Решение № 597 от 08.11.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 597 гр. София, 08.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Мая Михайлова

Димитринка КостадиноваМладенова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Димитринка Костадинова-Младенова Въззивно гражданско дело № 20211100508003 по описа за 2021 година Производството е въззивно, по реда на чл. 258-273 ГПК.

С Решение № ІІІ-139-20223737 от 13.10.2020 г., постановен о по гражданско дело № 56855 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 1 39 състав, бил прекратен гражданския брак, сключен на 11.05.2008 г. между Ц.Т.Ц.., ЕГН ********** и В. И.Ц.., ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи; постановил е съпругата да носи своето предбрачно фамилно име – Иванова; предоставил упражняването на родителските права по отношение на общото им малолетно дете Т. Ц. Ц. , родено на 13.12.2006 г., на майката, при когото то ще живее в семейното жилище, с право на бащата да го взема при себе (със задължение да го връща), при точно определен режим на лични отношения; осъдил бащата да заплаща на детето си, чрез неговата майка и законен представител издръжка в размер на 200л е в а , месечно, считано от 04.10.2019 г., до настъпване на законна причина за нейното прекратяване или изменение, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноски; като е допуснал предварителното изпълнение на решението в частта за издръжката на осонвание чл. 242, ал. 1 ГПК; семейното жилище, находящо се в гр. София, ул. „******* представляващо трети етаж със застроена площ 101.20 лв., предоставил за ползване В. И.Ц.. и детето; осъдил В. И.Ц.. да заплаща на Ц.Т.Ц.. месечен наем от 217.25 лв., считано от датата на влизане в сила на решението за предоставяне ползването на жилището, до настъпване на основание за изменение или прекратяването му; осъдил Ц.Т.Ц.. да заплати по сметка на СРС допълнителни държавни такси в размер на 313 лева, а В. И.Ц.. – допълнителна такса от 25 лв.

Недоволна от така постановеното решение останал ответникът в първоинстанционното производство В. И.Ц.., която обжалва същото в частите му относно вината си за разстройството на брака, присъдената издръжка за детето в размер на 200 лева, както и относно осъждането й да заплаща месечен наем за ползване на семейното жилище.

Излага и подробно мотивира оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на 1 съдебния акт в тези му части. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваните части, като постанови, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има само мъжът, като уважи в претенцията за издръжката на детето в размер на 272 лв. на месец и измени решението в частите му относно определената наемната цена, кто намали същата. Претендира разноски за двете инстанции. В хода на съдебното дирене поддържа въззивната си жалба. Претендира разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК насрещната страна Ц.Т.Ц.. депозира писмен отговор на въззивната жалба, като оспорва същата като неоснователна, като излага подробни съображения в подкрепа на заявеното становище. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваните от ответника части. В отговора се съдържа и насрещна въззивна жалба. В нея се изразява недоволство от постановеното решение в частта, в която е определена наемната цена за ползването на семейното жилище от бившата му съпруга, като моли същата да бъде изменена на 300 лв.

,както и в частта относно определения размер на дължимата издръжка за общото им дете Т..

Излага доводи, че същата е неправилно определена и моли присъдената издръжка за бъде намалена до минималния законов размер от 162.50 лв. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лица, имащи интерес от обжалването, като отговарят на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същите са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

С оглед предмета на въззивна проверка, очертан в жалбите, въззивният съд констатира, че решението на първоинстанционния съд е влязло в сила като необжалвано в частите му относно прекратяването на брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен, фамилното име на жената след развода, упражняването на родителските права от майката и местоживеенето на детето, режима на лични отношения на бащата с детето и относно ползването на семейното жилище и дължимите от държавни такси за развода.

Производството пред първоинстанционният съд било образувано по насрещни искове с правно основание чл. 49, ал. 1 във връзка с ал. 3 от СК, съединени с искове по чл.

322, ал. 2, изречение ІІ от ГПК.

За да постанови обжалваният съдебен акт, Първоинстанционният Софийски районен съд, приел за установена следната фактическа обстановка :

Страните по спора са съпрузи и имат едно малолетно дете, което е ангажирано и с извънучилищни занимания, налице е фактическа раздяла, продължаваща повече от две години. Въззивницата В.Ц. е в пенсионер по болест, като единствения й доход е социална пенсия. Въззивникът Ц.Ц. работи, реализира доходи над средните за страната. Двамата освен семейното жилище притежават и търговско помещение, което се отдава под наем и от което реализират допълнителни доходи.

В хода на първоинстанционното производство са разпитани по двама свидетели, водени от всяка страна. При съпоставката на показанията им с останалите доказателства и данни по делото, се очертавала следната картина на семейния живот на страните: двамата съпрузи живеели повече от деветнадесет години заедно, имат едно общо дете - малолетният Т.. Семейството обитавало семейно жилище, находящо се в гр. София, ул. „*******. То представлява трети етаж, посторен по време на брака, след учредено право на надсторяване и присторяване от родителите на съпругата. Страните като семейство са живеели в непостредствена близост с родителите и роднини на съпругата, като тяхната намеса е довела до влошаване на отношенията между страните. Катализатор е оказало и онкологичното заболяване на съпругата, което било предпоставка за по-често присъствие на нейни близки в семейното жилище. Причина за честите скандали ставали и слухове за извънбрачни връзки на двамата съпрузи, които се разпространявали и поддържали от роднини и приятели от 2 двете страни. След поредица от конфликти с роднини на съпругата ищецът Ц. напуска семейното жилище през 2019г. Това не преустановило агресията на съпругата и роднините й срещу него, които продължили да подават различни жалби в компетентни институции. По молба на съпругата за защита от домашно насилие е съставен предупредителен протокол на ищеца. Спорове имало и относно ползването на придобитите по време на брака автомобили.

При тази фактическа установеност, Първоинстанционният съд постановил обжалвания съдебен акт.

Във въззивната инстанция са ангажирани писмени доказателства. Установи се от справка, издадена от НАП, че въззивницата е пенсионер по болест и получава само социални плащания за това. Въззиваемият Ц. декларира в декларация и заяви при разпита му по реда на чл. 176 ГПК, че източник на средствата му за издръжка е работа в Главна Дирекция Жандармерия при СДВР. Двамата притежава в съсобственост освен семейното жилище и търговско помещение, изполдзвано като салон за красота, който отдават под наем.

В двете инстанции не са ангажирани други допустими доказателства.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложения закон, по свое убеждение, приема за установено следното :

Въззивния съд в споделя в общи линии установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, касаеща предмета на въззивна проверка по делото, не счита за нужно да я преповтаря и препраща към нея.

Въззивният съд, след като прецени по реда на чл. 172 от ГПК показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели, кредитира същите в частите им, депозирани в резултат на личните впечатления на същите за изнесените пред съда факти, като кредитира показанията на свидетелите А.Л.Т., А.Д.С. и Е.А.С.. По отношение на показанията на свидетеля Т.И.И., майка на въззивницата, съдът кредитира само в частите им, касаещи лично възприети от тези свидетели факти, попадащи в предмета на доказване по делото, очертан от наведените от страните твърдения.

Изслушани по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, поотделно страните заявяват следното :

Въззивницата В. И.Ц.. заявява, че е пенсионер по болест, с онкологично заболяване.

Живее спри своите родители, заедно с детето Т., като те й помагат за неговото отглеждане.

Има силно изградена връзка с детето, което не желае даконтактува с баща си.

При изслушването си, въззиваемата страна Ц.Т. Ц. заявява, че е полица в ГД Жандармерия, живее сам в жилище, което е придобил след раздялата със съпругата си. Не вижда детето, защото другата страна контролирала срещите с него. Изплаща издръжка и се е съгласил родителските права да бъдат предоставени на майката, за да не я разстройва с оглед здравословното й състояние.

Други относими доказателства за твърденията на въззивникя, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има съпругът, не са ангажирани в настоящето производство.

При тази фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните изводи от правна страна :

По жалбата в частта относно вината, дължимите държавни такси и разноски :

Жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи.

Въззивният съд изцяло споделя прецизните правни изводи, изложени в обжалвания съдебен акт относно вината на двамата съпрузи за настъпване на дълбоко и непоправимо разстройство на брака, намерило израз в настъпилата помежду им фактическа раздяла, като не счита за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК, правейки ги по този начин част от своя съдебен акт.

3

С оглед доводите в жалбата следва да се отбележи следното :

В производството пред първоинстанционният съд и двамата съпрузи са навели брачни провинения на другия съпруг, представляващи основание на брачния иск, като и двамата са ангажирали годни доказателствени средства за твърденията си, от които да се направи извод, че сочените от двамата брачни провинения действително са се осъществили, допринасяйки за разстройството на брака им. В този смисъл доведените по двама свидетели разказват за брачни провинения и на двамата съпрузи. Между страните е безспорен фактът на продължителна и продължаваща и сега фактическа раздяла, представляваща едновременно с това обективен факт, отразил се върху състоянието на брачната връзка. Ето защо, и при липсата на други годни доказателства, изводите на първоинстанционния съд, че и двамата съпрузи са отговорни за установеното състояние на брачната връзка следва да се приемат за правилни, обосновани и резултат от прецизен анализ на доказателствената съвкупност. Тук следва да се отбележи, че в процесната хипотеза въззивницата не е доказала твърденията си за противобрачно поведение на въззиваемия, като следва да понесе неблагоприятните последици от това свое поведение на недостатъчна процесуална активност. Недоказаните твърдения не са факти, не пораждат никакви правни последици и правилно не са били взети предвид от първоинстанционния съд при произнасянето му по спора.

Предвид това изцяло несъстоятелни са доводите в жалбата на въззивника, касаещи преценката на доказателствената съвкупност. Следва да се отбележи, че от мотивите на решението е видно точно от анализа на кои доказателства съдът е приел за установени конкретните факти по делото, като правните му изводи съответстват на доказателствената съвкупност и възприетата фактическа обстановка. С цялостното си поведение по време на брачното им съжителство са допринесли за разстройството на брака, поради което първоинстанционният съд правилно приел, че и двамат имат вина за това състояние на брачната връзка. Ето защо настоящият съдебен състав приема изложените в жалбите доводи за неоснователни, а обжалвания съдебен акт за правилен, обоснован и законосъобразен и като такъв го потвърждава.