Решение № 709 от 13.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 709 гр. София, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Силвия Б. Русева

ЦвеТ.ла Данова при участието на секретаря Мариела П. Миланова в присъствието на прокурора Т. Люб. Н. като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно административно наказателно дело № 20231100603990 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е разгледано от СГС като втора инстанция по реда на чл. 378, ал.5, вр. гл. ХХІ от НПК, след постъпил в срок въззивен протест на прокурор от СРП и допълнително изложение към него, срещу обявеното в открито заседание на 13.04.2023г. Решение от 13.04.2023г. по н.а.х.д. № 3172/22 г., по описа на СРС (НО, 132 с-в), с което подсъдимия С. Б. Т. е бил признат за невиновен и оправдан за престъпление по чл.131,ал.1,т.12,вр. с чл.130,ал.2 НК, а именно, за това че: На 6.02.202021г., около 20:30 часа, в гр. София, ж.к.

„Студентски град“, Зимен дворец на спорта, в помещение за съхранение на машина за почистване на лед, чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на главата на П.П.П., му причинил лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК, като телесната повреда се изразява в отоци, кръвонасядания и охлузвания на лицето; охлузвания на десния крак, които реализирали медикобиологичния признак „болка и страдание“, като деянието е извършено по хулигански подбуди, на обществено място, без зачитане обществените норми на поведение и без наличие на личен мотив във взаимоотношения помежду им.

В протеста и допълнителното изложение към него, поддържани от прокурора от СГП във въззивното съдебно заседание, с оплакване главно, че при оценката и анализа на доказателствата, пъроинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения на чл.13,ал.1 и чл.14,ал.1 НПК, довели до грешни правни изводи, а оттам и до неправилно приложение на 1 материалния закон, се излагат подробни аргументи защо това е така и се иска от СГС подс. С. Б. Т. да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.131,ал.1,т.12,вр. с чл.130,ал.2 НК и освободен от наказателна отговорност, съгласно чл.78а от НК.

В съдебно заседание, защитата акцентира, че подс. Т., ако е извършил престъпно деяние, то то е от частен характер и моли СГС да потвърди първоинстанционната присъда.

Подс. Т. не се явява във възивното съдебно заседание.

Настоящият въззивен състав, въпреки предявените конкретни оплаквания, провери служебно (чл. 314, ал.2 НПК) изводите на първата инстанция по фактите и правото и установи следното:

Правилно производството по делото е било разгледано от СРС по реда на глава XXVIII, чл.375 и сл. от НПК, тъй като са били налице законовите предпоставки за това.

Правилна е и приетата от пъроинстанционния съд фактическа обстановка, която въззивния състав не намира основание да изменя и, според която:

Подсъдимият С. Б. Т. е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан, висше образование, живущ в гр. София, кв.

„Горна баня“, ул. ****, ЕГН: **********.

На 06.02.2021 г., около 20:30 ч., подсъдимият бил на хокеен мач на сина си в „Зимния дворец на спорта“, намиращ се в гр. София, ж.к. „Студентски град”, където св. П. работел като портиер. По това време в Р България действала извънредна епидемиологична обстановка, във връзка с пандемията от КОВИД-19 и било задължително носенето на обществени места на предпазни медицински маски, закриващи носа и устата. В една от почивките по време на мача, подсъдимият, свидетелите Ш., Б.а и П. излезли във фоайето, като не носели маски на лицата си. Св. П. грубо им направил забележка и им казал да си сложат маски, като повтарял, че заради това, че са без маски, на него ще се карат. Подсъдимият и свидетелите си сложили маски, след което влезли в залата да догледат мача. След като мачът свършил, подсъдимият и св. Ш. излезли от Зимния дворец и, минавайки покрай св. П., който пушел отвън, подсъдимият, който бил подразнен от поведението му, му казал, че във фоайето има много хора без маски и го попитал защо не им прави забележка и на тях. Св. П. му отговорил: „Ти ли ще ми кажеш какво да правя, аз съм длъжностно лице?!” Двамата започнали спор. Св. П. отишъл в помещението, където била ролбата. Подсъдимият го последвал вътре и помежду им последвало сдърпване. Св. П. хвърлил горяща цигара в лицето на подсъдимия, която изгорила кожата до едното око, както и, дърпайки го за якето, скъсал последното. Афектиран, подсъдимият ударил св. П. няколко пъти с юмрук в лицето, с което му причинил отоци, кръвонасядания и охлузвания. Св. П. паднал на земята и получил охлузвания на десния крак. Св.

И. - работещ на ролбата, видял сдърпването и отишъл в помещението с ролбата, но св. П. и подсъдимият били вече преустановили свадата и сдърпването помежду си.

2

На 07.02.2021 г., св. П. подал заявление, със съдържание на жалба до 7 РУСДВР.

За да установи и възприеме горната фактическа обстановка, СРС обективно и правилно е анализирал доказателствата по делото, като внимателно е съпоставил свидетелските показания на разпитаните П., Х. И., А. И., М., Н., Ц., П., Ш. и Б.а, както и обясненията на самия подсъдим, както помежду им, така и с останалия безспорен доказателствен материал по делото, анализирал е заключенията на съдебно - медицинска експертиза /СМЕ/ и видео-техническа експертиза /ВТЕ/, съдебномедицинско удостоверение /СМУ/, протоколи за разпознаване на лице, протоколи за доброволно предаване, трудов договор и длъжностна характеристика, заповед РД-0152/26.01.2021г. на министъра на здравеопазването, справка за съдимост за подсъдимия и вещественото доказателство - преносима памет.

Така първоинстанционния съд е стигнал до верни изводи, кредитирайки, като непротиворечиви и коренспондиращи помежду си, обясненията на подсъдимия и показанията на св. Ш., Б.а и П., че св. П. се е държал грубо с тях и то не за първи път, което ги е подразнило. Правилно, от показанията на св. Ц., СРС е почерпил информация, че между подсъдимия и П. е възникнал спор, при който са говорели на висок глас около две минути, в който спор първата инстанция е видяла и причината за раздразнението на подсъдимия и мотивите за последващото му поведение.

СРС, отново правилно е намерил, че подсъдимият е този, който при разправията си с П. е влязъл след него в помещението с ролбата, а не св. П. да го е приканил да го последва /както твърди подс.Т., което твърдение първата инстанция правилно не е кредитирала/, доколкото от целия събран доказателствен материал се установява, че именно подсъдимият е бил раздразнен от поведението на П..

СРС напълно закономерно е кредитирал казаното от подсъдимия, че св. П. е хвърлил горяща цигара в лицето му, тъй като от показанията на св. Ш. и св.

П. се установява, че Т. е имал червена точка под едното око, а св. Б.а го е видяла да търка окото си.

Отново правилен е и изводът на СРС да не кредитира твърденията на подсъдимия, че не е удрял П., тъй като те се опровергават от показанията на самия П., подкрепени от СМУ и заключението на СМЕ /според тях на П. са причинени отоци и кръвонасядания на лицето и охлузвания на десния крак, които могат да бъдат получени от удари с юмрук /травмите на лицето/ и падане върху терена /на крака/ и от показанията на св. Х. И., който твърди, че е видял двамата да се боричкат, т.е. видял е физическо съприкосновение между тях.

Вземайки предвид горното, СРС закономерно е извел, че подсъдимият, афектиран от грубото поведение на П. и хвърлената от него в лицето му горяща цигара, е нанесъл удари в лицето на св. П., в резултат на които последният е паднал.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е намерил, че извършеното от подсъдимия Т., не съставлява престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 НК, а престъпление по чл. 130, ал. 2 НК – 3 извод, който се споделя и от настоящата въззивна инстанция, по следните съображения:

Подс.Т. е причинил, с действията си /удари с юмруци/, на св. П., отоци, кръвонасядания и охлузвания на лицето, охлузвания на десния крак, като е налице пряка причинно - следствена връзка между действията на подсъдимия и причиненото на пострадалия увреждане на здравето.

Травмите са довели до болки и страдание за св. П., което по своята правна същност представлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК.

Действията на подсъдимия не са били извършени на публично място и в присъствието на множество лица, нито обективно са могли да бъдат наблюдавани от неограничен брой лица. Макар да са обективирани в Зимния дворец, който е обществено място, те са били извършени в работното помещение с ролбата, до което не е имало свободен достъп за външни лица, а само за един нарочен служител.

Действията на подсъдимия са били резултат от възникналия конфликт между него и св. П., поради което той е нанесъл удари на последния. Този конфликт е бил предизвикан от скарването между двамата. Макар подсъдимият и пострадалият да не са контактували преди инкриминирания случай /познавали са се само по физиономия/, поведението и на двамата е израз именно на конфликт по този повод. Възникналата свада е по повод това, че подсъдимият не е носел предпазна маска на лицето и грубата забележка от страна на св. П., афектирала подсъдимия и последвалия след края на мача разговор между тях.

От субективна страна, СРС е приел правилно, че подсъдимият е при чинил телесното увреждане при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял и искал настъпването им, доколкото много добре е знаел, че нанасяните от него удари са от естеството да причинят травми на пострадалия и точно за това го е удрял, целейки причиняването на увреждания.

От субективна страна, първоинстанционният съд е приел още и, че не са налице основания за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия по квалифициращия признак на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК поради липсата на елемент от субективната страна на деянието - хулиганските подбуди, с който извод се съгласява и настоящата въззивна инстанция, тъй като с действията си, подсъдимият не е целял да изрази явно неуважение към обществото и установените в него норми за ред и спокойствие, за нормални човешки взаимотношения, за уреждане на конфликти и недоразумения между хората по цивилизован начин, както и неуважение към личността и незачитане на обществените отношения, свързани с телесната неприкосновеност на личността. Поведението му е продиктувано от личния конфликт с пострадалия, от възникналия скандал между тях, който е предшествал непосредствено ударите. Именно поведението на св. П. е ядосало подсъдимия и го е мотивирало да го удари и действията му не може да се приемат за израз на неуважение към обществото, доколкото въобще не са целели да засягат обществените порядки.

Ето защо и в процесния случай, не се касае за хулигански подбуди, които 4 предполагат самоцелна скандалност и публичност, която не е израз на лични взаимоотношения.

Това, че двамата не са се познавали отпреди, не изключва възможността да възникне конфликт между тях, т.е. не изключва личния мотив. Напротив, такъв е бил налице в процесния случай, като конкретно поведение на пострадалия е мотивирало дееца да нанесе побоя.

С оглед горното, СРС е приел, че извършеното от подсъдимия Т. не съставлява престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 12 НК, а престъпление по чл. 130, ал. 2 НК. Съгласно особената разпоредба на чл. 161, ал. 1 НК, това деяние се преследва чрез тъжба на пострадалия и, тъй като е липсвало искане от прокурор по реда на чл. 287, ал. 5 НПК, първоинстанционния съд да се произнесе с присъдата и за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, то СРС съвсем закономерно е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал по обвинението в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 НК, извод който се споделя и от настоящия въззивен състав.

По всички горни съображения и на осн. чл. 338 НПК, СГС, НО, ІІ въззивен състав, счита че първоинстанционното решение следва да се потвърди в цялост, поради което: