Решение № 37 от 18.01.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. София, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Анелия Цанова при участието на секретаря Кристина Орл. Първанова като разгледа докладваното от Геника Михайлова Касационно гражданско дело № 20228002104520 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 594/16.08.2022 г. по т.д. № 1208/2021 г., с което Апелативен съд – София, отменя решение № 261363/04.10.2021 г. по т.д. № 915/2019 г. на Софийски градски част в осъдителната част и отхвърля исковете на „Българиан Еър Чартър“ АД за сумата 287 511.68 лв. – обезщетение за вреди на самолет с рег. Знак LZ-LAD Airbus A 320 – 231, сериен № 0353 от инцидент от 08.07.2018 г. на летище Бургас, стоянка МС 16, както следва:

· главния по чл. 432 КЗ срещу ЗАД „Армеец“ АД;

· евентуалния по чл. 432, вр. чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД (предявен под условие неоснователност на главния иск) и

· втория евентуален по чл. 49 ЗЗД срещу „Панджи 2000“ ООД [населено място], предявен под условие неоснователност на първия евентуален.

По процесуалноправния въпрос:

Разследването на авиационните произшествия е уредено в глава дванадесета от Закона за гражданското въздухоплаване „Произшествия с въздухоплавателни средства. Търсене и спасяване.“ Съгласно чл. 142, ал. 1 ЗГВ, разследването е процес, провеждан с цел предотвратяване на авиационни произшествия, който включва събиране и анализ на информация, подготовка на заключения, включително установяване на причините и изработване на препоръки за осигуряване безопасността на въздухоплаването. Разследването се извършва от комисия, определена със заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията (приложимата редакция на чл. 142, ал. 2 ЗГВ към 08.07.2018 г.), а сега – е нормативно възложено на Националния 1 борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт.

Условията и редът за организиране и провеждане на разследването се определят с наредба на министъра на транспорта (чл. 142, ал. 4 ЗГР). Съгласно чл. 142, ал. 6 ЗГВ, установяването и степента на вината или отговорността не са предмет на дейността по разследването. В делегацията по чл. 142, ал. 4 ЗГВ е издадена Наредба № 13/27.01.1999 г. за разследване на авиационни произшествия (НРАП). Чл. 12, ал. 1 НРАП предвижда, че информацията, получена при разследване на авиационни произшествия, не се използва за други цели освен за целите на разследването и за предотвратяването на произшествия в бъдеще. Съгласно чл. 12, ал. 6 НРАП, материалите и информацията от техническото разследване на авиационно произшествие не могат да се използват като доказателства при съдебни спорове. Чл. 12, ал. 6 НРАП съответства на 142, ал. 6 ЗГВ. Съгласно чл. 1, ал. 2 НРАП, разследването във връзка с безопасността на авиационните произшествия и инциденти с граждански ВС, регламентирано с тази наредба, е независимо от съдебното разследване на такива събития.

С тази правна рамка на национално ниво е транспонирана Директива 94/56/ЕО от 21.11.1994 г. на Съвета относно определяне на основните принципи на разследването на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване. След отмяната на Директива 94/56/ЕО националната правна рамка е в съответствие с Регламент (ЕС) № 996/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 г. относно разследването и предотвратяването на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване и за отмяна на Директива 94/56/ЕО. Съгласно неговия чл. 1, § 1, целта на регламента е подобряването на безопасността на въздухоплаването посредством гарантиране на високо ниво на ефикасност, бързина и качество на разследванията във връзка с безопасността в гражданското въздухоплаване в Европа, чиято единствена цел е предотвратяване на бъдещи произшествия и инциденти, без да се изследва въпросът за вината или отговорността, включително чрез създаване на Европейска мрежа на органите на разследване във връзка с безопасността в гражданското въздухоплаване.

Следователно отговорът на въпроса е: Всички материали и информация, събрани и съставени в процеса на нормативно установената дейност по разследване на авиационни произшествия се използват само за целите на разследването и служат само на администрацията за предотвратяването на произшествия в бъдеще. Те не могат да се използват по гражданското дело.

Всички те, включително окончателният доклад, който се съставя по установени форма и ред (приложение № 4 към НРАП), са недопустими доказателствени средства за установяване на основанието на отговорността и степента на вината от гражданския съд, който разглежда гражданските последици от авиационното произшествие, сериозния инцидент или инцидента, дефинирани в § 3, т. 2, т. 34 и т. 35 ДР ЗГВ. Аргументът е в нормативно установената забрана за това, следваща и от Правото на европейския съюз, което е с директен ефект на територията на Република България като държава-членка на Съюза. Забраната е проведена в националния закон.

Обяснението е в това, че установяването и степента на вината или отговорността не са предмет и цел на разследваните авиационни произшествия. Разследването обслужва дейността на националната администрация, включително с осъществяване на възложените й и от ПЕС правомощия да изяснява и предотвратява за в бъдеще авиационните произшествия с граждански въздухоплавателни средства. Чрез събраните материали и съставени документи в процеса на конкретното разследване, възложено и/или извършено от компетентните органи в системата на изпълнителната власт на Република България, релевантните обстоятелства за установяване на гражданската, а и на наказателната отговорност на виновните лица за авиационното произшествие, инцидента или сериозния инцидент не могат да бъдат доказани пряко. Когато по образуваното 2 гражданско дело те са спорни и поради това – включени в предмета на доказване (чл. 153 ГПК), е необходимо да бъдат доказани с други, предвидени в ГПК доказателствени средства. Когато първоинстанционното решение е основано на такива доказателства, но във въззивната жалба и/или в отговора на жалбата няма изрично оплакване за нарушената забрана по чл. 142, ал. 6 ЗГВ, въззивният съд може да основе своето решение и на тях (арг. от чл. 269, изр. 2 ГПК, а така и решение № 177/31.12.2020 г. по гр.д. № 293/2020 г., решение № 50250/17.01.2023 г. по гр.д. № 667/2022 г. IV-то ГО и други).

Настоящият състав като разгледа касационната жалба от ищеца съгласно изискванията по чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира за основателна по следните съображения:

Правилно въззивният съд е приел, че общият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД е в основанието на всеки от предявените искове. Според твърденията в исковата молба, ищецът е регистриран в България опериращ въздушен превозвач, притежаващ и свидетелство за авиационен оператор. На 08.07.2018 г. около 17.00 ч. на летище Бургас, стоянка МС 16 при извършване на дейност по обслужване на бордния бюфет, възложена от ищеца на третия ответник с договор от 24.01.2017 г. за кетеринг, настъпва инцидент, при който са причинени вреди на самолет, с рег. Знак LZ-LAD Airbus A 320 – 231, сериен № 0353, собственост на ищеца. При изтегляне на заден ход от зоната на стоянката, където е установен самолетът, водачът на товарен автомобил, марка IVEKO, рег. [рег.номер на МПС] , работник на третия ответник, извършва маневра, при която след зареждане на бордния бюфет и при движение на заден ход за момент изгубва визуален контакт и по непредпазливост удря задната част на дясното полукрило на самолета. От удара са деформирани и разрушени елементи на задната част на дясното полукрило - задкрилка, обтекател, капак на механизация на закрилка, наранено е дясното полукрило в областта на горивния резервоар. Ищецът е ремонтирал вредите, заменяйки счупените и деформирани части с части от друг свой самолет и заплащайки труда за ремонта. Общата стойност на претърпените загуби възлиза на исковата сума. С главния иск ищецът я претендира от първия ответник, при когото третият ответник, лицензиран оператор на наземно обслужване за дейността „Обслужване на борден бюфет“, е застраховал своята гражданска отговорност за вреди на трети лица задължителна застраховка, която е предвидена като условие за лиценза в чл. 41, ал. 1, т. 5 от Наредба № 20/24.11.2006 г. за удостоверяване експлоатационната годност на граждански летища, за лицензиране на летищни оператори и оператори по наземно обслужване и за достъпа до пазара по наземно обслужване на летища. По нея покритият риск са вредите, понесени от ищеца при възложеното и извършено от третия ответник кетерингово обслужване на самолета (чл. 432, вр. чл.

461, т. 3 КЗ, вр. чл. 469 КЗ). С първия евентуален иск сумата се претендира от втория ответник по задължителната застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена от третия ответник като собственик на товарния автомобил (чл. 432, вр. чл. 477, вр. чл. 493, ал. 1, т. 3 КЗ). С втория евентуален иск сумата се претендира от третия ответник като работодател/възложител на работата, при изпълнение на която водачът на товарния автомобил виновно е причинил вредите (чл. 49 ЗЗД). Неправилно обаче въззивният съд е приел, че събраните по делото доказателства не доказват фактите в състава по чл. 45 ЗЗД, поради което и неправилно е санкционирал ищеца с неблагоприятните последици на доказателствената тежест (чл. 154 ГПК), разглеждайки и отхвърляйки исковете в поредност според евентуалното им пасивно съединяване. Във въззивната жалба на първия ответник срещу осъдителното за него първоинстанционно решение е нямало оплакване, че делото е решено по недопустими доказателства - на снимките и документите по разследвания инцидент, т.е. че е нарушена забраната по чл. 142, ал. 6 ЗГВ. Оплакванията в жалбата 3 са, че увреждащия механизъм е недоказан, защото събраните доказателства са недостатъчни, за да проведат необходимото пълно доказване, и по конкретно, че след като сред документите няма официален удостоверителен с материалната доказателствена сила по чл. 179 ГПК е било необходимо по делото да се изслуша автотехническа експертиза. В отговорите на въззивната жалба по чл. 263 ГПК също няма оплакване, че първоинстанционното решение е основано на недопустими доказателства. Въззивният съд е бил длъжен да реши спора съобразно оплакванията в жалбата и в отговорите, като обсъди всички събрани доказателства, включително в нарушение по чл. 142, ал. 6 ЗГВ (чл. 269, изр. 2 ГПК). Ако ги бе анализирал според изискванията по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, той би достигнал до различен извод. В нарушение по чл. 41, т. 5, вр. т. 11 Приложение № 1 към Наредба № 20/24.11.2006 г. и по чл. 20 ЗЗД при тълкуване на договора, по който третият ответник е застраховал гражданската си отговорност за вреди от дейността „Обслужване на борден бюфет“, въззивният съд е приел, че инцидентът от 08.07.2018 г. не е застрахователно събитие. Неправилното решение следва да се отмени в частта, с която главният иск е отхвърлен. Не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, а касационната инстанция е длъжна да реши спора по същество.

Настоящият състав приема за доказани твърденията в исковата молба, че на 08.07.2018 г. около 17.00 ч. на летище Бургас, стоянка МС 16 при извършване на дейност по обслужване на бордния бюфет на собствения на ищеца самолет, с рег. Знак LZ-LAD Airbus A 320 – 231, сериен № 0353, са причинени вреди. След зареждане на бордния бюфет с кетеринг при изтегляне на заден ход от зоната на стоянката, където е установен самолетът, водачът на товарния автомобил, марка IVEKO, рег. [рег.номер на МПС] , извършва маневра, при която за момент изгубва визуален контакт и по непредпазливост удря задната част на дясното полукрило. Самолетът е собственост на ищеца, регистриран в България опериращ въздушен превозвач, притежаващ и валидно свидетелство за авиационен оператор. От удара са деформирани и разрушени елементи на задната част на дясното полукрило - задкрилка, обтекател, капак на механизация на закрилка, наранено е дясното полукрило в областта на горивния резервоар. Това се установява от протокол за инцидент/произшествие/получени повреди при наземно обслужване от 08.07.2018 г., съставен от „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД (ФТСЕМ), наземният оператор на Летище Бургас, с приложен снимков материал, от съобщение „Протокол за инцидент/произшествие/получени повреди при наземно обслужване“ на ФТСЕМ, от доклад до ГД ГВА за техническо събитие, от окончателния доклад до ГД ГВА, от доклада за безопасност с превод на български език, от констативен протокол за инцидент при наземно обслужване № 00001/08.07.2018 г. При липсващите оплаквания във въззивната жалба за нарушение на забраната по чл. 142, ал. 6 ЗГВ е допустимо касационната инстанция да установи фактическата обстановка на материалите и документите, съставените при разследването по глава ХII ЗГВ. Увреждащият механизъм обаче се установява не само според тях, но и според други събрани доказателства. Това са удостоверение за регистрация на самолета и свидетелството за авиационен оператор на ищеца, писмените обяснения на водача на товарния автомобил пред работодателя/пред третия ответник; показанията на свидетеля Ц., авиоинженерът, посетил местопроизшествието непосредствено след инцидента; офертите до ищеца за замяна на увредените части на самолета с нови; трудовите договори на водача на товарния автомобил и тези на работниците и служителите на ищеца, ангажирани с ремонта на самолета; фишове за възнагражденията, които ищецът е платил за допълнително положения труд; заключения по допуснатите от първата инстанция съдебно-оценителна и съдебно-техническа експертиза и становището на Комисията по финансов надзор от 19.07.2019 г.