Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 461 от 23.11.2022, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Административно наказателно дело 935/2022
Вид
Решение № 461
Подписан
23.11.2022
Състав
Цанка Георгиева Неделчева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 461 гр. Сливен, 23.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цанка Г. Неделчева при участието на секретаря Галина Едр. Пенева като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно наказателно дело № 20222230200935 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от Т. М. М. с ЕГН ********** от гр.

Сливен против НП № 4990 от 20.09.2021 год., издадено от Началник РУ към ОД на МВР – Сливен, с което е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500,00 лева на основание чл. 264, ал. 1 от ЗМВР за нарушение на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата, моли издаденото НП да бъде отменено и претендира направените по делото разноски.

В с.з. административнонаказващият орган, не изпраща процесуален представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител на въззиваемата страна.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 27.08.2021 год. бил съставен АУАН с фабр. № 055232 против жалбоподателя за това, че на 27.08.2021 год. около 21,20 часа в гр. Сливен, ул. „Охрид” срещу № 12А при проверка на лицето, същият след надлежно предупреждение и няколкократни отдадени устни полицейски разпореждания, изразяващи се в това да остане и да не напуска самоволно мястото на полицейската проверка, същият не изпълнява и напуска мястото на проверката преди тя да е приключила, с което съзнателно пречи на полицейските органи да изпълняват служебните си задължения по опазване на обществения ред. В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР. Актът бил връчен при отказ от страна на 1 нарушителя на 27.08.2021 год., което било удостоверено с трите имена и подпис на един свидетел (л. 5 от делото).

Въз основа на акта било издадено процесното НП № 4990 от 20.09.2021 год., издадено от Началник РУ към ОД на МВР – Сливен, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500,00 лева на основание чл. 264, ал. 1 от ЗМВР за нарушение на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР. В обстоятелствената част на НП било отразено, че случаят не е маловажен, поради което не са налице предпоставките за прилагане хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. НП било връчено лично на жалбоподателя на 03.08.2022 год. (л. 7 от делото).

От приложеното по делото заверено копие от Споразумение от 13.09.2021 год. по НОХД № 1122/2021 год. по описа на СлРС се установява, че на жалбоподателя било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, което на основание чл.

66, ал. 1 от НК било отложено за изпитателен срок от три години за това, че на 27.08.2021 год. в гр. Сливен, по ул. „Охрид“ управлявал МПС – л.а. „Сеат Толедо“ с рег. № ***** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,52 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство дрегер „Алкотест 7510 – ARNA017“ престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК (л. 34 - 36 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500,00 до 1000,00 лева, ако извършеното не съставлява престъпление.

В настоящия случай безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че на 27.08.2021 год. жалбоподателят не е изпълнявал дадените разпореждания от полицейските служители да остане и да не напуска мястото на полицейската проверка, като с действията си е пречил на полицейските служители да изпълнят задълженията си по служба по опазване на обществения ред, което е довело и до задържането му по ЗМВР.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, поради което същият следва да понесе предвидената в ЗМВР административнонаказателна отговорност.

Възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че за същото деяние на жалбоподателят било наложено наказание „Лишаване от свобода“ по споразумение и не било допустимо за едно и също деяние да носи наказателна и административнонаказателна отговорност е неоснователно. В Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 год. по т.д. № 3/2015 год. на ВКС, ОСНК по третия въпрос е посочено, че когато деянието засяга един и същи кръг обществени отношения, правилното и точно прилагане на закона предпоставя реализация на отговорност или за административно нарушение, или за престъпление, но не 2 и за двете едновременно, като административнонаказателната отговорност следва да се ангажира, само ако деянието не представлява престъпление. В настоящия случай видно от събраните по делото доказателства деянието на жалбоподателя засяга различни обществени отношения. От приложеното заверено копие от споразумение по НОХД № 1122/2021 год. по описа на СлРС се установява, че жалбоподателят е наказан за извършено на 27.08.2021 год. престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК за това, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство.

Докато с обжалваното НП е ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР за това, че противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си.

Следователно в настоящия случай наказателната и административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не е ангажирана деяние засягащо един и същи кръг обществени отношения.

Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта, така и при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

Размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е в предвидения от закона минимален размер и отговаря в пълна степен на вината и на допуснатото нарушение. Ето защо съдът намира, че следва да потвърди атакуваното НП като законосъобразно и обосновано.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 4990 от 20.09.2021 год., издадено от Началник РУ към ОД на МВР – Сливен, с което на Т. М. М. с ЕГН ********** от гр. Сливен, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500,00 лева на основание чл. 264, ал. 1 от ЗМВР за нарушение на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

3