Решение № 208 от 16.11.2022, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Харманли, 16.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. И.А-Г. при участието на секретаря ГАЛИНА П. И.А като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. И.А-Г. Гражданско дело № 20215630101228 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба подадена от Д. В. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Хасково, **** против „Маджарово“ ЕАД /в ликвидация/, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Маджарово.

Ищцата твърди, че въз основа на сключен с ответника трудов договор е заемала длъжността „машинист на лента“ в периода от 01.01.1989г. до 31.12.1993г. По време на работата си в трошачното отделение във флотационна фабрика към ответното дружество здравословното състояние на ищцата се влошило, като тя получила шум в ушите, световъртеж, намален слух, изтръпване и болки в ръцете и мускулите. В периода от 1992г. до 1993г. посочените здравословни проблеми придобили траен характер. Заедно с тях ищцата получила и скованост на врата и китките, побеляване на дланите, силата на ръцете й значително намаляла, поради което ищцата изпускала предмети, докато ги държи.

За първи път ищцата постъпила за изследване и лечение на гореизброените симптоми в периода от 01.10.1992г. до 10.10.1992г. в МУ-КПЗ-гр. Пловдив. След извършените изследвания и проведено лечение на ищцата била издадена епикриза, съгласно която й била поставена диагноза – ВЕГЕТО-СЪДОВ синдром II-ра степен със смесена етнология от професионално пренапрежение и дегенеративна промяна на костно-ставния апарат. С протокол от 03.11.1992г. посоченото заболяване било прието за професионално заболяване.

Поради продължаващите болки в ръцете и лакътните стави и нощни парестезии оплакванията на ищцата продължили, поради което с епикриза, издадена от ВМИ-ПКЗ Пловдив диагнозата вегето-съдов синдром заедно с остеохондрозис целвикалис била потвърдена. Ищцата отново постъпила на лечение във ВМИ-КПЗ – гр. Пловдив и с епикриза от 16.04.1998г. диагнозата й била потвърдена. В цитираната епикриза било посочено, че са настъпили необратими промени на невро-вегетативните структури.

На 13.07.2000г. ищцата била освидетелствана от ТЕЛК-Хасково и й било издадено експертно решение на ТЕЛК № 1564 от 13.07.2000г., с което било признато професионално заболяване – разстройства на вегетативната нервна система /Вегето-съдов синдром на горни крайници II-III /втори към трети стадий/ от пренапрежение и дегенеративни промени и била определена трета група на инвалидност.

1

През 2005г. ищцата отново постъпила на лечение този път в ЕМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – Пловдив. В периода от 21.10.2019г. до 26.10.2019г. ищцата отново била на лечение в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД-Пловдив в отделение по професионални заболявания, като професионалното й заболяване пак било потвърдено. На 08.11.2019г. на ищцата била поставена диагноза вегетативна полиневропатия на горни крайници с прогресия на вегетосъдовия и полиневритен синдром от тежка степен, като е посочено, че заболяването е професионално.

Ищцата твърди, че в резултат на рисковите фактори от професионалната трудова среда при ответника /шум, локално въздействие на вибрации, пренапрежение на опорнодвигателния апарат на горните крайници, тежък физически труд и неблагоприятен микроклимат/ здравословното й състояние се е влошило, като й е причинено професионално заболяване - вегетативна полиневропатия на горни крайници с прогресия на вегето-съдовия и полиневритен синдром от тежка степен. От това заболяване ищцата търпяла множество неимуществени вреди, изразяващи се в понижена трудоспособност, намалена сила на захвата на ръцете, изтръпване, понижена способност за обслужване в домакинството, понижено самочувствие.

Ето защо ищецът претендира обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 200, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за изплащане на сума в размер на 20 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат от професионално заболяване и сума в размер на 950,00 лева, представляваща обезщетение за забава от 17.02.2015г. до 17.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

В съдебно заседание, ищцата не се явява, представлява се от адвокат М.. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на искова молба.

В съдебно заседание, в което е даден ход по същество на делото, ответникът не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ.

За да се уважи искът за обезщетение за неимуществени вреди е необходимо при условията на пълно и главно доказване да бъде установено, че 1) е съществувало трудово правоотношение между страните, 2) наличието на професионално заболяване у работника, установено по надлежния ред, 3) претърпени от него вреди и 4) причинна връзка между тях и работата на ищеца при ответника.

От представеното и прието по делото удостоверение от „Маджарово“ ЕАД /в ликвидация/, намиращо се на съхранение в ТП-Хасково на НОИ, се доказва, че ищцата е работила общо 3 години, 3 месеца и 11 дни при ответника – от 05.09.1989г. до 04.11.1991г. на длъжност „машинист на лента в трошачно отделение във флотационна фабрика“ и от 04.11.1991г. до 16.12.1992г. на длъжност „чистачка СБО – III кат.“.

Следващата предпоставка за възникването на право на обезщетение по чл. 200, ал. 1 от КТ е наличието на професионално заболяване. Съгласно чл. 56, ал. 1 от КСО професионална болест е заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредни фактори на работна среда или на трудовия процес върху организма и е включено в Списъка на професионалните болести, издаден от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването. Усложненията и късните последици на професионалната болест също се считат за такава. Според разпоредбата на ал. 2 от чл. 56 от КСО за професионална болест може да се признае и заболяване, невключено в Списъка на професионалните болести, когато се установи, че то е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения и е причинило временна неработоспособност, 2 трайно намалена работоспособност или смърт на осигурения.

Следователно необходимо е заболяването да е признато за професионално от съответния компетентен орган, за да настъпи задължението на работодателя за обезвреда и репариране на всички вреди от него. Отговорността на работодателя е обективна и не се изисква наличието на вина. Следователно, за отговорността на работодателя е правно значимо признато по предвидения в закона ред професионално заболяване, причинило какъвто и да било вид неработоспособност или смърт на работника или служителя.

Съгласно константната съдебна практика, за да бъде признато едно заболяване за професионално, то трябва да бъде установено по предвидения в закона ред, действащ към момента на неговото възникване. Твърдяното като професионално заболяване на ищцата е възникнало в периода на полагане на труд при ответника, тоест от 05.09.1989г. до 16.12.1992г. Към този период е действала Наредба № 23 за съобщаването, регистрирането и отчитането на професионалните заболявания /обн. в Държавен вестник бр. 5/18.01.1985г. в сила до 05.07.2001г./. Съгласно чл. 9 от Наредба № 23 потвърждаването или отхвърлянето на професионалния характер на заболяванията се извършва от диагностична комисия. Видно от представените по делото писмени доказателства ищцата е била диагностицирана с ВЕГЕТОСЪДОВ синдром II-ра степен със смесена етнология от професионално пренапрежение и дегенеративна промяна на костно-ставни апарат, което заболяване с протокол от 03.11.1992г. на Диагностична комисия е признато за професионално, водещо до временна нетрудоспособност. Следователно към момента на възникване на заболяването същото е било установено по реда предвиден в действащия към момента на неговото възникване ред.

С протокол № 7 от 05.05.1998г. на диагностична комисия за потвърждаване на професионални заболявания при ОРБ II-ра, п-ка Хасково отново заболяването на ищцата ВЕГЕТО-СЪДОВ синдром II-ра - III –та степен е признато за професионално, макар да не е било необходимо.

Решението на диагностичната комисия от 1992г. е безсрочно, а установено с него заболяване съгласно приетото заключение по назначената в хода на съдебното дирене съдебномедицинска експертиза е нелечимо и необратимо. Следователно налице е и втората предпоставка за възникване на правото на обезщетение на работника.

В допълнение следва да се посочи, че за установяването на професионалното заболяване не е необходимо ищцата да бъде преосвидетелствана по реда на действащата към момента нормативна уредба с решение на ТЕЛК или НЕЛК. Както съдът вече посочи, решението на диагностичната комисия по чл. 9 от Наредба № 23 е безсрочно, а действащата към настоящия момент нормативна уредба не предвижда задължение в заварени случаи да се извършва преосвидетелстване. По необходимостта от преосвидетелстване при наличието на признание на професионалния характер на едно заболяване по реда на Наредба № 23 за съобщаването, регистрирането и отчитането на професионалните заболявания /обн. в Държавен вестник бр. 5/18.01.1985г. в сила до 05.07.2001г./ са постановени решение № 207 от 28.04.2010г., по гр.д. № 1521 по описа за 2009г. на ВКС, III г.о., определение № 457 от 27.05.2022г., по гр.д. № 512 по описа за 2022г. на ВКС, III г.о. и други/.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищцата е търпяла болки и страдания от установеното професионално заболяване. Видно от приетите по делото етапни епикризи, издадени от отделение по Професионални болести към „Свети Георги“ ЕАД – Пловдив в резултат на заболяването ищцата страда от хронична болка, изтръпване на крайници, слабост в китките и пръстите, оток на длани и пръсти, хронична болка и прогресираща слабост в мускулатурата на предмишниците.

От изслушването на вещото, изготвило съдебномедицинската експертиза, се установява, че заболяването е необратимо и не подлежи на преодоляване, а единствено с напредването на възрастта се засилва симптоматиката му. Този извод се подкрепя и от събраните по делото медицински документи, от които е видно, че степента на вегетосъдовия синдром се променя в по-тежка с времето. Вещото лице уточнява, че типични 3 симптоми на заболяването са болката, засилваща се при студено време, изтръпване на крайниците и намалена чувствителност. Вещото лице акцентира, че заболяването води до редица проблеми от битов характер при заболелите именно заради слабата чувствителност и хроничната болка, като дава пример изпускането на предмети, засилващата се болка при допир със студена вода и други.

От изложеното може да се направи категоричен извод, че ищцата е претърпяла и продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и затруднения от битов характер, в резултат на професионалното заболяване.

От приетите по делото писмени доказателства и заключение по назначената съдебномедицинска експертиза се установява причинноследствената връзка между работата на ищцата при ответника и настъпилото професионално заболяване. Вещото лице е категорично, че установеното заболяване е типично професионално и е резултат от вида на извършваната от ищцата при ответника трудова дейност.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за възникване правото на обезщетение по чл. 200, ал. 1 от КТ в полза на ищцата. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението

Такива обективни обстоятелства могат да бъдат характерът на увреждането в резултат на професионалното заболяване, видът и степента на синдромите, възможността за подобряване, степента на нетрудоспособност, до която водят, характерът и интензитетът на изпитваните болки и страдания, причинените неудобства от битов характер и други.