Решение № 1920 от 23.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1920 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Цветелина Ал. Костова

ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20241100511258 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №12763 от 27.06.2024г., постановено по гр.дело №71/2023г. по описа на СРС, ГО, 49 с-в, по предявен от „Финасити“ЕАД /с предишно наименование „Амиго Лизинг“ЕАД, с ново наименование „И Ел Джи Финанс“ЕАД/ с ЕИК:204695366, срещу Я. Я.

С. с ЕГН:**********, чрез адв.Д.- особен представител, искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.345 от ТЗ и чл.79 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, е признато за установено, че ответникът Я. С. дължи на ищеца сумата от 1601,98 лева- лизингови вноски по договор за финансов лизинг №01003511/00002, ведно със законната лихва от 14.05.2021г. до окончателното плащане, както и сумата от 0,45 лева- лихви за забава за периода от 01.02.2020г. до 17.02.2020г. Със същото решение са отхвърлени предявените от ищеца срещу ответника искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за сумата от 538,16 левазастрахователни премии и за сумата от 351,38 лева- данък МПС за 2020 и 2021г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца 289,26 лева- разноски в исковото производство и 32,04 леваразноски в заповедното производство.

Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част, е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца „И Ел Джи Финанс“ЕАД /с предишни наименования „Амиго Лизинг“ЕАД и „Финасити“ЕАД/.

Жалбоподателят поддържа, че в договора се съдържат уговорки за заплащане на всички дължими разходи за ползване на предмета на последния, както и сключване на 1 задължителни застраховки, по които лизингополучателят следва да възстанови на лизингодателя платените застрахователни премии. Твърди, че наличието на съгласие на лизигополучателя е извън предмета на доказване по делото. С въззивната жалба са представени писмени доказателства- декларация- съгласие по чл.384, ал.1 от КЗ, сертификат и приемо- предавателен протокол за предаване на Общите условия по застраховката на лизингополучателя. Претендира отмяна на решението на СРС в обжалваната част и уважаване на исковете за застрахователни премии и данък МПС за 2020 и 2021г., както и присъждане на разноски съобразно изхода на спора.

Въззиваемият ответник чрез особения си представител е подал в срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Излага съображения за правилност на решението в обжалваната от ищеца част и моли същото да бъде потвърдено, а въззивната жалба отхвърлена.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно в обжалваната от ищеца част, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Както правилно е констатирал и първоинстанционния съд, съгласно чл.13, т. 1 от представените по делото в първата инстанция Общи условия по договори за финансов лизинг на ищеца, лизингодателят в качеството си на собственик застрахова имуществото в посочена от него и приемлива за лизингополучателя застрахователна компания, като за целта следва да получи изрично писмено съгласие на лизингополучателя по условията на застрахователните договори, застрахователя и застрахователния агент. Съгласно т.13.2 от същите Общи условия, когато имуществото е МПС, лизингодателят сключва за периода на действие на договора за лизинг, по отношение на превозното средство, задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ в посочена от него и приемлива за лизингополучателя застрахователна компания, чрез застрахователен брокер, като предоставя на лизингополучателя сметка за дължими суми за застрахователните премии. От представените по делото доказателства не се установява нито щеца да е съгласувал застрахователната компания с лизингополучателя, нито да е получил от него писмено съгласие по отношение на застрахователните договори и застрахователя. Не са представени и доказателства за предоставяне на лизингополучателя на сметка за дължимите суми на застрахователните премии. Искането във въззивната жалба за представяне на такива доказателства във въззивната инстанция е оставено без уважение като преклудирано. Следователно по делото 2 не е установено изпълнението на изрично уговореното между страните задължение на ищеца за уведомяване на ответника за застрахователя, условията по договора и сметката за плащане на застрахователните премии, поради което и за ответника не е възникнало задължение за заплащане на тези суми.

Съгласно разпоредбата на чл.53 от ЗМДТ, данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. Следователно по силата на закона лизингодателят, който е собственик на процесното МПС, е задълженото лице. В договора за лизинг липсва изрична уговорка за заплащане на този данък от лизингополучателя, като не може да се приеме становището на ищеца, че данъкът е част от разходите по използването на актива /в този смисъл е неотносима и представената по делото съдебна практика за сведение на съда/.

Консумативните разноски, свързани с ползването не могат да се приравнят на данъка за самото притежаване на вещта.

Ето защо въззивната жалба е изцяло неоснователна и решението следва да бъде потвърдено в цялата обжалвана от ищеца част като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски има само въззиваемия ответник, който не е сторил такива и разноски не следва да се присъждат.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №12763 от 27.06.2024г., постановено по гр.дело №71/2023г. по описа на СРС, ГО, 49 с-в в обжалваната от ищеца част.

В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано от страните.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3