Присъда № 14 от 11.02.2026, Софийски градски съд

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №14 ОТ 11.02.2026 г., постановена по ВНОХД № 7771/2024 г. по описа на СГС, НО, I въззивен състав

Производството е по реда на глава ХХI от НПК.

С присъда № 203 от 03.04.2024 г., постановена по НОХД № 14394/2023 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 94 състав, съдът е признал подсъдимата М. К. П., ЕГН:

********** за невиновна в това, че от 16.06.2021 г. до около 10.00 часа на 17.06.2021 г., в обособена стая за живеене, находяща се в гр. София, кв. ****, не е положила адекватни родителски грижи за малолетното си дете С. М. П., ЕГН:**********, като не е обърнала особено внимание за кашлицата му и посиняването му и е отказала дадено предписание от екип на „Спешна медицинска помощ“, посетил адреса на 16.06.2021 г., за настаняване на детето в болнично заведение, което е довело до остра дихателна недостатъчност в резултат на двустранна бронхопневмония, вследствие на което по непредпазливост е причинила смъртта на сина си С. М. П., ЕГН:**********, поради което и на основание чл. 304 НПК подсъдимата е оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.

122 ал. 1 НК. Постановено е на основание чл. 190 ал. 1 НПК сторените в производството разноски да останат в тежест на Държавата.

В законоустановения срок срещу горепосочената присъда са депозирани протест на Софийска районна прокуратура и допълнение към него, както и въззивни жалби от частния обвинител К. М. П., чрез повереника му адв. Г. М., и от частния обвинител Е. М. П., чрез повереника й адв. В. В.. В депозирания протест представителят на СРП поддържа, че първостепенният съд е оправдал подсъдимата в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че в хода на проведеното съдебно следствие са събрани достатъчно доказателства за вината на подсъдимата, поради което се отправя искане за отмяната на атакувания съдебен акт и постановяване на осъдителна присъда.

В допълнението към протеста /депозирано след изготвяне на мотивите на първоинстанционната присъда/, представителят на СРП поддържа, че районният съд е допуснал съществени процесуални нарушения на чл.13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 НПК, довели до грешни фактически изводи, а оттам - до неправилно приложение на материалния закон.

Оспорва се изводът на първостепенния съд, че М. П. не е била длъжна и не е могла да предвиди настъпването на съставомерния общественоопасен резултат. Сочи се, че без връзка със събраните доказателства по делото е направил интерпретация, че подсъдимата не е могла и не е била длъжна да се съобрази с дадените медицински предписания поради липсата на специални знания в областта на педиатрията и обстоятелството, че тя няма висок образователен ценз. Според СРП, този извод не съответства на установения по делото факт, че подсъдимата е извикала екип на ЦСМП именно поради влошеното здравословно състояние на детето, което, макар и възприето като незастрашаващо живота към онзи момент, явно е било достатъчно рисково, за да изисква незабавна хоспитализация. Сочи се, че лекарският екип е разяснил на П. всички последици за детето и всички рискове.

Поддържа, че районният съд е пренебрегнал обстоятелството, че от момента на напускането 1 на адреса, на който се е намирало пострадалото дете, до момента на настъпването на смъртта му майката не е направила нищо, за да предотврати настъпилата смърт, а настъпването на смъртта на детето не може да се случи без никакви симптоми, изискващи своевременната намеса на майката, която не е закупила никакви медикаменти за детето.

Въпреки че П. е възприела, че детето кашляло, съдът неправилно приел, че липсвала симптоматика на затруднено дишане. На следващо място се сочи, че при изясняване на фактическата обстановка в мотивите си районният съд не е дал отговор на съществения въпрос защо подсъдимата П. не е дала съгласие детето да бъде хоспитализирано при изричното разяснение на последиците за детето от лекарския екип, още повече в условията на КОВИД. Съдът не обсъдил и обясненията на подсъдимата, в частта им, с която е заявила, че от момента на напускането на екипа на ЦСМП до смъртта на детето реално не е положила никакви грижи за здравословното му състояние, за което й е било разяснено, че е високо рисково. Сочи се, че съдът е извършил превратен анализ и оценка на личните качества на подсъдимата, с които е обосновал изцяло липсата на субективен елемент и оттам несъставомерността на извършеното деяние, като е игнорирал основните принципи на отговорност и дължима грижа от страна на родителя. В тази връзка се излагат подробни съображения, че в обществото съществуват общи стандарти за дължимата грижа и отговорност на родителите по отношение на здравето на децата им и на всеки полагащ минимална грижа за детето си родител е известно, че белодробните инфекции и възпаления, като пневмония, са сред водещите причини за детска смъртност при деца под 1 година. С оглед на изложеното, Прокуратурата поддържа, че подсъдимата е била длъжна да потърси помощ при първите признаци на влошаване на здравето на детето, а бездействието й може да се интерпретира като липса на грижа и неглижиране на възможния летален изход, доколкото опасността е била предвидима, но предотвратима. Поради това се счита, че не е спазил максимата, че явленията, вкл. човешките действия трябва да се възприемат съобразно тяхната естествена, логична и закономерна взаимовръзка и взаимозависимост, и при отчитане на правилото, че всяка човешка проява има конкретна и реална причина и обяснение. Трябва да се отчитат при всеки отделен случай и натрупаните опит и познания във всички сфери на човешката дейност. Неправилно било в оценъчната дейност да се пренебрегват съществуващите факти и тяхната очевидна връзка с други факти, като вместо това се привнасят теоретично възможни, но неподкрепени с доказателства предполагаеми факти и обстоятелства. Сочи се, че смъртта е събитие и тя винаги е непредвидима напълно по време на настъпване и причини за настъпването й, но същевременно е общоизвестно, че има обстоятелства, които са несъвместими с живота. В конкретния случай - множеството обстоятелства като употреба на алкохол от майката, изключително лоши битови условия, неполагането на грижа за бебе в кърмаческа възраст, включително и без да се му давани медикаменти, и крайният отказ то да бъде хоспитализирано, били игнорирани от съда и са заменени с разсъждения за личните качества на майката. Поради това се счита, че вследствие на допуснатите нарушения при анализа и оценката на събраните по делото доказателства са довели до неправилно приложение на материалния закон. Във връзка с характеристичните данни на подсъдимата се прилагат копие от внесен срещу П.

2 обвинителен акт по ДП № 1026/2022 г. по описа на 02 РУ СДВР, пр.пр. № 16951/2022 г. по описа на СРП срещу подсъдимата за извършени на 20.04.2022 г., престъпление по чл. 182, ал. 1 НК за това, че изоставила децата си Е. и К. в пригоден за живеене лек автомобил, в който битовите и хигиенни условия са били изключително лоши. Приложени са още протоколи за разпити на свидетели и съдебно психиатрична и психологична експертиза на М. П. по цитираното досъдебни производство. Излагат се подробни твърдения за занемареното състояние на децата – последица от неполагането на адекватни грижи за тях от страна на подсъдимата. Сочи се, че П. е получавала социални помощи за децата си, като след прекратяване на трудовото й правоотношение с работодателя ГРИЙН ПАРТНЪРС БКС на 14.07.2021 г. не е била регистрирана като търсеща работа т. е. не е положила усилия за осигуряване на трудовата си ангажираност с цел получаване на доходи въпреки, че е била трудоспособна.

Във въззивната жалба на К. М. П., депозирана чрез особения му представител адв. Г.

М., се поддържа становище за необоснованост и незаконосъобразност на постановената присъда, поради което се отправя искане за отмяната й и постановяване на нова присъда, с която М. П. да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение.

В депозираната от Е. М. П., чрез особения й представител адв. В. В., се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Счита се, че оправдателната присъда е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Въпреки че делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие, с признаване на факти и обстоятелства, така както са посочени в обвинителния акт, съдът неправилно постановил оправдателна присъда. Освен това, неправилно не бил допуснат предявения от Е. П. граждански иск, по който се нарушавали правото й на защита в наказателното производство, тъй като е лишена от възможността да търси от подсъдима неимуществени щети, които е понесла вследствие на неочакваната смърт на брат си С. П.. За несъстоятелен счита становището на първостепенния съд, че пострадалото лице има възможност да си предяви граждански иск пред гражданския съд, тъй като Е. П. е настанена в приемно семейство и единствената възможност за предявяване на граждански иск е по почин на Прокуратурата.

На следващо място в жалбата се поддържа, че съдът не е взел предвид изготвените по делото експертизи, които касаят именно въпроса кога и как е настъпила смъртта на детето, а е дал превес на аргументи от защитната пледоария на подсъдимата. По изложените съображения се сочи, че постановената оправдателна присъда е незаконосъобразна и несправедлива, като от съда е извършил неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Искането към въззивния съд е първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимата да бъде призната за виновна.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция представителят на държавното обвинение поддържа подадения протест и допълнението към него от СРП. В хода по същество моли да се отмени първоинстанционната присъда и да се постанови нова, като се признае подсъдимата М. П. за виновна по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.122, ал.1 НК, като й бъде определено справедливо наказание в пределите, предвидени в 3

НК. Излага становище, че от дадените свидетелски показания на свидетел д-р М. М. в хода на въззивното съдебно следствие се констатира, че същата е установила заболяване у починалото дете и е поставила диагноза - „Ринофарингит“. С оглед диагностицирането е обяснила на подсъдимата П., че състоянието на толкова малко дете изисква хоспитализация, предвид обстоятелството, че състоянието на малкото дете се влошавало изключително бързо. Категорично е установено, че подсъдимата П. е отказала хоспитализация за новороденото си дете, като това е надлежно отразено във Фиша за Спешна медицинска помощ(СМП), където се казва, че се отказва от транспорт, доколкото екипа на СМП извършва точно това - транспортиране до болнично заведение за настаняване на лица. На следващо място от разпитите на свидетелите се установи, че са възприети разясненията на медицинския екип и рискът за живота на детето, но представителят на държавното обвинение, счита, че подсъдимата П. е подценила това влошаване на здравословното състояние на детето и не е предприела съответни мерки за запазване на неговия живот.

От приетата по делото КСППЕ, счита, че се оборва категорично извода на първоинстанционния съд, че подсъдимата П. е направила възможното за нейните знания и опит, и се касае за случайно деяние. Напротив, поддържа твърдяното, че е налице точно обратното, че и от експертизата се установява, че се касае за лице с наличие на опит, с наличие на знания за отглеждане на малки деца. Относно житейския опит на подсъдимата П., представителят на държавното обвинение поддържа тезата, че това е било трето по ред родено дете от подсъдимата и е следвало майката да има достатъчен опит да преосмисли предупрежденията на екипа за СМП.

С оглед на гореизложеното моли първостепенната присъда да бъде отменена, като се постанови нова, с която да се признае подсъдимата П. за виновна по повдигнатото й обвинение.

Частният обвинител К. М. П., редовно уведомен, не се явява, представлява от адв. Г.

М., който поддържа така подадената въззивна жалба. В хода на съдебните прения моли въззивния съд да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимата П. за виновна по така предявеното й обвинение. Счита, че от събраните в хода на въззивно съдебно следствие доказателства, несъмнено се установява обвинителната теза. Безспорно е установено, че подсъдимата е потърсила Центъра за Спешна Медицинска Помощ, както и че разпитаните свидетели С. Г. и д-р М. М. са извършили медицински преглед на пострадалото лице, в резултат на което са дали препоръки за транспортирането на подсъдимата с детето до болнично заведение, с цел хоспитализация. Видно от приетата по делото КСППЕ се установява, че интелектът на подсъдимата е в границите, за да може да разбира отправените препоръки и да взема своето информирано решение. Като е взела решение да не се транспортира в медицинско заведение лицето, то това е в пряка и непосредствена връзка с настъпилия летален изход. Подсъдимата е имала наличието на социален опит, предвид факта и на двете по-големи деца, за които подсъдимата е полагала грижи. Поради изложеното твърди, че деянието е доказано както от субективна, така и от обективна страна. Моли за осъдителна присъда, като при определяне на наказанието, да се приложи института на чл. 66 4

Разпечатката съдържа 21 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/27430a3c-92c1-49ae-9803-cbeb3e3fbdf6