Решение № 70 от 20.06.2022, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. С., 20.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Търговско дело № 20221800900009 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

М. Б. Н., ЕГН ********** и К. ИВ. Н., ЕГН **********, с общ адрес: община С., с.

Я., ул. „11-та“ № 4, чрез адв. Р.Р. от САК, преупълномощена от Адвокатско съдружие „П.“, регистрирано в САК, с код по БУЛСТАТ ., съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр.

С., ж.к.„Лагера“, бл.44, вх.Б, офис на първи етаж са предявили срещу „О.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., *** Б активно субективно съединен отрицателен установителен иск, с правно основание чл.439, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК - за признаване за установено, че ищците не дължат на ответника сумата от 25928,80 лева, дължима по договор за кредит от 02.05.2007 г., съгласно изпълнителен лист от 27.05.2010 г., издаден на основание чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 17977/2010 г. на Софийски районен съд, ГО, 55-ти състав, за принудителното събиране на която са били образувани изпълнително дело № 1176/2012 г. и изп.д.№ 841/2020 г. по описа на ЧСИ Е.Х., рег.№ 743, с район на действие КОС.

Излагат, че въз основа на изпълнителен лист от 27.05.2010 година, издаден на основание чл.417 от ГПК, по ч.гр.д.№ 17977/2010 г., на Софийски районен съд, ГО, 55 състав, ищците М. Б. Н. и К. ИВ. Н. били осъдени да заплатят на ответника „О.“ АД („ОББ“ АД) солидарно сумата от 25928,80 лева, дължима по договор за кредит от 02.05.2007 г., ведно със законната лихва от 19.04.2010 г. до изплащане на сумата, сумата от 3746,72 лв. договорна лихва, сумата от 22,04 лв. - наказателна лихва и сумата от 1490,33 лв. - разноски за заповедното производство.

Ищците считат, че не дължат изпълнение на главното вземане по изпълнителния лист 1 от 25 928,80 лева, тъй като правото на принудително изпълнение на вземането на ответника било погасено с изтичането на предвидения в закона петгодишен давностен срок.

По изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 1176/2012 г., по описа на ЧСИ Е.Х., рег.№ 743, с район на действие КОС, като изпълнителното производство било прекратено с влязло в сила Постановление за прекратяване на изпълнително производство от 25.09.2020 г., за това че в периода от 18.11.2013 г. до 11.03.2016 г. не били извършвани изпълнителни действия, такива не били искани и от взискателя, поради което и на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК производството било прекратено.

На 02.10.2020 г. процесуален представител на ответника подал молба до ЧСИ Е.Х. за връщане на изпълнителния лист в оригинал, като след неговото връщане било образувано ново изпълнително дело - изп.д.№ 841/2020 г., по описа на ЧСИ Е.Х., в хода на което била насрочена публична продан на недвижим имот, притежаван от ищеца М. Б. Н..

Ето защо за ищците бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, за отричане правото на принудително изпълнение на вземането на ответника по изпълнителен лист от 27.05.2010 г., издаден на основание чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 17977/2010 г. на Софийски районен съд, ГО, 55 състав, въз основа на който е образувано изп.д.№ 841/2020 г. по описа на ЧСИ Е.Х..

Твърдят, че за периода от 18.11.2013г. до 11.03.2016г. не са били извършвани изпълнителни действия по първоначално образуваното изпълнително дело - изп.д.№ 1176/2012 г. по описа на ЧСИ Е.Х., като това обстоятелство се установявало и от влязлото в сила като необжалвано от страните Постановление за прекратяване на изпълнително производство от 25.09.2020 г., с което била потвърдена настъпилата „перемпция“.

Излагат съображения, позовавайки се на постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 410 от 20.09.2018г. по ч. гр. д. № 3172/2018г., IV ГО, на ВКС и определение № 477 от 07.11.2019г. по гр. д. № 3407/2019г., IV ГО, на ВКС, според които предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство.

Прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не погасява вземането, поради което ищецът има правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност и не подлежат на принудително изпълнение.

С оглед на изложеното и констатациите на ЧСИ Е.Х., ищците твърдят, че последното изпълнително действие е извършено на 18.11.2013 г., когато е подадена молба от ответника 2 с искане за извършване на втора публична продан на недвижим имот, която продан не се е състояла. След тази дата и до 11.03.2016 г., когато е поискан опис на движими вещи, запор на банкова сметка на М.Н., не били извършвани принудителни изпълнителни действия по изп.д.№ 1176/2012 г. по описа на ЧСИ Е.Х., поради което поддържат, че на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното дело се е прекратило по силата на закона, а постановеното след това Постановление на ЧСИ само е констатирало настъпването на този факт. Или, че производството се е прекратило по силата на закона две години след последното валидно изпълнително действие на 18.11.2015 г.

Ищците считат за изцяло ирелевантни за спора извършените от съдебния изпълнител по изпълнителното дело след тази дата /18.11.2015 г./ изпълнителни действия доколкото се явяват извършени след като изпълнителното дело се счита за прекратено по силата на закона или, че извършените изпълнителни действия следва да се считат за обезсилени и непораждащи целените с тях правни последици.

Твърдят, че молбата от 11.03.2016 г. не е прекъснала давността, тъй като в нея не се съдържа искане за образуване на ново изпълнително дело,че такава молба е подадена едва през 2020 г., повече от две години след изтичане на 5- годишния давностен срок. В тази връзка, поддържат, че съдебният изпълнител действа в условията на обвързана компетентност при образуване на изпълнителни дела, т.е. не може да се самосезира и да образува сам ново изпълнително дело при липса на изрично искане от страна на лице с правен интерес. Твърдят, че в нито един момент от висящността на изп.д.№ 1176/2012 г., нито взискателят, нито съдебният изпълнител са предприели действия за образуване на ново изпълнително дело срещу ищците. Сочат, че в практиката си ВКС приема, че при условията на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК прекратяването на изпълнителния процес настъпва по право, без да е необходимо постановление на съдебния изпълнител, а всички действия, извършени след датата на прекратяването следва да се считат за процесуално незаконосъобразни. Смятат, че правото на принудително изпълнение на процесното вземане се е погасило с изтичането на 5 годишен давностен срок, считано от последното годно изпълнително действие от 2013 година.

Претендират присъждане на съдебни разноски, съгл.списък по чл.80 от ГПК, в общ размер на сумата от 2337,15 лева, от които: 1037,15 лева – платена държавна такса по сметка на СОС и 1300,00 лева – платено адвокатско възнаграждение.

Ответникът „О.“ АД, чрез юрисконсулт Донка Кирилова оспорва иска, като процесуално недопустим, тъй като можел да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а такива към датата на подаване на исковата молба не били настъпили. При условията на евентуалност счита същия за неоснователен, твърди че процесното вземане на ОББ от ищците не било погасено по давност и че изпълнителното дело не било перемирано.

Ответникът твърди, че на 02.05.2007 година между „О.” АД и ищецът М. Б. Н. бил сключен Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство, съгласно който банката предоставила на ищеца М.Н., банков кредит в размер на 26 600 лева. Поради просрочие на 3 плащанията по Договора за кредит, банката се снабдила със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, на основание чл. 417 ГПК от 26.05.2010г. и Изпълнителен лист от 27.05.2010г., издадени по ч.гр.д.№ 17977 по описа на Софийски районен съд за 2010г., 55 с-в., въз основа на които, длъжниците М. Б. Н. и К. ИВ. Н. длъжник на основание чл.32, ал. 2 от СК, били осъдени да заплатят в полза на „ОББ” АД сума в общ размер на 31187.89 лева, включваща главница в размер на 25 928.80 лева, законна лихва върху нея, считано от 19.04.2010г. до окончателното изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 3746.72 лева за периода от 01.04.2009г. до 18.04.2010г., наказателна лихва в размер на 22.04 лева за периода от 01.04.2009г. до 18.04.2010г., съдебни разноски в размер на 1490.33 лева.

Въз основа на издадените в полза на банката заповед за изпълнение и изпълнителен лист на 08.07.2010г. било образувано изпълнително дело № 20107810400638 при ЧСИ Георги Дичев, рег. № 781, с район на действие СГС, срещу длъжниците. С молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят - ответникът „ОББ“ АД поискал налагане на възбрана върху недвижим имот представляващ обезпечение по кредита ПИ с идентификатор ***, ведно с двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, находящи се в с. К., обл. К., насрочване на опис на същия този имот, както и опис на секвестируемото движимо имущество. Длъжниците били уведомени за образуваното дело, за размера на задължението и за наложените обезпечителни мерки, чрез връчената им на 22.07.2010г. покани за доброволно изпълнение. В срока за доброволно изпълнение, задължението не било погасено. На 24.08.2010г. била наложена възбрана върху имота представляващ обезпечение по кредита.

Ответникът твърди, че на 08.12.2010 г. било извършено плащане по дълга от М.Н. в размер на 3147.88 лева. На 29.12.2010 г. между ищеца М. Б. Н. и ответника „ОББ“ АД било сключено извънсъдебно споразумение за доброволно погасяване на задължението по процесния договор за от 02.05.2007 г. и по образуваното изпълнително дело № 638/2010 г., на ЧСИ Георги Дичев, по силата на което длъжникът М. Б. Н. следвало да погаси изцяло задължението си до дата 25.12.2020 г., по погасителен план подробно указан в т.2 от споразумението, на 108 броя месечни вноски, всяка в размер на 323 лева, считано от 25.01.2011г.

Ответникът твърди, че на основание сключеното споразумение от 29.12.2010г., били извършени следните плащания: на 03.02.2011г. 50.66 лв., на 04.02.2011г. - 20.64 лв., на 20.04.2011г. -194.48 лв., на 20.05.2011г. - 97.24 лв., на 25.05.2011г. - 97.24 лв., на 30.06.2011г. - 322.24 лв. и на 12.12.2011г. -999.52 лв.

Поради неспазването му, споразумението от 29.12.2010г. било прекратено и на основание чл.6.1 от същото, банката възобновила действията по принудително събиране на вземането си по процесния договор за кредит в размера посочен в т. V същото, намален с размера на извършените плащания.

По молба на банката изп. дело № 638/2010г. на ЧСИ Георги Дичев, било изпратено на на ЧСИ Е.Х. с peг. № 743, за продължаване на изпълнителните действия по делото, 4 включително за извършване на опис на ипотекирания имот, находящ се в с. К., обл. К. и на 22.11.2012г. делото е било образувано под № 20127430401176 на ЧСИ Е.Х.. С молба на „ОББ“ АД от 02.01.2013г., банката е поискала вписване на възбрана върху други имоти собственост на длъжниците.

Ответникът твърди, че на 29.03.2013г. било сключено ново споразумение за доброволно погасяване на задължението между банката и ищеца М. Б. Н., с предмет процесния договор за кредит, с което страните се споразумели длъжникът М. Б. Н. да погаси изцяло задължението си до дата 25.04.2023г. по погасителен план подробно указан в т.2 от споразумението, на 24 броя месечни вноски, всяка в размер на 404 лева, считано от 25.04.2013г. на 25 число на месеца, следвани от 96 броя анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 323 лева, считано от 25.04.2015г. на 25 число на месеца и една последна изравнителна вноска в размер на 644.26 лева, платима на 25.04.2023г. Отново в т. V от същото, длъжникът – ищец М.Н., пряко и недвусмислено направил изявление, че признава и не оспорва по основание и размер задълженията си към банката, посочени в споразумението, както и тяхната изискуемост. И това споразумение, поради неспазването му, било прекратено на 25.09.2013г. с вальор от 25.07.2013г.