Протокол № 593 от 19.06.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 593 гр. Варна, 18.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Яна Панева

Съдебни

Димитричка Г. Радева заседатели: Славка Ив. Касабова при участието на секретаря Дебора Н. И. и прокурора А. Хр. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Яна Панева Наказателно дело от общ характер № 20223100200100 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Подсъдимият Х. К. С. – уведомен от предходно заседание, явява се лично и с адв. Г.

– редовно упълномощен и приет от съда от преди. Адв. Г. – не се явява.

Подс. С.: Съгласен съм да ме представлява само адв. Г. в днешното съдебно заседание.

Адв. Г.: Аз държа адв. Г. в течение и всъщност той ще се явява в случай, че аз съм възпрепятстван.

Гражданския ищец и частен обвинител Н. Х. Б. – уведомена от предходно с.з., не се явява. За нея адв. К. – назначен за служебен повереник в предходно заседание.

Свидетелят Б. С. – води се от адв. Г..

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Адв. Г.: Да се даде ход на делото.

Подс. С.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО от фазата на СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността и разпит на свид. Б. С..

Б. Й. С. – ***, предупреден за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК и правата по чл.121 от НПК, обещава да говори истината.

Свид. С. на въпроси на адв. Г.: Х. го познавам повече от 10-15 години, добри приятели сме, имаме общи хобита.

За произшествие на обект, където той е работил, ми е известно. В петъчен ден през декември, около 10 часа сутринта беше, ми звънна телефона и видях, че е той. Вдигнах и усетих тревога в гласа му. Каза, че има нужда от мен и трябва да отида на обекта на Звездица, като ми обясни къде е. Запалих колата и отидох там. При пристигането си видях С. видимо разтревожен, пребледнял. Видях и фактическата обстановка каква е – строителен обект, който не беше обезопасен, т.е. не беше ограден, и представляваше излята плоча на кота нула, като в единия край беше наравно със земята, а в другия край 1,30 м височината на първата плоча. Имаше тук-там излети стъпки за следващ строеж. Питах го какво се е случило и той ми обясни фактологията на нещата: при пътуването към обекта първо е трябвало да има среща с някакви хора, с които да се договорят тепърва за продължаването на строителните дейности на обекта и е пътувал за там. Междувременно когато е пристигнал, е получил обаждане от болницата, в която е била баба му, за да отиде да я прибере, защото е била изписана. Тъй като е пристигнал вече на обекта, е нямал възможност и продължавайки разговора, вижда някаква суматоха и суетене на двама души, за него към момента непознати, при което затваря телефона и отива да разбере какво се е случило и тогава разбира, че е имало трети човек, който е бил вътре в обекта, и е станал някакъв инцидент.

Отивайки да провери нещата, вижда човек, който е паднал от височината на метър и нещо, не на равното, а от другата страна на обекта. Оказал му е до лекарска помощ чрез изваждане на езика, изкуствено дишане. Човекът след секунди е дошъл в съзнание, при което му е промил раната и веднага се е обадил на 112. При пристигането на линейката, човекът е бил в съзнание и на собствен ход, с помощта на медиците, са го качили и са го откарали.

Междувременно са дошли полицаите от Четвърто РУ и аз, когато отидох, те бяха там, а линейката я нямаше. Казаха, че ще се наложи да дам показания какво се е случило от момента на моето идване. Дадох си данните и дадох показания пред тях. В последващо време пристигнаха и от Инспекция по труда – две дами мисля, нямам ясен спомен, които също помолиха за данни и показания. Това, което ми направи впечатление е, че двамата души, които бяха там, които впоследствие се оказа, че не са много добре граматически подготвени, те също си дадоха данните с наша помощ за писането и от там нататък… Това е, което знам по случая.

В задния край на строежа, там където е равно със земята, имаше няколко реда тухли, но там, където е паднал човека, нямаше зидария. Имаше отстъпи за колони. Аз когато 2 отидох, не се вършеше строителна дейност. Обектът не беше дори и обезопасен. Нямаше ограда, нямаше тоалетни. На място нямаше никакви строителни инструменти и пособия, нямаше стълба.

За хората, които са били там, впоследствие когато разговаряхме с Х., той ми каза, че тези работници са били пратени от К. И., който аз лично познавам от детските си години.

Той се занимава със строително-довършителни работи – има бригади с хора от ромски произход. Ние сме комшии и е често явление да събира работници и да ги извозва от там към съответните обекти. Това е, което знам за него.

За себе си мога да кажа следното: в момента съм учител във Варненска гимназия, бивш служител съм, пенсионер от системата. Бил съм от ДОТИ. Пенсионирах се по години стаж и в момента работя като преподавател.

За мен Х. е изключително коректен, точен човек – това, което аз познавам в него. Ако не беше такъв, нямаше да имаме нищо общо помежду си. Дори и в хобито ни, ако не си читав човек, не можеш да бъдеш част от това общество, тази репрезентативна извадка. За мен той е точен човек, коректен. С една дума – приятел, а така не можеш да наречеш всеки човек. За мен Х. е човек, който би влязъл в огъня за теб.

На въпроси на прокурора: Той ми се обади тогава и каза, че има нужда от мен.

Искаше да съм просто до него, тъй като съм по-голям от него и той разчита на мен като психологическа опора. Конфликт на място нямаше.

Прокурорът: Имам искане, тъй като свидетелят обяснява къде имало, къде нямало зидария, искам да се предяви фотоалбума към протокол за оглед на местопроизшествие на свидетеля.

Адв. К.: Съгласен съм.

Адв. Г.: Съгласни сме.

Съдът предявява на свид. С. фотоалбум от оглед на местопроизшествие, находящ се на л.92-96, т.1 от ДП.

Свид. С. на въпроси на прокурора: Това беше строежа, когато отидох. Минаха много години, не мога да кажа със сигурност. Аз не съм влизал, аз бях отвън. Който не е оторизиран, няма работа там и не съм влизал. Не съм разглеждал подробно строежа.

На въпроси на адв. К.: Бях на около 5 м. от строежа. От външна страна, като се мине… плочата беше горе-долу на 1,30 м от земята. Виждаше се горе-долу от там, където бяха спрени колите.

На въпроси на прокурора: Отпред на плочата, когато се заобиколи от долна страна, нямаше зидария. На задната част на строежа, противоположна на инцидента, имаше няколко реда зидария. На някои места имаше, на други нямаше зидария. Под „няколко реда зидария“ не мога да отговоря каква височина е била – нямам спомен.

3

Адв. Г. задава въпрос на свид. С. във връзка със снимка 1 на л.93, т.1 от ДП – л.32 от фотоалбум към протокол за оглед на местопроизшествие.

Свид С.: Още в началото посочих, че това видях на самия обект. По снимка 2: от тази страна, откъдето е снимана тази снимка, аз нямах поглед и нямам представа дали е било така. За снимка 3 също нямам спомен. Спомням си единствено за снимка 1, че така изглеждаше строежа. Не мога да коментирам останалите снимки, тъй като не съм влизал вътре.

Адв. Г.: Моля съда да обърне внимание на следното: заснети са едни и същи части от строежа, които изглеждат по различен начин, в различна степен на довършване. Това е възражение към фотоалбума. Пояснявам, че част от снимките са на един и същи фрагмент на строежа и показват различни неща, което означава, че не са правени в един и същ ден.

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към и свидетеля и със съгласието им, същият беше освободен от залата.

Съдът приканва подс. С. да даде обяснения.

Адв. Г.: Искам да представя писмени доказателства преди разпита на подсъдимия, като съм дал копия на част от тях на колегите от насрещната страна. Подсъдимият е успял да намери инструктажната книга на обекта, когато там се е извършвала дейност, преди спирането на строежа. Това са хората, които са работили тогава, в този период. Пояснявам: инструктажната книга не е водена от С., не са провеждани от него инструктажите. Водена е от неговия колега – другия технически, който е работил на този обект. Казва се Г. Г. Ш.. Той е в България, на разположение е и можем да го доведем, ако съдът прецени, че е необходим неговия разпит. Според мен е необходим в такъв аспект, че не е бил там на деня, но е много добре запознат с обекта, с работата и как се е стигнало до това положение. Може да каже, при предадени факти, какво му е споделил С. ако са се виждали след случката, не знам, но за това сме категорични. Разполагам с оригинала на книгата, като искам да представя и новите образци, действащи към момента. Можем също така, доколкото разбрах от подсъдимия, бихме могли и един от тогавашните работници да доведем – можем да го намерим, от тези трима човека, които са, първия – И..

Книгата Ви я представям, за да покажем, че инструктажи са провеждани, когато се е извършвало строителството. Строителството – това, което виждаме на едните снимки, които разпозна свидетеля, строежът е правен в този период, от който е книгата. Показваме, че до 20.10 е имало дейност и са правени инструктажи.

Подсъдимият на стария си телефон е намерил снимки, които показват обекта към 30.10, когато спират дейност. Вижда се оградата и състоянието – колегите са запознати.

Вижда се на тези снимки и мястото на падане, където няма тухли.

Прокурорът: За копието на инструктажната книга – съгласен съм да се приобщи, тъй 4 като допринася за изясняване на фактическата обстановка. Най-малкото може да послужи за характеристични данни, които отразяват, че преди инцидента са провеждани инструктажи.

За снимките – възразявам същите да бъдат приобщени към доказателствата. От съдържанието им не може да се направи извод на коя дата или кой ги е направил. Относно обстоятелството това кой ги е направил – донякъде го заяви защитника на подсъдимия, но това не е доказателство. Подсъдимият и до настоящия момент не е дал обяснения, които да сочат той ли е направил снимките, защо не ги е предал досега, къде ги е намерил. Относно датата, на която е правена всяка една от снимките – това по никакъв начин не може да бъде установено.

Адв. К.: По отношение на книгата за инструктажа – не възразявам да се приеме, но моля да обърнете внимание, че според мен това е просто формално изпълнение, тъй като от показанията на свидетелите по делото се оказа, че никой от работниците няма работни облекла, няма необходимите средства за безопасност и незнайно сега кой е водил инструктажа според договора, който е бил сключен между възложителя и изпълнителя, същият е имал задължението да предприеме всички необходими действия, свързани със строителния процес, включително и воденето на инструктажа.

Снимките също смятам, че са неотносими, тъй като няма яснота кога са правени, от кого са правени, по кое време и т.н., така че смятам, че са неотносими към делото, още повече, че вещото лице е направило снимки в деня на произшествието и те би следвало да се ценят.

Адв. Г.: Вещото лице не е правило снимки. Той отива, когато строежа е направен, а не в деня на инцидента. Няма такова нещо.

СЪДЪТ, след като се запозна с искането на защитата и с представените писмени доказателства в днешното съдебно заседание, и след като изслуша становищата на страните, намира, че следва да приеме и приобщи към доказателствата по делото заверено от адв. Г. копие на книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа – ежедневен инструктаж.

Съдът служебно направи справка с представения оригинал на книгата, поради което намира, че следва да го върне на защитата.

По отношение представените 4 бр. цветни снимки, формат А4, по твърдението на адв. Г. – извадени от стар телефон на подс. С., като се съобрази и със становището и възражението на останалите страни в процеса, намира, че от същите не става ясно на коя дата са направени и дали това е процесния строителен обект, поради което намира, че не следва да приобщава същите към доказателствения материал по делото.

Предвид горното,