Протоколно определение № 892 от 13.11.2025, Окръжен съд - Хасково

ПРОТОКОЛ

№ 892 гр. ХАСКОВО, 13.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ , в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

К. Д. ДИМИТРОВ

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. Х.ВА и прокурора Н. Б. В.

Сложи за разглеждане докладваното от К. Д. ДИМИТРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20255600600974 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

За ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Хасково се явява прокурорът Н.

В..

ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ и ОБВИНЯЕМ Х. И. К., осигурен от органите на ОЗ „Охрана“ – Хасково, налице.

Явява се адвокат К. К. К., определен за адвокат за оказване правна помощ от досъдебното производство.

По хода на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Ход на делото.

АДВ. К.: Ход на делото.

ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ и ОБВИНЯЕМ Х. И. К.: Да се гледа делото.

Съдът, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

1

Въззивният жалбоподател и обвиняем Х. И. К. е със снета по делото самоличност от първата инстанция.

На основание чл. 274, ал. 1 от НПК съдът разясни на страните правото им на отводи срещу членовете на състава на съда, прокурора, съдебния секретар и защитника.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.

АДВ. К.: Нямам искания за отводи.

ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ и ОБВИНЯЕМ Х. И. К.:

Нямам искания за отводи.

На основание чл. 274, ал. 2 от НПК съдът разясни на обвиняемия процесуалните му права, с които той разполага в настоящото производство.

ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ и ОБВИНЯЕМ Х. И. К.: Наясно съм с правата си.

Съдът докладва делото.

АДВ. К.: Поддържаме жалбата. Нямаме доказателствени искания.

ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ и ОБВИНЯЕМ Х. И. К.:

Придържам се към казаното от защитника ми.

ПРОКУРОРЪТ:

Оспорвам жабата.

Нямам доказателствени искания.

Съдът, като взе предвид че страните нямат искания за събиране на други доказателства, намери, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, както посочих оспорвам жалбата. Считам същата за неоснователна, а атакувания с нея съдебен акт намирам за правилен и обоснован. При определяне на найтежката мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия считам, че РС Харманли се е съобразил изцяло с изискванията на чл. 63 от НПК. На първо място, на обвиняемия е повдигнато и предявено обвинение за престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“. На следващо място считам, че от събраните по делото доказателства може да се направи 2 обосновано предположение, че Х. К. е извършител на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност. Доколкото по отношение на тази предпоставка не се спори и за процесуална икономия, няма да се спирам на детайли. Изцяло се солидаризирам с изводите на контролирания съд.

Съгласна съм и с изложените от страна на РС – Харманли доводи, че по отношение на обвиняемия е налична и последно изискуемата предпоставка по смисъла на закона за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“. Видно от доказателствата по делото е, че същият е с изключително лоши характеристични данни, както и че за период от близо 5 години същият е осъждан 8 пъти, два от които за престъпления с предмет наркотични вещества. Това, съчетано с настоящата му престъпна проява и то в условията на повторност и при условие, че тя е извършена само 2 години след изтърпяване на ефективно наказание за идентично престъпление, считам, че изцяло обуславя извод, че по отношение на обвиняемия К. е налична не просто някаква илюзорна, а напълно реална опасност същият да извърши нови престъпления от същия вид, а именно – управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Изложените в жалбата доводи в обратния смисъл считам за изцяло несъстоятелни, тъй като се оборват изцяло от поведението на самия обвиняем. На следващо място, относно отправеното искане за определяне на мярка за неотклонение „домашен арест“ – принципно такава мярка за неотклонение се взема по хуманни подбуди. Обичайно това са влошено здравословно състояние или неотменими семейни ангажименти.

Такива обстоятелства по отношение на обвиняемия нито се твърдят, нито се доказват от доказателствата по делото. В настоящия случай се налага извод, че заявената претенция се заявява по-скоро за комфорт на обвиняемия и с оглед на приспадане на изпълнение на такава мярка за неотклонение от неминуемата ефективна присъда, която се следва. В посочения смисъл, съобразно практиката на Европейския съд реалната опасност от укриване винаги е реална когато е възможно налагането на наказание в по-висок размер. Считам, че такава опасност е изцяло налице, още повече, че самият обвиняем твърди, че пътуванията му в чужбина не са рядкост за него. По изложените съображения считам определението на РС – Харманли за правилно и законосъобразно. Като такова предлагам да го потвърдите и оставите жалбата без уважение.

АДВ. К.: Уважаеми господин Председател, уважаеми окръжни съдии, аз не оспорвам извода на РС – Харманли относно наличието на обосновано предположение по чл. 63, ал. 1 от НПК. Наясно съм, че за изграждането на такова не е необходимо наличието на неопровержими доказателства на този етап на производството. Извършил ли е престъпление или не, тепърва обвинението ще се старае да доказва. Не съм съгласен обаче с тезата на обвинението, че обвиняемият ще се укрие или ще извърши ново престъпление. Какво сочат материалите по делото? Обвиняемият Х. И. К. е привлечен в качеството си на обвиняем на 13.10.2025 г. с обвинение по чл.

343б, ал. 1 от НК, като му се определя мярка за неотклонение „подписка“.

3

Впоследствие, за 23.10.2025 г., явно за конкретизиране и уточняване на обвинението, на обвиняемия е изпратена призовка да се яви при разследващия полицай за извършване на съответните процесуални следствени действия.

Призовката се връща с отбелязване, че не е връчена, заедно с докладна записка от инсп. М., че лицето не е открито на адреса. Докладната записка се намира на л. 80 от ДП. Там черно на бяло е написано, че лицето не е открито на адрес – *** и е естествено да не бъде открито на този адрес при положение, че адресът на обвиняемия е на **, а не ***където е правен опит да бъде призован. Веднага след връщане на неполучената призовка, ведно с докладната записка, че лицето не е намерено, в същия ден, в 10:55 ч., на основание чл. 178, ал.11 от НПК обвиняемият е призован по телефона да се яви в същия ден, в 15 часа, за което призоваване е съставен протокол от разследващия полицай. Какво обосновава това бързане – ал. 11 визира бързи случаи, не е ясно. Обвиняемият е отговорил, че в момента се намира в София и че е невъзможно да се яви същия ден в 15:00 ч. В резултат на всички тези действия разследващият полицай достига до извода, че обвиняемият нарушава мярката „подписка“, не се намира на адреса, на който живее и отказва да се яви в деня и часа на телефонното призоваване и го обявява за ОДИ. В българското законодателство според НПК не е изрично фиксиран минимален срок за призоваване на обвиняем пред органите на ДП. Въпреки липсата на конкретни дни обаче общото и аналогично правило, което се прилага в съдебната фаза на процеса е, че призоваването на обвиняемия, подсъдимия трябва да бъде най-малко 7 дни преди датата на съдебното заседание. На практика този срок често се използва като ориентир в досъдебната фаза, за да се гарантират правата на обвиняемия. Изобщо изискването е призовката да е връчена своевременно, така че призованото лице да има достатъчно време да се информира и да организира защита си. Тоест, призовката трябва да бъде връчена по начин, който гарантира, че лицето ще може да се яви и да приготви защита си. В този случай обаче това не е спазено. Въпреки че обвиняемият отговаря, че е в София и няма как да се върне за посочения час, разследващият полицай, а впоследствие и прокурорът в пледоарията си посочват, че не бил представил уважителни причини. Аз не виждам по-уважителна причина от това, че се намира на около 300 км и че не е в състояние в рамките на три часа и половина да се яви. Думите на разследващия полицай и прокурора пред първоинстанционния съд не се подкрепят от съставения протокол за призоваване по телефона, който се намира л. 81 от ДП. Защо именно сега обвиняемият трябва да се укрие? Той е имал такава възможност до 06.11.2025 г., когато сам се е явил пред органите на ДП, без да е призоваван и без да е задържан по мярката за ОДИ. На 06.11.2025 г. му е наложена мярка за задържане за 72 часа, а впоследствие, на следващия ден се гледа мярката му за неотклонение, на което заседание му се взема мярка „задържане под стража“.

Искам да отбележа, че искането е за постоянна мярка „задържане под стража“, но не е ясно какво става с мярката „подписка“. Би следвало разследващите органи и прокурорът да поискат изменение на тази мярка „подписка“ въз 4 основа на неспазването й. Но такова искане няма, а директно е поискана мярката „задържане под стража“. В деня, в който е призован по телефона, обвиняемият е отговорил, че е в София, за да търси работа. Самият факт, че търси работа, според мен, индицира факта, че той няма да се укрие и не иска да избягва правосъдието. Същият има постоянен адрес, на който пребивава. В материалите по ДП има данни и прокурорът в пледоарията си пред първоинстанционния съд говори, че той често сменял адресите си, като може би има предвид, че обвиняемият е бил на такава работа, при която често е командирован в чужбина. Но това не значи смяна на адресите, а просто изпълнение на служебни ангажименти. Не считам, че в случая въпреки презумпцията на чл. 63, ал. 2, т. 1 от НПК има някакви други доказателства, че обвиняемият непременно ще се укрие. Напротив, неговото поведение от първоначалното му привличане до задържането му под стража говори, че той няма намерение да се укрива и да извършва други престъпления. Според Хартата за защита права на човека, изцяло възприета от вътрешното законодателство, мярката за неотклонение „задържане под стража“ се явява една изключителна такава и следва да се налага само когато няма други начини да се осигурява явяването на обвиняемия в един наказателен процес и няма никакви други начини за възпиране на същия да извърши друго престъпление - изключителна мярка за изключителни случаи. За да бъде изключителна обаче тази мярка, следва извършеното да е изключително, което не считам, че е така. Имайки предвид всичко това, смятам, че една по-лека мярка като „домашен арест“, контролирането на която да се осъществява с електронно проследяващо устройство, ще бъде напълно адекватна за осигуряване участието на обвиняемия в предстоящите съдебно-следствени действия и би гарантирала невъзможността за отклоняване от отговорност на същия и за извършване на друго престъпление. В този смисъл моля да се произнесете с акт, с който да измените мярката „задържане под стража“ в „домашен арест“.

ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ и ОБВИНЯЕМ Х. И. К. /в своя защита/: Съгласен съм казаното от защитника. Нямам какво да добавя.

ДАДЕ СЕ последна дума на въззивния жалбоподател и обвиняем Х. И. К..

ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ и ОБВИНЯЕМ Х. И. К.: Моля да ми бъде дадена най-леката мярка. Аз никога не съм се укривал. Когато са ме викали в точен ден и час, винаги съм бил.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

Съдът, след съвещание, като взе предвид доказателствата, събрани по ДП № 398/2025 г. на РУ - Харманли в съвкупност с мотивите изложени по обжалваното определение на първоинстанционния съд, изложени по частната 5 жалба и от страните в днешното съдебно заседание, намира следното:

Частният жалбоподател Х. И. К. е бил привлечен като обвиняем по ДП № 398/2025 г. на РУ - Харманли първоначално с постановление от 13.10.2025г., а впоследствие с постановление от 06.11.2025 г. като обвиняем за престъпление по чл. 343б, ал.4, вр. ал. 3, вр. чл.28, ал. 1 от НК извършено на 30.09.2025 г. След последното му привличане РП – Хасково, ТО - Харманли е внесла в Районен съд – Харманли искане за вземане спрямо същия на мярка за неотклонение „задържане под стража“. То е било уважено с Определение № 247 от съдебно заседание от 07.11.2025 г. по ЧНД № 560/2025 г. на РС Харманли. Предмет на настоящото производство е законосъобразността, правилността и обосноваността тъкмо на това определение.