Определение № 1330 от 19.04.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1330 гр. София, 19.04.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Е. Д. Р. като разгледа докладваното от Е. Д. Р. Частно наказателно дело № 20221110213808 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 НПК.

Софийска районна прокуратура с постановление от 07.05.2019 година на основание чл.243, ал.1, т.1 вр чл.24, ал.1, т.2, пр.1-во НПК е прекратила наказателното производство по ДП 1354/2018 по описа на 03 РУ-СДВР и пр.пр. № 22866/2018 година по описа на СРП като прокурорът е приел, че причиненото повреждане на пострадалата е в причинна връзка с опита на самата пострадала да противодейства на упражненото спрямо нея насилие.

В издаденото постановление за прекратяване на наказателното производство прокурорът посочва, че пострадалата по делото се е опитала да засегне телесния интегритет на Л., а също така, че нападението на Д. не е било преустановено. Представителят на държавното обвинение е приел, че извършеното от И. Л. представлява действие извършено в условията на неизбежна отбрана и поради тази причина няма как да има обществено вредни последици.

Пострадалата Ю. К. Д. обжалва постановлението като твърди, че изводите на наблюдаващият делото прокурор са се основали само и единствено на разпита на свидетеля И. Л.. Моли за отмяна на постановлението и за връщане на делото на прокурора.

Жалбата е подадена срещу прокурорски акт от категорията на подлежащите на съдебен контрол, от субект, разполагащ с правен интерес от оспорването му.

По същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА и като такава същата следва да бъде уважена.

Съдът намира от фактическа страна следното:

Досъдебно производство №227ЗМК-1354/2018г. по описа на 03 РУ- СДВР, пр. пр.

22866/2018г. по описа на СРП било образувано за това, че на 07.03.2018г. около 10:30 часа в гр. София на кръстовището на бул. „***“ и ул.“ ***“ чрез усукване на десен горен крайник на Ю. К. била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на десен горен крайник от И. Л.. В хода на досъдебното производство била 1 назначена СМЕ на пострадалата Д., от заключението на която било установено, че на пострадалата е било причинено постоянно затруднение на движенията на десния горен крайник. Били събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В. С., Д. П., пострадалото лице Ю. Д. и свидетеля И. Л.. В своите разпити в хода на досъдебното производство свидетелите В. С. и Д. П., които са били очевидци на възникналия конфликт между свидетеля Д. и свидетеля Л. заявяват, че са видели как последният е извил ръката на пострадалото лице, а същата се е дърпала назад, за да може да се отскубне.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че не следва да се съгласи с изводите на представителя на държавното обвинение, че е имало осъществено нападение от страна на пострадалото лице отправено към свидетеля Л.. От всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства се установява, че действително е имало конфликт между свидетелката Д. и свидетеля Л. относно неуредени между тях финансови взаимоотношения.

Съдът обаче не се съгласява с изразеното от прокурора в постановлението за прекратяване на досъдебно производство, че е била налице вербална агресия, която е определена от него като „нападение“. Неизбежната отбрана по смисъла на чл. 12 от НК предполага едно противоправно нападение, при което нападнатия може да причини на нападателя вреди в рамките на необходимите предели. Настоящата съдебна инстанция счита, че дори да се приеме, че между двете лица е имало конфликт при които пострадалата по делото е крещяла на свидетеля Л., то същото не отговаря на понятието „нападение“ и не би могло да се приеме, че е била налице нужда от защита на свидетеля Л.. Отделно от това, съдът се съгласява с изложеното в подадената от пострадалото лице жалба в смисъл, че фактическата обстановка изложена от представителя на СРП в постановлението за прекратяване на ДП се е основала единствено и само на показанията на свидетеля Л.. Представителят на държавното обвинение не е взел предвид изложеното от свидетелите С. и П. в техните разпити пред орган на досъдебното производство. Същите са очевидци на извършеното деяние и техните показания представляват преки доказателства, от които би могло да се направи извод за характера на деянието. В своите разпити двете лица заявяват, че са видели как свидетеля Л. е дърпал за ръцете пострадалата Ю. Д., както и обстоятелството, че същият е извил ръцете на пострадалата. Действително е налице разминаване, като свидетелят П. завява, че е видяла свидетелят Л. да извива ръцете на пострадалата, а свидетелят С. заявява, че увреждането на пострадалата е било причинено след издърпване на ръката ѝ. Съдът намира обаче, че посочените обстоятелства биха могли да бъдат определени като субективни възприятия и същите се явяват без значение за съставомерността на извършеното деяние, доколкото разминаванията в показанията на двете лица не са съществени, като е без правно значение дали ръката на пострадалата е била „издърпана“ или „извита“. Настоящата съдебна инстанция намира, че никъде в своите разпити двете свидетелки не заявяват пострадалата да е крещяла на свидетеля Л. или да е проявила някаква друга форма на агресия срещу него, като за съдът остава неясно защо прокурорът е приел за установено същото обстоятелство и на база на какви доказателства или доказателствени средства. И двете лица, в своите разпити заявяват, че свидетелката Д. е викала на мъжа да я пусне, а също така, че същата е изкрещяла от болка. Съдът счита за нужно да посочи, че за да е налице институтът на 2 неизбежната отбрана по смисъла на чл. 12 от НК, то следва да е налице едно започнало и непрекратено към момента на деянието нападение, каквото в настоящия случай не се установява от делото. Правилно прокурорът е посочил, че при наличието на неизбежна отбрана не е необходимо да се избира определен начин за отблъскване на нападението, като нападнатият не е нужно да бяга, да се крие, да търси помощ и т.н., но все пак такова следва да е налице.

Съдът намира също така за нужно да отбележи, че причината пострадалата да е излязла от будката, в която се е намирала е абсолютно ирелевантно за квалифициране на извършеното.

Дори да се приеме, че пострадалата по делото е излязла не за да помоли лицето да престане да вика, тъй като уронва престижа на представлявания от нея бранд, а поради притеснението, че свидетеля Л. подбива нейния личен авторитет, то това не е основание за приложението на института на неизбежната отбрана.

Настоящата съдебна инстанция намира, че доколкото от събраните по делото доказателства не се установява наличие на нападение от страна на пострадалата по смисъла на чл. 12 от НК, не следва да се съгласява и с извода на прокурора, че не е приложима разпоредбата на чл. 132 от НК, тъй кат нападението от свидетелката Д. не е било преустановено.

Действително, съдът намира, че извършеното деяние не би могло да се квалифицира като извършено престъпление по чл. 132 от НК, но това е така, тъй като разпоредбата предвижда нападението да е било предизвикано от пострадалия със средства, които са изчерпателно изброени в закона, а именно насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от които освен това са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. В този смисъл, доколкото съдът не намира налични по делото доказателства или доказателствени средства, от които да може да се направи извод за извършено от пострадалата насилие, нанасяне на тежка обида, клевета или някакво друго противозаконно действие или обстоятелства от които да може да се направи извод за настъпили тежки последици за виновния или за негови ближни или за вероятност за настъпването на такива, то намира, че не следва да намери приложение разпоредбата на чл.

132 от НК.

За настоящият съдебен състав остава неясно защо прокурорът е направил извод, че свидетелката Д. се е опитала да засегне телесния интегритет на свидетеля Л. „или поне е демонстрирала такова намерение“ и на база на какви доказателства или доказателствени средства. Съдът не може да се съгласи с направения извод, че макар да е имала възможността да потърси съдействие от органите на МВР, но не го е направила, а е излязла от будката, за да предупреди свидетеля Л. да се махне е провокирала нападението извършено от свидетеля Л. и в този смисъл извършеното от него се явява действия в условията на неизбежна отбрана.

Що се отнася до изложените характеристични данни за свидетеля Л., а именно обстоятелството, че не е осъждан към момента на извършване на деянието, бил е трудово ангажиран, макар и без трудов договор, съдът счита, че не биха могли да обусловят тоталната липса на обществена опасност на деянието и на дееца, като същите биха имали 3 характеристиките евентуално на смекчаващи вината обстоятелства, но същите не биха могли да изключват изцяло обществената опасност на деянието и на дееца.

Така мотивиран, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ изцяло постановление от 07.05.2019 година на основание чл.243, ал.1, т.1 вр чл.24, ал.1, т.2, пр.1-во НПК е прекратила наказателното производство по ДП 1354/2018 по описа на 03 РУ-СДВР и пр.пр. № 22866/2018 година по описа на СРП.

ДА СЕ ВРЪЧИ ПРЕПИС от определението на Ю. К. Д..

Определението подлежи на обжалване и протестиране в седемдневен срок от връчването му пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4