Определение № 1516 от 21.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1516 гр. Пловдив, 21.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско дело № 20235300501655 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК 200604885, чрез пълномощника му по делото адв.

Б. С., против Определение №4894 от 26.04.2023г., постановено по гр.д.

№2326/2022г. по описа на ПРС, II гр.с., с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото Решение №957 от 06.03.2023г. в частта му за разноските. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и решаване на въпроса по същество, като определеното в полза на процесуалния представител на ищците адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата се намали от 900 лв. на 300 лв.

Ответната страна по жалбата- адв. М. В. М., в качеството му на пълномощник на ищците П. Я. Ю., И.М.Ю. и Я.М.Ю., в писмен отговор оспорва същата и иска оставянето й без уважение.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от 1 легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество, е основателна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на П. Я. Ю., И.М.Ю. и Я.М.Ю., в качеството им на наследници на починалия кредитополучател М.Е.Ю., против „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД за прогласяване на нищожността на клаузата на чл.1 от договор за потребителски кредит от 30.07.2021г. и анекс №1 и №2 към него, предвиждащи такса за експресно разглеждане в размер на общо 199,80 лв. С постановеното по делото решение съдът е уважил предявения иск и тъй като ищците са били представлявани безплатно по делото от адв. М.

М., е осъдил съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответното дружество да му заплати адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв.

По реда на чл.248 от ГПК частният жалбоподател „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД е поискал изменение на решението в частта му за разноските, като присъденото на пълномощника на ищците адвокатско възнаграждение бъде намалено от 900 лв. на 300 лв. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата му по съображения, че всеки от ищците е сключил самостоятелен договор за правна защита с упълномощения адвокат и за всеки от тях на адвоката следва да се определи адвокатско възнаграждение.

Настоящият състав на съда определение е неправилно. намира, че така постановеното

Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА в случаите, когато адвокат е оказал безплатна правна помощ съгласно ал.1 на същата разпоредба, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда, че по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, но разумното тълкуване на същата налага да се приеме, че това не се отнася за хипотези като настоящата, а именно когато няколко наследници на починала страна по договор 2 предявят иск за прогласяване на нищожността му, за което упълномощят един адвокат. В този случай, независимо от наличието на субективно съединяване на искове, то предвид обстоятелството, че последното се дължи на настъпило наследствено правоприемство, както и предвид общите правопораждащи факти, на които се основават претенциите, на адвоката следва да се определи по реда на чл.38, ал.2 от ЗА едно адвокатско възнаграждение, а не няколко отделни такива съобразно правилото на чл.2, ал.5 от наредбата. Цитираната в отговора на частната жалба съдебна практика на ВКС няма задължителен характер, а при определяне на размера на адвокатското възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА следва да се отчете и практиката на Съда на Европейския съюз. С Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС е приел, че правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които трябва да се положи за защитата на съответното право. Съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат "пропорционални". Прието е, че съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случаи, в които прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, които се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим. Съдът на ЕС е извел задължение за националния съд да гарантира пълното деиствие на нормите на правото на ЕС, като при необходимост, по собствена инициатива да оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред - Решение от 09.03.1978 г. по дело 106/1977 на Съда на ЕО.С Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16, Съдът на Европейския съюз е тълкувал чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДФЕС в смисъл, че национална правна уредба като тази по чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 78, ал. 5 от ГПК, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да 3 ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Прието е, че запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели. Предвид предимството на първичното общностно право- чл.101, пар.1 от ДФЕС пред националното ни законодателство и на основание чл.633 от ГПК, разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА в частта й, предвиждаща минимален размер, определен от Висшия адвокатски съвет, под който адвокатско възнаграждение не може да бъде определено, не следва да бъде прилагана. По всяко дело, по което следва да се определи такова, националният съд ще следва да извърши преценка на правната и фактическа сложност на делото, без да бъде ограничаван от определения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минимален размер. Единственото ограничение тук ще бъде свързано с преследваната от наредбата цел, а именно да се гарантира, че високоотговорният труд на адвоката няма да бъде подценен и поставен в зависимост единствено от пазарни механизми, което би имало за свой (отрицателен) резултат влошаване качеството на предоставяните правни услуги и ограничаване достъпа до квалифицирана правна помощ. В конкретния случай материалният интерес по делото не е висок /199,70 лв./, делото не се отличава с особена правна и фактическа сложност, тъй като се касае за спор, по който вече има установена съдебна практика, а производството пред първоинстанционният съд е приключило в едно съдебно заседание, в което не са събирани доказателства и в което пълномощника на ищците адв. М. М. не се е явил. Предвид горното съдът намира, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на жалбоподателя би бил в размер на 300 лв., т.е. в минималния размер по Наредба №1 с оглед общия материален интерес по делото, като следва да се вземе предвид редакцията на наредбата, действаща към датата на реално извършените от адв. М. действия по оказване на правна помощ, а именно- изготвяне на исковата молба.

Предвид горното обжалваното определение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови изменение на решението в частта му за разноските, като определеното на адв. М. адвокатско възнаграждение 4 се намали от 900 лв. на 300 лв.

Исканията на страните за присъждане на разноски в настоящото производство следва да се оставят без уважение, тъй като в производство по чл.248 от ГПК разноски не се дължат, включително и при обжалване на постановения в производството акт /в този смисълОпределение № 278 на ВКС от 15.07.2019 г. по ч. гр. д. № 1557/2019 г., ІV г.о./.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №4894 от 26.04.2023г., постановено по гр.д.№2326/2022г. по описа на ПРС, II гр.с., с което е оставена без уважение молбата на „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД за изменение на постановеното по делото Решение №957 от 06.03.2023г. в частта му за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение №957 от 06.03.2023г., постановено по гр.д.

№2326/2022г. по описа на ПРС, II гр.с., в частта му, с която

„Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК 200604885, е осъдено да заплати на адв. М. В. М. адвокатско възнаграждение за разликата над 300 лв. до присъдения размер от 900 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на направените в настоящото производство разноски.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5