Решение № 250 от 25.09.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Смолян, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20255400500354 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Същото е образувано по повод на постъпила въззивна жалба с вх. № 5831/04.07.2025г. от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, чрез процесуалния представител - гл. юрисконсулт Св. Ст. срещу Решение 254/17.06.2025г., постановено по гр. д. № 196/2025г. по описа на Районен съд - Смолян.

С обжалваното решение, ГД „ПБЗН" - МВР е осъдена да заплати на С. К. сумата от 2 756,16 лв., представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода 29.01.2022 -29.01.2025г., получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143, както и сумата от 506,72 лв., представляваща мораторна лихва за забава, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието през който е положен труда до датата на предявяване на иска 29.01.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане. Със същото решение, ГД „ПБЗН“ - МВР е осъдена да заплати на С. К., разноски по водене на делото в размер на 500,00 лв., за адвокатско възнаграждение, както и да заплати по сметка на РС – Смолян, държавна такса върху уважените искове в размер на 160,26 лв., както и разноски за вещо лице в размер на 150,00 лева.

Във въззивната жалба се поддържа оплакване за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, изразяващи се в нарушение на материалния закон.

1

Спорният въпрос по делото се фокусира върху приложимостта на общата нормативна уредба и в частност Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата - /приета с ПМС № 4 от 17.01.2007г. и съответните допълнения и изменения/. Оспорва се приложимостта на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ за преизчисление на нощния труд в дневен с коефициент 1, 143 за служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, като се твърди, че тази разпоредба се дерогира от специалната правна уредба на ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Въззивникът ГД „ПБЗН“ - МВР навежда твърдение, че обжалваното решение създава прецедент, който е следствие от практика на Окръжен съд – Смолян, която не кореспондира с тази на останалите окръжни съдилища и ВКС. Твърди се, че изложените от първоинстанционния съд мотиви не съответстват на действащото законодателство. Възприетата аналогия с разпоредба от Закона за държавния служител се определя като ирелевантна, с оглед липсата на юридическа непълнота в смисъла на чл. 46 ал. 2 от Закона за нормативните актове. Неправилно били интерпретирани и норми на Общностното право, което довело до погрешен извод за пряк ефект на Директива 2003/88/ЕО и необходимостта от заместване чрез аналогия. Поддържа се становище, че превръщането на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143 в частният сектор по КТ е за целите на заплащането на трудовото възнаграждение, а не за компенсиране на тежестта на нощния труд. Излага се правен анализ според който, що се отнася до съотношението между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня, СЕС отбелязва, че нито една от разпоредбите на Директивата не съдържа указание по този въпрос, а се установяват само минимални изисквания, които включват това за максимална продължителност на нощния труд от осем часа за всеки период от 24 часа, като и задължението да се предприемат необходимите мерки, така че работници, които полагат нощен труд, да се ползват с подходяща за естеството на работата им защита. Жалбоподателят отрича, че положеният нощен труд от служителя не е заплатен. Неправилно и необосновано се приемало, че за да се формира коефициент 1,143 следва са де разделят 8 часа към 7 часа, тъй като ищецът действително е работил 8 часа нощен труд – превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ било установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а по ЗМВР такова се заплаща по силата на нарочна заповед. Същият смята, че не е разгледана правилно приложимостта на разпоредбата на чл. 187 ал. 1 от ЗМВР, която е императивна, както и разпоредбата на чл. 187 ал. 4 от ЗМВР.

Допълнително, като се позовава на текстове от Хартата на основните права на ЕС, жалбоподателят твърди, че обжалваното решение противоречи на Правото на ЕС, тъй като СЕС признава наличието на обективни обстоятелства като обезщетение и компенсационни механизми, предвидени за обезпечаване на законово определената продължителност на работното време през нощта, а с ТР на ВКС същите били и индивидуализирани. Предвид изложеното, в случая не била налице празнота в правната уредба, а изрична законова регламентация, която предвижда в чл. 187 ал. 1 изр. 2-ро на ЗМВР, че нормалната продължителност на полагания труд през нощта на държавните служители в системата на МВР е 8 часа. Прилагането на ЗМВР в точния му смисъл, съгласно разясненията, дадени с 2

Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, не третирало дискриминационно служители в публичния сектор по отношение отчитане и заплащане на положения от тях труд и не е в противоречие с правото на ЕС на практиката на СЕС. Изброяват се мерки за защита и компенсаторни механизми, предвидени в ЗМВР, спрямо служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, като се твърди, че при предвидени механизми за заплащане на положен труд над нормата, т.е. труд, положен извън установеното работно време, то съотнасянето на положения нощен труд от 8 часа към помалката продължителност от 7 часа и прилагане на преобразуващ коефициент по реда на КТ и НСОРЗ е в противоречие с постановеното решение на СЕС, включително и с Определение на СЕС от 29.07.2024 г. и Решение на СЕС от 04.05.2023г. по съединени дела С-529/21 – С536/21, С-732/21 – С-738/21. Последните според страната, имат смисъла, че нормата на работното време в рамките на часовата му продължителност на нощния труд на служителите по ЗМВР не се налага да бъде по-кратка съобразно разпоредбите на общото трудово законодателство по КТ. Твърди, че след като не е налице изискване към държавите – членки да определят границата на нощния труд под тази на дневния, държавата е упражнила правото си на преценка, при липса на сходство на функционални задължения на други такива служители, то същите са специални и затова са уредени в специален закон, предвиждащ ясни компенсаторни механизми.

Районният съд неправилно бил интерпретирал принципа на равно третиране и сходно положение, каквото в случая в националното законодателство не съществува и не води до резултат несъвместим с нормите на ПЕС, обвързано с преследваната цел. Наличие на такава нормативна несъвместимост, в производство пред СЕС не е установявана, а резултатът следва да е съвместим с правото на Съюза, като Директива 2003/88/ЕО не съдържала изискване за критерии и същите са на преценка на националните правоприлагащи органи при съблюдаване на дадените разрешения на СЕС. Твърди се, че приетите с определението по дело С-435/2023 на СЕС изводи са в унисон с тези по дело С-262/20г., решението по което е взето предвид при постановяване на ТР № 1/15.03.2023г.. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде отхвърлен предявения иск.

Претендира разноски.

В отговора на въззивната жалба, същата се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи за наличие на правен спор относно приложимостта на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Сочи се постановеното по преюдициално запитване по в. гр. д. № 193/2023г. на ОС – Смолян, Определение от 29.07.2024г., в което СЕС е приел, че не се допуска правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд, въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна с тази цел. В същото определение е прието още, че не се допуска прилагане на задължителна национална съдебна 3 практика, ако прилагането води до резултат, несъвместим с цитираните разпоредби от ПЕС, по-специално до разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий. Твърди се още, че специалният закон, /като се визира ЗМВР/ и наредбите по неговото прилагане, не съдържат разпоредби, с които да се регламентират мерки, които по адекватен начин да компенсират особената тежест именно на нощния труд, поради което следва да се приложи методиката по чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Именно прилагането на тази методика се разглежда като изпълнение на предвиденото в чл. 12 б. а/ от Директивата задължение - да се предприемат необходимите мерки, така че работниците, които полагат нощен труд и работниците на смени да се ползват с подходяща за естеството на работата им защита. Обръща се внимание, че в т. 73-80 от Решението по дело С-262/20 на СЕС се приема, че липсата на механизъм за преобразуване на нощните часове труд в дневни се обяснява със съображения от правен и икономически порядък и че подобен аргумент не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането. Твърди се в отговора, че прилагането на ТР № 1/15.03.2023 г. на ВКС би довело именно до разлика в третирането и до поставяне в неблагоприятно положение на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, работещи на смени и полагащи нощен труд, спрямо същите служители, които не работят на смени и не полагат нощен труд. Посочената в ТР разлика в третирането била оправдана именно със „съображение от правен порядък“ по смисъла, вложен в т. 74 и т. 75 от решението по дело С-262/22 – че „воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта – „8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието“ и че „при разработването и приемането на ЗМВР законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсират със съответните компенсаторни механизми…“. Твърди се, че в т. 76 от решението по дело С262/22 на СЕС обаче, за подобно съображение от правен порядък е прието, че: „видимо не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането“, освен ако не покажат друго проверките, които следва да направи запитващата юрисдикция“. В отговора се споменава още, че при извършени проверки се установява, че именно спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона изглежда, че не са адекватно съобразени от законодателя в приетите изменения на чл. 187 от 07.07.2020 г., след като полагането на нощен труд от работещите на смени служители, всъщност не се овъзмездява от компенсаторни механизми. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира разноски.

Допълнителни съображения страните излагат в о.с.з. и в писмени бележки.

Смолянският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо и спорът следва да бъде разгледан 4 по същество.

Ищецът С. К. претендира от ответника ГД „ПБЗН“ – МВР, сумата от 2 756, 160 лв. представляваща незаплатено възнаграждение за положен от него нощен труд в периода: