Определение № 2 от 05.01.2026, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№2 гр. Разград, 05.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно частно гражданско дело № 20253300500592 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т.2 в.в. с чл.413 ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба, подадена от „Евро финанс колект България“ЕООД, против заповед за изпълнение на парично задължение № 920/14.11.2025г. по ч.гр.д. № 1353/2025г. на РС Кубрат, в частта за разноските, с която съдът е отхвърлил искането за присъждане на адвокатско възнаграждение над размера 100лв. до претендирания размер 400лв., като се е обосновал с несправедливост и необоснованост на претенцията. В жалбата са наведени доводи за липса на правомощие на съда за подобна преценка при липса на направено възражение за прекомерност от другата страна, както и че присъденото възнаграждение е под минималния размер, определен в Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа.

Въззивният съд приема следното: подаденото заявление е с общ размер на всички претендирани с него вземания 110,90лв. Към заявлението е приложен договор за правна помощ и съдействие, от съдържанието на който се установява, че заявителят е платил на упълномощения адвокат 400лв. в брой за завеждане на настоящото заповедно производство.

Съдът отчита липсата на фактическа и правна сложност на проведеното заповедно производство – подадено е заявление по образец, не са дадени и съответо изпълнени последващи указания на съда, проведеното заседание по издаване на ЗИ е закрито, без участие на упълномощения от заявителя адвокат, липсват други усложнения в развитието на процеса; обжалваемият интерес е в сравнително невисок размер.

Съдът съобразява също така решение от 25.01.2024г. по дело C-438/22 г на СЕС, в което е направен извод, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от 1 минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

Горното решение дава на настоящия съдебен състав основание да приеме, че определените в Наредбата размери не са обвързващи. Съдът може да прецени пропорционалността на платеното от заявителя адв.възнаграждение спрямо сложността на делото и да присъди по-нисък от минималния размер на разноските, дължими от длъжника, вкл. и без направено възражение за прекомерност /заповедното производство на този етап е едностранно и няма насрещна страна/. Минималният размер от 400лв. на възнаграждението, определен от чл.7 ал.7 в.в. с ал.2 т.1 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, е ориентир за присъждане на възнаграждение в полза на заявителя, но не е задължителен, предвид цитираната по-горе рактика на СЕС.

В настоящия случай, като отчита липсата на фактическа и правна сложност и найвече материалният интерес на предмета на на заявлението, който е 110,90лв., съдът счита, че размерът на възнаграждението за извършената от адвоката дейност е този, определен от районния съд. В противен случай адв.възнаграждение, дължимо от длъжника по заповедта за изпълнение, би надхвърлило размера на материалния интерес, пртендиран в заповедното производство, а това би довело до диспропорция между правата на двете страни.

Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба, подадена от „Евро финанс колект България“ЕООД, против заповед за изпълнение на парично задължение № 920/14.11.2025г. по ч.гр.д. № 1353/2025г. на РС Кубрат в частта за разноските, с която съдът е отхвърлил искането за присъждане на адвокатско възнаграждение над размера 100лв. до претендирания размер 400лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№2 гр. Разград, 05.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно частно гражданско дело № 20253300500592 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т.2 в.в. с чл.413 ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба, подадена от „Евро финанс колект България“ЕООД, против заповед за изпълнение на парично задължение № 920/14.11.2025г. по ч.гр.д. № 1353/2025г. на РС Кубрат, в частта за разноските, с която съдът е отхвърлил искането за присъждане на адвокатско възнаграждение над размера 100лв. до претендирания размер 400лв., като се е обосновал с несправедливост и необоснованост на претенцията. В жалбата са наведени доводи за липса на правомощие на съда за подобна преценка при липса на направено възражение за прекомерност от другата страна, както и че присъденото възнаграждение е под минималния размер, определен в Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа.

Въззивният съд приема следното: подаденото заявление е с общ размер на всички претендирани с него вземания 110,90лв. Към заявлението е приложен договор за правна помощ и съдействие, от съдържанието на който се установява, че заявителят е платил на упълномощения адвокат 400лв. в брой за завеждане на настоящото заповедно производство.

Съдът отчита липсата на фактическа и правна сложност на проведеното заповедно производство – подадено е заявление по образец, не са дадени и съответо изпълнени последващи указания на съда, проведеното заседание по издаване на ЗИ е закрито, без участие на упълномощения от заявителя адвокат, липсват други усложнения в развитието на процеса; обжалваемият интерес е в сравнително невисок размер.

Съдът съобразява също така решение от 25.01.2024г. по дело C-438/22 г на СЕС, в което е направен извод, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от 1 минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

Горното решение дава на настоящия съдебен състав основание да приеме, че определените в Наредбата размери не са обвързващи. Съдът може да прецени пропорционалността на платеното от заявителя адв.възнаграждение спрямо сложността на делото и да присъди по-нисък от минималния размер на разноските, дължими от длъжника, вкл. и без направено възражение за прекомерност /заповедното производство на този етап е едностранно и няма насрещна страна/. Минималният размер от 400лв. на възнаграждението, определен от чл.7 ал.7 в.в. с ал.2 т.1 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, е ориентир за присъждане на възнаграждение в полза на заявителя, но не е задължителен, предвид цитираната по-горе рактика на СЕС.

В настоящия случай, като отчита липсата на фактическа и правна сложност и найвече материалният интерес на предмета на на заявлението, който е 110,90лв., съдът счита, че размерът на възнаграждението за извършената от адвоката дейност е този, определен от районния съд. В противен случай адв.възнаграждение, дължимо от длъжника по заповедта за изпълнение, би надхвърлило размера на материалния интерес, пртендиран в заповедното производство, а това би довело до диспропорция между правата на двете страни.

Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба, подадена от „Евро финанс колект България“ЕООД, против заповед за изпълнение на парично задължение № 920/14.11.2025г. по ч.гр.д. № 1353/2025г. на РС Кубрат в частта за разноските, с която съдът е отхвърлил искането за присъждане на адвокатско възнаграждение над размера 100лв. до претендирания размер 400лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3