Решение № 622 от 16.11.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 622 гр. София, 15.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мирослава Кацарска

Членове:

Нели Алексиева

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Въззивно гражданско дело № 20211100513550 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№02549/06.10.2021г., подадена от С.О. по пощата с плик с клеймо от 04.10.2021г. срещу разпределението от ЧСИ Н.П. по изп.дело №20198470400182, което е в протокол от 30.09.2021г., предявено му на същата дата. Жалбоподателят твърди, че при извършване на разпределението ЧСИ е нарушил привилегията по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД, тъй като сумата за такси битови отпадъци е публично вземане, което би следвало да се удовлетвори с предимство при извършеното разпределение. Твърди, че вземането за ТБО е установено по основание и размер, необжалвано от длъжника, материализирано в цитирания в писмото ревизионен акт. Излага подробни доводи и се позовава на описаната съдебна практика, включително приложена на АС – Бургас.Предвид горното претендира отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен.

От противната страна – взискателя „Т.Б. Д“ АД е постъпило възражение от 19.10.2021г., като поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като привилегията не е нарушена и тя е само за данъци върху имота. Твърди, че таксата за битови отпадъци е вземане за извършена от общината услуга, което категорично следва да се разграничи от публичното вземане за данъци.

ЧСИ Н.П. е изложил подробни писмени обяснения по жалбата, като счита, че същата е неоснователна.

Останалите страни – длъжниците „И.-**“ ЕООД, Г.Л.М. и присъединения взискател – „Топлофикация София“ ЕАД не изразяват становище по жалбата.

1

Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира следното:

Изпълнителното дело №20198470400182 е образувано на 12.06.2019г. по молба на „Т.Б. Д”АД и въз основа на изпълнителен от 12.04.2019г., издаден по ГД № 19701/2019, по описа на ,СРС, 88ми състав, по който се осъждат при условията на солидарност длъжниците - „И.-**“ЕООД, ЕИК *******, и Г.Л.М., да заплатят на „Т.Б. Д”АД посочените в листа суми.Изпълнението по делото е насочено към недвижими имоти, ипотекирани и възбранени в полза на взискателя, собственост на длъжника „И.-**“ЕООД. Покани за доброволно изпълнение са получени от длъжниците на 24.06.2019 г., както следва: „И.-**“ЕООД - изх.

№ 03393/16.06.2019 г. (л.148-151) и Г.Л.М. - изх. № 03394/19.06.2019 г. (л.146-147).

На 11.08.2021г. са изготвени пет протокола за обявяване на купувачи, съответно на Апартамент №5 (л.1387 - л.1392), ап. №27 (л. 1403-1406), ап. №26 (л.1418-1421), ап. №18 (л.1445- л.1448), находящи се в сградата с административен адрес: гр. София, ул. *******, и апартамент № 17 (л.1462 - л.1465), находящ се в сградата с адрес: гр. София, ул. „******* След заплащане на тръжните цени и влизане в сила на постановленията за възлагане, на основание чл. 460 ГПК е насрочено разпределение на постъпилите суми за , на 30.09.2021 г., за което страните и присъединените взискатели са уведомени с призовки за предявяване на разпределение (л.1639 - л.1644)

На 30.09.2021г. е изготвен и предявен протокол за разпределение по чл. 460 ГПК от ГПК. С протокола в полза на присъединения взискател СО, Дирекция ПАМДТ е разпределена сумата от общо 6 465,48 лв., представляваща вземане за данъци за описаните пет имота и лихва върху тях, така както са посочени по пера. Разпределена е сума с привилегия по чл. 136, ал.1 т.1 от ЗЗД на първоначалния взискател – банката и остатъка, също в полза на банката. Върху от протокола за същите имоти СО има и описаните вземания за такса битов отпадък и лихви, които са както следва: за апартамент 5 – общо 788,36 лв., за апартамент 18-733,66 лв., за апартамент 26-973,28 лв., за апартамент 27 1027,14 лв. и за апартамент 17 – 1624,25 лв., или общо 5146,69лв.

На 06.10.2021г., по пощата с пощенско клеймо от 04.10.2021 г. е постъпила настоящата жалба от С.О., дирекция „Общински приходи“, Отдел „Ревизии и събиране на вземания“.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

С влизането в сила на 01.03.2008г. на новия ГПК обхватът на обжалване действията на съдебния изпълнител е ограничен значително в сравнение с ГПК (отменен), като жалбите са процесуално допустими само в изрично предвидените случаи, т.е. от лицата, за които законодателят е предвидил легитимация и срещу определени действия на съдебния изпълнител. За разпределението законодателят е предвидил специален ред за обжалваемост и то в тридневен срок от предявяването му. В случая този срок е спазен с подаването на жалбата по пощата, поради което същата е процесуално допустима.

По делото е безспорно, че жалбоподателят СО е присъединен взискател с вземане за 2 данъци и такси за продаваемия имот, като предмет на обжалване е разпределението на сумата от публичната продан на същия. Следователно не се касае за частно вземане на Общината, а за публично такова. Съгласно разпоредбата на чл.84 от ГПК освободени от държавна такса, но не и от съдебни разноски, са държавата и държавните учреждения, но само по искове за публични държавни вземания и права върху вещи - публична държавна собственост; Българският червен кръст; общините, но единствено по искове за публични общински вземания и права върху вещи - публична общинска собственост. Следователно доводите на жалбоподателя, че доколкото вземането е публично, общината е освободена от държавна такса е основателен и следователно сумата от 25 лв. като държавна такса не се дължи. В този смисъл е налице и практика на съдилищата, а именно: определение №412/27.06.2014г. по в.гр.д.№424/2014г. на ОС-Пазарджик, решение на СГС №4990/04.07.2019г. по в.гр.д.№6352/2019г. и др.

Съгласно правилото на чл. 460 от ГПК в случай, че събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. В разпределението участват взискателите, предявили вземанията си в рамките на съответното изпълнително дело преди изготвяне на разпределението. Взискател по изпълнителното дело е кредитор, който се е снабдил с изпълнителен лист и който е образувал изпълнителното дело или се е присъединил в последствие по реда на 456 от ГПК. Взискател е и този кредитор, за когото е предвидено, че е присъединен по право - чл. 458 и чл. 459 от ГПК. Разпределението се извършва между взискателите по реда на привилегиите по чл. 136 от ЗЗД и особените закони. От сумата подлежаща за разпределение се удовлетворява притезанието, което е първо по реда на привилегиите и ако остане свободна сума от нея се удовлетворява следващото по реда на привилегиите и така до изчерпване на сумата. При няколко вземания от един и същи ред, общия размер на които надхвърля оставащата за този ред сума за разпределение, те се удовлетворяват съразмерно, т.е. пропорционално на размера на вземанията. В случая няма спор относно легитимацията на взискателите и размера на вземанията им, включени в разпределението, като жалбоподателят е присъединен взискател. Част от вземанията са включени в разпределението с поредност по чл. 136, ал.1 т.2 от ЗЗД, но част от тях не са. В жалбата си СО е изразила недоволство, че неправилно в разпределението не са включени като привилегировани вземания по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД сумите за ТБО и лихви върху тях, посочени в представеното по изпълнителното дело удостоверение. Следователно спорният за разрешаване въпрос е дали ТБО за продадения имот/и представлява привилегировано вземане по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД. Съгласно изричната разпоредба с привилегията по т.2 се ползват само публичните вземания за данък върху имота, който е бил обект на принудително изпълнение (уреден като местен данък), но не и за ТБО. Вземания по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД са не всички публични вземания, а само посочените в тази норма, която не подлежи на разширително тълкуване. В този смисъл този ред на привилегии не обхваща никакви такси, дори и свързани с недвижимия имот, въпреки че държавни и общински 3 такси, установени по основание със закон, представляват други публични взeмания съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК. Те се удовлетворяват по чл. 136, ал.1 т.6, а именно вземания на Държавата, освен тези за глоби. Ето защо, оплакванията срещу разпределението са неоснователни. Не е налице сочената привилегия относно вземането за ТБО, която представлява цена на извършена услуга съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ, а не съставлява данък за имота. В разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД изброяването на вземанията е лимитативно и обхваща само вземанията за данъци върху недвижим имот, но не и други публични задължения, свързани с този имот. Дължимите суми за такса битови отпадъци не представляват данък, поради което попадат в приложното поле на разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД / в същия смисъл изрично е решение №1057/19.10.2021г. по в.ч.гр.д.№2922/2021г. на САС, решение №1021/07.10.2021г. по в.гр.д.№2316/2016г. на САС, решение № 82 от 29.04.2015 г. по в. гр. д. № 240/2015 г. на АС Пловдив, решение № 134 от 15.09.2015 г. по в. ч. гр. д. № 400/2015 г. на АС Варна, решение № 26 от 27.01.2014 г. по гр. д. № 487/2013 г. Апелативен съд Велико Търново и мн. др. Цитираната в жалбата практика в противния смисъл е на по-долен по степен съд и не се споделя от настоящия състав, като същата няма задължителен характер. Вземането на общината за такси за битови отпадъци, макар и определено нормата на чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК като публично общинско вземане, е различно от това за данъци. Данъкът е публично държавно вземане, установено от закона, срещу което държавата /съответно общината при дължим местен данък/ не дължи насрещна престация. Докато таксата за битови отпадъци е заплащане за извършена от съответната община услуга по извозване на битовите отпадъци. Нормата на чл. 136 ЗЗД е била обект на изменения и допълнения от законодателя след 1993 г. при действието на сегашната Конституция, но не е намерено за необходимо в гражданския процес да се предоставят привилегии на общините за техните публични вземания за такси. Нормата на чл. 136 ЗЗД е изключителна и императивнаи и по общо правило същата не подлежи на разширително тълкуване, като следва да се приеме, че изброяването в нея (и в частност – в ал. 1, т. 2 от същата) е изрично и изчерпателно. Задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци представляват публични общински вземания (арг. чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК вр. чл. 1, ал 1, т. 1 и чл. 9а, ал. 3 ЗМДТ), но са с различен характер.

Разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД обаче не прави препращане към чл. 162 ДОПК и към всички публични вземания въобще, а касае само задължението за данък. Предвид горното съдът намира, че няма основание за отмяна на акта за разпределение и извършване на исканите от жалбоподателя промени.

С оглед горното съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Воден от горните съображения съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата с вх.№02549/06.10.2021г., подадена от С.О. по пощата с плик с 4 клеймо от 04.10.2021г. срещу разпределението от ЧСИ Н.П. по изп.дело №20198470400182, обективирано в протокол от 30.09.2021г. и предявено на 30.09.2021г. като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните по реда на чл. 274 от ГПК.

Да се изпрати препис от решението на ЧСИ, след евентуално влизане в сила.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5