Определение № 999 от 07.11.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 999 гр. Габрово, 07.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20254200500676 по описа за 2025 година

Производството е образувано по частна жалба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр.

София, подадена чрез адв. Г. Г., срещу разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №1394 от 05.09.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 1908/2025 г. на РС-Габрово, с което е отхвърлено заявлението за сумата 1294,14 лв., представляваща общият размер на договорни неустойки за предсрочно прекратяване на сключените между длъжника и дружеството - оператор: Договор за мобилни услуги от дата 12.07.2022 г., за ползване на мобилен номер 359895973463, с подписано към него Допълнително споразумение от дата 27.02.2023 г.; Договор за мобилни услуги от дата 27.02.2023 г., за ползване на мобилен номер 359898571460; Договор за мобилни услуги от дата 12.07.2022 г., за ползване на мобилен номер 359895973456, с подписано към него Допълнително споразумение от дата 27.02.2023 г.; Договор за мобилни услуги от дата 14.04.2023 г., за ползване на телевизионна услуга № TV76142176233732; Договор за мобилни услуги от дата 14.04.2023 г., за ползване на мобилен номер 359896071101.

В жалбата се излагат доводи, че по смисъла на ЗЗП не е неравноправна неустоечната клауза, предвиждаща, че неустойките не могат да надвишават трикратните размери на месечните абонаменти. По отношение на неустойките, начислени във връзка с предоставени устройства, се твърди, че същите са уговорени във фиксиран размер, като се начисляват само и единствено в случай, че клиентът не върне предоставеното му устройство или го върне повредено. Уговорената неустойка не е несъразмерно висока, а без нея потребителя би получил възможност да задържи за себе си предоставената му вещ, без да е заплатил за нея, т.е. да реализира ползи от недобросъвестното си оттегляне от договор със срок, несъмнено уговорен в интерес и на неговия кредитор. Изводът на Районен съд - Габрово, че вземането, за което отказва да издаде заповед за изпълнение, е такова за неустойка, която противоречи на добрите нрави и в този смисъл същата представлява неравноправна договорна клауза, е неправилен и в противоречие с обстоятелствата по делото.

Въз основа на горното се претендира отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване на искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за процесните суми.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт.

С обжалваното разпореждане, инкорпорирано в заповед №1394 от 05.09.2025 г., 1 издадена по ч.гр.д. № 1908/2025 г. на РС-Габрово, заповедният съд е отказал да издаде заповед по чл.410 ГПК за сумата 1 294,14 лева, предмет на заявлението по чл. 410 от ГПК, представляваща сбор от неустойки за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти, от които: 104,16 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 27.02.2023 г. за мобилен номер 359895973456, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси; 104,16 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 27.02.2023 г. за мобилен номер 359895973463, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси; 811,93 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 14.04.2023 г. за мобилен номер 359896071101, от които - 62,93 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 749,00 лв. - фиксирана неустойка за предоставено за ползване устройство ZTE 5G Indoor router MC801A1, съгласно т.5 от договора за мобилни услуги от дата 06.12.2019 г.; 34,98 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 27.02.2023 г. за мобилен номер 359898571460, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси; 238,91 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 14.04.2023 г. за телевизионна услуга №TV76142176233732, от които – 99,91 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 139,00 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство ZTE STB B866V2H01 with RCU Tech4Home, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т. 5 от договора за мобилни услуги от дата 14.04.2023 г. Заявлението е отхвърлено и в частта, в която е поискано да бъдат присъдени разноски за държавна такса за сумата над 1,33 лева и за адвокатско възнаграждение за сумата над 27,36 лева.

Заявлението по чл.410 ГПК е уважено за сумите: 78,22 лева, представляваща главница за дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги, за които са издадени фактури 7353859677/20.07.2023г., 7354997383/20.08.2023г., за периода от 20.06.2023 г. до 19.08.2023 г., ведно със законната лихва от 22.08.2025 г. до изплащане на вземането, както и разноски - 1,33 лв. държавна такса и 27,36 лв. – адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част на заявлението.

В частта, с която е отхвърлено заявлението по чл. 410 ГПК, заповедният съд е приел, че клаузите за неустойки, съгласно формираната съдебна практика, са неравноправни и недействителни.

Обжалваното разпореждане е законосъобразно.

Безспорно е, че договорите, на които се основават вземанията – договор за мобилни услуги от 12.07.2022 г. за ползване на мобилен номер 359895973463, с подписано към него Допълнително споразумение от 27.02.2023 г.; договор за мобилни услуги от 27.02.2023 г. за ползване на мобилен номер 359898571460; договор за мобилни услуги от 12.07.2022 г. за ползване на мобилен номер 359895973456, с подписано към него Допълнително споразумение от 27.02.2023 г.; договор за мобилни услуги от дата 14.04.2023 г., за ползване на телевизионна услуга № TV76142176233732 и договор за мобилни услуги от 14.04.2023 г., за ползване на мобилен номер 359896071101 – са сключени с с физическо лице, което ги ползва за лични нужди, а не за извършване на търговска или професионална дейност, поради 2 което и на основание § 13, т. 1 ДРЗЗП длъжникът се явява потребител на мобилни услуги, предоставяни от заявителя търговец, който от своя страна предоставя услуги на потребители като част от своята търговска или професионална дейност – § 13, т. 2 ДРЗПП. Съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Посоченото основание е налице в разглеждания случай.

Според чл. 143, ал. 1 Закона за защита на потребителите, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В решенията по дела на СЕС – С26/13 с С-96/14, Van Hove, се приема, че "изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се схваща като налагащо и задължение в договора да е прозрачно изложен точния механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици".

По отношение на договорените неустоечни клаузи, на които жалбоподателятзаявител основава претенциите си за процесните вземания, не се установява да са индивидуално договорени. Същите предвиждат, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка при предсрочно прекратяване за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца. В случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти, Потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора. и (б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действащата към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.

Така изложените неустоечни клаузи не съдържат ясно и разбираемо формулиране на евентуално дължимата неустойка при прекратяване на договора по отношение на нито един от компонентите, което е в противоречие с изискването на чл. 147, ал. 1 ЗЗП. Посочен е начинът на изчисляване, но реално конкретна преценка за нейния размер не би могла да се извърши. Така се създава неяснота за потребителя и същият се поставя в положение, в което 3 не може да съобрази икономическите последици от сключването и прекратяването на договора с доставчика, което води до извод за обоснована вероятност клаузата за неустойка да е неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Предвижда се към неустойката да се дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент и разликата в стойността на устройството, което сочи, че е налице вероятност така уговорената в полза на доставчика неустойка да е договорена в необосновано висок размер, извън присъщите функции обезщетителна и санкционна, поради което искането за нейното заплащане да се основава на неравноправна клауза, която противоречи и на добрите нрави. Същите мотиви са относими и за неустойката, представляваща разликата между стандартната цена без отстъпка на устройството и преференциалната цена. Чрез тази клауза за неустойка на практика са променя цената по договора за лизинг, противно на волята на едната страна, още повече потребителят не е гарантиран с такава клауза. Това е явна нееквивалентност на престациите, във вреда на потребителя, поради което клаузата е нищожна.

По отношение на предоставените мобилни устройства заявителят се е позовал на идентичната неустоечна клауза в т. 11 в договор от 14.04.2023 г. за мобилен номер 359896071101 с предоставено за ползване устройство ZTE 5G Indoor router MC801A1 и договор от 14.04.2023 г. за телевизионна услуга № TV76142176233732 с предоставено за ползване устройство ZTE STB B866V2H01 with RCU Tech4Home. Позовава се и на предсрочното прекратяване на договорите по вина на потребителя, при което за последния възниква задължение да върне предоставеното му устройство. Акцентира върху фиксирания размер на неустойките, които не са несъразмерно високи и без които потребителят би получил възможност да задържи за себе си предоставените му вещи, без да ги е заплатил.

Съдът констатира, че в приложенията заявителят е представил договори, споразумения, допълнителни споразумения, но не е представил доказателства относно твърдяното предсрочно прекратяване на договорите - изявления за прекратяване, съответно получени от страна на абоната Т. Н. А.. Договорите са писмени и такива волеизявления би следвало да са налице отпреди момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Затова съдът намира, че по делото не е установено сключените с ответника договори за мобилни услуги да са били прекратени по надлежния начин преди изтичане на техния срок и счита, че за заявителя с оглед на това обстоятелство не е възникнало правото да начислява и съответно да претендира по реда на чл. 410 от ГПК в заповед за изпълнение неустойка. Освен горното, не се установяват параметрите, по които съответните неустойки са определeни.