Решение № 81 от 26.05.2026, Окръжен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Кърджали, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Гражданско дело № 20255100100233 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД.

В исковата си молба ищецът – „М.“ ООД гр. К., твърди, че е собственик на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., ведно със сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К.. Твърди, че е собственик на поземления имот още от 03.04.2013 г., на която дата е закупил същия от дружеството „П.” АД с нотариален акт за продажба на недвижим имот № **, том *, peг. № ****, дело № **/**** г. от **.**.**** г. Ответното дружество „С.” ЕООД притежавало 25-годишно срочно право на строеж, въз основа на което сградата е била построена върху поземления имот. Въпросното срочно право на строеж било учредено с нотариален акт за учредяване право на строеж № ***, том **, дело № ****/** г. от **.**.**** г. в полза на „И.“ ООД гр. К.. Впоследствие дружеството „И.” е изпаднало в несъстоятелност, като на 28.10.2002 г., с постановление за възлагане в рамките на производството по несъстоятелност, след проведена публична продан, срочното право на строеж е възложено на ответника „С.” ЕООД. Тези обстоятелства били вписани и в нотариалния акт от 2013 г., с който поземленият имот е придобит от ищеца „М.” ООД. На 1

29.08.2022 г. изтекъл 25-годишният срок на правото на строеж, поради което обстоятелство и на основание чл. 65 от ЗС, на същата дата собствеността върху сградата била придобита от собственика на поземления имот - „М.” ООД, като „С.” ЕООД следвало да преустанови ползването на имотите и да ги предаде на ищеца. Твърди се, че всички опити на ищеца да получи доброволно имотите след 29.08.2022 г. са останали без успех, поради което се е стигнало до завеждането на ревандикационен иск от страна на ищеца и до образуването на гр. д. № 267 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - Кърджали. С решение № 49 от 21.04.2024 г., постановено по гр. д. № 267 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - Кърджали, искът бил изцяло уважен, като съдът е приел за установено, че ищецът е собственик на поземления имот и на изградената върху него сграда на основание чл. 65 от ЗС – изтекло право на строеж със срок от 25 години, като ответникът бил осъден да предаде на ищеца владението върху тях. Въпросното решение било потвърдено на втора инстанция с решение № 23 от 10.02.2025 г. по гр. д. № 540/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив.

Твърди се, че ответникът не изпълнил доброволно двете съдебни решения, поради което ищецът е поискал издаване на изпълнителен лист и било образувано изпълнително дело № 184/2025 г. по описа на ЧСИ Р. С., peг. № .***, за извършване на принудителен въвод във владение. Въводът бил извършен и ищецът влязъл в имотите едва на 24.04.2025 г., или повече от две години и половина след датата на изтичане на срочното право на строеж. Сочи се в исковата молба, че ответникът е следвало да освободи имотите на 29.08.2022 г. – датата на изтичане на срока на учреденото право на строеж, което би позволило на ищеца да започне да ги ползва от 30.08.2022 г. Вместо това обаче, ответникът продължил да ползва имотите и да извлича икономическа облага от тях без каквито и да е било основания за целия период от 30.08.2022 г. до 23.04.2025 г. включително. Счита, че през периода от 30.08.2022 г. до 23.04.2025 г. несобственикът „С.” ЕООД категорично и неоснователно се обогатил със спестения от него наем, който би плащал за ползване на имотите. В същото време собственикът на имотите – ищецът „М.” ООД, бил лишен от тяхното ползване, поради което е обеднял поради пропуснати от него наемоподобни доходи, които би получавал при отдаването на имотите под наем. С оглед на горното, ищецът претендира обезщетение по чл. 59 от ЗЗД, определено съобразно действаща за периода средна пазарна наемна цена за имотите, което счита, че възлиза на 77 378.40 евро, равняващи 2 се на 151 339 лева. Претендира също така обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главницата за периода от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане.

В съдебно заседание, чрез своите представители по пълномощие, поддържа предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът – „С.“ ЕААД гр. К., представя писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че не са налице предпоставките на чл. 59 от ЗЗД, като в конкретния случай ответното дружество „С.” ЕООД не се е обогатило за сметка на ищеца „М.” ООД. Поддържа се, че до постановяване на решението на Апелативен съд – Пловдив от 10.02.2025 г. по гр. д. № 540/2024 г., с което се потвърждава и решението на Окръжен съд – Кърджали по гр. д. № 267/2022 г., „С.” ЕООД е упражнявало правото на собственост върху цитираните в исковата молба имоти и сгради по силата на констативен нотариален акт за собственост от 14.11.2002 г. По силата на този нотариален акт „С.” ЕООД бил признат за собственик като добросъвестен владелец и въз основа на Постановление № 607 от 28.10.2002 г. по т.д. № 301 от 1999 г. на Окръжен съд – Кърджали. Поддържа се също, че в качеството си на собственик „С.” ЕООД е упражнило конституционно гарантираното му право на защита по предявените срещу него искове от „М.” ООД. Наред с това липсвала и покана от ищеца до „С.” ЕООД за заплащане на наем за ползването на имотите и/или заплащането на друго обезщетение. Твърди, че за ищеца е налице друг път за правна защита, а не този по общия текст на чл. 59 от ЗЗД относно претенцията за обедняването. Относно размера на исковата претенция оспорва изцяло размера на исковата претенция от 77 378.40 евро, равняващи се на 151 339 лева, който размер счита, че е недоказан. Моли съда да отхвърли предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот № **, том *, рег. № ****, дело № **/**** г. на нотариус с рег. № *** на НК, на 03.04.2013 г. ищецът „М.“ ООД гр. Кърджали е закупил от „П.” АД и придобил собствеността върху имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., общ. К., обл. К., целият с площ 2 385 3 кв. м., , с начин на трайно ползване: за бензиностанция, газостанция, със стар идентификатор УПИ ІХ, кв. 157, с адрес на поземления имот: гр. К., бул. „Б.“, при посочени граници. В цитираният нотариален акт е отразено също така, че върху описания продаваем имот, с нотариален акт № ***, т. *, дело № ****/**.**.**** г. на РС – К., продавачът „П.” АД – Кърджали е учредил в полза на „И.“ ООД – ликвидирано към този момент търговско дружество, право на строеж на Газстанция, за срок от 25 години. Посочено е също така, че с постановление № 607/28.10.2002 г. по гр. д. № 301/1999 г. на Окръжен съд – Кърджали посоченото право на строеж, построената сграда на Газстанцията, движими вещи, представляващи машини, съоръжения, инвентар и други вещи, подробно описани в постановлението, са възложени на ответника „С.“ ЕООД – Кърджали.

По делото е приет като доказателство нотариален акт за учредяване право на строеж № ***, том *, дело № ****/**.**.**** г. на нотариус при Кърджалийския районен съд (цитиран в посочения по-горе нотариален акт № **/**.**.**** г.), видно от който П. учредява в полза на „И.“ ООД правото да построи в източната част на собствен терен Газстанция, съгласно утвърден архитектурен проект, като правото на строеж е учредено за срок от 25 години.

От посочения нотариален акт се установява, че на 29.08.2022 г. е изтекъл 25годишният срок на правото на строеж.

Представено е и Постановление № 607 от 28.10.2002 г. по гр. д. № 301/1999 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали (също цитирано в посочения по-горе нотариален акт № **/**.**.**** г.), видно от което, в производство по несъстоятелност, след проведена публична продан, срочното право на строеж на Газстанция, с построени върху имота Газстанция с разгъната застроена площ от 98.10 кв. м., сграда на помпена станция с разгъната застроена площ от 32.34 кв. м., склад за гориво с разгъната застроена площ от 239.80 кв. м., ведно с трайни овощни и декоративни насаждения и движими вещи – машини, съоръжения и оборудване, са възложени на ответното дружество „С.“ ЕООД – Кърджали.

С решение № 49 от 21.04.2024 г. по гр. д. № 267/2022 г. на Окръжен съд – Кърджали (представеното по делото в заверено копие) е признато за установено по отношение на „С.” ЕООД, по предявен срещу него от „М.“ ООД, иск с правно основание чл. 108 от ЗС, че „М.“ ООД е собственик на 4 следните недвижими имоти: 1.) Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., с площ по скица от 2 385 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: за търговски обект, комплекс, номер по предходен план: квартал: 157, парцел XXIII, при посочени съседи, и 2.) Сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., построена върху поземлен имот с идентификатор *** с площ по скица от 2 385 кв. м., със застроена площ от 356 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: а.) Сграда за търговия, описана като Административно-битова сграда, изградена в средата на имота със застроена площ 98.10 кв. м.; б.) Сграда за помпи изградена северно от Административно - битовата сграда, свързано с нея с площ 32.34 кв. м.; в.) Горивно стопанство, изградено в северната част на имота с обща застроена площ 239.80 кв. м., състоящо се от саркофаг за цистерни с газ с площ 198.40 кв. м. и терен от 41.40 кв. м. за вкопана цистерна за бензин; г.) Компресорно с метален навес, изградено западно от склада за гориво с покрита площ 20.40 кв. м.; д.) Газстанция с площ 137.50 кв. м., изградена в средата на имота пред Админ. битовата сграда; е.) Бензиностанция с площ 16 кв. м. в южната част на имота, пред Газстанцията; ж.) Масивна ограда, висока 1.60 м. с дължина 136 м., изградена по границите на ПИ, идентична с установеното от вещото лице сграда със застроена площ от: 356 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: сграда за търговия, основна сграда /газстанция и помпена станция/ с обща площ от 137 кв. м и сграда /склад за гориво/ с площ от 242 кв.м.; преградна стена; зелена площ; навес; сграда-тоалетна; ограда; шахти; остров с газоколонка за зареждане на газ; остров с бензиноколонки за зареждане на бензин и дизел; навес над бензиноколонки, като е осъдено „С.” ЕООД да предаде на „М.“ ООД владението върху тях.

С решение № 23 от 10.02.2025 г. по В. гр. д. № 540/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив (заверено копие от което е представено по делото) е потвърдено решение № 49 от 21.04.2024 г. по гр. д. № 267/2022 г. на Окръжен съд – Кърджали. С цитираните решения изрично е прието, че на основание чл. 65 от Закона за собствеността, с изтичане на 25-годишния срок правото на собственост върху построеното в имота е преминало безвъзмездно върху собственика на земята.

Издаден е и изпълнителен лист № 28 от 19.02.2025 г. на Апелативен 5 съд – Пловдив в полза на ищеца по настоящото дело „М.“ ООД против ответника „С.” ЕООД за предаване владението върху описаните по-горе недвижими имоти – Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К. и построената върху него Сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К..

Видно от удостоверение изх. № 24700/24.04.2025 г. по изп. дело № 20258120400184 на ЧСИ с рег. № ***, на 24.02.2025 г. ищецът по настоящото дело „М.“ ООД е въведен във владение на горепосочените имоти.

При тези доказателства съдът намира предявения от ищеца иск, с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за лишаването му от правото на ползване на процесните недвижими имоти, за периода от 30.08.2022 г. до 23.04.2025 г., з а основателен. От обсъдените по – горе доказателства се установява по един несъмнен начин, че ищеца е собственик на процесните недвижими имоти, както и че ответникът е ползвал без основание същите за времето от 30.08.2022 г. – датата, следваща деня на изтичане на срочното право на строеж, до 23.04.2025 г. включително, предвид обстоятелството, че на следващия ден – 24.04.2025 г., ищецът е бил въведен в имотите от ЧСИ. С ползването на процесните недвижими имоти без основание е налице неоснователно обогатяване от страна на ответника, което се изразява в облагодетелствуването му със спестения от него наем и лишаването от този доход на собственика, който доход последния би ползвал при отдаване на имотите под наем.