Решение № 535 от 08.02.2023, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 535 гр. Пловдив, 08.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20225330100827 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***, срещу К. А. Я., ЕГН **********, от гр. П., ул. „***“ № **, ап. **, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: главница в размер на 395,12 лева, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2021 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в гр. П., ул. „***“ № **, ап. **, с ИТН: ***; и обезщетение за забава за периода 02.02.2019 г. – 04.11.2021 г. в размер на 60,68 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 05.11.2021 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед № ***. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. на Районен съд Пловдив, II бр.с. Претендира се присъждане на сторените разноски в исковото и в заповедното производство.

Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е 1 единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. П., като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия. Посочва, че ответникът, като собственик на обект, находящ се в гр. П., ул. „***“ № **, ап. ***, има качеството на клиент на топлинна енергия. Поддържа, че за процесния период била доставена от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение „***“ ООД, топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, както и за услуга разпределение, на обща стойност 395,12 лева, представляваща главница, начислена за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2021 г. Начислено било и обезщетение за забава в размер на 60,68 лв. за периода 02.02.2019 г. – 04.11.2021 г. Посочва, че за процесните суми била издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №*** г. на Районен съд Пловдив, II бр.с., срещу която било постъпило възражение от длъжника. Моли за уважаване на исковите претенции.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника К.

А. Я., чрез пълномощника адв. С. М., с който се оспорва исковата молба.

Твърди, че имотът на ответника не е топлоснабден, като още през 2000 г. ответникът бил спрял използването на топлоенергия за отопление и БГВ, а през 2014 г. сградната инсталация, преминаваща през имота му, била отделена от абонатната станция в сградата. По този начин през имота на ответника не преминавала никаква част от топлоснабдяването на сградата.

Такова отделяне било извършено и от другите три жилища във входа на сградата, но въпреки това се сочи, че ищцовото дружество продължавало да начислява суми за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация. Поддържа се, че поради посоченото фактическото отделяне на сградната инсталация, преминаваща през имота на ответника, последният престанал да бъде присъединен към абонатната станция по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, респ. и да е клиент на топлоенергия. Сочи се, че на ответника не била доставяна топлоенергия през процесния период, нито за отопление, нито за БГВ, нито за сградна инсталация. В тази насока се поддържа, че между страните липсва облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, поради което и настоящият иск за заплащане стойността на доставена такава енергия бил неоснователен. Неоснователна била и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава върху главницата. По изложените 2 съображения се моли предявената искова претенция да се отхвърли.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове :

Видно от приложеното ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд Пловдив, ІІ бр. състав, образувано по депозирано от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № ***г. Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника по реда на чл. 414 ГПК, като в законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение с ответника с предмет предоставяне на топлинна енергия през сочения от него период от време, респективно, че ответникът е потребител на услугите за посочения в исковата молба обект, както и че е бил изправна страна по договора, като докаже, че е предоставил топлинна енергия до обекта на стойност, съгласно претендирания размер. По иска за мораторно обезщетение, следваше да се установи моментът на забавата.

По делото не се оспорва обстоятелството, че ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД разполага с лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за територията на гр. Пловдив, където се намира процесния обект. Не се оспорва и размерът на исковата претенция – правилното остойностяване на твърдените количества разпределена топлинна енергия, съгласно изричното заявление на ответната в този смисъл в първото по делото открито съдебно заседание.

3

Спорно по делото е дали изобщо е доставена топлоенергия до обект на ответника, както и дали К. Я. има качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ. В тази насока съдът съобрази следното:

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период.

Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.

За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване, за процесния период върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ. Видно от представен по делото Нот. акт за дарение на недвижим имот № ***, том **, дело № *** г. на *** при ПРС, ответникът Я., заедно със съпругата си, са дарили на своята дъщеря процесния апартамент, находящ се в гр. П., ул. „*** № **, ап. **, като са си запазили правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху жилището.

Следователно ответникът, като ползвател на имота, притежава визираното в чл.153, ал.1 ЗЕ качество, годно да го обвърже с ищцовото дружество по валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия.

По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот, са изслушани заключенията по съдебно-техническата експертиза и допълнителна съдебно-техническата експертиза, които съдът е кредитирал като пълни и компетентно изготвени, вкл. и с оглед на допълнително поставените от ответника въпроси.

От заключенията на в.л. В. Ш. се установява, че през процесния период 01.11.2018 г. – 30.04.2021 г. абонатната станция, обслужваща жилищния блок, 4 в който се намира процесния обект, е работила като е подавала топлоенергия за отопление и БГВ. През същия период в имота на ответника всички отоплителни тела тип радиатор са били отсъединени от топлопреносната мрежа в блока и са били затапени, като топлоенергия за тях не е начислявана.

Отопляемият обем на имота е 152 куб. метра. През имота не преминава щранг лира. През процесния период в имота няма монтирани ИРУ /индивидуални разпределителни устройства/, не се ползва и не се начислява топла вода за БГВ, като за имота не са прилагани изискванията на т.6.7, вр. т. 6.5 от „Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“ приложение към чл. 61, ал.1 от Наредба 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, тъй като не се полза и отчита топлоенергия за отопление и БГВ. Количеството топлоенергия, разпределено в имота на ответника за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2021 г. възлизало на общо 3,63118 MWh, в това число 3,63118 MWh за отдадената от сградната инсталация, 0,0 MWh за отопление и 0,00 MWh за БГВ. Няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД. Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника топлоенергия съответства на специалната методика от Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването и Закона за енергетиката. Предвид тези изводи на вещото лице, които се възприемат от съда като компетентни и обективни, следва, че топлинната енергия е разпределяна и начислявана в съответствие с действащата нормативна уредба. По този начин, според съдебния състав, се отграничават и различните компоненти, въз основа на които е формирана претенцията на ищеца, като съобразно заключението на вещото лице и заявеното от ищеца, същата е формирана въз основа на разпределената топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация.

Съгласно допълнителното заключение на в.л. Ш. през имота на ответника не преминават части от сградната инсталация, като отклонението, захранващо част от имотите по вертикала във вход „В“ с топлоенергия за отопление е демонтирано. Останалите имоти по вертикала в същия вход са захранени с топлоенергия за отопление чрез функциониращата сградна инсталация. Конкретно имотът на ответника не е топлозахранен и физически до него не достига топлинна енергия за отопление. Вещото лице при проведения му разпит уточнява, че имотът на ответника сам за себе си не е 5 присъединен към абонатната станция, но към нея е присъединена самата сграда.

Освен от заключението на вещото лице, обстоятелството, че имотът на ответника е отсъединен от мрежата за доставка на топлинна енергия, се установява още от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Б. Д., който е извършил физическото отсъединяване.

По думи на свидетелят това се било случило през 2014 г., когато той бил ангажиран лично от ответника, а последният му бил заявил, че разполага с необходимата документация за прекъсване на тръбната връзка.

Предвид горното и с оглед на събраните по дело доказателства следва да се обобщи, че за процесния период ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, в сградата, в която се намира процесния имот, ползвател на който е ответникът. За отбелязване е още, че за да има едно физическо лице качеството на клиенти на топлинна енергия то, както се посочи и по-горе, това лице следва да е собственик или титуляр на вещно право на ползване на обект в сграда, в режим на етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Т.е. както и вещото лице Ш. уточнява, присъединяването е на сградата към абонатната станция, а не на всеки отделен обект в самата сграда. В случая това условия е изпълнено. Безспорно е, че сградата е в режим на етажна собственост, и се установи по делото, че същата е топлоснабдена, като абонатната станция, обслужваща жилищния блок, в който се намира процесния обект, е работила и е подавала топлоенергия.

Разпечатката съдържа 31 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/273df8d6-add1-44b3-9f1b-20c75aabcb70