Решение № 754 от 26.08.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 754 гр. Бургас, 26.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20232100501051 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 152 от 11.04.2023г. по гр.д.№ 772/2022 г. по описа на Районен съд – Несебър, А.В.К., роден на *****г., гражданин на ******, с постоянен адрес в **********, ********, е осъден да заплати на „АСТОРИЯ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК 203221739, със седалище и адрес на управление: град Варна, район Приморски, улица Никола Вапцаров № 5, представлявано от управителя Атанас Маринов Тодоров, следните суми: 1/ 566 евро с включен ДДС, представляваща годишна такса за 2021г., дължима по силата на чл.4 от Договор за управление, поддръжка и обслужване на съоръжения и обекти за общо ползване, ведно със законната лихва, считано от 15.07.2022г. до окончателното изплащане на главницата, 2/ 166,80 евро с включен ДДС представляваща договорна неустойка, определена като 30% върху годишната такса за 2021г., дължима на основание чл.14 от Договора; 3/ 566 евро с включен ДДС, представляваща годишна такса за 2022г., дължима по силата на чл.4 от Договор за управление, поддръжка и обслужване на съоръжения и обекти за общо ползване, ведно със законната лихва, считано от 15.07.2022г. до окончателното изплащане на главницата, 4/ 166,80 евро с включен ДДС представляваща договорна неустойка, определена като 30% върху годишната такса за 2022г., дължима на основание чл.14 от Договора, както и 966,99 лв.- съдебни - деловодни разноски.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от адв. Пламен Ченголов – особен представител на А.В.К., съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Цар Иван Шишман“ № 20, ет.2.

С въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното решение, като жалбоподателят счита същото за неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, 1 както и необосновано.

Изразява несъгласие с извода на съда, че с договора сключен между „Зора феникс“ ЕООД и „Астория мениджмънт“ ООД е прехвърлено цялото правоотношение, като същият има характер на заместване в съществуващо правоотношение, при което е допустимо да се съчетават правилата на цесията и заместването в дълг по смисъла на чл.102 от ЗЗД.

Намира за неправилни изводите на съда, че щом „Зора феникс“ ЕООД е уведомило етажните собственици, че от 2018г. „Астория мениджмънт“ ООД ще извършва дейностите по поддръжката в комплекса и плащанията на годишните такси следва да се извършват на това дружество, както и че щом ответникът е заплащал годишните такси за поддръжка до 2020г. включително, и сумите за потребени в неговия самостоятелен обект ток и вода, не се е противопоставял ищецът да извършва тези дейности, респ. не е претендирал изпълнение от „Зора феникс“ ЕООД, то е налице съгласие ищцовото дружество да осигурява поддръжката в комплекса през 2021г. и 2022г. вместо „Зора феникс“ ЕООД.

Твърди, че по делото липсват доказателства, от които да се обоснове извод, че К. е използвал имота си в процесния или предходен период, тъй като не са представени нито платежни нареждания, нито извлечения, доказващи банкови преводи от страна на ответника.

Също така ищцовото дружество не е успяло да докаже наличието на облигационна връзка, а позоваването на несъществуващи обстоятелства от страна на съда води до незаконосъобразно съдебно решение.

Според договора за управление, поддръжка и обслужване на съоръжения и обекти за общо ползване от 18.06.2015г. страни по него са А.В.К., като възложител и „Зора феникс“ ЕООД като изпълнител. Ищцовото дружество е страна по договор за възлагане извършване на дейностите по поддръжка и управление на жилищен комплекс „Астория“ сключен с „Зора феникс“ ЕООД, като липсва изрично съгласие по см. на чл. 102 от ЗЗД, от страна на ответника за заместване на изпълнителя - „длъжник“, което води до липсата на валиден договор между страните в настоящото производство. Счита за недопустимо заместването на страна по договор intuito personae, без изричното съгласие на другата страна, тъй като обстоятелството, че уведомлението, приложено към исковата молба е достигнало до ответника е оспорено. Дори и да се приеме, че уведомлението е получено от ответника, то получаването не може да бъде приравнено на съгласието по см. на чл. 102 от ЗЗД.

Излага оплаквания, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви за всички въведени с отговора на исковата молба възражения за нищожност на процесните договори.

Отправено е искане към съда да бъде прогласена нищожността на разпоредбата на чл. 1, чл.11 и приложение към Договора за възлагане извършване на дейностите по поддръжка и управление на жилищен комплекс с търговско наименование „АСТОРИЯ - 2“, сключен на 18.06.2018г., между „Зора феникс“ ЕООД и „Астория мениджмънт“ ООД поради липса на съгласие от ответника, поради противоречие и заобикаляне на чл. 1 във вр. с чл.9, чл.10, чл.31 от ЗУЕС, и при противоречие с чл. 2 във вр. с §1, т.3 от ЗУЕС и чл.161 от ЗУТ, противоречие с чл.34 от ЗУЕС, както и в противоречие с Решение № 87 от 9.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1115/2011 г„ II Г.О., ГК. постановено по чл. 290 от ГПК.

Иска се от съда да бъде прогласена нищожността на Договор за управление от 18.06.2015г., със страни А.В.К. и „Зора феникс“ ЕООД на основание чл. 26 от ЗЗД, поради противоречие и заобикаляне на чл. 1 във вр. с чл. 9, чл. 10, чл. 31 от ЗУЕС, и при противоречие с чл. 2 във вр. с § 1, т. 3 от ЗУЕС и чл. 161 от ЗУТ, противоречие с чл. 34 от ЗУЕС, както и в противоречие с Решение № 87 от 9.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1115/2011 г. II Г.О., ГК, постановено по чл. 290 от ГПК, в т.ч. противоречие с практиката по сходен казус: Решение № 640 от 30.06.2022г. постановено по въззивно гражданско дело № 2022 2100500 260 по описа за 2022г. на Окръжен съд Бургас, и Решение № 260249 от 31.12.2021г.. постановено по гр.д.№1200 от 2020г. на PC Несебър.

В заключение, моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендира разноски 2 пред двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв.

Диляна Койчева – процесуален представител на „Астория мениджмънт“ ООД. С него жалбата се оспорва като неоснователна.

Изразява се съгласие с извода на съда относно правната същност на сключения между ищцовото дружество и „Зора феникс“ ЕООД договор, а именно, че същият представлява договор за заместване в права и задължения и с него „Зора феникс“ ЕООД е прехвърлило на ищеца всички свои права и задължения по действащите договори за управление и поддръжка, т.е. ищцовото дружество е заместило „Зора феникс“ ЕООД като страна по тези договори. Страните са се споразумели ищцовото дружество да събира всички дължими от етажните собственици такси, както и да извършва всички дейности по управление и поддръжката на комплекс „Астория 2“ /така чл.1-4/.

Изразява се и становище, че съгласието на кредитора – ответник относно обстоятелството, че досегашният длъжник се освобождава от дълга и се замества с нов длъжник е дадено от ответника с включването в договора на клаузата по чл.16, според която „изпълнителят осъществява управлението, поддръжката и обслужването, съгласно договора, т.е. е налице съгласие дейностите по договора да бъдат възложени на трето лице.

Също така заявява, че тъй като сключеният договор за поддръжка от 10.07.2018г. включва в себе си елементи на договор за поръчка и договор за изработка, сключен с търговец - юридическо лице, същият не е с оглед личността на изпълнителя, поради което не съществува пречка задълженията по договора да бъдат прехвърлени на трето лице, особено след като такава клауза е предвидена в него.

Посочва, че за направеното прехвърляне е изготвено уведомление, което е приложено към исковата молба, връчено е на особения представител на ответника, ищцовото дружество е надлежно упълномощено да уведоми всички собственици на самостоятелни обекти в комплекс „Астория 2“ че „Зора феникс“ ЕООД е възложило на „Астория мениджмънт“ ООД извършването на всички дейности по поддръжка и управление на посочените жилищни комплекси, както и събирането на дължимите суми за поддръжка и управление от собствениците. Счита, че не е налице пречка въпросното уведомление да бъде връчено в хода на процеса, на надлежен представител на ответника, цитира съдебна практика в тази насока.

Намира за несъстоятелни възраженията за нищожност на сключения между ответника и „Зора феникс“ ЕООД договор. Излага становище, че според съдебната практика няма забрана етажните собственици да сключват договори относно финансиране управлението на общи части, когато жилищния комплекс не е от затворен тип, а е налице обикновена етажна собственост. Процесният договор има комплексен характер, като в него са включени елементи на договор за поръчка и на договор за изработка, като договореното общо възнаграждение включва както възнаграждение за различните услуги, така и предварително определените разходи за изпълнение на възложената поръчка.

Счита, че не е налице противоречие със закона, тъй като страните по договора не са целели забранен от закона резултат. ЗУЕС не поставя изискване относно съдържанието на индивидуалните договори между етажен собственик и търговеца, който извършва дейности по управление и поддръжка на общите части. Страните не са обвързани от чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, за да се определят размерите на таксите за управление и поддръжка в съответствие с размерите по другите индивидуални договори, тоест няма законово изискване уговорената такса по индивидуалните договори да бъде еднаква за всички етажни собственици по всеки отделен договор като изискване за действителност, съответно няма законова забрана размерът на таксата да бъде определяема въз основа на притежаваната жилищна площ.

Счита, че при извършването на преценката от съда за нищожността на правната сделка или на отделни клаузи от нея, каквито възражения са направени от ответника, следва да се извърши преценка дали чл. 51 от ЗУЕС отговаря на основни принципи от правото на 3

Европейския съюз. Посочва, че съобразно практика на Съда на Европейския съюз – Решение от 20.05. 2010 г. по дело С- 434/08, Решение от 09.11.2017г. по дело С-227/16, за договорите поначало е присъщ принципът на автономия на волята, съгласно който по-специално страните са свободни да поемат задължения една към друга. Възприето е, че принципът „свобода на договаряне“ включва най-малкото следните свободи: на сключване на договор, на избор на съдоговорител, на определяне на съдържанието на договора, а оттам и на облигационното правоотношение, а също и на избор на форма на договора. Правото на страните свободно да определят съдържанието на правоотношението помежду си включва и правото им да определят размера на взаимните престации, в това число най-вече цената или възнаграждението за престацията на другата страна. Тази представа за свободата на договаряне намира отражение в практиката на Съда. В процесния случай страна по договора е потребител, а защитата на потребителите е заложена както в чл. 169 от Договора за функционирането на Европейския съюз, така и в чл. 38 от Хартата на свободните права на ЕС. В редица решения на Съда на европейския съюз е възприето, че Директива 2011/83 следва да отчита правото на свободна стопанска инициатива, признато в член 16 от Хартата.

Налице е и трайна практика на Съда на Европейския съюз, че разпоредбите на Хартата са приложими към отношенията, свързани с потребители.

Договорът не е нищожен и поради противоречие с чл. 2 от ЗУЕС, тъй като недействителността на клаузата, че договорът е сключен на основание чл. 2, ал. 2 от ЗУЕС не води до нищожност на целия договор.

С оглед на всичко изложено по-горе, въззиваемата страна счита, че при постановяването на крайния съдебен акт съдът е основал решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, като ги е преценил не само поотделно, но и в тяхната взаимна връзка.

Разпечатката съдържа 34 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/27403347-c3c2-4feb-a423-7413ed2dcad6