Решение № 10 от 26.01.2022, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Карнобат, 26.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Димитър Т. Маринов при участието на секретаря Дарина Б. Енева като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Гражданско дело № 20212130100740 по описа за 2021 година

Производството по настоящото дело е било образувано по повод подадената искова молба от ищецът А.А. К. чрез пълномощника му и процесуален представител адв. С.Ч. с която същият е предявил обективно съединени искове по чл. 432 ал.1 от КЗ във връзка с чл. 469 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД срещу Застрахователна компания Лев Инс АД гр. София с които моли съдът да постанови решение с което да осъди ответната ЗК Лев Инс АД гр. София да заплати на ищеца А.К. сумата от 6 137, 66 лв. представляваща получено от него застрахователно обезщетение за претърпените от него имуществени вреди вследствие незаконосъобразните действия на застрахования при ответника по застраховка Професионална отговорност по полица с № 28018068 / 13121810000722 ЧСИ И.М. от 10.08.2018 г. , изразяващи се в насочването на изпълнението върху несеквестируемото имущество на ищеца К. което е полученото от него застрахователно обезщетение,ведно със законната лихва върху главницата , начиная от 22.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът претендира осъждането на ответника да му заплати и всички направени от него съдебни разноски по делото.

В съдебно заседание въпреки редовното им призоваване не се явява 1 ищецът по делото , нито посочения от него негов процесуален представител , но същите предявените искове се поддържат от ищецът чрез процесуалния му представител с нарочни молби и се иска тяхното уважаване изцяло така както са предявени.

Ответната страна Застрахователна компания Лев Инс АД гр. София е редовно уведомена за предявените срещу нея искове , на същата съдът е указал последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание на негов законен или процесуален представител , като същото застрахователно дружество е подало отговор в определения му от съда законов преклузивен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК в който счита така предявените искове за допустими за разглеждане , но оспорва същите искове като изцяло неоснователни и моли съдът да ги отхвърли изцяло като такива , ведно със законните последици от това както по основание така и по размер , като излага подробни съображения в същия отговор .В същите си съображения е оспорено от ответната страна , че осъщественото принудително изпълнение от страна на ЧСИ е насочено върху имуществото на длъжника – ищец което е било несеквестируемо, тъй като ЧСИ е действал напълно законосъобразно тъй като средствата по банковата сметка на ищеца са били изтеглени повече от месец след постъпването им в сметката на ищеца и поради това са се превърнали в спестявания и поради това несеквестируемостта по отношения на тях е отпаднала.

В съдебно заседание въпреки редовното му призоваване не се явява законен или процесуален представител на ответникът , като процесуалният представител на застрахователното дружество – ответник , в писмено становище поддържа твърденията си за неоснователност на така предявените искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни изцяло .Претендира осъждането на ищеца да му заплати съдебни разноски по делото на основание чл. 78 ал.8 във връзка с ал.1 от ГПК.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните по настоящото дело , а е и видно от застрахователна полица № 28018068/13121810000722 издадена от ответното 2 дружество Застрахователна компания Лев Инс АД гр. София по отношение на ЧСИ Иванка Недялкова М. и приложените към него специални условия за сключване на застрахователен договор за професионална отговорност на частен съдебен изпълнител и Общи условия по застраховка Професионална отговорност , е че между същите страни е бил налице валидно действащ застрахователен договор по задължителна застраховка професионална отговорност на частен съдебен изпълнител за периода от 09.03.2018 година до 08.03.2019 година.Същата отговорност на ЧСИ обхваща причинените от ЧСИ имуществени вреди на страни респ. участници в изпълнителното производство и на всички трети лица , вследствие на неправомерни действия на ЧСИ при упражняването на тяхната дейност, за посочения в застрахователната полица период от 00, 00 часа на 09.03.2018 г. до 23,59 часа на 08.03.2019 година .

Видно от представените констативен протокол за ПТ с пострадали лица № 13 , писмо от ищеца К. до Гаранционен фонд изх. № 24-01-122от 10.04.2017 г., писмо от Гаранционен фонд до пълномощника на ищеца К. адв. Е.П. изх. № 24-01-122 от 04.03.2017 г., писмо до Гаранционен фонд от Национална бюро на българските застрахователи № 1-0831 от 20.03.2017 г. , молба-претенция от адвокатско дружество Ч. , П. и И. гр. София чрез пълномощника на ищеца К. – адв. Е.П. до Национално бюро на българските автомобилни застрахователи вх. № 2-0735 от 22.02.2017 г. , писмо изх. № 10803 от 26.03.2018 г. на Национално бюро на българските застрахователи до пълномощника на ищеца А.К. – адв. Е.П. , молба от адвокатско дружество Ч.

, П. и И. гр. София чрез пълномощника на ищеца К. – адв. Е.П. до Национално бюро на българските автомобилни застрахователи вх.№ 22848 от 30.04.2018 г., , 2 броя епикризи на ищеца А.К. , 2 броя медицински направления ведно с приложени към тях 2 броя фискални бонове и 2 броя данъчни фактури е че при пътно транспортно произшествие настъпило на 23.11.2016 г. по вина на водач на МПС М-Е-Н. на ищеца А.К. са причинени имуществени и неимуществени вреди , като за тях същият ищец е подал претенция за възстановяването им от Национално бюро на българските застрахователи гр. София. Видно от служебна бележка е че на 18.01.2017 г. е била открита разплащателна банкова сметка на ищеца К. в Postbank / Пощенска банка / , сега Юробанк България АД , като от представената разпечатка от същата разплащателна банкова сметка е видно , че на дата 3

13.04.2018 г. на ищеца му е преведена сумата от 40 000 лв. от наредител НББАЗ с основание обезщетение за щета , а на 08.06.2018 г. на същият ищец му е била преведена и сумата от 378 лв. пак с основание обезщетение за щета от наредител НББАЗ .Същите суми видно от горепосочените документи са били преведени на ищеца от Национално бюро на българските автомобилни застрахователи като обезщетение за причинените на ищеца К. имуществени и неимуществени вреди , вследствие на настъпилото на дата 23.11.2016 г.

ПТП. Впоследствие срещу ищеца е било образувано изп.дело №

20117040400378 / 2011 г. по описа на ЧСИ И.М. , което е било образувано по повод молба на Макроадванс АД гр. София на основание изпълнителен лист издаден по г.д. № 1289 / 2011 г. по описа на Районен съд Ямбол , като по него същият ЧСИ е изпратил до Юробанк България АД запорно съобщение от дата 03.08.2018 г. с изх. № 11821 и е наложил запор на дата 09.08.2018 г. , който е бил получен от банка Юробанк България на дата 10.08.2018 година и на същата дата е наложен запор върху същата банкова сметка на длъжника К. и на същата дата банката е превела на ЧСИ процесната сума от 6 137, 66 лв..

Фактическият състав на отговорността на ЧСИ по чл. 74 ал.1 от ЗЧСИ обхваща неправомерните действия на ЧСИ , настъпили при упражняване дейността на ЧСИ вреди и причинна връзка между неправомерните действия на ЧСИ и вредата , както и вината . Основателността на иска е обвързана от доказването на юридическите факти относими към елементите от фактическия състав на нормата на чл. 45 от ЗЗД , като в тежест на ищеца е установяването на наличието на твърдените от него факти. В чл. 469 ал.1 от КЗ е уреден договорът за задължителна застраховка Професионална отговорност , в случая на частните съдебни изпълнители , по който съдебния изпълнител е застрахован. В чл. 432 ал.1 от КЗ е посочено , че увреденото лице , спрямо което застрахованият е отговорен има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка Гражданска отговорност . За да се ангажира отговорността на застрахователя , следва да са налице предпоставките за ангажирането на отговорността на ЧСИ. Не се доказа по пътя на главното доказване от ищцовата страна , че вредите са настъпили именно в резултат на поведението на съдебния изпълнител.

Останаха недоказани твърденията за допуснати нарушения при налагането на запор върху банковата сметка на К. в Юробанк България АД и превода на 4 суми от тази банкова сметка в полза на взискателя Макроадванс АД гр.

София по изпълнителното дело образувано от него. Съдебният изпълнител е наложил запор върху банковата сметка на ищеца К. по молба на взискателя по изпълнителното дело напълно законосъобразно , като е изпратил на банковата запорно съобщение на основание чл. 507 от ГПК. Вследствие на това от банковата сметка на К. е преведена по сметката на ЧСИ И.М. процесната сума от 6 137, 66 лв. по изп. дело № 378 / 2011 г. Същият ЧСИ не е разполагал с данни , че по сметката на ищеца са постъпили суми за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди поради поради претърпяно ПТП, след като самият длъжник не го е уведомил към датата на постъпването на средствата в ЧСИ за това, респ. произхода на средствата.

Третото задължено лице – Юробанк България АД е следвало да уведоми ЧСИ за обстоятелството , че по банковата сметка на длъжника постъпват суми за обезщетения които са такива по смисъла на чл. 381 ал.1 от КЗ, след което той да вдигне наложения запор, като прецени за несеквестируемостта на средствата. Същото трето задължено лице- банката е следвало в срока по чл.508 от ГПК да отговори признава ли за основателно вземането върху което се налага запора , готов ли е да го плати , има ли претенции на трети лица и т.н. , за което задължение банката е била уведомена със самото запорно съобщение. В случая няма данни за това ЧСИ да е бил уведомен за произхода на средствата за да спази разпоредбата на чл. 381 ал.1 от КЗ.

Поради това не може да се направи извод , че настъпилата за ищеца К. вреда се дължи на противоправно поведение на ЧСИ М.. При иска по чл. 74 ал.1 от ЗЧСИ отговорността е налице , когато има неправомерни действия на ЧСИ , настъпила вреда , причинена при изпълняването на дейността от страна на ЧСИ , причинна връзка между неправомерните действия на ЧСИ и вредата , както и вината на ЧСИ за настъпването на същите, като фактическия състав на тази отговорност е в условията на комулативност. В настоящия случай не е налице вреда от действията на ЧСИ , същото не е извършило неправомерни действия респ. не е извършило процесуално незаконосъобразни действия по изпълнението , както и липсва съответна причинна връзка и вина в ЧСИ.

Поради това не може да се ангажира отговорността на застрахователя , доколкото същата следва да поведението на съдебния изпълнител.Следва да се отбележи в тази връзка и следното : действително обезщетенията по чл.

381 ал.1 от КЗ получени от ищеца са несеквестируеми, тъй като са получени 5 по силата на изплатено застрахователно обезщетение респ. обезщетения по застраховка гражданска отговорност. Обезщетението за неимуществени вреди в размер на сумата от 40 000 лв. е постъпило по сметката на ищеца на дата 13.04.2018 г. , а съобщението за запора е било връчено на дата 9.8.2018 г. . От същото ищеца е изразходвал суми съгласно извлечението от разплащателната му сметка в периода от 13.04.2018 г. до 10.08.2018 г. , като по този начин един месец след получаването на обезщетението ищецът К. не е изразходвал полученото му обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 446 а ал.1 от ГПК несеквестируемостта на доходите по чл. 446, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт , се запазва и ако са постъпили по банкова сметка не по- рано от един месец преди налагането на запора.

Тълкуването на същата разпоредба във връзка с разясненията в т.13 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2 / 2013 г. на ОСГТК води до извода , че забраната за насочване на изпълнението върху несеквестируеми имущества , каквито съгласно чл. 381 ал.1 от КЗ са обезщетенията , получени вследствие на имуществени или неимуществени вреди от претърпяно ПТП се отнася само по отношение на суми , постъпили по банковата сметка на длъжника не по- рано от един месец преди налагането на запора. Всички останали суми по сметката , макар и поначало същите да са възникнали от несеквестируеми вземания или върху тях да не се допуска принудително изпълнение , придобиват характер на спестявания и върху тях принудително изпълнение може да се насочва и то в пълен размер.