таван № 12 с площ от 18,30 кв.м., 4,693% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е изградена, като си е запазила пожизнено вещното право на ползване върху имота.

Легитимирала се е със заповед от 25.09.1985г., издадена на основание чл. 100 от ЗТСУ, заповед от 23.06.2005г. за изменението й и удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж от 22.05.2008г.

Приетата СТЕ установява, че към момента на откриване на наследството - юли 2020г. пазарната стойност на имотите е както следва: Ѕ ид.ч. от имота в [населено място] – 6170лв; нивата в [населено място] с площ от 37531 кв.м. – 65679лв; нивата в [населено място] с площ от 1973 кв.м. – 3453лв; апартамент № 40 в бл. 70 [жк], [населено място] - 101 330лв; апартамент № 24 в бл. 70а в [жк], [населено място] 192650лв. Към момента стойността им е съответно: 11820лв; 93827,50лв; 4932,50лв; 155170лв; 305290лв.