Решение № 81 от 03.07.2018, Апелативен съд - Варна

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 81 гр.Варна, 03.07.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

МАРИЯ МАРИНОВА при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№243/18г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадена въззивна жалба от Прокуратурата на Република България чрез С.Османов - проку- рор в ОП-Разград против решение №13/03.04.2018г., постановено по гр.д.№ 183/17г. по описа на РОС, в частите му, с които Прокуратурата на Република Бълга- рия е осъдена да заплати на Д.В.Й. сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинение на 11.03.2011г. в извършване на престъпление по чл.212, ал.4, вр. ал.2, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, преква - лифицирано по чл.212, ал.5, вр. ал.2, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което е оправдан с присъда №29/30.05.2016г. спрямо Д.В.Й., потвърдена в тази й част с присъда от 26.01.2017г. по ВНОХД №373/16г. на АС-Варна, ведно със законната лихва върху главницата, начиная датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 26.01.2017г. до окончателното плащане, както и е осъдена да заплати на Д.В.Й. сумата от 4 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатени адвокатски възнаграждения в наказателното производство, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 21.07.2017 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати сумата от 956, 51 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени.В условие на евентуалност се претендира размерът на присъдените обезщетения да бъде намален.

Въззиваемият Д.В.Й. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния му представител адв.С. Х. и в хода на производството поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли решението в обжалваната му част да бъде потвърдено.Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба ищецът Д.В.Й. излага, че с постановление от 11.03.2011г. по ДП №ЗМ-В-327/09г. по описа на ОД на МВР гр.Разград е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.212, ал.4, вр. ал.2, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и му е била взета мярка за неотклонение „под -писка”.Впоследствие разследването е било прехвърлено към ОслО гр.Разград и на 25.11.2013г. по сл.д.№39/13г. е било издадено ново постановление за привличането му като обвиняем за извършване на престъпление по чл.212, ал.4, вр. ал.2, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и отново е била определена мярка за неотклонение „под -писка”.След приключване разследването по досъдебното производство ОП-Разград е внесла против него и други 8 лица обвинителен акт.В хода на съдебното след -ствие представителят на ОП-Разград в о.с.з. на 07.04.2016г. е направил изменение на повдигнатото обвинение в по-тежко, а именно по чл.212, ал.5, вр. ал.2, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.С присъда №29/30.05.2016г. по НОХД №73/14г. по описа на РОС е бил признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение.Присъдата е била протестирана от ОП-Разград и е било образувано ВНОХД №373/16г. по описа на ВАпС, като в о.с.з. на 26.01.2017г. протестът е бил поддържан само по отношение на един подсъдим - А.Х., а по отношение на останалите, вкл. ищеца, не е бил поддържан.Наказателното производство приключило за ищеца с оправдателна присъда от 26.01.2017г., влязла в сила на посочената дата.Общата продължителност на воденото против него производство е 5 години и 10 месеца. Към момента на повдигане на обвинението и понастоящем е с чисто съдебно мина- ло, не е извършвал каквито и да било криминални и противообществени прояви. Необоснованото и несправедливо обвинение и продължителният наказателен про - цес довели до изключително травмиране на психиката му.До преди повдигане на обвинението имал сравнително спокоен живот, бил контактен, жизнерадостен, с добро здравословно състояние, добри взаимоотношения със семейство, близки и познати, добри отношения с представителите на общинската и областната адми -нистрация и с представителите на бизнеса в региона и страната.Повдигането на обвинението и продължилите дълго досъдебни и съдебни производства станали достояние на близките му, както и на роднините, съседите, жителите на малкото населено място, в което живее, както и на партньорите, с които работел.Чувствал се унизен, притеснен и несигурен, затворил се в себе си, не можел да общува нормално с околните, притеснявал се какво ще се помислят за него, че ще започнат да го отбягват, че ще се опетни авторитета му, страхувал се, че бизнес партньорите му ще започнат да го свързват с криминални прояви.Не можел да спи, отслабнал, бил силно депресиран, тревожен, зачестили и случаите на повишено кръвно налягане и кръвна захар, каквито до тогава не били налице.Отключило се и заболя- ването му хипертония и хронифицирало.Възникнали и множество неудобства в лич- ния му живот от това, че поради повдигнатото обвинение и по искане на КУИППД са били наложени обезпечителни мерки върху притежаваното от него и семейството му имущество в периода 2012г.-2016г.Предвид изложеното претендира ответникът Прокуратурата на Република България да бъде осъден да му заплати сумата от 90 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат от воденото против него наказателно производство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от влизане в сила на оправдателната присъда - 26.01.2017г. до окончателното изплащане, както и сумата от 4 500лв., представля -ваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - разходи за адв.възнаграж -дения по воденото досъдебното производство и за двете съдебни инстанции, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответникът Прокуратурата на Република България в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове като моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.Поддържа, че твърдените от ищеца неимуществени вреди са неустановени в производството, като същевремен - но и претендираното за тях обезщетение е в изключително завишен размер, несъ -образен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, трайната съдебна практика по аналогични случаи и обществено-икономическите условия в страната.Спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение, която не би следвало да се е отразила на начина му на живот.Наказателното производство е било водено против общо девет лица, като процесуалното поведение на останалите обвиняеми също е повлияло на продължителността му.Прокуратурата не е предприемала действия спрямо ищеца, извън законоустановените, както и не е оповестявала по какъвто и да било начин воденото против него производство, предвид което и не следва да носи отговорност за евентуално последвала негативна реакция в неговия обществен кръг при узнаване на обстоятелството, че ищецът е наказателно преследван.Прокуратурата не носи отговорност и за действията на КУИППД.Твърди, че претендираното обез - щетение за имуществени вреди е в завишен размер, доколкото сумите, съответно от 2 000лв. и 2 500лв., надвишават минималния предвиден в Наредба №1/04г. на ВАдвС размер на адв.възнаграждение за престъплението, в което ищецът е бил обвинен, а именно 1 500лв.

С влязло в сила в тази му част решение искът за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 30 000лв. до 90 000лв.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с пр. осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД.

Между страните не е спорно, а и от приобщеното към доказателствения мате -риал по делото НОХД №73/14г. по описа на РОС и приложените по него ДП №ЗМ-В-327/09г. по описа на ОД на МВР гр.Разград и ДП №39/13г. по описа на ОслО при ОП-Разград, се установява, че по заведени през 2009г. преписки е образувано на 15.05.2010г. с постановление на ОП-Разград досъдебно производство, по което с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 11.03.2011г. въззиваемият е бил привлечен в качеството му на обвиняем за извър -шване на престъпление по чл.212, ал.4, пр.1, вр. ал.2, вр. ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, а именно за това, че на 10.09.2009г. в гр.Лозница в условия на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание - протоколи от 10.09.2010г. за установяване на завършването и заплащане на видове СМР за джамия в с.Каменар и джамия в с.Студенец, съзнателно е дал възможност на юри - дическо лице - „Соф-Ремонтстрой”ЕООД, гр.София да получи без правно основа - ние чуждо движимо имущество - пари, предоставени от Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане към МС с решение от 24.03.2009г. и 20.05.2009г., отпуснати на община Лозница, в размер на 31 548, 89лв., като документната измама е в големи размери.Взета е мярка за неотклонение „подписка”.Постановлението е предявено на Д.Й. на 30.03.2011г. в присъствието на негов упълномощен защитник и е проведен разпит на обвиняемия.На 14.12.2011г. е издадено ново постановление за привличане на обвиняем/променен е единствено изразът „изпол -зване на документи” със „съставяне на документи”/ и определяне на мярка за неотклонение подписка по същото ДП.Постановлението е предявено на Д. Й. на 19.12.2011г. в присъствието на упълномощения от него процесуален представител и е проведен разпит на обвиняем също в присъствието на процесу -ален представител.По внесен на 28.12.2011г. обвинителен акт против девет лица, едно от които въззиваемият за престъплението, посочено във второто посочено постановление, е образувано НОХД №353/11г. по описа на РОС, прекратено с определение от 10.09.2012г. и изпратено на ОП-Разград за отстраняване на нарушения в досъдебното производство.Преди прекратяването въззиваемият се е явил в единственото на 04.09.2012г. о.с.з., на което не е даден ход на делото.По внесен на 30.

10.2012г. обвинителен акт е образувано НОХД №386/12г. по описа на РОС, прекратено с определение от 10.07.2013г. и изпратено на ОП-Разград за отстраняване на съществени нарушения на процесуални правила.Преди прекратяването въззивае -мият се е явил в три о.с.з., на които не е даден ход на делото.С постановление от 09.09.2013г. на ОП-Разград е възложено разследването на досъдебното производ -ство на ОслО при ОП-Разград, последното образувано под №39/13г.На 25.11.2013г. по посоченото ДП е издадено постановление за привличане на обвиняем/в същото е конкретизирано в какво се изразява невярното съдържание на съставените Д.Й. 2 бр. протоколи за СМР/.Постановлението е предявено на Д.Й. на 25.11.2013г. в присъствието на упълномощения от него процесуален представител и е проведен разпит на обвиняем също в присъствието на процесуален представител.По внесен на 28.02.2014г. обвинителен акт е образувано НОХД №73/14г. по описа на РОС.В о.с.з. на 07.04.2016г. по реда на чл.287 от НПК от ОП-Разград е изменено повдигнатото на Д.Й. обвинението в такова по чл.212, ал.5, вр. ал.2, пр.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, предвид променения размер на получената без правно основание сума от 31 548, 89лв. на 89 973, 68лв., като съответно обвинението е за документна измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай.С присъда №39/30.05.2016г., постановена по цитираното дело, Д.Й. е оправдан по така повдигнатото му обвинение.По подадена от подсъдимия А.М.Х. въззивна жалба и по подаден от ОП-Разград протест против присъдата е образувано ВНОХД №373/16г. по описа на ВАпС, по което с присъда от 26.01.2017г. е потвърдена присъдата по НОХД №73/ 14г. по описана РОС в частта й относно Д.В.Й..Присъдата по ВНОХД №373/16г. по описа на ВАпС не е протестирана в тази й част пред ВКС.Присъдата на ВАпС е била обжалвана от подсъдимия А.М.Х. в частта й, с която е потвърдена присъдата по НОХД №73/14г. в частта й относно неговото осъждане за извършено престъпление по чл.254а, ал.2 от НК, както и про - тестирана от АП-Варна само в частта й, с която е потвърдена присъдата по НОХД №73/14г. в частта й, с която същият подсъдим е бил оправдан за част от престъп -лението по чл.254а, ал.2 от НК.С решение №187/20.02.2018г., постановено по н.д. №731/17г. по описа на ВКС, ІІІ н.о., е оставена в сила въззивна присъда от 26.01. 2017г. по ВНОХД №373/16г. по описа на ВАпС.