Решение № 240 от 11.04.2019, Районен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

№ 240 / 11.4.2019 г.

Р Е Ш Е

Н И Е

11.05.2018 година град

Монтана

В ИМЕТО НА

НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД -

МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА при секретаря Е.

Ефремова и в присъствието на прокурора………………., като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д. № 1688 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.128 КТ, чл.221 ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД.

Приети са за съвместно разглеждане и насрещни искове с правно основание чл.203 ал.1 КТ вр. чл.210 от КТ и чл.220 ал.1 КТ.

Ищецът А.Б.А. *** твърди в исковата молба, че работел при ответника на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона", със сключен трудов договор от 27.07.2016 година. Съгласно клаузите на трудовия договор за положения труд следвало да получи от ответника основно трудово възнаграждение в размер на 700.00 лв., платимо след 20 число на месеца, следващ този за който възнаграждението се дължи. Твърди, че в началото на месец юли 2017 година решил да напусне работа, като прекрати трудовото правоотношение с работодателя по чл.327 ал.1, т.2 от КТ, а именно поради неизплатени трудови възнаграждения, но трудовото му правоотношение било прекратено на 03.07.2017 год. на основание чл.326, ал.1 от КТ и издадена заповед за прекратяване № 35/03.07.2017 година, за която заповед той разбрал една година по - късно в следствие на пусната от него жалба до Дирекция Инспекция по труда - гр.Монтана. Твърди, че по жалбата инспекцията се произнесла с уведомително до него писмо, от което разбрал, че е „пуснал“ сам молба за напускане по чл.326 ал.1 КТ, което не е вярно. Твърди, че тогава разбрал също, че са му били наложени санкции от ответника за ограничена имуществена отговорност в размер на 782,34 лева, които нарушения никога не са се случвали. С допълнителна молба на лист 23 от делото ищецът е уточнил, че претендира от ответника неизплатени трудови възнаграждения за месеците март, април, май и юни 2017 година в общ размер на 2 320 лева, обезщетение за забавено плащане на тази сума в размер на 247,32 лева, обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ в размер на 580,00 лева и обезщетение за забавено плащане на горната сума в размер на 61,83 лева. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 2320 лева - представляващи начислено, но неизплатено трудово възнаграждение за месеците март, април, май и юни 2017 година, мораторната лихва върху тази сума в размер на 247,32 лева, обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ в размер на 580,00 лева, както и мораторната лихва върху тази сума в размер на 61,83лева. Моли съда да му присъди и направените по делото разноски. Ищецът е предявил и отговор по насрещната искова молба, в който изразява подробно становище по нея.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът ,,МОНЕКС” АД, със седалище и адрес на управление град Монтана, „Местност Расника” № 711, с ЕИК ********* е подал отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Твърди, че поради неспазен срок на доставка на товар и наложена глоба на дружеството със Заповед № 109/30.06.2017 год. на ответника е наложена ограничена имуществена отговорност, определена в размер на 782.34 лева. Със Заповед № 112/25.07.2017 год. на ответника е наложена ограничена имуществена отговорност, определена в размер на 265.00 лева за извършена смяна на палета, без да се вземе документ за смяната, за което също е била наложена глоба на работодателя на 24.07.2017 г. Твърди, че двете заповеди са връчени на ищеца, но той е отказал да ги получи, което обстоятелство се установява с подписите на трима свидетели, присъствали на отказа за получаване. От уведомяването на ищеца за наличието на заповедите за налагане на имуществена отговорност - веднъж при отказа да ги получи и веднъж при получаването от него на писмото от Инспекцията по труда гр.Монтана е изтекъл законоустановения едномесечен срок и А.Б.А. не ги е оспорвал по установения в закона ред. Поради това обстоятелство двете заповеди са влезли в сила. С молба от 03.07.2017 год. оставена при пазача ищецът А.А. е поискал да бъде прекратено трудовото му правоотношение и не се е явил повече на работа. Твърди, че със Заповед № 35/03.07.2017 год. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, считано от 03.07.2017 год. Със същата заповед е определено, че ищецът на основание чл.220, ал.1 от КТ дължи обезщетение на дружеството за неспазеното едномесечно писмено предизвестие в размер на едно месечно брутно трудово възнаграждение или 700.00 лева. Заповедта за уволнение и трудовата книжка на ищеца са изпратени от ответника с писмо с обратна разписка и писмото е получено на 28.07.2017 год. Нито основанието за прекратяване на трудовия договор, нито размера на обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ не са оспорени от ищеца, като искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е оттеглен. Заповедта е влязла в сила. След извършването на проверка от Инспекцията по труда гр. Монтана, инспекцията е дала на дружеството-ответник указания, че месечните удръжки, регламентирани в чл.272, ал.1 от КТ надвишават размера, установен с ГПК и това нарушение следва да се отстрани. Поддържа и това, че на 13.07.2018 год. работодателят е изпратил по пощата писмо изх.№ 15/13.07.2018 год., с което писмо той е поканил ищецът да се яви в работно време в офиса на дружеството за получаване на остатъка от трудовото възнаграждение за месеците март, април, май и юни. Ищецът не е имал собствена банкова сметка, *** брой или по посочена от него банкова сметка ***. Писмото е изпратено на адрес на ищеца с обратна разписка, но се е върнало в офиса на дружеството-ответник като непотърсено. Твърди, че не е станал причина за завеждане на делото, тъй като е имал готовност да изплати остатъка от трудовото възнаграждение, но не е имало как да го стори, поради отказ на ищеца да си получи писмото и да се яви в офиса на дружеството за получаване на дължимата сума. Също така от трудовото възнаграждение на ищеца са извършвани удръжки по изп.дело № 20168600401327на ЧСИ В. Матова. Удържаната сума е преведена на ЧСИ. Поради тези обстоятелства прави възражение за прихващане като от дължимото за изплащане трудово възнаграждение за месеците март, април, май и юни 2017 година /според дружеството в общ размер на 1810,24 лева/ да бъдат прихванати задълженията на ищеца към ответника, както следва:

- 782.34 лева по влязла в сила Заповед № 109/30.06.2017 год.;

- 265.00 лева по влязла в сила Заповед № 112/25.07.2017 год. и

- 700.00 лева дължимо обезщетение за неспазено предизвестие по влязла в сила Заповед № 35/03.07.20.17 год.

По тези съображения счита предявените искове са неоснователни и недоказани.

Ответникът е предявил и насрещен иск срещу ищеца. Твърди, че поради неспазен срок на доставка на товар и наложена глоба на дружеството със Заповед № 109/30.06.2017 год. на ответника е наложена ограничена имуществена отговорност, определена в размер на 782.34 лева. Със Заповед № 112/25.07.2017 год. на ответника е наложена ограничена имуществена отговорност, определена в размер на 265.00 лева за извършена смяна на палета, без да се вземе документ за смяната, за което също е била наложена глоба на работодателя на 24.07.2017 г. Двете заповеди са връчени на ищеца, но той е отказал да ги получи, което обстоятелство се установява с подписите на трима свидетели, присъствали на отказа за получаване.

От уведомяването на ищеца за наличието на заповедите за налагане на имуществена отговорност - веднъж при отказа да ги получи и веднъж при получаването от него на писмото от Инспекцията по труда гр.Монтана изх.№ 18072516/29.06.2018 год. е изтекъл законоустановения едномесечен срок и А.Б.А. не ги е оспорвал по установения в закона ред. Поради това обстоятелство двете заповеди са влезли в сила. Съгласно чл. 203, ал.1 от КТ работникът или служителят отговарят имуществено съобразно правилата на тази глава за вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения. Твърди, че с молба от 03.07.2017 год. оставена при пазача ищецът А.А. е поискал да бъде прекратено трудовото му правоотношение и не се явил повече на работа. Със Заповед № 35/03.07.2017 год. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.326, ал.1 от КТ, считано от 03.07.2017 година. Със същата заповед е определено, че ищецът на основание чл.220, ал.1 от КТ дължи обезщетение на дружеството за неспазеното едномесечно писмено предизвестие в размер на едно месечно брутно трудово възнаграждение или 700.00 лева. Заповедта за уволнение и трудовата книжка на ищеца са изпратени от ответника с писмо с обратна разписка и писмото е получено на 28.07.2017 год. Нито основанието за прекратяване на трудовия договор, нито размерът на обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ не са оспорени от ищеца, като искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е оттеглен. Заповедта е влязла в сила. Съгласно чл. 220, ал. 1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което осъди ответника А.Б.А. да заплати на ,,МОНЕКС” АД сумата от 1747.34 лева, представляваща сбора от:

- 782.34 лева по влязла в сила Заповед № 109/30.06.2017 год.;

- 265.00 лева по влязла в сила Заповед № 112/25.07.2017 год. и

- 700.00 лева дължимо обезщетение за неспазено предизвестие по влязла в сила Заповед № 35/03.07.2017 год.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушано е и е прието заключение на вещо лице.

Съдът, след като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:

Установено е по делото и няма спор между страните, че ищецът А.Б.А. *** работел при ответника на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона", по силата на сключен трудов договор от 27.07.2016 година. Уговорената между страните основна месечна заплата е била в размер на 700,00 лева. Със заповед № 35/03.07.2017 година, считано от същата дата, е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл.326 ал.1 от КТ. От заключението на вещото лице В.П.Т. е установено, че на 06.07.2017 година ответното дружество е уведомило НАП за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца А.Б.А.. Видно е от заключението и това, че работодателят е начислил по ведомости за месеците март, април, май и юни 2017 година трудово възнаграждение в общ размер на 1 810,29 лева. Видно е също, че обезщетението за забавено плащане на трудовото възнаграждение от 1810,29 лева е в размер на 196,23 лева.

Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени средства и от заключението на вещото лице В.П.Т. по назначената съдебно - икономическа експертиза, което заключение съдът кредитира изцяло като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено.

По исковите претенции на ищеца А.Б.А.:

Ищецът А.Б.А. е предявил искове с правно основание чл.128 КТ, чл.221 ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД.

От заключение на вещото лице В.П.Т. е видно, че работодателят е начислил по ведомости за месеците март, април, май и юни 2017 година трудово възнаграждение в общ размер на 1 810,29 лева, която не е изплатена на ищеца. С оглед на това, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца трудово възнаграждение в общ размер 1 810,29 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане делото – 11.07.2018 година до окончателното й изплащане, като за разликата над уважения до заявения размер от 2 320,00 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Основно задължение по трудовия договор за работодателя е изплащането на възнаграждение за положения от работника труд - аргумент от чл.242 от КТ. Съгласно чл.270 ал.2 от КТ трудовото възнаграждение се дължи всеки месец, доколкото не е уговорено друго. Тъй като задължението е определено със срок, работодателят изпада в забава с изтичане на срока. Видно от заключението на вещото лице В.П.Т., обезщетението за забавено плащане на сумата от 1810,29 лева е 196,23 лева. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 196,23 лева – обезщетение за забавено плащане на трудовото възнаграждение, като за разликата над уважения до заявения размер от 247,32 лева, искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.