Решение № 113 от 24.04.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. София, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова при участието на секретаря Ангел Ем. Йорданов като разгледа докладваното от Елеонора Чаначева Касационно търговско дело № 20248002900725 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

„Фантастико груп“ ООД, гр. София / правоприемник на „ Ван холдинг“ ООД, гр. София/ е подал касационна жалба против решение №332 от 30.11.2023 г. по т.д. № 199/2023г. на Варненски апелативен съд.

Касаторът, чрез пълномощника си – юрк. Н К. е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно са изложени подробни съображения, за това, че при постановяване на решението въззивният съд изцяло е игнорирал в нарушение на чл.20 ЗЗД разпоредбите на договора за комбинирани услуги от 09.06.2021г., не са били съобразени и правилата за търговия с ел. енергия. Изложени са още и подробни съображения, за това, че при постановяване на решението, въззивният съд необосновано и в противоречие с материалния закон е приел, че изявлението, съдържащото се в изпратеното от ответника „Енерго - Про Енергийни услуги“ ЕАД писмо от 05.10.2021 г., няма характер на предизвестие за прекратяване на договора от 09.06.2021 г., а представлява евентуално предизвестие за прекратяване на договора, считано от 01.11.2021 г., с течащ от този момент срок за смяна на доставчик от последна инстанция. Навежда оплаквания, че съдът е възприел 1 съдържанието на писмото от 05.10.2021 г., в противоречие с правилата на формалната логика- не е приел признанието на ответника в последващо писмо от 08.10.2021 г., че изявлението в уведомителното писмо от 05.10.2021 г. представлява предизвестие за прекратяване на договора, считано от 01.11.2021 г., до която дата следва да се извърши смяната на доставчик от последна инстанция и в нарушение на материалния закон - чл.13 ЗЗД и чл.20а, ал.2 ЗЗД, съставът е приел за валидно извършено с писмото от 08.10.2021 г. оттегляне на изявлението за прекратяване на договора. Развити са съображения и затова, че съставът не е съобразил спецификата и целта на сключения договор, както и наложителността за предприемане на последващи писмото от 05.10.2021г. действия за намиране на нов доставчик.

Разгледани са и основания за очевидна неправилност на решението, което е неотносимо към тази фаза на производството.

Ответникът по касация – „Енерго – про енергийни услуги“ ЕАД поддържа становище за правилност на изводите на въззивния съд.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

С определение № 3008 от 19.11.2024г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

С решението, предмет на обжалване, състав на Варненски апелативен съд е потвърдил решение №62 от 10.02.2023г. по т.д. 180/22г. на Варненски окръжен съд. За да постанови този резултат, съставът, след като е възпроизвел мотивите на първостепенния съд е очертал и чрез посочване на становищата на страните предмета на спор- вземане за неустойка, предвидена при неизпълнение на поето с договор между страните задължение- да бъде отправено предизвестие при едностранно прекратяване на същия на основание чл.92 ЗЗД, вр.чл.18 от договора. Посочил е, че и двете страните се стремели да се прекрати договора, сключен между тях, обаче при „две напълно откъснати от договорно съгласие цели“. Така е посочено, че ищецът искал да се прекрати договора от 01.11.21г., а ответника след като преценил “ риска да понесе неустоечна отговорност“ се „завърнал“ към спазването на договорното изискване за тридесетдневното предизвестие. Решаващият състав е посочил още, че упражненото право да се прекрати договора от доставчика на ел. енергия на 08.10.21г. считано от 01.12.21г. не било обвързано от неговото упражняване по съдебен ред, докато това от 05.10.21г. не могло да породи правни последици, тъй като прекратяването на договора на основание чл.16 от него, можело да стане само по съдебен ред, а не извънсъдебно. Така е достигнат извод, че неустойката не се дължи, тъй като е налице тридесетдневно предизвестие за прекратяване на договора.

За релевантен, с оглед основанието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК е приет въпроса –относно необходимостта от прилагане на чл.20 ЗЗД във връзка с установяване съдържанието на конкретна договорна клауза, в съответствие с действителната воля на страните и императивните изисквания на нормативната уредба

С константната, безпротиворечива практика на ВКС, /в това число и цитираната от касатора/- напр. решение №133/21 по гр.д. 3595/19 на ВКС, ІІІ г.о., решение 128/19 по гр.д. № 887/19 на ВКС, ІІ г.о. , решение №64/20 по глр.

Д. 350/19 на ВКС, ІІ г.о., решение №122/19 по гр.д. 3238/18г. на ВКС , ІV г.о. и 2 др., по приложението на чл.20 ЗЗД, съставите на ВКС еднозначно приемат, че тълкуването като подчинено, зависимо, производно мислене съдейства за разкриване на съдържанието на предмета му и винаги е дейност по установяване точния смисъл на този предмет. Чл. 20 ЗЗД изрично определя критериите, по които се осъществява тълкуването на договор. От тези критерии се извежда, че меродавна е изявената, а не предполагаема воля на страните, като смисълът на думите се установява в съответствие с общоприетото им значение. При осъществяване на такава дейност по тълкуване винаги следва да се търси общата воля на страните - изявеното и обективирано в писмения текст общо намерение, изследвано в контекста на съотносимост на уговорката с останалите договорни клаузи, със смисъла и целта на целия договор, с обичаите, практиката и добросъвестността.

Поначало на тълкуване подлежат неясните, двусмислени уговорки, както и тези, които макар и разбираеми от външна страна са предмет на спор между страните. При всяко тълкуване на договорно установени права и задължения, обаче, съдът е задължен да изясни само изявената воля, като не я подменя, тъй като чрез тълкуване не може да бъде изменено договорно поето задължение или да бъдат създадени права, които страните не са уговаряли. Критериите, регламентирани от чл. 20 ЗЗД са обективни, поради което разбирането на всяка от страните по договора за смисъла на договореното следва да се съобразява и отнася именно към обективираната им воля, включително изведена и от тяхното поведение при изпълнението му, тъй като неизявената воля е правно ирелевантна.

Следователно, съдът при приложението на чл.20 ЗЗД следва да мотивира смисъла на отделните уговорки във връзка една с друга и в насока, която произтича от целия договор, във връзка с неговата цел, приета от страните, обичаите, практиката и добросъвестността. Ето защо, при изясняване на действителната воля на съконтрагентите, съдът следва да изложи мотиви по изследване, съобразно доказателствения материал на обстоятелствата, при които е сключен договора и се развива договорната връзка. Едва след това, същият може да приеме възникналите права и задължения като установени и съответно като дължимо поведение във връзка с възникналото облигаторно отношение.

С оглед така приетото, напълно споделено и от настоящия състав и разгледаните мотиви на въззивния съд е налице отклонение на въззивния състав от изложените разрешения на ВКС при обосноваване на цялостната основателност на претенцията, така както е заявена, с извършено в противоречие с правилата, установени в чл.20 ЗЗД, тълкуване. Този извод се налага, поради това, че в случая, съдът противно на указаното в цитираната норма с решаващите си изводи по тълкуване уговорките между страните не е изложил аргументи свързани със спора между страните по прилагането им,не ги е тълкувал самостоятелно, нито е обосновал правно и логически различното третиране на двете волеизявления, с които ответникът е заявил прекратяване на договорната връзка от различни дати, не е било съобразена и тълкувана съобразно императивните правни норми правният характер на неустоечната клауза като такава имаща „ дисциплиниращ ефект“, който според състава се изразявал в това, че със второто изявление, с което дружеството доставчик на ел. енергия е въвел начален срок от 01.12 за разваляне на договора е израз именно на този ефект. Изтъкнатото като допълнителен мотив също не е свързано с тълкуване на текстове от договора, а с житейски оправданото от състава разбиране за несправедливо понасяне на неблагоприятни последици от сключения договор, което е ирелевантно към общата воля на страните. Така, съставът е нарушил задължението си, свързано с необходимостта да разгледа събраните по делото доказателства в тяхната цялост, като съобрази и твърденията и доводите на страните, като изведе правни изводи от този доказателствен материал, чрез мотивиране на всички елементи, свързани с коректното тълкуване на създадените, изводими от тези доказателства, отношения и произтичащите от тях права и задължения. Поради това противоречие, решението подлежи на касиране.

По същество, предявеният иск е основателен по следните съображения:

3

В производството не е било спорно, че страните са сключили договор за комбинирани услуги № 2106001135/09.06.2021 г. за покупко - продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „Енерго - Про Маркет “ със срок на действие до 30.06.2022 г. С писмо от 05.10.2021 г. ответникът е отправил до ищеца изявление за изменение на договора, а при непостигане на съгласие за изменение - изявление за прекратяване на договора без предизвестие, считано от 01.11.2021 г., с предупреждение, че ще инициира служебно прехвърляне на обектите на ищеца към доставчик от последна инстанция, като с цел избягване на допълнителни разходи насочил ищеца към предприемане на незабавни стъпки за стартиране на процедура по смяна на доставчика пред съответния мрежов оператор. С писмо от 07.10.2021 г. ищецът е уведомил ответника за несъгласието си договорът да бъде изменян и отправил покана за заплащане на неустойка за неспазен срок на предизвестието за прекратяване на договора, уговорена в чл.18 вр. чл.17, ал.1, б.“ж“ от договора. Ищецът, възприемайки предизвестието сключил на 08.10.2021 г. договор с друг доставчик на ел. енергия, без възможност да проучи различни възможности за постигане на изгодни условия поради краткия срок за това - до 10-то число на месеца. С писмо от 08.10.2021 г. ответникът е заявил, че оттегля изявлението за прекратяване на договора, считано от 01.11.2021 г., като посочил друга дата за прекратяване, вече съобразена с договорения срок за предизвестие 01.12.2021 г. Ищецът изрично посочил, позовавайки се на чл.13, ал.2 ЗЗД, че първото му изявление е възпроизвело редовни правни последици, поради което му се дължи уговорената в договора неустойка.

С клаузата на чл.16 от сключения на 09.06.2021 г. договор за комбинирани услуги, страните са постигнали съгласие при промени в нормативната уредба, решения на КЕВР, съществено изменение в цените на производителите на ел. енергия в резултат на промени в нормативната уредба, настъпили по време на действие на договора, които не са могли да бъдат предвидени към датата на сключване на договора, всяка от тях да може да поиска изменение на договора. Уговорено е още, че ако не се постигне съгласие за изменение на договора и запазването на действието на договора би довело до сериозни загуби за някоя от тях, увредената страна има право да инициира действия по прекратяване на договора, съгласно чл.17, б.“з“. В клаузата на чл.17, б.“з“ е предвидена възможност за всяка от страните, при наличие на изброени обективни предпоставки, както и на условията по чл.16, да прекрати едностранно договора, като в уведомлението за прекратяване/предизвестието следва да се посочи основанието за прекратяване и датата на прекратяване. В чл.17 страните са уговорили и други възможни основания за прекратяване на договора, вкл. по взаимно съгласие (б.“в“) и с едномесечно предизвестие на страната (б.“ж“), считано от първо число на месеца, следващ месеца, в който изтича предизвестието. В договора е уговорена и клауза - чл.18, според която при прекратяване на договора без съответната страна да е спазила срока на договореното в чл.17, ал.1 4 предизвестие, неизправната страна да дължи неустойка в размер на 50 % от произведението на договореното прогнозно средномесечно количество ел. енергия за съответния обект по цената от последно издадената от доставчика и координатор фактура - за неспазения срок на предизвестието.

Разпечатката съдържа 27 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/274175c2-4a83-4c2a-ab83-23ed773dec25