Решение № 260083 от 29.12.2021, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 413/2020
- Вид
- Решение № 260083
- Подписан
- 29.12.2021
- В сила
- 11.04.2022
- Състав
- РОСИЦА АНТОНОВА ТОНЧЕВА, РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА, ДЕСИСЛАВА СТЕФАНОВА САПУНДЖИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.25 · Закон за движението по пътищата
- чл.25, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.15 · Наказателен кодекс
- чл.102, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.107, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.144 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.153 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.155 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.156, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.282 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.303, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.320, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.335, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.336, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.76 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
260083/29.12. Година 2021
Град Варна
Варненският апелативен съд, Наказателно отделение, втори състав
На първи октомври, Година две хиляди двадесет и първа
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Румяна Панталеева
ЧЛЕНОВЕ: Росица Тончева
Десислава Сапунджиева съдебен секретар Петранка
Паскалева прокурор Анна Помакова като разгледа докладваното от съдия Р.Тончева ВНОХД № 413 по описа на съда за 2020г., при произнасянето си взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.
С присъда №260007/09.09.2020 година, постановена по НОХД №602/2019 година по описа на ОС-Варна, подсъдимият П.Х.П. е признат за невинен по обвинението да е извършил престъпление по чл.343, ал.1, б.в от НК, отхвърлен е и гражданския иск на М.Н..
Правилността на съдебния акт се атакува от повереник на частните обвинители, който в своя въззивна жалба материализира оплаквания за необоснованост и неправилно приложение на закона. В допълнение по чл.320, ал.4 от НПК, адв.Н. прави собствен доказателствен анализ за съответствие на инкриминираното събитие с описанието му в обстоятелствената част на обвинението, от който извлича основание за осъждане на дееца.
В пренията във въззивното съдебно заседание, представителят на държавното обвинение пледира при липса на протест. Подкрепя жалбата на частното обвинение с две групи доводи – първата, касаеща съществени недостатъци в мотивната дейност на първоинстанционния съд с релевантна последица по чл.335, ал.2 от НПК и втората, съдържаща съображения за съставомерно поведение на дееца по повдигнатото му обвинение за престъпление по транспорта, обосноваващо въззивна намеса по чл.336, ал.1, т.2 от НПК.
Повереникът на частните обвинители поддържа въззивната си жалба и нейната аргументация, развива теза за движение на подсъдимия в насрещното движение, с което създал опасност за жителите на цял жилищен квартал и в частност за починалата пешеходка. Адв.Н. пледира за неизпълнено задължение от водача преди маневра потегляне да се убеди, че няма да застраши останалите участници в движението, което нарушение е каузално спрямо общественоопасната последица.
Заедно с искането за осъждане на дееца, повереникът заявява, че частните обвинители все още не могат да преживеят случилата се трагедия с тяхната родственица.
Защитната реч на адв.Р. се организира около становище за правилност на атакуваната присъда, постановена в съответствие с доказателствата по делото и точно приложение на закона. Мотивирано се обосновава теза за случайно деяние, с който довод защитникът пледира за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
Подс.П. не се ангажира с лична защита, в последната си дума моли за оправдателна присъда, защото през м.декември предстои раждане на негово дете.
Въззивният състав проведе съдебно следствие, в което изчерпи предмета на доказване с повторна КАТСМЕ, писмени и гласни доказателства. При развилата се цялостна проверка на правилността на постановената присъда по реда на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, настоящият съдебен състав приема за установено следното от фактическа и правна страна:
І.От фактическа страна:
Подсъдимият П.П. е правоспособен водач. С трудов договор от 31.05.2018г., той бил назначен на работа в Консорциум „Варна 1“ДЗЗД като шофьор на специален тежкотоварен автомобил.
На 18.07.2018 година, подсъдимият изпълнявал служебните си задължения, управлявайки специален автомобил „Даф ЛФ 200 ФА“ с рег.№СВ4082АТ, предназначен за извозване на битови отпадъци. С него работили св.св.Н. и Ж..
Времето било слънчево, денят бил горещ.
Около 11.30 часа подсъдимият спрял автомобила на ул.“Средец“ в гр.Варна. Той останал в кабината, а сметосъбирачите Н. и Ж. започнали да обслужват контейнерите. Отзад на камиона имало монтирани степенки, на които свидетелите, след като изхвърлили боклука, се качили. Св.Ж. застанал отляво, а св.Н. – отдясно. Първият се огледал встрани и вляво на камиона, и свирнал на подс.П. – знак, че от ляво на автомобила няма опасност. Св. Н. погледнал вдясно от камиона, после подал сигнал с ръка на подсъдимия да тръгва. От своя страна, водачът П., след като възприел действията на колегите си и след като сам погледнал в огледалата за обратно виждане, потеглил бавно праволинейно напред. За малко над десет метра, камионът ускорил до около 8.4 км/ч. Когато товарният автомобил достигнал на около 12.5м преди мерната линия на ориентира на огледа и на около 8м вдясно от лявата граница на платното за движение (спрямо мерната линия на протокола за оглед), се състояло съприкосновение между неговата дясна част в началото на металните ламели и предно-лява област от тялото на косо разположената под максимално възможен ъгъл от 35º спрямо нормалата на повърхността на автомобила 79-годишна пешеходка С.Г.. Под действието на сили на триене в тангенциалната вертикална равнина спрямо тялото, бил предизвикан въртящ момент около вертикалната ос на тялото по посока на часовниковата стрелка. Тялото на жената продължило движението си напред и леко наляво спрямо направлението на товарния автомобил. Под действието на въртящия момент, то (тялото) паднало на земята с едновременно подпъхване под профилите на десните странични ламели, завъртяло се около собствената си вертикална ос, паднало по корем и тогава дясна задна гума се възкачила върху дясната странична част откъм дясната ръка на пострадалата, като едновременно с това, тялото се плъзгало известно разстояние по пътната настилка до състояние на покой.
Внезапното надигане на дясната задна гума изненадало подсъдимия и св.св.Ж. и Н.. Последните се запитали какво става и веднага след това, видели, че зад камиона има тяло на човек. Двамата започнали да викат към подс.П. да спре, каквото действие той предприел незабавно.
Пътното произшествие се случило пред сградата на ІV РУ на МВР-Варна, разположена отляво на специалния автомобил по посока на движението му.
Виковете на свидетелите привлекли вниманието на служители на полицията и други посетители на районното управление, които веднага се озовали на мястото на произшествието. Св.св.В., К., К., П., А., П., К., М. и Б.., възприели прегазеното тяло. На място дошъл дежурен екип, който започнал съответни действия по разследването. До тяхното начало, вдясно по ул.“Средец“ и по посока на движението на специалния автомобил, имало попътно паркирали автомобили. По инициатива на някой от полицейските служители, тези автомобили напуснали зоната на ПТП-то и вследствие на това, при започване на огледа, не било възможно фиксирането на тяхното положение и ориентация спрямо мястото на потегляне на специалния автомобил, мястото на трупа и на МПС-то след прегазването и спирането.
Чрез способа по чл.155 от НПК, в зоната на произшествието се установила суха настилка, без неравности. Вляво между сградата на ІV РУ на МВР-Варна и пътното платно се фиксирал тротоар с ширина 8.00м.
От този тротоар надясно бил разположен паркинг със служебни автомобили, заемащи цялата дължина от 4.20м. Ширината на пътното платно била 9.60м, надясно от дясната му граница граничило с тротоар с ширина от 2.60м.
Специалният автомобил бил с насочена предна част в посока на огледа, предното му ляво колело било на 4.30м след ОР и на 7.60м надясно от него. Задното ляво колело се намерило на 7.10м наляво от ОР.
МПС-то било без деформации. По протежение на цялата му дясна страна имало монтирани две успоредни лайсни, по които се намерили следи от обиране на прах с дължина от 0.50м, разположена на 0.8м от земята и на 1.23м от предна дясна гума.
На 0.30м от земята и на 0.90м от предна дясна гума било другото прахово обиране с дължина 0.07м. По задна дясна гума се фиксирали следи от кафява течност.
Трупът на пострадалата бил в лежащо положение наляво и напред. На 6.30м преди ОР и на 7м надясно от него се намерил крак от трупа. Спрямо ориентира на огледа, главата била на 7м преди ОР и на 7.80м надясно от него. Трупът бил с деформации в зоните на главата, гръдния кош и седалището. В областта на десния горен крайник имало открити меки тъкани вследствие на отлепване на кожата. В зоната на седалището се намерила голяма рана, ангажираща ануса и влагалището, през която се установило излизане на вътрешни органи. На 10.3м надлъжно и напречно на 7м от лявата граница на платното за движение бил фиксиран мобилен телефон. Пак надлъжно – на 11.50м и на 11.30м и напречно – на 8м и 10.30м от лявата граница на платното се установили очила с диоптър и кафява рамка. На 32м преди ОР били разположени кофи за боклук.
По платното за движение останали следи от протриване на тялото на починалата, съответстващи на следи от тялото при неговото влачене и разлив на течност.
Смъртта на пешеходката настъпила незабавно вследствие на тежка несъвместима с живота травма, ангажираща органите на гръдната кухина, корема, гръбначния стълб и други. Прижизнените увреждания били в резултат от прегазване на шията, гръдния кош, корема, десния горен крайник, долните крайници в посока отдолу нагоре и отпред назад.
Преки очевидци на съприкосновението и прегазването не са установени. Няма доказателства и за изходното положение на пострадалата, от което тя предприела движение към коридора на товарния автомобил, нито за нейния темп на придвижване.
Въззивният състав извлича горните фактически положения от обективния анализ на гласните и писмени доказателства, на техните източници, на ВДС-ва и на заключенията на съдебната експертиза за аутопсия, химическата експертиза и повторна КАТСМЕ. Част от показанията на свидетелите по делото, както и заключенията на съдебно-медицинската и химическата експертизи, са приобщени по реда на чл.373, ал.1 от НПК.
ІІ.
По аргументите във въззивната жалба, становищата на страните и в изпълнение на задълженията на въззивната инстанция по чл.чл.313 и 314, ал.1 от НПК:
Фактическата страна на вътрешното убеждение на окръжния съд се атакува от повереника на частните обвинители със съображения за превратен анализ на доказателствата и източниците им, отправя се упрек за лаконичност и незадълбоченост на аналитичната дейност, вследствие на което механизмът на пътното произшествие остава неизяснен. С въззивната жалба, адв.Н. представя собствена оценка на доказателствената съвкупност, с която мотивира съображенията си за необоснованост на присъдата, резултиращо в неправилно приложение на материалния закон.
За да прецени състоятелността на оплакванията, въззивната инстанция извърши свой собствен цялостен доказателствен анализ, в чиито предели извежда следните заключения:
1.
За времето преди деянието:
Показанията на св.св.Б. (НОХД, л.224 гръб) и
Б. (л.52 ДПр) установяват, че приживе пострадалата С.Г.била в добро здравословно състояние, много подвижна, висока около 152см и с тегло около 50-60кг. Налице са ВДС-ва, че на инкриминираната дата жената носила чанта с дълга дръжка и преди произшествието пазарувала.
Друга фактическа група източници сочи, че на
18.07.2018г. около 11.30 часа подсъдимият заедно със св.св.Н. и Ж., изпълнявали служебните си задължения по сметосъбиране на територията на кв.“Аспарухово“ в гр.Варна. Транспортната схема и графикът на специален автомобил с рег.№СВ 4082 АТ са приложени на л.81-л.84 от въззивното дело, доказателствената съвкупност е снабдена и с пътната схема на процесния участък (л.113, ВНОХД). Оценката на писмените доказателства сочи на допуснати нарушения от дееца на пътните знаци.
С обясненията на подсъдимия (НОХД, л.54) и показанията на св.А. (НОХД, л.225гр.) се установява, че около 11.30 часа на 18.07.2018 година, сметосъбиращият автомобил доближил големите контейнери на ул.“Средец“ на заден ход и спрял на около три метра от тях, за да могат същите да бъдат обслужени. Съобразно показанията на св.св.Ж. и Н. (НОХД, л.л.56, 57 и ВНОХД, л.66гр.), тази дейност била извършена от тях, след което двамата се качили на задните лява и дясна степенки на камиона за боклук.
Все по пътната ситуация, гласните ДС-ва по делото са еднопосочни и относно факта, че вдясно по ул.“Средец“ и успоредно на тротоара, имало паркирани автомобили. Показанията на св.св. В.(НОХД, л.55), П.
(л.46, ДПр) и Н. (НОХД, л.57) са противоречиви относно броя на тези автомобили (между два и четири), като по това обстоятелство не може да се постигне категоричност, предвид действията по преместването на колите (НОХД, л.55, л.105гр. и л.48 ДПр). По този начин е консумирано неотстранимо процесуално нарушение по чл.156, ал.3 от НПК, което от своя страна изключва всякаква доказателствена възможност да се възстанови точно картината на пътното произшествие в моментите на потегляне на специалния автомобил, при съприкосновението, прегазването и спирането.