Решение № 968 от 09.03.2018, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 968 / 9.3.2018г., гр.Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖСДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

33–ти граждански състав, в открито съдебно заседание, проведено на 09.02.2018г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА

КРЪСТЕВА при участието на секретар АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 144 по описа за 2017 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.79 ЗЗД вр.чл.153, ал.6 ЗЕ, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Т.С. ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ***, с адрес: ГР.СОФИЯ, ОБЩИНА КРАСНО СЕЛО, УЛ. *** No 23Б претендира срещу И.

ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ***, с адрес: ГР.ВАРНА, РАЙОН

ПРИМОРСКИ, УЛ. *** No 14, Ет.3, ЗА УСТАНОВЯВАНЕ ДЪЛЖИМОСТ на сумата от 2701,80лв. /две хиляди седемстотин и един лева и осемдесет стотинки/ – главница за потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, 1408, обл.София град, общ.Триадица, ул.„***” № 16, бл.А, вх.ІІ, ет.1, ап.9, аб. № Т265632, сумата 399,74лв./триста деветдесет и девет лева и седемдесет и четири стотинки/, лихва върху главницата от 2701,80лв. за периода 30.06.2014г. до 05.08.2016г., сумата 13,60лв./тринадесет лева и шестдесет стотинки/, главница за дялово разпределение, сумата 1,49лв./един лев и четиридесет и девет стотинки/, лихва върху главницата от 399,74лв. за периода 30.06.2014г. до 05.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 14.09.2016г. до изплащане на задължението, които суми са присъдени с издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№13804/2016г. по описа на ВРС, 30-ти състав.

С исковата молба е отправено искане по чл.219 ГПК за привличане за участие на „Т.с.” ЕООД, ЕИК***, като трето лице – помагач на страната на ищеца, поради което с определение №4633/4.5.2017г., ВРС е конституирал „Т.С.” ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, като трето лице – помагач на страната на ищеца, което дружество е фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ на процесния адрес. Според изнесеното в исковата молба, на основание чл. 146, ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 51 от Наредбата за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 31 от 26.03.2002 г./ „Т.С." ЕАД има сключен договор при общи условия с фирма "Т.с." ЕООД, за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост. През процесния период „Т.С." ЕАД е остойностявала топлинната енергия за процесния имот по данни предоставяни от фирма "Т.с." ЕООД. Отношенията между ищцовото дружество и фирмите за дялово разпределение се уреждат и с Общи условия на договорите между "Т.С." ЕАД и търговец, по смисъла на Закона за енергетиката, за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в СЕС в гр. София /приети с Решение по т. 1 от Протокол №43/11.05.2005 г. на Съвета на директорите на "Топлофикация София/.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление за процесната сума и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. В законоустановения срок длъжникът е възразил, поради което за ищецът се е породил правният интерес да предяви настоящия иск.

В исковата молба се излага, че ч.гр.д.№13804/2016г. по описа на ВРС, 30-ти състав, е образувано на основание подадено заявление по чл.410 ГПК на 14.09.2016г. пред СРС, и по него е издадена срещу ответника Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумата 3116,63лв., от които 2701,80лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2014г. до м.04.2015г., и 399,74лв. - законна лихва за забава от 30.06.2014г. до 05.08.2016г., както и 13,60лв.- представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2014г. до м.04.2015г. и 1,49лв. - законна лихва за забава за периода от 30.06.2014г. до 05.08.2016г., като претендираме и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 414 от ГПК, длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което, със съобщение, получено от ищцовото дружество на 12.12.2016г., на дружеството е указана възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, се сочи от ищецът, че се предявява настоящия иск, за установяване съществуването на вземането за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ срещу „И." ЕООД с БУЛСТАТ/ЕИК***, със седалище/адрес на управление ***, представлявано от Д*** ЕГН **********, като потребител на ТЕ за стопански нужди за топлоснабден имот - апартамент №9, находящ се в гр. София, общ."Триадица", ул."***" №16, блок „А", вход II, етаж

1, за периода м.05.2014г. до м.04.2015г., с код на платеца №Т265632.

Основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането се сочи, че са следните: Между „И." ЕООД и "Т.С." ЕАД не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, въпреки отправената покана от ищцовата страна, поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера обедняването.

В § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 74 от 08.09.2006 г./ потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет.

С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, „И." ЕООД1 с БУЛСТАТ/ЕИК***, със седалище/адрес на управление ***, представлявано от Д*** ЕГН **********, е потребител на ТЕ и за тях важи действащото за този период законодателство в областта на енергетиката.

В този смисъл се сочи, че в чл. 149, ал. 1, т.З от ЗЕ, е регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвят от "Топлофикация София" АД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/към Министерски съвет. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, които се изготвят от "Т.С." ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/ към Министерски съвет, се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

За процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от "Т.С." ЕАД ***, одобрени с Решение № ОУ-043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006 г. на ДКЕВР, както и ОУ одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, като същите са в сила от датата на решението. В глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл. 40, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура.

В този смисъл се настоява от ищецът в исковата молба, че задължението на „И." ЕООД, с БУЛСТАТ/ЕИК***, със седалище/адрес на управление ***, представлявано от Д*** ЕГН **********, за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до 20 число на следващия месец. С изтичането на последния ден от този срок, се настоява, че ответникът е изпадал в забава за тази сумата по фактурата - чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В случай, че „И." ЕООД с БУЛСТАТ/ЕИК***, със седалище/адрес на управление ***, представлявано от Д*** ЕГН ********** е имало възражение относно стойността на начислената ТЕ (сума), то всеки месец е имало регламентираната между страните и уредената от закона възможност да предяви възражение -чл.40, ал.2 от ОУ. До настоящия момент в деловодството на ищеца се сочи, че не е постъпвало такова възражение, за да е необходимо да бъдат преразгледани съответните начислени суми.

Дружеството ищец, според изнесеното в исковата молба, е изпратило писмо покана, с което длъжникът е поканен да заплати доброволно дължимата сума, както и с уведомление, че ако „И." ЕООД с БУЛСТАТ/ЕИК***, със седалище/адрес на управление ***, представлявано от Д*** ЕГН **********, не заплати същата в 7-мо дневен срок от получаване на писмото, "Т.С." ЕАД ще пристъпи към принудителното им събиране по реда на чл.154, ал.1 от ЗЕ, с всички законни последици от това.

Въпреки отправената покана последвало плащане не е било извършено, поради което ищцовото дружество на 14.09.2016г. депозирало, на основание чл. 410 от ГПК, заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу „И." ЕООД с БУЛСТАТ/ЕИК***, със седалище/адрес на управление ***, представлявано от Д*** ЕГН **********, за ползвана, но незаплатена ТЕ в топлоснабдения имот, за горепосочения период.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1386 от ЗЕ/ сградата-етажна собственост, в която се намира имота на ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма "Т.с." ЕООД.

Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния период - м.05.2014г. до м.04.2015г. за процесния имот са начислявани от "Т.С." ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - "Т.с." ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването/издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г./. За имота на ответникът, според посоченото в исковата молба, са били издадени изравнителни сметки /индивидуални справки/, които са приложени като доказателство в подкрепа на твърденията на ищцовата страна, че сумите за топлинна енергия за имота на ответника са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.

С оглед изложеното се претендира, да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на „И." ЕООД, с БУЛСТАТ/ЕИК***, със седалище/адрес на управление ***, представлявано от Д*** ЕГН **********, че дължи на „Т.С." ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 3116,63лв., от които 2701,80лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2014г. до м.04.2015г., и 399,74лв. - законна лихва за забава от 30.06.2014г. до 05.08.2016г., както и 13,60лв.- представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2014г. до м.04.2015г. и 1,49лв. - законна лихва за забава за периода от 30.06.2014г. до 05.08.2016г., ведно със законната лихва от 14.09.2016г. датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. №3060231 до окончателното изплащане на сумите.

Моли се да бъдат присъдени направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78 от ГПК.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор, съобразно който изразява становище за оспорване на исковата претенция. Уточнено е, че ответното дружество е с наименование „ИМО-РЕНТ", а не „ИМОТ-РЕНТ" ЕООД и управителят му се казва Д***, а не Д***. Изразява се следното становище по допустимоста и основателността на исковете: В исковата молба ищецът е заявил, че предявява осъдителен иск за консумирана и незаплатена толлинна енергия. Основанието посочено в иска е неоснователно обогатяване на ответника от потребената топлинна енергия за периода от м. 05.2014г. До м. 04.2015г., лихва за забава от 30.06.2014г. -05.08.2016г., като се претендира и законната лихва върху главницата до окончателно изплащане на задължението. В исковата молба е уточнено, че между страните няма и никога не е имало сключен договор за продажба на топлинна енергия. Същевременно се твърди, че ответника е потребител на топлоенергия за стопански нужди и се цитират общите условия на договора, който обичайно се сключва между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, като основание за претендираните искове.

Разпечатката съдържа 35 от 132 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2746d5a2-4de2-4448-877d-a9f8af547202