Определение № 271 от 04.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 271 гр. Пловдив, 04.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Мария П. Петрова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Андрея Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно дело № 20235000600305 по описа за 2023 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.64 ал.6 и сл. от НПК.

С определение от 26.06.2023 г., постановено ЧНД № ""/2023 г. по описа на ОС-П. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемите по ДП № ""2023 г. по описа на Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – П. Р. В. С., П. Р. (Р. R.) и А. М. М.- последните двама италиански граждани.

Срещу съдебния акт са депозирани частни жалби от адв. С. З.защитник на обв. Р. В. С. и адв. Б. У.- защитник на обвиняемите П. Р. (Р. R.) и А. М. М.. Навяват се идентични оплаквания- за отсъствие на обосновано предположение всеки от обвиняемите да е съпричастен към разследваната в наказателното производство дейност, както и за несъществуващи според данните за личността им опасности както от укриване, така и от извършване на друго престъпление. Иска се отмяна на обжалваното определение и налагане на по- лека по вид мярка за неотклонение.

Прокурорът изразява становище за неоснователност на жалбите.

Пред съда жалбите се поддържат изцяло от обвиняемите и защитниците им. Излагат се допълнителни аргументи за липса на доказателства, които да подкрепят направеният от ОС-П. извод за налично обосновано предположение съответният обвиняем да е Реализирал престъплението, за което е привлечен в това процесуално качество. Оспорва се наличието на опасност от укриване или от извършване на друго престъпление. Обв. А. М.

М. в предоставената му възможност за лична защита сочи и здравословни 1 проблеми- негови и на близки нему лица, които обуславят извод, че престоят му в условията на арест създава опасност за здравето му и го препятства във възможността да се грижи за болните си близки.

В последната си дума всеки един от тримата обвиняеми заявява, че иска по- лека по вид мярка за неотклонение.

Пловдивският апелативен съд, като обсъди направените в частните жалби оплаквания, изразеното от страните пред съда и приложените по делото доказателства, за да се произнесе , взе предвид следното:

Жалбите са допустими. Подадени са от страна, имаща право да атакува съдебния акт, в срока за обжалване.

Разгледани по същество са неоснователни.

Обвиняемите Р. В. С., П. Р. (Р. R.) и А. М. М. са привлечени в това им качество за участие в организирана престъпна група, създадена с цел да вършат съгласувани в страната престъпления против данъчната система – престъпление по чл. 321 ал. 3 пр. 2 т. 2, вр. ал. 2 НК. За това престъпление законът предвижда и наказание "лишаване от свобода" от три до десет години. Налице е обвинение за престъпление от общ характер, явяващо се и тежко умишлено по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.

Наказателното производство е в съвсем началната си фаза. Въпреки това следва да се констатира значителния обем на вече събрани доказателства от разследващите органи. Споделяем е направеният от първостепенния съд извод, че те формират подозрение в изискуемата за настоящата фаза на процеса степен, че всеки един от тримата обвиняеми е извършил разследваното по делото престъпление. Направеният доказателствен анализ от първостепенния съд е правилен и се споделя изцяло от настоящия съдебен състав. Деятелността на обвиняемите, изводима от свидетелските показания,писмените доказателства и веществените такива, формира подозрение за наличие на трайно сдружение между обвиняемите, целящо извършване на престъпление по чл. 255 НК.

Делото се отличава с фактическа сложност. Направените пред настоящия състав оплаквания за доказателствена обоснованост на обвинението не са съответни на безспорния факт, че разследването е в съвсем началната си фаза и процесът на събиране на доказателства не може да обезпечи изискуемите такива за финализиращия производството акт по същество. Наличните доказателства обезпечават изискването на чл. 219, ал. 1 от НПК – в достатъчно степен очертават всеки един от обвиняемите като лице, участващо в разследваното по делото престъпление. Налице е първата, задължителна съобр. Чл. 56, ал. 1 от НПК предпоставка за допустимо действие на мярка за неотклонение- обосновано предположение за извършване на разследваното по делото тежко умишлено престъпление от общ характер.

2

Споделяем е изводът на първостепенния съд, че механизмът на извършване на конкретното деяние и обстановката, при която е Р.лизирано обосновават наличието за всеки от обвиняемите на Реална, а не хипотетична опасност да извърши друго престъпление. Изводимото от доказателствените източници сочи, че деятелността им е била обмислена, конспиративно осъществявана, продължителна, насочена към координирана престъпна дейност за извършване на престъпления против данъчната система за генериране на значителен финансов ресурс. Това очертава Реална опасност с висок интензитет при по- лека мярка за неотклонение всеки от обвиняемите да продължи да осъществява същата по вид дейност, респ. да извърши престъпление, за да я прикрие. Необремененото им съдебно минало не променя така направения извод.

Наведените оплаквания за здравословни проблеми на обв. А. М., които не могат да бъдат адекватно лекувани при действието на най- тежката мярка за неотклонение, са неоснователни. На първо място- те са лишени от доказателствена опора. Следва още да се отбележи, че съгласно действащата нормативна уредба за осъществяване на медицинска помощ, лечението на лицата с МНО „Задържане под стража“ се осъществява в медицинските заведения, разкрити към местата за лишаване от свобода, а когато в лечебните заведения в местата за лишаване от свобода няма необходимите условия за необходимото им лечение, съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗИНЗС те се изпращат за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода.

В обобщение- при наличието на кумулативните изисквания на чл.63 ал.1 от НПК, П. окръжен съд е определил мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо всеки от обвиняемите Р. В. С., П. Р. (Р. R.) и А. М. М. и определението му е законосъобразно. Наведените срещу това възражения са неоснователни. Годна да обезпечи целите на мярката за неотклонение, визирани в чл. 57 от НПК е именно така определената най-тежка мярка.

Същите цели не могат да бъдат обезпечени с по- лека по вид мярка за неотклонение.

С оглед на това, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение постановено ЧНД № ""/2023 г. по описа на ОС-П. на 26.06.2023 г., с което е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемите Р. В. С., П. Р. (Р. R.) и А. М. М. по ДП № ""2023 г. по описа на Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – П..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4