Решение № 1257 от 30.09.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 3948/2024
- Вид
- Решение № 1257
- Подписан
- 30.09.2024
- В сила
- 23.10.2024
- Състав
- Зорница Николова Тухчиева - Вангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т.4 и 57, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т.4 и 57, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т.4 и 57, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 178Е · Закон за движението по пътищата
- чл. 98, ал. 2, т. 2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1257 гр. Пловдив, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20245330203948 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 24 – 0435 – 000273 от 24.06.2024 г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Пловдив, РУ 02 Пловдив, с което на основание чл. 178Е ЗДвП на А. С. Г. е наложено наказание глоба в размер на 50,00 лева.
В жалбата и в съдебно заседание, се поддържа становище за конкретни пороци на Наказателно постановление, като се моли за неговата отмяна.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и основателността на въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното Наказателно постановление като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Не се претендират разноски. Релевира се възражение за прекомерност.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
1
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на жалбоподателя служебно провери правилността на атакуваното НП намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:
В процесните АУАН и НП са изложени следните фактически параметри на нарушението:
На 30.05.2024 г. в 11,00 часа, в град Пловдив на ул. „Борис Петров“ – пред № 14 жалбоподателят като водач на лек автомобил „Рено Симбол“ с рег.
№ *** паркирал същия върху тротоара пред горепосочения адрес.
Автомобилът бил собственост на А. Г..
АУАН, а впоследствие и обжалваното НП били съставени предвид постъпило възражение от страна на жалбоподателя Г. против глоба с фиш № 0002565335.
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са описание на фактическите признаци на нарушението; посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието.
В същото време е безспорно както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателния процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН.
В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния процес ТР № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота, непълнота в 2 описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице.
Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на основание чл. 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.
Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административнонаказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.
В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на ППВС №1/ 1953 г., съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми.
Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.
От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин съставомерните фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на извършване, конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат, ведно с всички необходими факти за преценка съставомерността на деянието).
В тази връзка в теорията и съдебната практика е изведен следния практически критерии: АУАН и НП ще съответстват на императивните изисквания за съдържание, ако фактите, така както са описани в тях, в случай, че се приемат за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно деяние по възведената правна квалификация.
В обратния случай - ако в АУАН и НП не са описани всички 3 съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения административен състав или ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца, или ако едва от акта на съда деецът може да разбере, за кои от неясно/ непълно описаните в АУАН и НП фактически положения реално му се повдига административно обвинение и бива наказан, НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на наказания субект.
Точно такъв е и процесния случай.
Отговорността на жалбоподателя, така както е посочено в наказателното постановление е ангажирана за това, че същият паркира на тротоара пред жилищна сграда или гараж, с което затруднява достъпа до тях – нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 2 ЗДвП .
Видно от цитираната разпоредба, за да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на жалбоподателя, респ. за да се потвърди издаденото НП, следва да са налице кумулативно следните съставомерни признаци: паркиране на превозното средство; това да е сторено върху тротоар; едновременно с това да е пред жилищна сграда или гараж; с това паркиране да е затруднен достъпът до сградата, респ. гаража.
В случая в процесните АУАН и НП е отразено единствено, че процесният лек автомобил е паркиран върху тротоара на ул. „Борис Петров“ пред № 14, без да е изрично описано дали адресът е жилищна или нежилищна сграда, или гараж, както и дали по начина, по който е било паркирано МПС е било създадено затруднение за достъпа до съответната жилищна сграда или гараж.
В случая констатираните пороци при описание на нарушението в АУАН и НП няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.
4
Следва да се отбележи също така и че съгласно задължителната тълкувателна практика на ВС и на ВКС, всяко установяване за първи път на етап съдебно следствие на съставомерен факт, който до този момент не е предявен на дееца по надлежния процесуален ред, по своята правна същност представлява съществено изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение.
В същото време съгласно изричния текст на разпоредбата на чл. 287 НПК отговорността на дееца може да се ангажира в условията на съществено изменение на обстоятелствената част, само ако е предприето надлежно изменение на обвинението по смисъла на този член.
Според трайната съдебна практика обаче, изменение на обвинението е недопустимо пред въззивната и касационната инстанция, а доколкото производството по реда на чл. 63 от ЗАНН има характер на въззивно такова, то института на изменение на обвинението не може да намери приложение при оспорване на наказателни постановления пред съда, тоест съдът не може за първи път да установи нови съставомерни фактически положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на тях, щом те не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния процесуален ред.
Изискванията за реквизити на АУАН и НП са императивни и те не могат да бъдат извличани по тълкувателен или дедуктивен път от доказателствата по делото. Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са съставомерните фактически положения, за които се наказва, едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.
Не на последно място, следва да се посочи, че ако съдът служебно установи и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства, без те да са надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в непреодолимо противоречие с контролно - отменителните си правомощия в производството по чл. 63 ЗАНН и на практика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на наказващия орган.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните 5 пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.
В аспект на гореизложеното следва да се има предвид и ТР № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 г. с което се препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията.
Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда. В същия смисъл са и разкритите с ТР № 8/2021 г. на ВАС правомощия на районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/ извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически положения, очертани в обжалвания санкционен акт.
При положение, че за тези съставомерни факти изобщо липсва изложение в АУАН и НП единственото правомощие на съда е да отмени НП.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има жалбоподателят. Такава претенция е своевременно направена, като по делото надлежно е представено пълномощно, както и договор за правна защита и съдействие. Видно от същия, страните по него са договорили възнаграждение в размер на 300,00 лева, което е изплатено изцяло и в брой в момента на подписване на договора, поради което и същото следва да бъде присъдено изцяло в полза на въззивника. В тази връзка релевираното възражение за прекомерност съдът намира същото за неоснователно, доколкото претендираният размер на сторените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение е дори под минимума, предвиден в чл. 7, ал. 2 т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно пар. 1, т.6 от ДР на АПК „Поемане на разноски“ от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия 6 орган, а именно ОДМВР-Пловдив.
Разпечатката съдържа 46 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/27423bf4-9343-4141-afa4-42cc218affce