Определение № 25497 от 14.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25497 гр. София, 14.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20261110117969 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 130 от ГПК.

Производството е образувано по предявен иск от „Топлофикация София” ЕАД срещу Б. Д. Б. за приемане за установено в отношенията между страните дължимостта на вземания по Заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 7779/2025 г. по описа на РС-Плевен.

Съдът, след като се запозна с ч. гр. д. № 7779/2025 г. по описа на РСПлевен, намира, че предявеният иск е недопустим, тъй като липсва една от предвидените абсолютни процесуални предпоставки за съществуване на правото на иск по смисъла на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ГПК. Съгласно задължителните указания към съдилищата, дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС, за съществуването на правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, е необходимо да са налице както общите, така и специални предпоставки за надлежното му предявяване, за които съдът, разглеждащ установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК следи служебно, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.

Видно от документите по ч. гр. д. № 7779/2025 г. по описа на РС-Плевен, съобщението до длъжника е връчено по реда на чл. 47 ГПК, чрез залепване на 1 уведомление на постоянния му и настоящ адрес към момента на издаване на заповедта за изпълнени. Преди залепване на уведомлението са направени няколко посещения на адреса видно от приложените по делото съобщения – на 12.01.2026г., 31.01.2026г., 16.02.2026г., на адрес гр. София, ул. „Чаталджа“ №60, ет.3, ап.3, като е посочено, че лицето не е намерено, като е залепено уведомление по чл.47 ГПК, както и на 26.02.2026г., 07.03.2026г. и 08.04.2026г. на адрес гр. София, ул. „Кораб планина“ №17, ет.1, като е посочено, че лицето не е намерено и по сведение на пълнолетна жена от адреса лицето не живее на посочения адрес. Искът по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК се предявява само при наличието на три кумулативни условия:

Връчването да е извършено при условията на чл. 47, ал.5 ГПК;

Длъжникът да не живее на адреса, на който е залепено уведомлението и връчителят да е събрал данни за това по посочените начини - чрез справка от управителя на етажната собственост, от кмета на населеното място или по друг начин;

Да е извършено удостоверяване, че длъжникът не живее на адреса с посочване в съобщението на източника на тези данни.

Ако заповедта е връчена чрез залепване по чл. 47, ал.5 ГПК и не е установено надлежно, че длъжникът не живее на адреса или не е направено надлежно удостоверяване на това обстоятелство, заповедта влиза в сила.

Предвид изложеното, съдът счита, че не са били налице предпоставките за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (на каквито се е позовал заповедният съд в Разпореждане № 112/28.01.2026 г.). Според тази норма се дават указания за иск, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В случая липсва такова удостоверяване.

С оглед изложеното, по аргумент за противното от чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК предпоставки за даване на указания не са налице, а предявените установителни искове се явяват недопустими.

В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява 2 допустимостта на образуваното пред него производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав, извършвайки дължимата самостоятелна преценка, намира, че предпоставки за даване на указания и предявяване на иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК срещу длъжника не са налице, а предявеният установителен иск е недопустим.

Исковата молба следва да бъде върната на осн. чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено.

Заповедта не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след стабилизиране на определението, частното производство следва да се върне на състава на РС- Плевен за преценка за издаване на изпълнителен лист.

Във връзка с изложеното и на основание чл. 130 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. №201893/24.06.2026 г., подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу Б. Д. Б., като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 17969/2026 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 169-и състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

Препис от Определението да се връчи на ищеца.

След влизане в сила на определението, заверен препис от същото, да се изпрати на Районен съд- Плевен.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3